Средните векове От V век до времето на Реформацията са запазени малко свидетелства за духовни дарби и езици. Сред тях се споменава за: Английския историк Беде (673 - 735) споменава за монах с дарба на езици (Bede, A History of the English Church and People, p. 250-253); Християнския проповедник Антоний от Падуа (1195 - 1231), с дарби на езици и видения; Испанският проповедник Винсент Ферер (1350 - 1419) има дар на езици и пророчества (Annales Minorum seu trium ordinum a S. Francisco institutorum (Florence, 1931), II, 191; Acta sanctorum, Catholic Source, April I, 498f., 525). През средните векове в западния свят започва да господства папството, което не само скрива Библията от Божия народ, но и открито се обявява против духовните дарби. В началото на VII век папа Григорий I, смятан от католиците за "една от най- забележителните фигури в църковната история" ( The Catholic Encyclopedia ) и наричан от тях "Григорий велики", с човешката си мъдрост отрича действията на Святия Дух и ги обявява за отживелица. В своята книга "Четиридесет евангелски проповеди", написана около 600 г., той коментира думите на Исус в Марк 16:17 "И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват, нови езици ще говорят": "Ако нямате тези знамения, братя мои, това означава ли, че не вярвате? Тъкмо обратното, те бяха необходими за началните дни на църквата, когато вярата се нуждаеше от чудеса и нежни грижи, за да порасне; също както когато садим храсти ги поливаме, докато се хванат, но след като пуснат корени, преставаме да ги поливаме." Григоrий I въвежда в заблуждение целия католически свят, като отрича белега на кръщението със Святия Дух и дара на езиците и го приравнява с човешките думи: "Така и всички вярващи, които оставят светските думи на стария живот и говорят за святи тайни, и с най-голямо старание преповтарят думи на хвала и слава за своя Създател, това не е ли говорене на езици?" Gregory the Great, Forty Gospel Homilities, 2, 29; виж On the Internal Character of the Ecclesiastical Miracles
Сподели с приятели: |