Планът за разорение на България

Други възгледи, изложени в тази част на Модела, които не съответстват на принципите на свободната пазарна икономика, са: "прилагане на общи стандарти и нормативни актове"; "установяване на общи изисквания за транспорта в туристическата индустрия и обвързване на цените"; издаване на разрешителни "с цел да се регулират условията за създаване и функциониране на инфраструктурата"; "държавно регулиране на цено-образувателния механизъм"; "обвързване на цените с качеството на продукта и услугите"; "изработване и прилагане на система за поощрения на личния състав"; прекатегоризиране на труда в зависимост от категорията на предприятието, умението на служителите и равнището на услугите" [77]. Всяка от тези идеи предвижда пряк държавен контрол или намеса във функционирането на туристическата индустрия и следователно противоречи на принципите на свободната инициатива и на функционирането на пазарната икономика, в която свободнообразуваните цени, според търсенето и предлагането, насочват разпределението на ресурсите.

Варианти за реформи

Българският Комитет по туризма вижда съвсем ясно необходимостта от реформи в туристическата инфраструктура. От позициите си на орган на социалистическо правителство, при което правителството пряко или чрез различни институции притежава и ръководи всички туристически ресурси, комитетът е набелязал конкретни важни задачи, разгледани в предишния раздел на тази глава. Авторът на тази глава, съзнавайки конструктивната и даваща основа за размисъл инициатива на Комитета по туризма и неговия председател с разработването на Модел за развитието на туризма, като приоритетен отрасъл на националната икономика, се заема сега да изложи отново онова, което до голяма степен е общо виждане за целите, съгласно които в България трябва да се създаде свободна инициатива и пазарна икономика; при нея наличието на подходящи условия за инвестиции и ценови механизъм без намесата на държавата ще привлича капитали от Запад и от самата България, което ще доведе до разумно разпределение на ресурсите за разширяване и повишаване на качеството на българската туристическа инфраструктура:

1. Конституционни гаранции за ненакърнимостта на частната собственост, както това е разработено в отделна глава,

2. Да се постигне в България свободноконвертируема валута най-късно до 6 месеца и по време на прехода към такава конвертируемост да се организират валутни търгове от Българската външнотърговска банка не по-рядко от веднъж седмично за установяване на разменен курс за валутата на туристите и на постъпленията от туризма на частните компании, работещи в сферата на туристическата инфраструктура в България.

3. Да се измени Указ 56, регламентиращ дейността на смесените предприятия, акционерните компании, компаниите с ограничена отговорност, дъщерните фирми, клоновете и чуждите инвестиции, за да се отстранят пречките за инвестиране, дължащи се на държавната намеса в инвестиционните решения, както това е разработено в отделна глава.

4. Да се приватизират съществуващите обекти за отдих и балнеоложки туризъм.

5. Да се разработи селективна програма, която да приканва инвеститорите да предлагат цени или да правят оферти за закупуване на определени туристически обекти, включително да се осигури от държавата правото на земя, а не само правото на нейното ползване, като създават акционерни фирми, компании с ограничена отговорност, филиали или клонове, за придобиването на такава способност.

6. Да се стимулират смесени фирми между западни инвеститори и български акционерни компании да придобиват подходяща собственост за изграждане на почивни и балнеоложки курорти със западен стандарт.

7. Да се създаде стимул за такива инвестиции, като се използва кредит за инвестиционния данък се освобождава от данък за 2 до 5 години от началния период на дейност в зависимост от размера на инвестициите.

8. Да се предвиди в закона, че частните компании и смесените предприятия, които изграждат нови или модернизират съществуващи туристически инфраструктури, могат да задържат приходите си в твърда валута; да поддържат банкови сметки в твърда валута и свободно да прехвърлят твърда валута извън България или за плащания за подобряване на техните български туристически инфраструктури, или за репатриране на печалбите на чуждестранните инвеститори.

9. Да се използват от държавата лицензи или споразумения за франчайзинг, чрез който да се предоставят на частни компании или отделни лица съществуващи или бъдещи туристически обекти за подобряване, стопанисване и разработване с цел извличане на печалби.

10. Да се определи размерът на подоходния данък в зависимост от чистия доход, като за най-високите доходи да не надхвърля 30%, а за най-ниските-10%

11. Да се определи, че подлежащият на облагане доход, получен от експлоатацията на нови или модернизирани туристически обекти, представлява общият доход, намален с разходите по управлението, администрирането и маркетинга.

