Планът за разорение на България

Намерения за реформи

Комитетът по туризма при Министерския съвет обмисли творчески реформи, които са продиктувани от гореизложените потребности. Планът е съставен с оглед на съществуващата правителствена структура, развиваща традицията и философията на държавната собственост и контрол върху прилагането и развитието на социалистическата концепция за народните ресурси. Тезата на тази глава, както и на целия доклад е, че е особено важно да се извърши рязко отделяне от тези социалистически политически концепции, за да може българският народ да постигне стремежите си към лична, икономическа и политическа свобода. Въпреки това, идеите в модела на Комитета по туризма за развитие на туризма като приоритетен отрасли на националната икономика (по-натагьк наричан "Моделът") са в значителна степен добри, прогресивни и се нуждаят само от доразвиване, за да могат успешно да се приложат към принципите на свободния пазар.

Този раздел от главата за туризма започва с краткото обобщение на основните точки, в Модела, последвано от коментар за изменение на тези точки за да може Моделът да бъде поставен в рамките на принципите на свободния пазар.

1. Следните извадки от "основните принципи" на Модела съответствуват на принципите на свободния пазар и на схващането, съдържащо се в тази глава, за основната цел на българската политика за развитие на туризма:

а. "гаранция за равностойно включване на всички форми на собственост в туристическата индустрия";

б. "приватизация на обектите в туристическата индустрия";

в. "частната инициатива, инвестициите,.... както и партньори от чужбина да бъдат използувани за развитие на туризма";

г. "създаване на пазарно-ориентирана и икономически обоснована структура на организация и ръководство";

д. "установяване на ново качество и структура на туристическия продукт" [64]

2. За разлика от това следващата извадка от "основните принципи" на Модела са несъвместими с принципите на свободния пазар и следователно не могат да допринесат за постигане на основната цел на бчлгарската политика за развитие на туризма, а именно да се стимулират значителни и разрастващи се инвестиции на западен капитал, тсхнолошя и ръководство за изфажданс на западен тип и качество курорти, хотели и помощни съоръжения, туристическа инфраструктура на западно равнище:

а. "държавно икономическо регулиране и стимулиране на туризма";

б. "икономически интереси и опит в други отрасли да бъдат приложени за развитието на туризма" [65]

Разработения в Модела принцип на "Гарантиране на равностойно включване на всички форми на собственост в туристическата индустрия" съдържа следната идея, която съш ветствува на принципите на свободната търговия:

"Държавата осшурява тяхната (т.е. на юридически и физически лица, упражняващи право на собственост) икономическа и юридическа независимост; тяхното право доброволно да съчдават клонове и други подобни обединения ча вчаимна подкрепа, съвместни инициативи, координация и др., основаващи се на икономическата изгода и интерес [66].

Но следната идея, включена в Модела при разработването на този принцип е несъвместима с принципите на свободния пазар:

"Държавата гарантира еднакви права на всички форми на собственост, като прилага еднакви икономически срокове и условия, норми и разпоредби за всички юридически и фичически лица, които извършват икономическа дейност в сферата на туризма в страната". [67].

Тази идея противоречи на принципите на свободния пазар, тъй като дава възможност на държавата да установява норми и да регулира ползуването на правото на собственост в областта на туризма. Принципите на свободния пазар, точно обратното, сочат, че правото на частната собственост и пазар, в които правителството не се намесва и не се разпорежда създават стимул за инвестиции и разпределение на ресурсите за развитие на икономическите възможности на туризма. Функцията на държавата трябва да се офаничи до гарантиране на частната собственост в конституцията и даване на права на съдилищата да изслушват и решават спорове по правото на частната собственост.

Разработката в Модела на принципа на "Приватизацията на обектите в туристическата индустрия" включва следните идеи, които са в съответствие с принципите на свободния пазар:

а. "Приватизацията на обектите в туристическата индустрия се извършва като те се превръщат в акционерна собственост".

б. "Други форми на приватизация и нейното разширяване в туристическата индустрия са: лизинг, даване под наем, привилегировани права, продажба на места или на акции в държавни предприятия. [68]

Разработката в Модела на принципа на "приватизацията на обектите в туристическата индустрия включва следните идеи, които са несъвместими с принципите на свободния пазар:

а. "Държавният орган по туризма ще прецени точната сфера, в която държавата ще бъде акционер, т.е. в кои компании и до каква степен".

