3. Реактивна теория за ученето /У. Джеймс/. Според последователите на тази теория, човек се учи, ако се постави в условията на релацията „стимул - реакция”. Когато реакцията отговаря на стимула, това е подкрепление за съответното поведение на човека. Десетилетия наред тази теория беше обект на справедлива критика за подценяването на междинния момент между стимула и реакцията - на личностовите новообразувания на човека. Може да се съжалява, че и днес има нейни привърженици, които фаворизират резултатите /реакциите/ и подценяват начините, стратегиите, чрез които се постигат тези резултати. Тази необихевиористична теория все пак има свое място в съвременната теория за обучението.
4. Когнитивна теория за ученето /Л.Фестингер/.Макар, че тази теория е изградена на по-широко социо-културно пространство, тя заема централно място в научната теория за обучението. Според нейните привърженици човек се учи, ако го приведат в състояние на „когнитивен дисонанс”. Това състояние може да се дешифрира така: от силното мотивиране на темата учениците изпадат в дискомфорт и са недоволни от нарушения хомеостазис, от противоречието между наличните и липсващите знания и умения. С една дума, началото на обучението да започва с остра познавателна /когнитивна/ потребност. След такова начало, следва високо професионално и достъпно преподаване, което дава възможност на учениците за рефлексивен избор на онези знания и ценности, които водят до „когнитивен консонанс” /удовлетворена потребност/. Избраното се отпраща за преструктуриране в различните подсистеми на личността. В новата подструктура е отразено ново по-високо равнище на личността на учениците.
5. Теория за поетапното формиране на умствените действия /П. Галперин/.Една теория, създадена едва преди половин век върху теоретичните позиции на Ж. Пиаже и Л. Виготски. Тя е конструирана на базата на психологическите закономерности за превръщането на външните във вътрешни /умствени/ действия чрез механизмите на вътрешната реч. Етапите на това превръщане са съобразени с теорията на Ж. Пиаже за развитие на детския интелект. В нашата страна тази теория имаше много привърженици в образователната практика, но те се стопиха в сложните и противоречиви години на прехода.