12. Да се премахнат задължителните фондове за подобряване на обектите и за социална политика, като отчисленията във фондовете се извършват в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти в страната на главния чуждестранен инвеститор в акционерната компания.

13. Да се установят трудови отношения в съответствие със закон, гарантиращ свободно договаряне между работниците и управата, при което управата си запазва правото да санкционира работниците за неефикасно и неподходящо отношение към работата и да ограничава работните места, когато по нейна преценка това е наложително, за да може да се контролират ефикасно разходите на туристическото предприятие и да се запази стабилността на предприятието.

14. Определенията "туризъм", "туристическа индустрия" и "туристическа инфраструктура" да включват курорти, хотели, спомагателни обекти към курортите и хотелите, като магазини, ресторанти, кафенета, помещения за коктейли, салони, минерални бани, клиники, медицински центрове в курортите и хотелите, козметични и фризьорски салони, игрища за голф, тенискортове, спортни стрелбища, ски-писти, ски-лифтове, сфади и съоръжения, подходящи за подслон и удобства за скиори; пързалки за кънки; театри; съоръжения за конен спорт, включително коне, конюшни, манежи за езда, хиподруми и трибуни за зрители; екскурзоводи, туристически агенции; агенции за даване на автомобили под наем; бюра на авиолииии; ЖП и автобюра; къмпинги; частни пансиони, предлагащи нощувка и закуска; мотели. Глава 20

Телекомуникации

Клейтьн Л. Лескълийт, младши

Резюме

Информацията в този доклад бе събрана по време на констативна мисия в София, България от 21 до 23 август по време на срещи, организирани от канцеларията на Вицепрезидента на Асоциация "Съобщения".

Подземните кабели са овехтели и в голямата си част се нуждаят от подмяна

Обновяването на мрежата, което ще я превърне в модерна цифрова система, необходима за осъществяване на националните планове за изграждане на пазарна икономика и за успешно конкуриране на световните пазари, ще изисква по занижени оценки сумата от 1,6 до 5,6 милиарда щатски долара.

Съществуващият план на Асоциация " Съобщения" "Социално-ико-номически изисквания за развитие на телекомуникациите в България до 2005 година" е бил разработен преди последните промени в политическата и социална среда в България. Сега е необходим ревизиран план, който да отразява националната ориентация към пазарна икономика. При конкуренцията на България с други нации за инвеститори, пазари и стопански инициативи, телекомуникационните й възможности ще бъдат критичен ресурс на икономическото развитие. Необходимостта от модернизиране на националната телекомуникационна мрежа, която предстои в непосредствено бъдеще, ще продължи да се изостря.

По-нататък в раздела се разглеждат отделните проблеми, свързани с реализацията на този скъпоструващ и технически сложен план:

• Ревизиране на плана за разширение на телекомуникационната мрежа;

Прогнозиране на потребностите от обслужване и преразглеждане на тарифите;

• Обзор на нови технологии;

• Алтернативи за проектиране на мрежи;

• Всестранен икономически анализ;

• Разработка на спецификации;

• Финансиране от международните банки за развитие;

• Финансиране от западните правителства;

• Финансиране от частни корпорации;

• Доставка на оборудване и производство;

• Трансфер на технологии;

• Професионална помощ.

Помощта на другите по-развити нации е от значение за успеха на българските усилия за модернизиране на телекомуникационната мрежа и привеждане го й към онова съвременно ниво на технология, което се изисква от икономическото развитие на нацията.

Формулираме на констатациите

В този раздел са представени проблемите и потребностите на телекомуникациите, каквито бяха видени през време на констативната мисия в България през седмицата от 19 до 25 август 1990 г.

Информацията, използвана в този раздел, бе получена от канцеларията на Вицепрезидента на Асоциация "Съобщения" и от посещенията на различни телекомуникационни обекти, уредени от тази канцелария.

Бяха направени също така и посещения на някои от заводите за производство на телекомуникационно оборудване на ИНКОМС и на Централния институт ча изчислителна техника и технологии, който се ръководи от ИНКОМС.

Посещенията и получената информация се оказха много съществени за идентифициране на възможностите и необходимостите на телекомуникационния сектор от националната икономика.

За да бъдат описани проблемите и потребностите на българския телекомуникационен сектор от промишлеността, първо е необходимо описание на настоящата телекомуникационна структура и на възможностите за пхроизводство на оборудване. Краткият анализ на тази информация дава представа за текущите проблеми, пред които е изправена българската телекомуникационна инфраструктура.