б. Следващият етап в този процес е създаването на специализирани организации - притежатели на държавните акции (т.е. "холдинги").

в. "Системата на "холдинги" гарантира отделянето на икономическото управление от държавното управление в туризма. Първоначално тези холдинги ръководят държавните акции в туристическата индустрия, но по-късно в процеса на приватизация на обектите физически лица могат също да участвуват като акционери".

г. "Холдингите" като форма на концентрация на български и чуждестранни капитали на юридически и физически лица директно инвестират капитали в туристическата индустрия, както и в друш отрасли на националната икономика и в чужбина; издават дялови сертификати и участвуват в друш финансови институции". д. "Чрез контролния пакет от акции в друш компании такива "хол-динш" направляват дейността им към пай-сфикасни, перспективни и печелещи твърда налута сфери; определят техните управителни съвети". [69]

Тези идеи противоречат на принципите на свободния пазар, тъй като те дават възможност на държавата да контролира чрез акциите си в акционерните дружества, създадени да получат туристически обекти, собственост на държаната, подбора на друштс акционери и техните дялове. Освен това предложената схема ще поддържа управлението и участието на държавата в решенията за това как обединеният държавен и частен капитал на акционерните компании да се инвестира, като държавата решава кои инвестиционни решения са най-ефикасни от гледна точка на държавните цели в туризма.

Принципите на свободния пазар, точно обратното, изискват дадени обекти, представляващи интерес за частни инвеститори, да се превръщат в акционерни компании на реалистична цена, която да се плати от капитала на частните инвеститори; акциите, издадени от акционерните компании да съответстват на внесения от частните инвеститори капитал; макар част от акциите да може да се запази за служителите и ръководителите на въпросните обекти, тяхното участие също ще бъде в съответствие с внесения капитал. Насоките на дейността с инвестициите на акционерната компания ще се определят от директорите, избрани от акционерите и ще отговарят на задачите, посочени от акционерите. Те ще се възлагат на директорите за разработване и изтлнение. Функционирането на свободен пазар за инвестиционните фондове, конкуренцията при закупуването на земя и други туристически ресурси от държавата и за привличане на туристи за твърда валута ще доведе до ефикасно разпределение на ресурсите, които трябва да бъдат приватизирани и инвестирани в разработването на такива обекти.

Разработката в Модела на принципа на "икономическо регулиране и стимулиране от държавата" включва следните идеи, които са в съответствие с принципите на свободния пазар:

а. "принципът на намаление на облагаемия доход с вноските и лихвите към инвестиционните кредити; (и за) чрез маркетинг, реклама, проучвания, опазване и възстановяване на околната среда"; тази идея очевидно е замислена като стимул за частните инвеститори, при които облагаемият доход ще се определя след приспадане от печалбите на инвестиционните кредити и разходите за маркетинг, реклама, изследвания и за защита и възстановяване на околната среда, засегната от въпросния обект;

б. "плащане на стимулираща такса върху печалбата; освобождаване от данък на печеливши новоизградени обекти за първите две години от дейността им";

в. "свободното определяне на цените от туристическите обекти и предприятия ще бъде в съответствие със сегашната пазарна политика" [70].

Разработката в Модела на принципа на "регулирането и стимулирането от държавата" включва следните идеи, които са несъвместими с принципите на свободния пазар:

а. "принципът на нормативно разпределение на прихода в твърда валута за покриване на собствените нужди и тези на държавата (общо казано) в стимулиращи пропорции";

6. "задължителни годишни разходи (с отчитане на фактора себестойност) за подобряване на материално-техническата база";

в. "периодично преоценяване на ефекта на текущата цена върху стойността на основния капитал";

г. "разпоредби, срокове, условия и процедури за формиране на цените, които ще гарантират пълната децентрализация";

д. "от туристическите компании (предприятия) да се сьбират отчисления от печалбата и фондовете, които да се предоставят на Градския съвет на специализирано разпореждане, като те могат да се изразходват само за цели, свързани с подобряване на инфрастуктурата." [71]

Тези идеи противоречат на принципите на свободния пазар, тъй като държавата се намесва в това как да бъдат използвани приходите в твърда валута от туристическите компании; абсолютното право на частната собственост изисква предприятието да използва спечеленото, както прецени за най-добре; намесата на държавата при използването на приходите в твърда валута не стимулира западните инвеститори да влагат капитали в курортни хотели, както и в спомагателни обекти, като магазини, туристически компании и др.

