Петдесятното движение
Монтанисти - най-голямото петдесятно движение през II и III
Изтегляне 0.89 Mb. Pdf просмотр
|
| Монтанисти - най-голямото петдесятно движение през II и III век Когато през втори век броят на християните неимоверно се увеличава, огънят, поверен на църквата, започва да гори по-слабо. Езическите учения на гностиците и Маркион загубват позиции, но превръщането на официалната църква в земна институция води до морално отпускане. По време на гоненията мнозина християни започват да отстъпват от упованието си на Бога, като се освобождават от затвор и мъченическа смърт чрез откупуване с пари. В тази обстановка Бог повдига смели реформатори, които се борят за по-висока нравственост и възраждане на духовните дарби. Едни от тези реформатори са последователите на петдесятното движение на монтанистите. Сведенията за тях, които са достигнали до наши дни, не са много. Повечето са писани от многобройните им врагове в официалните църкви, и са изкривени поради неимоверната им омраза към движението. За съжаление, основното съчинение на Тертулиан за монтанистите "Седем книги против църквата в защита на монтанизма" е загубено. Движението възниква в град Фригия, Мала Азия, около 150-170 г. През 173 г. е широко разпространено и е осъдено от тогавашния римски епископ. Един от първите му вдъхновители е обикновеният християнин Монтан, който има пророческа дарба. По неговото име движението е наречено "монтанисти". Дори и враговете му признават, че в пророчествата дадени чрез него няма противоречия с Библията. Пророчествата и виденията са често срещани сред тези горещо вярващи хора, както свидетелства Тертулиан в "Трактат за душата": "След като признаваме духовните дарби, ние имаме право да получим и пророческия дар, дори и след Йоана. Сред нас има една сестра, която бе удостоена с различни дарби на откровения в Духа чрез видения, които тя получава по време на святите служения на църквата в Господния ден. Тя говори с ангели, а понякога и с Бога, чува и вижда тайни разговори, разбира какво има в сърцето на някои хора, и предлага лек за тези, които имат нужда." Tertullian, A Treatise on the Soul Служенията на монтанистите са с апостолска простота - четене и проповядване на словото, духовни песни и молитви. Тертулиан продължава: "По време на четенето на Библията, пеенето на псалми, проповядването на словото, по време на молитва - при всички тези духовни служения й се случва да вижда видения." Пак там Запазени са частични фрагменти от пророчества на монтанисти, които са цитирани в произведенията на Тертулиан и други автори - например това, в което Бог увещава Своите последователи да не се страхуват от мъченическата смърт: "Ако сте изложени на презрение пред хората, то е за ваше добро; защото който не е изложен на презрение пред хората, ще бъде изложен на презрение пред Бога. Не се срамувайте, че правдата ви извежда пред погледа на хората; защо се срамувате от това, че придобивате слава?" Петдесятното движение 5 "Не предпочитайте да умрете на семейните си легла, при нещастен случай или да угаснете болни от треска, но да умрете от мъченическа смърт, за да прославите Този, Който пострада за вас." Tertullian, On running away from persecution Движението се разпространява бързо и печели много привърженици сред народа. В края на II век то вече е разпространено в Мала Азия, Сирия, Египет, Тракия, Рим, Галия и Северна Африка. Самият Ириней, надзирател на галската църква в Лион, има приятелски отношения с монтанистите. Никъде в своето известно съчинение "Против ересите" той не обвинява монтанистите. През 197 г. римският епископ Виктор приема пророчествата на монтанистите и решава да даде свобода за духовните дарби в римската църква, но злонамереният изповедник Праксеас, който има влияние върху него, го разубеждава: "По това време епископа на Рим се канеше да приеме пророчествата на Монтан, Прискила и Максимила и в резултат на това предложи мир на църквите в Азия и Фригия. Но този човек, като прибягна до измислени твърдения за самите пророци и техните църкви и наблегна на решенията на предишните епископи, го принуди да върне мирните писма и да се откаже от плановете си за приемане на духовните дарби." Tertullian, "Against Praxeas" Така повечето официални църкви отхвърлят пророчествата и започват да преследват монтанистите. По този повод, през 1858 г. в своя труд "История на християнската църква" известният швейцарски историк Филип Шаф отбелязва: "На първо място монтанизмът се стремеше към задължително продължаване на свръхестествените дарби на апостолската църква, които постепенно изчезнаха, когато християнството се установи в обществото, и неговият свръхестествен принцип беше принизен към земното." Philip Schaff, History of the Christian Church, Chapter 10 През IV и V век преследванията срещу монтанистите продължават (виж Montanism: Heresy or Helthy Revival ). Закони срещу тях издават императорите католици Константин, Юстиниан и Онорий на запад, Аркадий и Теодосий на изток. В закона на император Онорий от 407 г. се постановява: "Монтанистите нямат право да завещават в наследство имоти и дарения, нито имат правото да купуват или продават, нито да сключват каквито и да било договори. Техните молитвени домове се конфискуват, а собствениците на помещения, в които са били свиквани събрания, се изпращат на заточение." (Vidi Codex Theodosianus, в Мирко Голубич, История на християнската църква.) Хърватският историк Мирко Голубич отбелязва: "Въпреки тези гонения, монтанистите се срещат на изток и запад до IX век. След това те се вливат в новите евангелски движения, които Бог въздига на своето време, за да проведат делото на Реформацията. Наследници на монтанистите стават новационистите, донатистите, катарите, валдензите, анабаптистите, квакерите, цинцендорфианците." (Мирко Голубич, История на християнската църква.) Примерът на монтанистите издържа изпитанието на времето - той преминава през вековете и оставя своята следа в съвременната история. Те са пример и за основателя на методисткото движение Джон Уесли. През 1750 г. в своята книга "Journal" той отбелязва, че монтанистите са "истински библейски християни" (John Wesley, Journal of John Wesley, 8 vols., III, August 15, 1750, 490). Уесли се възхищава от стремежа на тези ранни християни към свят живот: "Истинното свидетелство против повсеместната поквара на християните предизвиква врява против Монтан и против самия Тертулиан, след като той се убеждава, че свидетелството на Монтан е истина. А що се отнася до обвиненията към Петдесятното движение 6 Монтан в ерес, не е трудно да установим какви са те. Най-голямата му ерес според мен е настояването му, че без вътрешна и външна святост никой няма да види Бога." John Wesley, The Mystery of Iniquity, Sermon 61 Изтегляне 0.89 Mb. Сподели с приятели:
|