Планът за разорение на България

България трябва да изследва своите възможности, в условията на световната икономика, да спечели пазари за продуктите си, които притежават привлекателни, ценни и специфични качества. Съществен е и въпросът дали България ще има някакви предимства по отношение на цената. Не е достатъчно наличието на заводи за машини и инструменти, колкото и модерни конкурентноспособни да изглеждат те, тъй като и други държави имат подобни съоръжения. Може ли България да е сигурна, че е производител с ниски разходи, когато една от най-новите й машини (8сЬ1е55) е програмирана само от един германски техник?

Съществува и въпросът, дали ефективността на продукцията е единствено на нивото, изисквано от търговията със СССР, или Радомир може да предложи истински конкурентноспособни стоки и на други пазари?

На тези въпроси е абсолютно необходимо да се отговори. Ако посочените предприятия не могат да достигнат световните стандарти по качеството и техните цени при доставка не са конкурентноспособни, продължаването на тяхната експлоатация е съмнително. Необходимо е да бъде установена граница на субсидиите, надвишаването на която недвусмислено да бъде обявено за социална помощ.

Възможно ли е великолепното оборудване на Радомир да бъде използвано по-добре под управлението на консорциум с чуждо участие? Може да се предполага, че консорциум, ръководен от германци и експлоатиращ Радомир, ще може да конкурира японците в областите на автомобилите, камионите и земекопната техника.

Отговорите на въпросите, свързани с бъдещето на посочените заводи, могат да станат доста по-ясни, ако България активно наблюдава главните промишлени сектори на икономиките, с цел да получи истинската картина на световния капацитет и използването на възможностите, притежавани от Радомир и ЗММ днес. Може да се направи цяла поредица от варианти. Изборът на продукцията, която трябва да бъде произвеждана за внимателно подбрани пазари и на цените, на които ще бъде предлагана, може да послужи за ръководство на бъдещата дейност. Казано по-просто, ако сега Радомир е на ниво 10% от капацитета си, а световното равнище е около 80%, той трябва да предложи нещо допълнително. По-вероятно е това да не стане без конкурентни концесии, тъй като и другите заводи по света също работят усилено с цел да продават в условията на световна икономическа рецесия.

България е изправена пред тежък избор. Основен е въпросът, дали да се конкурира със западните производители на тежки машини и инструменти? Тъй като източна Европа днес е отворена за чуждестранната конкуренция, включително и за най-напредналите в технологично отношение производители в тази област, въпросът не може да намери пълен и разумен отговор, без детайлно изследване на днешните условия и утрешните перспективи.

Вероятно съществуват три главни краткосрочни алтернативи:

• Консервация на по-голямата част от двата завода - Радомир и ЗММ, за настоящия период.

• По дипломатически и банкови пътища да се уточни помощта от германските и японските производители. Националните банки могат да използват такива канали, че да намерят пряката финансова помощ чрез ускоряване на пазарното съдействие от страна на фирми като Kobe Steel или Hechert.

• Да се привлекат японски и германски капитали в тези два завода по дипломатически и банкови пътища. Това може да подтикне новите инвеститори към по-активни действия. Трябва да се внимава да не се смесва каквото и да е опрощаване на дългове с реалното съдействие при превръщането на Радомир и ЗММ в това, за което са били замислени - заводи, реализиращи с печалба потенциала си като производители на машини и инструменти за световния пазар.

Реформи и намерения за реформи

България, която измежду източноевропейските нации, има по-малко международни контакти, отколкото, да кажем, Полша или Югославия, започва процеса на развитие на пазарна икономика в сравнително неизгодна позиция. В конкретните условия трябва да започне изграждане на национално чувство за целенасоченост, за приоритет, за програмите и за ролята на отделния човек при постигането на националните цели. Необходима е популярна програма за икономическо развитие, която да бъде носител на чувството за цел и посока. С една дума, необходимо е политико-икономическо ръководство, а вътрешнонационалните търпимост и съгласие са жизнено важни за получаване на международна подкрепа.

В областта на машиностроенето, представено от ЗММ и Радомир, трябва да се направи следното:

а) да се извърши оценка на българските възможности с оглед производството на стоки на световно равнище;

б) да се възприеме политика на пазарни цени, която да осигури възвръщаемост на инвестициите, достатъчна за частичното или пълно функциониране на заводите;

в) да се наемат компетентни бизнесмени от Япония, Германия или Съединените Щати, които да могат да съставят план за маркетинг и да осъществят необходимото развитие на продажбите чрез:

• определяне на възможните клиенти;

• изграждане на мрежи от търговски агенти;

• създаване на система за сервиз на продаденото оборудване.