Освен това изискването на държавата за задължителни годишни разходи от страна на туристическите предприятия за подобряване на обектите е също намеса в правото на частните собственици да решават как да използват приходите си в съответствие с преценката на пазарните сили, за да разширяват инвестициите; такова задължение определено пречи на западните инвестиции. Тясно свързано с това е предложението някои отчисления от печалбите и фондовете да бъдат събирани от туристическите предприятия, за да бъдат изразходвани за подобряване на инфраструктурата. Това предложение увеличава пречките пред инвестицията, които ще бъдат предизвикани от намесата на държавата в правата на частната собственост и на прерогативите на ръководството на акционерните компании, чиято защита от намесата на държавата е от първостепенно значение за постигане на целите на туризма, отразени в тази глава. Предвижданото ангажиране на държавата в периодични преоценки на ефекта на текущите цени върху инвестициите и в регулиране на ценообразуването са намеса на държавата в ценовия механизъм и омаловажаване на дейността на пазара за установяване на цени според търсенето и предлагането. Всяка намеса на държавата в ценовия механизъм на свободния пазар е в значителна степен пречка за инвеститорите.

Разработката в Модела на принципа на "Частната инициатива, капиталовложенията, икономическите интереси и използването на опита от други отрасли и от чужбина за развитието на туризма" съдържа следните идеи, които съответстват на принципите на свободния пазар:

а. "Еднолични и колективни компании, частни собственици или производители извършват икономическа дейност в туристическата индустрия самостоятелно, или чрез коопериране (смесени компании)."

б. "С цел да се привлича и стимулира частната инициатива, наред с лизингови споразумения, туристическите компании включват в пълния кръг на тяхната икономическа дейност също споразумения за франчайзинг с гражданите."

в. "За да се привлекат български и чуждестранни инвестиции, ресурси и икономически интереси, се провежда политика на "отворени врати" посредством:

"използване на съвременен опит и ноу-хау чрез различни споразумения - за управление, франчайзинг, за обучение и консултации; "натрупването на средства в полза на изграждане на солидна инфраструктура чрез различни форми на лицснзионни споразумения, зависещи от пълното използване на туристическите обекти чрез обвързване на интересите на чужди и български компании и привличане на чуждестранни ръководители да участват в управлението на тези туристически обекти";

"туристически концесии, т.е. чрез споразумения да се дадат на чуждестранни компании места, на които да се извършва туристическа дейност за определен период от време срещу заплащане в твърда валута на наем, текущи разходи и трудови възнаграждения". [72]

Тези идеи отговарят на принципите на свободния пазар, така както ги разбира авторът на тази глава,... тъй като те приемат частни компании, смесени фирми и отделни лица да извършват икономическа дейност в туристическата индустрия;

... тъй като те визират използването на инициативата и енергията на отделни лица чрез споразумения за франчайзинг с частни компании и смесени фирми;

... тъй като те признават необходимостта от бързо прехвърляне от сегашните държавни туристически институции на опита и ноу-хау, които сега притежават директорите и експертите на служба в държавни инчастни споразумения с частни компании и смесени фирми в подходящи за пазарната икономика форми; т.е. договори за управление, споразумения за консултиране, споразумения за франчайзинг,

... тъй като те признават, че в началото държавата, която чрез своите механизми притежава и контролира много от най-желаните туристически обекти, трябва бързо да ги прехвърли под частно ръководство; и че обединените ресурси на чуждестранни и български частни компании, действащи по силата на споразумения за коопериране или самостоятелно, споразумения за франчайзинг или лицензи могат да бъдат стимулирани да поемат ръководството на тези туристически обекти в съответствие с желанието за печалба в свободната пазарна икономика.

Но разработката в Модела на принципа на "Частната инициатива, капиталовложенията, икономическите интереси и използването на опита от други отрасли и от чужбина за развитието на туризма" съдържа следните идеи, които са несъвместими с принципите на свободния пазар:

а. "Забранените чрез нормативни актове дейности" трябва да бъдат изключени от икономическите дейности, които частни компании и смесени фирми имат правото да извършват като участници в българската туристическа индустрия;

б. "Те ще прилагат икономически срокове и условия, норми и регулатори, уточнени за туристическите компании (предприятия)";

в. "Увеличаване на дела на чуждестранните физически или юридически лица в смесени фирми и акционерни компании за инвестиции н попи дейности, модернизиране и ръководство на туристически обекти;"

г. "Интегриране на принципа на акционерната компания с компании от други отрасли на националната икономика, за да се създаде индустриален вид туризъм и да се изгради инфраструктура и "зони на икономически инициатини" н туристическите центрове." |73]

Тези идеи противоречат на принципите на свободния пазар, тъй като понятието "забранени с нормативни актове" е широко и показва, че държавата си запазва правото да насочва и регулира частните интереси при реакцията им на пазарните сили. Тази идея е нарушение на правото на частната собственост, която трябва да бъде крайъгълен камък на съществуването и успешното функциониране на свободния пазар.

Тази голяма пречка за инвестициите се засилва от посоченото, че държавата ще изисква от частните компании и инвеститори в туризма да прилагат икономически срокове, условия, норми и регулатори, определени за тях от държавата.

Потвърждение на това открито намерение на държавата да запази контрола върху туристическата индустрия с идеята, според която държавата предлага да увеличи частта на чуждестранните инвеститори и смесени фирми и акционерни компании за инвестиции в нови дейности, модернизиране и ръководене на туристически обети. Правото да се увеличават чуждестранните инвестиции съдържа в себе си възможността за контрол и ограничаване на участието, обратно на резултата, който може да се получи от решенията за инвестиране в свободната пазарна туристическа икономика.

Намерението на държавата по-скоро да контролира главното виждане за развитие на туристическата инфраструктура, отколкото да позволи ценовият механизъм на свободния пазар да разпределя инвестиционните ресурси, допълнително се разкрива в посочения стремеж на държаната да интегрира туристическите акционерни компании с компании от други отрасли на националната икономика, така че да създаде "индустриален тип туризъм" и да се изградят инфраструктура и "зони за икономическа инициатива" в туристическите центрове. Тези идеи разкриват намерението на държавата да създаде полуобществени получастни икономически зони, в рамките на които ще се разрешава да се извършва специализирана туристическа дейност т.е. обменът и видът на тяхната дейност ще бъдат регулирани от държавата, с участието едновременно на частни компании и на държавни или контролирани от държавата компании от други сектори на икономиката. Това е още една идея за на­меса на държавата, което е неблагоприятно за съществуването и успешната дейност на свободната пазарна икономика за туризма.

Разработката в Модела на принципа на "Създаване на пазарноориентирана, икономически обоснована структура на организация и управление" включва следните идеи, които съответстват на принципите на свободния пазар:

а. "Основната структурна единица в организацията и управлението на туризма в Народна република България е туристическата компания (предприятие)";

б. "С прилагането на нова национална система на организация и управление, има възможност всички туристически компании (предприятия), независимо от формата на собственост, да работят при еднакви икономически условия и изисквания и свободно да избират структурата и формите на смесената фирма";

в. "Според продукта, предмет на дейността, компаниите (предприятията) могат да бъдат хотелиерски, специализирани, туроператорски, туристически агенции и др. Те могат доброволно да се интегрират във всяка туристическа верига (икономическа група) на основата на общия интерес и продукта, който предлагат, без намеса в тяхната юридическа и икономическа самостоятелност"; [74]

Тези идеи отговарят на принципите на свободния пазар: ... тъй като те потвърждават, че частната инициатива е движещата сила за напредъка на българския туризъм;

... тъй като те признават най-широк обхват на свободата на действие на частните туристически компании; от специализирането в определени сектори на туристическата индустрия до обединяването на дейности в много сектори и до обединението с други частни предприятия за осигуряване на пълно туристическо обслужване.

Разработката в Модела на принципа на "Създаване на пазарноориентирана и икономически обоснована структура на организация и управление" съдържа следните идеи, които са несъвместими с принципите на свободния пазар:

а. Макар Моделът да декларира, че Комитетът по туризма, който провежда общонационална държавна политика в областта на туризма, "не извършва никаква икономическа дейност", заявява се, че "Държавното управление на туризма се осъществява от изработени и утвърдени норми и други разпоредби относно качеството на туристическия продукт, които трябва да се прилагат и спазват от всички туристически компании (предприятия)", и че "контролът на качеството на туристическия продукт се извършва от специализирана държавна организация "Инспекторат по туризма",

б. Като отражение на загрижеността, изразена по-горе, за продължаващото влияние и контрол на държавата върху туристическите акционерни компании чрез притежание на акции, Моделът в описание на развитието на цитираните принципи посочва, че "държавните интереси в туристическата индустрия се наблюдават от национални туристически холдинги, и представляват вертикалната и хоризонтална интеграция на инвестициите".

в. Освен това "за да се координира всяка дейност, свързана с туризма, на територията на отделните общини в градските съвети се създават - на доброволна основа - специализирани органи-комисии. Техни членове ще бъдат ръководителите на туристически компании (предприятия), и смесени фирми и граждани, ръководени от заместник-председателя на Изпълнителния комитет на Общинския съвет".

г. Комисиите по туризма разрешават всички проблеми, отнасящи се до финансирането на развитието на свързаната с туризма инфраструктура на територията на общината, както и финансирането на всяка друга дейност от общ интерес, от специално отделени за целта фондове. "За поддържането на общата инфраструктура на територията на независимите туристически курортни центрове, подходящо е да бъдат създадени специализирани компании за комунална дейност". [75]

Тези идеи противоречат на принципите на свободния пазар, тъй като държавата се намесва при решенията на частните компании за размера на капитала им и начина, по който те ще го инвестират за развитие и използване на туристическата инфраструктура. Идеята за "одобрени норми и други разпоредби относно качеството на туристическия продукт" ще обезсмисли намеренията на частните предприемачи да създават отличаващи се туристически хотелски обекти и помощни съоръжения. Възможността на държавата да определя качествените стандарти, подходящи за конкуретноспособна пазарна икономика в туризма, поставя в подчинено положение преценката, която самият пазар ще направи.

Регулиращата ръка на държавата, чрез притежаване на акции в Националните туристически холдинги, е още един механизъм, с който държавата ще се намесва в решенията на ръководството на частните компании. Невъзможно е икономиката да бъде едновременно и освободена от държавното управление и в същото време да бъде регулирана във висока степен в такъв важен отрасъл, като туризма.

Децентрализираното управление на туризма от комисии, създадени от градските съвети под ръководството на заместник-председателя на Изпълнителния комитет на Градския съвет не е нищо друго, освен запазване от страна на държавата на местно равнище на висока степен на контрол на икономическата дейност. Стремежът на хората да се освободят от такъв контрол и да се радват на лична свобода, на икономическа и политическа свобода зависи от успешното преминаване към свободна пазарна икономика, при която стремежът към печалба и ценовият механизъм разпределят ресурсите и дават икономическа възможност за всички. Системата за регулиране на туризма на градско и държавно равнище противоречат на тези цели.

Използването на специално отделени фондове за инвестиции в туристическата инфраструктура от градските съвети и създаването на специализирани компании за комунална дейност представлява още една форма на държавен синдикализъм, която противоречи на свободата на избора, откритата конкуренция на частните производители в туристическите услуги и разпределянето на ресурсите от ценовия механизъм на пазара.

Разработката в Модела на принципа на "Установяване на ново качество на туристическия продукт" съдържа отчасти изложение на специфичните цели за повишаване на качеството на туристическите услуги в България [76]. Като насоки те представляват компетентна преценка на експерти в управлението на съществуващата туристическа инфраструктура за пътищата и начините да се повиши качеството и привлекателността на българската туристическа инфраструктура за богати международни посетители, главно от Запад. Насоките сами по себе си могат да служат като идеален справочник за частни инвеститори, които могат да бъдат подтикнати да спддадат смесени фирми или акционерни компании в България за изграждане на определени курортни хотели и помощни съоръжения като магазини, игрища за голф и тенис, зимни спортове, включително ски-писти и пързалки за кънки, ловни клубове, включително спортни стрелбища, рибарски клубове, конна езда, съоръжения за забавления от международна класа, произведения на изобразителното и приложното изкуство, музика и литература.

Важното, което трябва да се съблюдава по отношение на тези цели е, че те трябва да бъдат реализирани чрез частната инициатива на частни туристически компании и смесени фирми по силата на свободния избор на частните мениджъри на тези делови начинания за повишаване на качеството на българската туристическа инфраструктура.