Петте травми Лиз Бурбо Петте травми, които пречат да бъдеш какъвто си
Изтегляне 0.93 Mb. Pdf просмотр
|
| мазохисти, особено с жени, у които травмата от унижение беше очевидна. На мнозина от тях им отне около година, докато допуснат, че изпитват срам или се чувстват унижени. Ако разпознаваш в тялото си физическите характеристики на мазохиста и ти е трудно да видиш своята травма от унижение, не се изненадвай, а си дай правото да отделиш толкова време, колкото ти е нужно, за да го направиш. Впрочем една от характеристиките на мазохиста е това, че не обича да бърза. На него дори му е трудно да действа бързо, когато това е необходимо, и се срамува, когато не успява да действа също толкова бързо, както останалите, както когато върви. Той трябва да се научи да си дава правото да върви със своята собствена скорост. Трудно е да се разпознае маската на мазохиста у много хора, защото те успяват добре да контролират теглото си. Ако ти си от хората, които лесно качват килограми и стават закръглени, когато не контролираш храненето си, възможно е да притежаваш тази травма от унижение, но за момента тя да е скрита. Сковаността, която ти позволява да се контролираш, е обяснена в шеста глава на тази книга. Тъй като мазохистът иска да се покаже солиден и да не бъде повече контролиран, той става много успешен човек и поема много задачи на гърба си. Впрочем точно това е причината, поради Изпратена на www.spiralata.net от Георги Трифонов 29 която си създава хубав, здрав гръб - за да може да поема повече. Да вземем за пример жена, която, за да достави удоволствие на мъжа си, приема свекърва й да дойде да живее при тях. Малко след това свекървата се разболява и тя смята, че е задължена да се грижи за нея. Мазохистът има дарбата да се поставя в ситуации, в които трябва да се грижи за някого другиго. По такъв начин той все повече и повече забравя за себе си. Колкото повече поема на гърба си, толкова повече килограми трупа. Всеки път, когато мазохистът сякаш иска да направи всичко за другите, в действителност той желае да си създаде принуди и задължения. Що се отнася до времето, което отделя, за да помага на другите, той смята, че по този начин не ги кара да се срамуват, но много често той се чувства унижен от това, че те злоупотребяват с него. Така че рядко чувства признание за всичко, което прави. Чувала съм много жени мазохистки да казват, че им е писнало да са слугини. Те се оплакват, но продължават да постъпват по същия начин, защото не разбират, че сами си създават тези принуди. Чувала съм също така много изрази като: „След тридесет години служба дирекцията ме изхвърли като някаква кофа за боклук!!!" Този вид човек, който смята себе си за предан и отдаден, не чувства действително, че са му признателни. Освен това е интересно да отбележим унижението, преживявано в този израз. Човек, който не е мазохист, би казал по-скоро: „След тридесет години служба ме изпъдиха", без да използва израза кофа за боклук. Мазохистът не разбира, че като върши всичко вместо другите, ги принизява и ги унижава, като ги кара да чувстват, че без него те не биха могли да се справят сами. На мазохиста дори му се случва да потвърждава за себе си, че семейството и приятелите му са в течение на това, че еди-кой-си нищо не може без него и това пред същия този човек. По този начин въпросният човек ще се почувства двойно по-унижен. За него е от изключителна важност да признае, че не му е нужно да заема толкова място в живота на близките си. Обаче той не забелязва, че заема много място, защото често го прави много деликатно. Ето защо физическото му тяло заема толкова голямо пространство. Той дебелее в зависимост от мястото, което смята, че трябва да заема в живота. Неговото тяло е тук, за да му бъде като отражение на неговото убеждение. Когато мазохистът разбере дълбоко в себе си, че е специален и важен, той повече няма да трябва да го доказва на другите. Признавайки си, тялото му вече няма да има нужда да заема толкова много място. Той изглежда силно контролиращ, но този контрол е мотивиран главно от страха да не се срамува пред близките си или от себе си. Този вид контрол е различен от контрола, за който ще говоря в главата, разглеждаща травмата от предателство. Майката мазохистка, например, ще е склонна да контролира облеклото, външния вид и чистотата на своите деца и на съпруга си. Това е типът майка, която иска децата й да се пазят чисти още от съвсем малки. Ако не успее, тя ще се срамува от себе си като майка. Тъй като мазохистът, мъж или жена, често се чувства като слят с майка си, той ще направи всичко тя да не срамува. Майката има голяма власт над мазохиста, независимо че тази власт може да е несъзнателна или неволна. Той чувства майка си като тежък товар, който трябва да носи, което му дава хубава причина да си създаде здрав и солиден гръб. Тази власт понякога продължава дори след смъртта на майката. Дори и това да го кара да преживява чувство на срам, обикновено мазохистът се чувства облекчен или освободен след смъртта на майка си, тъй като й е позволявал да пречи на свободата му. Едва когато травмата от унижение е на път да бъде излекувана, това влияние започва да намалява. Други, вместо да се почувстват освободени, са до такава степен слети с майка си, че когато тя умре, те развиват криза на агорафобия (за нейното описание, виж с. 71). За жалост такива хора често са лекувани от депресия. Тъй като не са лекувани от правилната болест, кризата им продължава твърде дълго, преди да се съвземат. Обяснявам подробно разликата между депресията и агорафобията в моята книга Твоето тяло казва: „Обичай се“. Изтегляне 0.93 Mb. Сподели с приятели:
|