Телекомуникационната инфраструктура на България

Както и в другите източноевропейски страни, които напоследък направиха големи крачки в посока на превръщането им в демократични нации и имат намерение да осъществят пазарни икономически отношения, българската телекомуникационна инфраструктура не е променена съществено в технологично отношение след Втората световна война.

Към 1990 година броят на инсталираните телефонни линии в България е бил 2 515 141. При население от около 8,75 милиона души, това представлява телефонна плътност от 28,7 телефонни линии на 100 души и 40% от домакинствата имат телефонни услуги. Сравнено с 1 136 476 линии и плътност от 12,83 телефонни линии на 100 души през 1980 година, това представлява увеличение от 221 % през последните десет години. Към 1990 година повечето телефонни постове (около 78%) са били инсталирани в градската част от страната. 64 % от телефонните постове са за нуждите на населението, а 36% са за служебни телефонни постове, включително тези на правителството. Инсталирани са 13 015 обществени телефонни поста, 7 428 телексни линии, а броят на телефаксните апарати, инсталирани до 1990 година, е 60.

Мрежата е преобладаващо аналогова. В момента има 796 стьпкови централи, 1 245 централи Sronger, 2 ESK "крос-пойнт" централи и 29 електронни централи местно производство.

Аналоговите трансмисии включват радиорелейни системи с 2 700 канала. Все пак започната е някаква дигитализация на мрежата на международните централи и е било планирано дигитализиране на локалните мрежи през 1990 г., което не е извършено поради липса на финансиране.

Топологията на националната мрежа е разделена на две нива - национално ниво и регионални нива. Националното ниво включва серия магистрални телефонни централи в мрежова конфигурация, които свързват регионалните мрежи. Съществуват 27 регионални мрежи с приблизително 2 000 локални централи.

Сегашната сигнална система е К.2 за националната магистрална мрежа, десетична стъпкова за локалните и магистрални централи и сигнална система 1 и 5 по стандартите на CCITT за международните линии.

Понастоящем има около 600 000 заявки за поставяне на телефонни постове. Периодът на чакане е до три години там, където е планирано изграждане на телефонни централи и до десет години там, където засега не е предвидено такова.

Администриране на телекомуникационната мрежа

Асоциация "Съобщения" (АС) е институцията, която отговоря за предоставяне на телекомуникационни услуги в България. Това е институция, притежавана от държавата, която е подчинена пряко на министъра на съобщенията. АС предоставя телекомуникационни услуги, пощенски и телевизионни услуги. Като телекомуникации, АС предоставя обикновени телефонни услуги (ПОТС), комуникация на данни чрез БУЛПАК, видеотекст чрез терминали ИНФОТЕЛ, услуги "Телетекс" и телексни услуги.

АС разполага с 14,55 души персонал на 1 000 основни телефонни линии. 4% от тях имат университетско образование, 37% имат професионално техническо образование, 44% имат само средно образование и 15% имат основно образование. Все пак повечето от персонала на техническо ниво е преминал курсове за специализация в областите на телекомуникационна, електронна техника и компютърни науки. Подчертан е стремежът заеманата длъжност да съответствува на образованието.

Финансова информация за телефонната компания

Не е лесно да се установи точното финансиране на телефонната мрежа, тъй като АС извършва и други услуги извън телекомуникацията. Все пак на базата на наличната финансова информация могат да бъдат оценени някои основни параметри. През 1989 беше отчетен приход от телекомуникационни услуги от 555 милиона лева (187 милиона долара по официалния банков курс от 2,9702 лева за долар, но само 78 милиона долара но обменния курс, обявен през юни 1990). Няма лесно достъпни данни, спързващи тази сума с количеството конвертируема валута, получена от таксите за международния трафик.

По време на нашата мисия в Бтлг ария беше трудно да установим съотношенията между приходите и печалбите. Бе заявено например, че стойността на инсталиране на една телефонна линия с 120 лева (40,4 долара ио официалния курс или 16,9 долара по обменния курс) при само 4 лена такса на тримесечие или само 3,20 лева за тримесечие на дуплексна линия. Цената на едно локално свързване (един телефонен разговор) е по-малка от 0,05 лева без ограничение на времето. Междуградските разговори струват също по-малко от 0,05 лена за таксова единица, като една таксова единица е не по-краткм от 5 секунди (т.е., един типичен триминугсн разговор би струвал в най-лошия случай 1,80 лева или 0,60 долара по официалния курс и 0,25 долара по обменния курс). Международен разговор със Съединените Щати би струвал 0,90 долара на минута за повикване или отговор (2,70 долара за типичен триминутен разговор). Освен това много от капиталовложенията, които нормално се разглеждат като инвестиции при ценообразуването, се осигуряват от други държавни институции или бюджета на местните власти, а не от АС. Това включва сградите на телефонните централи, локални изкопни работи и част от енергията.