г) да се получи допълнителна помощ от ключовите банки и производства в Германия и Япония чрез използване на горе споменатите канали.

д) да се създаде готовност на ангажираните бизнесмени да се платят суми, дори ако те изглеждат много големи.

е) да се разгледа алтернативната възможност вместо маркетинг на пълния спектър от производства на ЗММ и Радомир, да се подбере само онази продукция, която бъде препоръчана за продажба в чужбина от международните експерти по маркетинг.

ж) да се постигне консенсус по бъдещите бизнес планове на всяка производствена единица между производствения, финансовия и маркетинговия персонал.

з) да се създаде готовност за посрещане на чувствителни допълнителни разходи, свързани с влизането на България в световния маркетинг, който е селективен в определени области.

и) да се осигури практическо обучение на персонала, свързан с работата на заводите, с предпочитание към чуждестранните фирми, доставящи оборудването.

Мащабът или размерът на ЗММ и Радомир, в качеството им на производители на промишлена продукция, надхвърля текущите перспективи на българския пазар. Буквалното сгромолясване на съветския пазар за българската машиностроителна продукция превръща подобни предприятия/комплекси в наркотик за пазара, от този момент нататък.

Реформирането на тези заводи чрез съкращаване на диапазона на продукцията им, е една от възможностите, макар че това ще попречи на спечелването на твърда валута, необходима за разплащане с чуждестранни кредитори като Япония и Германия. Друга възможност с частичната им консервация. Това означава спиране на някои производства и отказ от планове за маркетинг на тази продукция. Главната реформа, необходима на тези предприятия, е създаване на маркетингова органи­зация, която да може да развие продажби в световен мащаб. Едновременно със създаването на такава организация, е необходимо прогнозиране на непосредствените перспективи на продукцията от завода в Радомир и ЗММ. Необходими са пропюзи за следващите пет години, а също така и отделна прогноза за периода от шест до десет години.

Възможно е изясняването на световната картина на конкуренцията, в която България ще търси своето място, да е не по-малко важна от създаването на прогнози за маркетинг.

• Германците и японците постигат добро качество и конкурентноспособни цени и имат добре изградена репутация в областта на сервиза след продажбата.

• Съветският съюз, както и България, ще търси начини за търговско използване на самолстостроителните заводи в Уляновск. Вероятно в СССР има десетки подобни заводи, които търсят излаз на световния пазар. Колко от тях ще бъдат преки конкуренти на българските производители?

• За разлика от Германия, Япония и другите западни производители, Съветският съюз предлага ограничени финансови и кредитни възможности на бъдещите западни купувачи. Все пак, Съветският съюз може да се окаже в състояние да упражни натиск върху купувачите от развитите страни, които желаят съветска продукция. Подобни обвързани сделки - нефт и машини срещу твърда валута и изгодни цени - могат да превърнат СССР в по-сериозен фактор на пазара на машини и инструменти.

• Прегледът на капацитета и текущото използване на конкурентни заводи в около десет нации, в световен мащаб трябва да покаже диапазона на силите, които ще са конкурентни на България.

• Изследването на цените, качеството и програмите за финансова поддръжка на експорта ще даде тълкуване на конкурентноспособността и бъдещия потенциал на България.

• Пресмятането на разходите по поддръжката на Радомир и ЗММ изцяло или неограничен мащаб, би трябвало да помогне да се определи онази равновесна точка, към която трябва да се стреми България. На тази основа ще бъде възможно определянето на нивата на продажбите в страната и в чужбина, които ще са необходими за покриване на всички капиталовложения и разходи и за установяване на бюджет на маркетинга.

• Нивото на финансова поддръжка, която заслужават завода в Радомир и ЗММ, ще бъде преценено като се сравнят и други алтернативи за използване на българските капитали.

• Приемайки необходимостта от бързо и значително разширяване на външните пазари, възможно е, като първоначален опит, да се предложи на солидни чуждестранни производители на машини и инструменти една програма за включването им като съпритежатели в единия или другия завод. Освен че ще изясни минималната им стойност, това ще помогне и за получаване на допълнителна маркетингова информация.

• Преди да се пристъпи към увеличаване на усилията за продажби или към значително изоставяне или консервация на съществуващи мощности, е необходимо да се наеме група от независими експерти, ръководена от западни съветници, (от Европа или Съединените Щати), каквато и да бъде стратегията за маркетинг на българската продукция от машини и инструменти.

