П. Николов Н. Александрова
Собствени понятия на педагогическата психология
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| Собствени понятия на педагогическата психология.
Едно от основните понятия, с които си служи педагогическата психология, е понятието учебна дейност. В педагогическата психология тя се третира като един от основните видове човешка дейност. Нейната специфика в сравнение с другите дейности се състои в организираното усвояване на опит, знания, умения, навици и привички. Тази специфика намира израз в две главни нейни функции: 1. Учащите усвояват обобщен културно - исторически опит на човечеството. Обобщеността, систематизираността, организираността на усвояване на опита се осигурява от училищната документация и организацията на образователния процес. Усвояване на опит има и при другите дейности на човека - труд, игра, спорт, бит и т.н., но никъде това не става така системно, организирано, обобщено; 2. Като усвоява културно - историческия опит на човечеството, учащият се непрекъснато се намира в ситуацията на вътрешна противоречивост, която е един от основните съставки на нейната структура. Стремеж и желание за нова учебна дейност се появяват само при оценка на значимостта на извършеното от ученика. В педагогическата психология учебната дейност се разглежда като форма за усвояване опит, която непрекъснато се развива. Основните видове учебна дейност са два: предучилищен и училищен тип учебна дейност. Критерий за разграничаването на двата типа учебна дейност е наличието или отсъствието на специфична учебна мотивация. Способността на учениците да осмислят нуждата от усвояване на похвати за учене, стремежът им да се научат „как се учи” е белег на това, че те са готови за учебна дейност от училищен тип. Учебната дейност се разглежда като учене, което се осъществява под ръководството на учителя, за разлика от ученето, което се осъществява в процеса на играта, труда, спорта, бита и т.н. Не е правомерно да се отъждествява учебната дейност с обучението. Обучението е продукт на взаимодействие между учителя и учениците, в процеса на което първият извършва педагогическа дейност, а вторите извършват учебна дейност. Единството на учебната и педагогическата дейност намира израз в обучението. В този смисъл учебната дейност на учениците е неотделима от педагогическата дейност на учителя. Дори когато ученикът извършва самостоятелна учебна дейност, той съблюдава онези правила и учебни похвати, които е придобил в процеса на обучението. Като изучава закономерностите на учебната дейност, т.е. закономерностите на възприемането, на запомнянето, осмислянето и фантазирането, педагогическата психология съдейства за оптимизиране на усвояването на знания и норми за поведение на учениците, за повишаване ефективността на учебно-възпитателния процес. Учебната дейност се разглежда като система, чиито инфраструктурни единици са учебните действия. Чрез учебните действия се осъществяват целите на учебната дейност - усвояването на знания, умения, навици и привички. Тези учебни действия за ориентиране, класифициране, схематизиране, за конкретизиране и т.н., могат да се автоматизират и тогава те стават учебни навици, включват се в онази интегрална, интелектуална способност на човека, която някои автори наричат стратегия на ученето. Важно място в понятийната система на педагогическата психология заема понятието мотивация. Това понятие отразява състоянието на личността, при което тя съзнателно избира определен начин на поведение, начин за удовлетворяване на възникнала потребност. Мотивацията се разглежда още като вътрешна детерминация на човешкото поведение, като специфична човешка форма на психична мобилизация при решаване на сложни задачи на равнище съзнание или поведение на личността. Мотивацията е основен механизъм за развитие на личността, защото неговата същност е противоречивото състояние на личността, при което тя отдава предпочитание на едни мотив, а потиска други. Това противоречиво състояние е един от основните източници за развитието на личността. В този смисъл мотивацията се третира и като процес на целеобразуване, тъй като чрез нея се извършва и изборът на цели на определени действия или въздържане от действия. Мотивацията е процес на интериоризация на мотивите, които от „обективни" в духовната система на обществото се превръщат в „субективни", в субективната система на всеки член на обществото Мотивацията се разглежда и като система от устойчиви подбуди, която определя основната насоченост на личността. Тя е цялостна реакция на личността и в този смисъл е основният фактор за формиране целостността на личността. Мотивацията може да се разглежда и като рефлексивен процес, т.е. като процес, при който се извършва смислообразуване на дейността и поведението на човека. Все по-широко място в терминологичния апарат на педагогическата психология заема и понятието целеобразуване. Целеобразуването се разглежда като процес на определяне и формулираме на педагогически цели и на тяхното осмисляне от субекта като негови собствени цели. В този смисъл този процес е един от основните източници за развитието на личността. Това се обяснява с обстоятелството, че изборът или предпочитанията, които личността проявява към отделни цели, е противоречив процес, а това значи процес на развитие. В целеобразуването намира израз единството на психичното и личностното в развитието на човека, единство, което обуславя прехода на съзнанието в самосъзнание. В педагогическата психология целеобразуването се разглежда като сложен процес, който отразява равнището на цялостност на личността, защото механизмите за усвояване са част от механизмите на формиране нейната цялостност. Целеобразуването е не само проблем на педагогическата психология, но и на педагогиката. То е един от ярките примери за големите евристични възможности, които крие взаимодействието между двете науки, както на теоретическо, така и на приложно равнище. Педагогиката формулира основните изисквания за детайлизирането на главната цел на училището на дидактическо и методическо равнище и по този създава необходимите условия, за да може тези външни цели да се трансформират във вътрешни цели на учениците. Тази област на изследване сега става главна предпоставка за повишаване ефективността на педагогическия процес. Педагогическата психология от своя страна разкрива закономерностите на „усвояването” от учениците на целите в учебно-възпитателния процес. Тя предлага целесъобразни правила за детайлизиране на главните цели в съответствие със структурата на човешката личност. Възрастовата психология разкрива достъпността на целите и задачите за всяка възраст и възможностите на лицата на съответната възраст-да осмислят целите и задачите на учебно-възпитателния процес. Понятието формиране на личността в педагогическата психология означава процес на количествени и качествени самоизменения на психичните и личностните свойства на човека, на съдържанието на личността под влияние на социалните условия на живот. Терминът „формиране на личността” отразява процеса на възникването и развитието на психичните и личностните качества на човека. Под влияние социалните условия личността се формира, като в нея се извършват съществени изменения: изменят се знанията и отношението към нормативната система на обществените отношения; изменя се мотивационната и ценностната система на личността; изменят се уменията на човека и готовността му да прилага знанията в практиката. Формирането на личността в педагогическата психология се разглежда като процес на социализация, т.е. като процес на присвояване от личността на социалния опит на човечеството. В резултат на този процес на развитие и природния капацитет на ученика се извършва и процесът на индивидуализация, т.е. формирането на неговата автономност и самостоятелност на поведението. Основен фактор за формирането на личността се счита усвояването културно-историческия опит на човечеството. Поради това и основното средство за формиране на личността се приема обучението, тъй като чрез него усвояването на културно - историческия опит на човечеството се извършва по съкратен, обобщен, систематизиран и организиран начин. Формирането на личността се извършва главно в общуването. В процеса на общуването се осъществява една от основните закономерности на формирането на личността: усвояването на обществения опит чрез отражението му като интерпсихическа и интрапсихическа реалност. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|