Доставка на телекомуникационно оборудване

Нуждите на България от телекомуникационна апаратура се задоволяват от местно производство и от внос от западни производители.

Националното производство включва:

Комутационно оборудване

• А29, стъпкова централа, Siemens, модел 1930 година;

• ЕSК 10000Е Кроспойнт, Siemens;

• М000С, модифицирана ЕSК с микропроцесорни превключватели, усъвършенствана в България;

• КК.5 координатен комутатор, разработен в България.

Предавателни системи

• радиорелейни пръзкм, по лиценз на НЕКА (Норвегия), модел от 60-те години;

• балансирани кабели.

Мултиплексни системи

• К-60/120, по лиценз на 5АТ (Франция);

• К-12/14

• К-900С

• ВК 900

• телефони с импулсно набиране

Вносното оборудване включва:

Комутационно оборудване:

• МТ 20, Thomson (Франция)

• АХВ20, Ericsson (Швеция)

• ЕSК Кроснойнт, Siemens (Германия)

Радиорелейни връзки:

• Teletra (Италия)

• Нега (Норвегия)

• Moreli (Италия)

Коаксиални кабели:

• SАТ (Франция)

Производство и изследвания в областта на телекомуникациите

По-голямата част от телекомуникационното оборудване е произведено от ИНКОМС, водещият производител на електронна техника в България. ИНКОМС има доста големи производствени мощности, включващи пет изследователски и развойни института, център за обучение и софтуерна лаборатория, както и двадесет и осем производствени предприятия и два сервизни центъра.

Във фирмата работят повече от 40 хиляди работника, концентрирани главно в предприятията в София. Детайлен списък на поделенията и тяхното местоположение с даден в таблица 20-1.

Продуктна листа

ИНКОМС произвежда преобладаващата част от техниката за обработка на данни, битовата електроника и телевизорите в България. Произвежданото от ИНКОМС телекомуникационно оборудване включва следното:

• автоматизирани телефонни централи;

• радиорелейни системи;

• системи с оптични влакна;

• телефони;

• телеграфно оборудване.

В таблица 20-2 с дадена хронологична развивка на нивото на продукцията.

Изследователска и развойна дейност

Всичките пет изследователски института се намират в София. Те имат филиали в Шумен и Благоевград. Общо в институтите работят повече от четири хиляди дути, ангажирани в разработката на системи за обработка на данни и телекомуникация.

Централният институт за изчислителна техника и технологии (ЦИИТТ) е най-големият изследователски институт на ИНКОМС. В него се работи по създаване на големи и мини машини и съответното програмно осигуряване за тях.

Институтът за съобщителна техника (ИСТ) се занимава с разработката на цифрови и аналогови системи за обмен и предаване на данни и съответното програмно осигуряване.

Институтът за интегрирани комуникации и автоматизирани системи (ИИКАС) се занимава с изследване, разработка и реализация на интегрирани информационни, комуникационни и индустриални мрежи и автоматизирани системи.

Институтът за радиоелектронни технологии (ИРТ) извършва научни изследвания, разработка и внедряване на специализирано технологично оборудване, периферни устройства за комуникационно оборудване и битови приложения.

СИСТЕМИЗОТ разработва специализирани програмни системи за големи и минимашини и интегрирани мрежи.

Продажби и разпределение на оборудването

ИНКОМС е бил водещ доставчик на Съветския съюз и страните от източноевропейския блок. Разполага с мрежа за продажба и сервизно обслужване на място. Вътрешното разпространение и продажби се реализират чрез преки контакти чрез две поделения - ИНКОМС-сервиз и ИНКОМС-комплект, както и чрез специализирани фирми и кооперативи.

Продажбите в чужбина се координират чрез две търговски организации: ИЗОТИМПЕКС и ТЕЛЕКОМ. Тези фирми уреждат рекламната, лицензиоггна и разпространителска дейност.