Ако тези съветници бъдат подбрани грижливо и ако резултатите от тяхната работа бъдат детайлно проучени, те могат да се окажат полезни и в много други сектори на българската промишленост.

Все пак, преди да се тръгне по този път на оценки и реформи, трябва да бъдат предприети по-незабавни действия:

а) ЗММ и Радомир са в голяма степен неизползвани. В Радомир престояват 90% от мощностите.

б) Трябва да се установят директни контакти с министерствата на външните работи на Германия и Япония. Цел на тези контакти е да се накарат немските и японските доставчици на оборудването в ЗММ и Радомир да намерят начин, по който да работят във връзка с доставените и до голяма степен неизплатени чуждестранни машини и системи.

Очевидно е, че немските и японски производители на машини и инструменти имат отлични познания в областта на маркетинга, жизнено важни за възстановяването на България; все пак, те биха предпочели да ограничат потенциалната конкуренция.

Затова политическите контакти са онези, чрез които България трябва да получи помощта, необходима за превръщането й в свободна пазарна страна със солиден износ.

Други необходими реформи

• Да се прекрати практиката десет работника да имат възможността да отстранят директора. Капиталите няма да потекат към предприятие, в което се задоволяват капризи. Вместо това, заводите трябва да продължават да функционират, докато арбитри изследват конфликтите.

• Да се изградят международни търговски компании, в които да се включи чужд персонал, допълващ българския, там, където е необходимо получаване на нови знания за съответните страни.

• Да се наемат чужди специалисти, консултанти и мениджъри за формулиране на плановете за маркетинг. Всеки директор или изпълнител на ключов пост трябва да бъде стимулиран с плащане в конвертируема валута, като премиите бъдат на основа на реалните резултати.

• Да се разреши на чуждите инвестиции частично да се трансформират в собственост. Това ще привлече чуждестранна поддръжка на дейността по въздушния, шосеен и воден транспорт в България.

• Да се преименуват продуктите, предлагани на външните пазари. Да се използват привлекателни фирмени названия, за да се създаде потребителски интерес и търсене на висококачествена продукция. Да се разработят програми за развитие.

• Да се надскочи дейността на Югославия, Полша, СССР и др., чрез създаване на потребителски дизайн, реклама и търговия на дребно, както и на износители, които трябва да имат висок авторитет и добро реноме. Създаването им може да започне в следващите дванадесет до двадесет и четири месеца.

• Да се създадат филмови и/или телевизионни материали, които да покажат на вътрешните и чужди производители България такава, каквато е - една привлекателна страна със сърдечни хора, живеещи по очарователен начин, включващ добро хранене с чудесни вина и отлична кухня.

• Да продължи каненето на чужди специалисти в областта на бизнеса, правото и икономиката. България има нужда да създаде едно кресчендо от положителни отзиви в световните политически, бизнес, промишлени и академични кръгове.

• Да се признае и приеме незабавно необходимостта от рефинансиране на външния дълг. В частност, в главните сектори на машиностроенето, в които ЗММ и Радомир, са специфични примери за възможности на световно ниво. В повечето страни тези промишлени мощности са национална собственост и се използват за цели на отбранителната индустрия, за тежко оборудване на шосейна техника, за строителни конструкции, самоходни установки и самолетостроене. В България има неизползвани или прекомерно големи промишлени мощности. За да се повиши тяхната репутация и да се привлече нов бизнес, правителствата на нациите — кредитори, банките и компаниите-достав-чици трябва да бъдат привлечени да помагат с нови поръчки.

Задължително е този канал да бъде използван незабавно.

Горните препоръки не отменят и не омаловажават другите, които са насочени към наемане на експерти за маркетинг и продажба на българските леярни, металургични цехове и пещи, машиностроителни и други производства. Всъщност всяка от тези програми трябва да започне да се изтлнява веднага, след като стане осъществима.

Колапсът на съветския пазар се отрази на тези производства с драматична неочакваност и създаде тежък вакуум в българската икономика. В министерствата и заводите чухме коментари, показващи огорчение и разочарование. Персоналът на фабриката заяви, че ако тези машини за 40 милиона долара не привлекат някакъв бизнес, животът им ще стане мизерен. Отчаяни, хората от министерството казаха: или вкарайте тези машини в полезна дейност, или ги изхвърлете за бракуване.

Моралът, самочувствието и репутацията на квалифицирани промишлени работници и техните организации са заложени на карта. Производствата трябва да станат печеливши. Националният интерес и самоуважение го налагат. Отказът от тези сектори в изграждането на нацията задълго ще повлияе отрицателно на репутацията на българската икономика. Не трябва да бъдат загубени промишления и експортен капацитет на ЗММ и Радомир, макар че те, може би, няма да станат напълно експлоатируеми преди три до пет години.

Но инвестициите, вложени в изграждането им, сега трябва да бъдат насочени към маркетинга и намирането на бизнес. Глава 22

Електроника

Гордон А. Грейвс

Гордон К. Сейболд

Резюме

От началото на 70-те години България направи огромни капитални инвестиции (както в конвертируема валута, така и в лева) в електронната промишленост, което доведе до създаване вдъхващи уважение производствени мощности и изследователски и развойни звена в областта на микроелектрониката: синхронизирани интегрални схеми, многоканални метало-оксидни полупроводници и транзисторни-транзисторни полупроводници; компютърни системи; големи компютри; високопроизводителни универсални изчислителни машини и миникомпютри; микропроцесорни системи и инструменти; дискови и лентови периферни системи и носители; видеотерминални и периферни устройства с единичен запис и оптоелектроника. Докато качеството на продукцията като цяло варира в широки граници, отрасълът е в състояние да произведе 70-80% от компонентите и възлите, необходими за крайните изделия. В действителност средно 25-35% от компонентите се закупуват с конвертируема валута. Сегашните основни фондове включват както най-съвременно оборудване, така и 15-годишни морално остарели машини. Нашата преценка е, че между 70% и 80% от основните фондове са на съвременно ниво, що се отнася до технологията.

В промишленото производство господстват осем големи вертикално интегрирани производствени организации в областта на научно - изследователската дейност - пет главни института, подпомагани от интердисциплинарен Координационен център при Академията на науките, включващ няколко организации. Очевидно е, че за да оцелее в тази ситуация, всяка организация трябва да премине колкото е възможно по-бързо на самоиздръжка от гледна точка на потребностите й от конвертируема валута и общата печалба. Очевидно е също, че те трябва час по-скоро да се освободят от зависимостта от бившите си търговски партньори от страните-членки на СИВ, с цел да постигнат по-добър баланс в рамките па световния пазар. Това може да бъде осъществено в близки перспективи само чрез сътрудничество със западни фирми.

Що се отнася до привличането на западни партньори нашето главно заключение е, че сегашното състояние па основните фондове и работната сила, при подходящи условия, позволява да се проектират и произвеждат компютри и други електронни елементи, които да са конкурентноспособни на западните пазари по отношение на качеството и цената. С малки изключения, основните слабости се заключават в недостига на съвременно управленско умение и в общото отсъствие на подходяща разнообразна номенклатура на продукцията.

Смятаме, че съществува реална възможност някои организации да формират в кратък срок (4-8 месеца) някакъв вид сдружения със западни фирми. Фокусът трябва да се насочи върху сдруженията, които най-добре ще използват съществуващите производствени възможности с въвеждането на нов асортимент на продукцията и западни методи за управление.

В по-далечна перспектива господството на няколко големи, силно вертикалпо-интегрирани организации в отрасъла ще бъде трудно преодолимо препятствие за възникването на нови малки или средни частни производствени фирми. Доколкото конкурентните пазарни сили естествено ще предизвикат някои организационни реконструкции, трябва да се обърне внимание на ускоряване на процеса чрез предварително избирателно реструктуриране.

Незабавно трябва да се премахнат, или поне да се сведат до минимум, големите регулаторни и бюрократични спънки, които сегашната система и администрация налага върху създаването и функционирането на смесени фирми с участието на вътрешен и чужд или само на чужд капитал. Без незабавни облекчения в тази област съществува слаба надежда за действителното привличане на значителен чужд капитал в скоро време.

В заключение, за успешното осъществяване както на краткосрочната, така и на дългосрочната цел, проблемът, произтичащ от сегашните ограничения на КОКОМ върху трансфера на някои категории технически данни и технологии, трябва да бъде разгледан незабавно на правителствена основа. Надяваме се, че ако се приложи подходяща стратегия и се използват съветници-експерти, съществува основа за започване на плодотворни преговори.

Формулиране на проблема

През последните години на електрониката и далекосъобщителната техника се падаше над 20% от българската национална промишлена продукция. В този отрасъл работят приблизително 130 000 човека, от които около 8 000 са висококвалифицирани инженери. От началото на 60-те години като страна от Източния блок, специализирана в проектирането и производството на компютърни дискови периферни устройства, България разви разнообразна и стабилна компютърна и елекгронна промишленост. През последните двадесет години бяха създадени широки възможности за научноизследователска дейност и производство в следните области:

• Микроелектрониката

• Големи изчислителни системи

• Паралелни архитектури с много висока производителност за научни приложения

• Миникомпютърни системи

• Микропроцесорни компютърни системи и инструменти

• Дискови и лентови периферни системи

• Периферни системи с единичен запис и дисплеи

• Оптоелектрочика

Електронната индустрия притежава технологични възможности за проектиране и производство на 80-85% на компонентите и възлите, необходими за производството на крайни изделия. Но по ред причини приблизително 30-40% от тези компоненти и подсистеми се внасят от Запада. Това означава, че всяка организация в този отрасъл трябва да изразходва конвертируема валута в нормалната търговска практика.

Съгласно официалните статистики за 1989 г. всички организации, в рамките на електронната промишленост са носили печалби според утвърдената счетоводна система на отчетност. Но всяка организация както научноизследователска, така и производствена изразходва повече конвертируема валута, отколкото печели.

По данни от края на финансовата 1989 година най-малко 95% от приходите на електронната промишленост идваха от продажби на всички видове компютърни периферни устройства от дяла на страната на пазари на СИВ. През последните 10 години България стана главният доставчик за съветските научни, изследователски и промишлени институти на високопроизводителни комютърни системи за научни изследвания и разработки. Освен това България има голям дял на съветския пазар за персонални компютри. Поради директивния характер на централното планиране и поради технологичните офаничения на КОКОМ не съществуваше голям натиск от конкурентни западни фирми за електронни продукти, което позволи на българските електронни производители да установяват изкуствено високи цени. Поради съществуващата централна държавна политика и счетоводни методи, които игнорираха дефицита на отрасъла в твърда валута, в миналото слабо се стимулираше проникването на западните пазари.

През последната календарна година радикално променящите се икономически и политически условия на българските търговски партньори от СИВ причиниха професивно влошаване на ситуацията в рамките на електронната промишленост. Икономическата криза в СССР, съчетана с пренасочване на фондове от научноизследователските сектори към увеличаване на производството на потребителски стоки, предизвика вертикално свиване на пазара на високопроизводителни компютри. В сферата на микрокомпютрите и микрокомпютърните периферни устройства широкомащабното навлизане на пазара от южнокорейските и тайвански производители с по-евтините и превъзходни продукти оказа подобно въздействие. Лошото състояние на икономиките на страните от Източна Европа предизвика значително намаляване на закупуването на съвременни технологии като цяло, докато със значителното намаляване на експортните офаничения на КОКОМ върху технологиите тра­диционните клиенти предпочитат да купуват нови западни компютри вместо български.

Бившата инвестиционна политика на централното правителство и традиционните структури на българската електронна промишленост също допринесоха за сегашната криза в тази област. Държавната инвестиционна политика доведе до създаването на широки възможности за проектиране и производство на общо взето високо технологично ниво. Но беше обърнато малко внимание на концентрирането на тези инвестиции върху такива области, от които би се получило най-добра възвръщаемост. Вместо това беше давана инвестиционна поддръжка на проекти без оглед на тяхната икономическа целесъобразност. В някои случаи, тъй като инвестиционните фондове бяха в действителност ограничени, нямаше достатъчно инвестиции, които да осигурят здрава финансова и технологична основа за проекта. При отсъствието на общи конкурентни пазарни сили това доведе до сегашната ситуация, при която съществува голямо непостоянство в жизнеспособността на отделните производствени организации в днешните променящи се условия. Инвестиционната политика и отсъствието на свободноконкурентни пазарни . сили също доведе до създаването на висока степен на вертикална интеграция в много организации от електронната промишленост. Това на свой ред доведе до неикономично дублиране на ресурсите в нейните рамки. Докато в повечето западни икономики производителите на електроника, взимат решение дали да произвеждат или да купуват даден компонент на базата на икономическата изгода, като се осланят на мрежа от доставчици и ноддоставчици, тенденцията в България беше ръководителите на фирмите да развиват в рамките на своите организации мощности за колкото е възможно по-голямо производство на съставни компоненти, необходими за производствената линия. Тенденцията естествено беше към непрекъснато разрастване на организациите с много високи непреки разходи.