Управленска среда

Телекомуникационната индустрия се управлява и притежава от българското правителство. Не е позволена конкуренция и АС е единствената упълномощена организация, предоставяща телекомуникационни услуги. Все пак с приемането на указ 56 от януари 1989 г., позволяващ частната собственост, се разрешава създаването на съвместни предприятия с чужди фирми и дори се допуска евентуална приватизация на телефонната компания (АС), стига да могат да бъдат създадени гаранции за защита на националните интереси. Засега въпросът за приватизацията на АС не е поставен на дневен ред.

Недостатъци на сегашната инфраструктура

Информацията, изложена до тук, показва следните недостатъци на телекомуникационната инфраструктура.

Понастоящем има около 600 000 неудовлетворени заявки за поставяне на телефонни постове. Периодът на чакане до три години или повече е неадекватен за изискванията на пазарната икономика.

Въпреки че България има една от най-високите плътности на телефонизация от страните на източна Европа и Съветския съюз, тя е по-ниско от средното ниво за индустриализираните държави - около 40 телефонни линии на 100 души. Сравнението на България с другите страни от региона изглежда така:

Държава Телефонни линии

на 100 души

България 28.7

Източна Германия 23.3

Чехословакия 12.0

Югославия 12.9

Унгария 10.0

СССР 9.7

Полша 8.0

Сегашната аналогова телефонна мрежа има проблеми, дължащи се на овехтелите подземни кабели, телефонните централи и предавателното оборудване, които съответстват на изискванията за качество от преди Втората световна война. Не е уместно да се привличат нови инвестиции, специално чужди, когато се очаква конкуриране от другите държави от региони, които също имат амбициозни планове за дигитализация на своите съобщителни мрежи. Повредите, сигнализирани от потребителите, са повече от три на потребител годишно, като при влажно време броят им значително нараства.

Полша, Унгария и Чехословакия вече работят със Световната банка, получават заеми с ниски лихви и помощи от западните правителства, създават смесени предприятия с международни фирми за телекомуникационно оборудване и сервиз от Запада. Новите закони в тези държави, позволяващи частна собственост, съчетани с притока на чужди инвестиции и създаването на съвместни предприятия, поставя тези страни в по-изгодна конкурентна позиция от Бтлгария.

Не е адекватна и сегашната технология на производството. Минимални са наличните производствени мощности, които биха могли да произведат необходимото за дигитализация на телефонната мрежа оборудване. Нуждите от телекомуникационно оборудване изискват незабавното привличане на чужди производствени мощности в производствения процес.

България няма необходимата за обновяване на телефонната мрежа конвертируема валута. Понастоящем България не е в състояние да покрие задълженията си по своите външни дългове. Бартерни сделки за телекомуникационно оборудване ще бъдат много трудни, понеже България има относително малко стоки и услуги, които отговарят на западните стандарти и биха могли да се продават на западните пазари.

Има голямо несъответствие при образуване на цените за основните телефонни услуги. Това проличава много явно, когато се сравняват тарифите на международните и националните телефонни разговори. Може да се направи заключение, че фирми, извършващи външна търговия, субсидират местните потребители на телефонни услуги.

Организационните структури на телекомуникационните служби подлежат на съществена реорганизация с цел намаляване на персонала и повишаване на ефективността му сега, а и при въвеждане на новите технологии. Сегашното ниво на 15 души персонал на 1 000 обслужвани линии е много над необходимото за успешно функциониране в условията на пазарна икономика.

Паралелно с преструктурирането на персонала е задължително създаването на нови средства за мотивация на работниците, защото преходът към пазарна икономика ще постави ударението върху повишаване на производителността, която води до възвръщаемост на инвестициите, за да могат да бъдат привлечени чуждестранни инвеститори.

Формулиране на потребностите

Описанието и анализът на сегашната телекомуникационна инфраструктура, извършено в предишния раздел, помага да се идентифицират проблемите, пред които са изправени телефонната компания и потребителите й в България. Сега съществуват някои планове за разрешаване на част от проблемите, които ще бъдат коментирани по-долу. В този раздел ще бъдат представени изискванията, произтичащи от анализа на недостатъците.

• Необходимо е незабавно да бъдат удовлетворени декларираните заявки за поставяне на 600 000 телефонни линии. Необходимо е също така да се определят акуратно и недекларираните заявки за телефонни постове. Ако се приеме желателна плътност от 40 телефонни поста на 100 жители (средната стойност за индустриализираните страни), се очертават следните нужди от ресурси: