"Познаването на Светия е разум". Издава книгоиздателство "Нов живот"



страница11/16
Дата14.03.2018
Размер2.93 Mb.
#62876
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

Поезия и песен

“Твоите повеления ми станаха песен в дома, гдето странствам”.


Поезията на Библията

Най-ранните, а също така и най-възвишените поетически изрази известни на човека, се намират в Свещените писания. Преди още най-старите световни поети да бяха изпели своите песни, овчарят от Мадиам записа онези слова на Бога към Йов - несравнимо по своето величие, недостигнати и от най-възвишените произведения на човешкия гений:


Най-ранното стихотворение

“Где беше ти, когато основах земята?

Извести ако си разумен.

Кой й определи мерките й? (ако знаеш)...

Или кой затвори морето с врати,

когато се устреми, та излезе...

когато го облякох с облак

и го пових с мъгла,

и поставих граница от Мене, турих лостове и врати,

и рекох: До тук ще дохождаш,

но не по-нататък

и тук ще спират гордите ти вълни?

Откак започнаха дните ти,

заповядал ли си ти на утрото

и показал ли си на зората мястото й?...

Прониквал ли си до изворите на морето?

Или ходил ли си да изследваш бездната?

Откриха ли се на тебе вратите на смъртта?

Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?

Схванал ли си широчината на земята?

Кажи, ако си разбрал всичко това.

Где е пътят към обиталището на светлината?

И на тъмнината где е мястото й...?

Влизал ли си в съкровищниците на снега

или виждал ли си съкровищниците за градушката...?

Що е пътят за мястото,

гдето се разсява светлината,

или се разпръсва по земята източният вятър?

Кой е разцепил водопровод

за проливните дъждове

или път за светкавицата на гърма,

за да се докара дъжд върху ненаселената земя,

върху пустинята, гдето няма човек,

за да насити пустата и запустяла земя,

и да направи нежната трева да изникне?

Ти ли връзваш връзките на Плеадите

или развързваш въжетата на Ориона?

Извеждаш Мазарот

на времето му?

Или управляваш Мечката с малките й?”

(Йов 38:4-27, 31, 32).

От “Песен на песните”

За красотата на израза четете също и описанието на пролетта в “Песен на песните”:

“Защото ето, зимата се измина

и дъждът престана и отиде си;

цветя се явяват по земята;

времето на птичето пеене пристигна

и гласът на гургулицата се чува

в нашата земя;

по смоковницата зреят първите й смокини

и лозята цъфтят и издават благоухание.

Стани, любезна моя, прекрасна моя, та дойди.”

(Песен на песните 2:11-13).

Не е по-малко по красота на израза и благословението, което Валаам изрече над Израил против желанието си:

Едно древно пророчество

“Валак ме доведе от Арам,

моавският цар от източните планини

и каза ми:

Дойди, прокълни ми Якова,

и дойди, хвърли презрение върху Израиля!

Как ще прокълна когото Бог не проклина?

Или как ще хвърля презрение

върху когото Господ не хвърля?

Защото от връх канарите го виждам

и от хълмовете го гледам;

ето люде, които ще се заселят отделно

и няма да се считат между народите...

Ето, аз получих заповед да благославям;

и Той като благослови

аз не мога да го отменя.

Не гледа беззаконие в Якова,

нито вижда извратеност в Израиля;

Господ Бог негов с него е

и царско възклицание има между тях...

няма чародейство против Якова

и няма врачуване против Израиля;

на времето си ще говори за Якова и за Израиля:

Що е извършил Бог!”


“Видението на Всесилнаго”

“Каза оня, който чу Божиите думи,

който видя видението от Всесилния...

Колко са красиви твоите шатри, Якове,

Твоите скинии, Израилю!

Като долини са разпрострени,

като градини по речни брегове,

като алоини дървета, които Господ е насадил,

като кедри покрай водите...

Каза оня, който чу думите Божии,

който има знание за Всевишния...

Виждам Го, но не сега;

гледам Го, но не отблизо;

ще излезе звезда от Якова

и ще се въздигне скиптър от Израиля...

Един произлязъл от Якова ще завладее...”

(Числа 23:7-23; 24:4-6, 16-19).

Свещено пеене

Мелодията на хвала е атмосферата на небето; и когато небето е в непосредствена близост със земята, има музика и пеене - “славословие и глас на хваление” (Исая 51:3).

Над красивата и неопетнена новосъздадена земя, която Бог наблюдаваше с усмивка на възхищение, “звездите на зората пееха заедно и всичките Божии синове възклицаваха от радост” (Йов 38:7). Така и човешките сърца, когато са в хармония с небето, откликват на Божията доброта с песни на хвала. Много от събитията на човешката история са свързани с песни.

При Червено море

Най-ранната песен, записана в Библията и излязла из човешки уста, е хвалебният изблик на благодарност, изпят от Израилевото войнство при Червено море:

“Ще пея Господу, защото славно възтържествува;

коня и ездача му хвърли в морето.

Господ е сила моя, песен моя.

И стана ми Спасител.

Той ми е Бог и ще го прославя; Бог на

бащиния ми Бог, и ще Го превъзвиша.

Десницата Ти, Господи, се прослави в сила;

десницата Ти, Господи, смаза неприятеля.

Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете?

Кой е подобен на Тебе славен в святост,

дивен, та да Те възпяват, правещ чудеса?

Господ ще царува до вечни векове.

Пейте Господу, защото славно възтържествува...”

(Изход 15:1, 2, 6, 11, 18, 21).


Опитност в пустинята

Големи са били благословенията, които хората са получавали в отговор на хвалебни песни. Няколкото думи, които описват преживяване на Израил в пустинята, съдържат урок, достоен за размисъл.


Разпечатан чрез песен

“А оттам дойдоха при Вир. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Мойсея: Събери людете и ще им дам вода” (Числа 21:16). Тогаз изпя Израил тази песен:

“Бликай, о, кладенче; пейте за него.

Кладенецът изкопаха първенците,

благородните от людете изкопаха.

Чрез заповед на законодателя с жезлите си” (Числа 21:17, 18).

Колко често се повтаря тази история в духовната опитност! Колко често чрез думите на свещените песни в душата се разпечатват извори на покаяние и вяра, на надежда, любов и радост!

С хваление

С хвалебни песни, под ръководството на Йосафат армиите на Израил тръгнаха за да спечелят голямото избавление. До Йосафат бе дошла новината за надвисваща война. “Голямо множество иде против тебе, гласеше вестта, моавците, амонците и някои от маонците”. “А Йосафат се уплаши и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда. И юдейци се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всичките юдови градове дойдоха да търсят Господа. Застанал в двора на храма пред народа, Йосафат издигна молитва към Бога, търсейки помощ от Него и изповядайки слабостта и нищожеството на Израил. “...в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, каза той, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни” (2 Лет. 20:2, 1, 3, 4, 12).


“Битката не е ваша”

“Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил... и рече: Слушайте целий Юдо, вие ерусалимски жители и ти царю Йосафате: Така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий... не ще да е потребно вие да се биете в тоя бой; поставете се, застанете и вижте със себе си извършеното от Господа избавление... Не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас” (2 Лет. 20:14-17).


Победа

“И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе” (2 Лет. 20:20). Пред войската вървяха певци, които пееха хвалебни песни на Бога - възхваляващи Го за обещаната победа.

Четири дена по-късно армията се завърна в Ерусалим, натоварена с плячка от неприятеля, пеейки песни на прослава за спечелената победа.

Сред несгодите на своя променлив живот, Давид поддържаше близостта си с небето чрез песни. Колко сладко са отразени неговите опитности като овчарче в следните думи:


Овчарски псалом

“Господ е Пастир мой. Няма да остана в нужда.

На зелени пасбища ме успокоява,

при тихи води ме завежда.

Освежава душата ми;

води ме през прави пътеки заради името Си.

Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя,

няма да се уплаша от зло,

защото Ти си с мене;

Твоят жезъл

и Твоята тояга ме утешават” (Пс. 23:1-4).

В зряла възраст преследван беглец, търсещ подслон в скалите и пещерите на пустинята, пой писа:


“Под сянката на крилата Ти”

“Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся;

душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида

в една пуста, изнурена и безводна земя...

Защото Ти си бил помощ на мене

и под сянката на Твоите крила ще се радвам.”

“Защо си отпаднала, душе моя?

И защо се смущаваш дълбоко в мене?

Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя:

Той е помощ на лицето ми и Бог мой.”

“Господ е светлина моя и избавител мой.

От кого ще се боя?

Господ е сила на живота ми.

От кого ще се уплаша? (Пс. 63:1-7, 42:11, 27:1).

Същото доверие излъчват и думите на Давид, когато, свален от престола и лишен от короната си, бягаше от Ерусалим поради бунта на Авесалом. Изтощен от скръб и уморителното бягане, той и другарите му се бяха спрели край Йордан, за да си отдъхнат няколко часа. Изведнъж Давид бе събуден от викове за незабавно бягство. В тъмнината цялата група мъже, жени и деца трябваше да прегазят брода на дълбоката и бърза река, защото зад тях бяха силите на сина предател.

Песни в нощта

В този час на най-мрачно изпитание Давид пя:

“С гласа си извиках към Господа

и Той ме послуша от светия Си хълм.

И аз легнах и спах;

станах, защото Господ ме поддържа.

Няма да се убоя от десетки хиляди от людете,

които навред са се поставили против мене” (Пс. 3:4-8).

След големия ги грях, когато съвестта му го гризеше и се гнусеше от себе си, той се обърна пак към Бога, като към най-добрия си приятел:

“Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си;

според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми...

Поръси ме с исоп и ще бъда чист;

измий ме и ще стана по-бял от сняг” (Пс. 51:1-7).

Копнеж за дома

През дългия си живот Давид не намери почивно място на земята. “Защото сме чужденци пред Тебе и пришелци, каза той, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка и трайност няма” (1 Лет. 29:15).

“Бог е нам прибежище и сила,

винаги изпитана помощ в напасти,

затова няма да се уплашим,

ако би се и земята поклатила

и планините се преместили всред моретата.”

“Има една река, чиито води веселят Божия град,

светото място, гдето обитава Всевишният.

Бог е всред него; той няма да се поклати;

Бог ще му помогне, и то при зазоряване...

Господ на силите е с нас;

прибежище е нам Якововият Бог.”

“Защото Тоя Бог е Бог наш Бог до вечни векове;

Той ще ни ръководи дори до смърт” (Пс. 46:1, 2, 4-7, 48:14).

С песен посрещаше Исус изкушенията в земния Си живот. Често пъти, когато против Него биваха изговаряни остри, язвителни думи, често когато обкръжаващата го атмосфера тегнеше мрачна, изпълнена с незадоволство, недоверие или мъчителен страх, можеше да се чуе Неговата песен на вяра и свята радост.


Песента на Спасителя

В онази последна тъжна нощ на Пасхалната вечеря, когато се готвеше да посрещне предаването и смъртта, Неговият глас пак се издигна с псалома:

“Хвалете слуги Господни,

хвалете името Господне.

Да бъде името Господне благословено

от сега и до века.

От изгряването на слънцето до захождането му

името Господне е за хваление”;

“Любя Господа, защото послуша гласа ми и молбите ми.

Понеже приклони ухото Си към мене,

затова ще Го призовавам, догдето съм жив.

Връзките на смъртта ме обвиха

и мъките на преизподнята ме намериха.

Скръб и беда срещнах.

Тогава призовах името Господне и Го помолих:

О, Господи, избави душата ми.

Благ е Господ и праведен.

Да! Милостив е нашият Бог.

Господ пази простодушните;

в беда бях и Той ме избави.

Върни се, душо моя, в успокоението си,

защото Господ постъпи щедро към тебе.

Понеже си избавил душата ми от смърт,

очите ми от сълзи

и нозете ми от подхлъзване” (Пс. 113:1, 2, 3, 116:1-8).

При последната криза

Сред най-дълбоките сенки на последната земна криза Божията светлина ще свети най-ярко и от много места ще се чуват най-ясните и възвишени мелодии на песни на надежда и упование.

“В оня ден тая песен

ще се изпее в Юдовата земя:

Имаме укрепен град;

спасение ще тури Бог

за стени и подпорки.

Отворете портите,

за да влезе праведният народ,

който пази истината.

Ще упазиш в съвършен мир

непоколебимия ум,

защото на Тебе се уповава.

Уповавайте се на Господа винаги,

защото Господ Йехова е вечна канара” (Исая 26:1-4).

С песни към Сион

“Изкупените от Господа ще се върнат и ще дойдат с възклицание в Сион. Вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побягнат” (Исая 35:10).

“И те ще дойдат и ще пеят върху височината на Сион и ще се стекат към благата Господни... И душата им ще бъде като напоявана градина и те няма да изнемощяват вече” (Ерем. 31:12).

Историята на библейските песни е пълна с идеи относно употребата на музиката, пеенето и ползата от тях. Често пъти с музиката се злоупотребява, като бива използвана за лоши цели и тогава се превръща в едно от най-омайващите средства на изкушението. Използвана правилно, тя е скъпоценен дар от Бога, предназначен да въздига мислите към високи и благородни теми, както и да вдъхновява и възвишава душата.


Силата на песента

Както Израилевите чада в пустинята се насърчаваха по пътя си със свещени песни и музика, така Бог подканва днес своите чада да внасят радост в живота си по пътя на своето странстване. Малко от средствата за запечатване на Божиите слова в паметта действат по-ефективно от повтарянето им в песен. Такава песен притежава удивителната сила да смекчава груби и необлагородени естества; да съживява мисълта и да поражда съчувствие, да поощрява към хармония в действията и да прогонва мрачното настроение и лошите предчувствия, които унищожават куража и отслабват старанието.


Възпитателно средство


Песента е едно от най-сигурните средства за отпечатване на духовната истина в сърцето. Колко често тежко потиснатата и готова да се отчае душа си спомня някои Божии думи - отдавна забравена песен, пята в детството - и изкушенията изгубват силата си, животът придобива нов смисъл, нова цел, кураж и радост се предават и на други души.

Никога не бива да забравяме стойността на песента като възпитателно средство. Ако в един дом се пеят сладки и чисти песни, там ще се изговарят по-малко упреци, а повече думи на кураж, надежда и радост. Нека има пеене и в училището и учениците ще бъдат привлечени по-близо до Бога, по-близо до своите учители и по-близо един към друг.

Като част от религиозната служба пеенето е толкова акт на поклонение, колкото е и молитвата. Наистина много песни са молитви. Ако бъде възпитано така да разбира духовните песни, детето ще обръща по-голямо внимание на думите, които пее, и ще бъде по-чувствително към силата им.

Ангелската песен

Когато нашият Изкупител ни води към прага на безкрайното, осияно от славата на Бога, ние можем да доловим хвалебните и благодарствени звуци от песните на небесния хор около престола; и когато ехото от ангелските песни прозвучи в нашите земни домове, сърцата ще се почувстват приближени още повече до небесните певци. Близкото общуване с небето започва още тук, на земята. Точно тук ние научаваме основния тон на неговите хвалебни песни.


Тайните на Библията




“Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

Никой ограничен човешки ум не може напълно да схване характера или делата на Безконечния. Ние не можем да намерим Бога чрез изследване. Това свято Същество трябва да остане обвито в тайна, както за най-силните и високообразовани, така и за най-слабите и невежите умове. Но въпреки че “облак и мрак са около Него, правда и съд са основа на престола Му” (Пс. 97:2), ние все пак можем да схванем част от Неговото отношение към нас - безгранична милост, съчетана с безпределна мощ. Разбираме от Неговите намерения дотолкова, доколкото сме в състояние да схванем. Извън това ние можем спокойно да се уповаваме на Ръката, Която е мощна, на сърцето, което е пълно с любов.


Основания за вярване

Божието слово, както характерът на неговия Автор, представя тайни, които никога не могат да бъдат схванати напълно от ограничени същества. Но в Писанията Бог е дал достатъчно доказателства за техния Божествен авторитет. Неговото собствено съществуване, Неговият характер, истинността на неговите думи, са установени чрез свидетелства, които говорят на нашия разум и тези свидетелства са изобилни. Вярно е, че Той не е премахнал възможността за съмнение; вярата трябва да почива върху доказателство, а не върху демонстрация изяви; онези, които искат да се съмняват, имат случай за това; но желаещите да се запознаят с истината, ще намерят достатъчно основания, за да вярват.

Ние нямаме никаква причина да се съмняваме в Божието слово поради това, че не можем да разберем тайните на Неговото провидение. В природния свят сме постоянно заобиколени от чудеса, които не са ни понятни. Трябва ли тогава да се учудваме на тайните в духовния свят, в които не можем да проникнем? Трудността лежи изключително в слабостта и ограничеността на човешкия ум.

Тайните - доказателства за Божественост

Тайните на Библията не само не са аргументи против нея, но напротив, те са едни от най-силните доказателства за нейната боговдъхновеност. Ако тя съдържаше само онова описание за Бога, което ние можем да разбираме; ако Неговото величие и грандиозност можеха да се схванат от ограничените човешки умове, то тогава Библията не би съдържала, както е в действителност, онези непогрешими доказателства, които говорят за нейния Божествен произход. Величието на темите й трябва да ни вдъхват вяра в нея, като Слово Божие.


Простота и приспособяване

Библията разкрива истината с такава простота и така е приспособена към нуждите и копнежите на човешкото сърце, че е удивявала и пленявала и най-високообразовани умове, а на скромните и необразованите е показвала ясно пътя на живота. “Пътниците, - даже и глупавите - няма да се заблуждават по него” (Исая 35:8). Нито едно дете дори не трябва да сгреши посоката. Никой треперещ търсач не трябва да се заблуди в пътя към чистата и свята светлина. Въпреки това най-просто изложените истини засягат възвишени теми, простиращи се безкрайно по-далеч от всяка възможност да бъдат схванати от човешкия ум - тайни, които са покритието на Неговата слава, които побеждават изследователския човешки ум и в същото време вдъхновяват искрения търсач на истината с почтителност и вяра. Колкото повече изследваме Библията, толкова повече се убеждаваме, че тя е Слово на живия Бог, а човешкият разум се прекланя пред величието на Божественото откровение.


Граници на схващането

Бог желае истините на Неговото Слово да се разкриват постоянно пред искрено търсещите истината. Докато “скритото принадлежи на Господа нашия Бог, откритото принадлежи на нас и на чадата ни” (Вт. 29:29). Идеята, че отделни части на Библията не могат да бъдат разбрани, е подвело мнозина да пренебрегнат някои от нейните най-важни истини. Трябва да се опрем на факта, а и често да повтаряме, че чрез тайните в Библията Бог не се стреми да скрие истината, но нашата собствена слабост или невежество ни правят неспособни да схванем или усвоим истината. Ограничеността не е в Неговия замисъл, но в нашата неспособност. От същите пасажи в Библията, които често отминаваме като неразбираеми, Бог желае да извлечем онова, което сме способни да разберем или възприемем. “Всичкото писание е боговдъхновено... за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело” (2 Тимотей 3:16, 17).


Неизчерпаеми богатства

Невъзможно е за който и да било човешки ум да изчерпи смисъла дори само на една истина или обещание от Библията. Един схваща славата от една гледна точка, друг - от друга; и все пак можем да различим само отделни проблясъци. Пълната светлина е извън нашето виждане.

Когато размишляваме върху великите теми в Божието Слово, ние поглеждаме в един извор, който се разширява и става все по-дълбок под нашия взор. Неговата широчина и дълбочина надминават всяко наше знание. Като се взираме в него, нашето виждане се разширява и пред нас се открива безкрайно, безбрежно море.

Такова изучаване на Библията придава съживителна сила. Умът и сърцето придобиват нова мощ, нов живот.


Изпитани чрез опитност

Това преживяване е най-висшето доказателство за Божественото авторство на Библията. Ние приемаме Божието слово като храна за душата чрез същото доказателство, чрез което приемаме хляба като храна за тялото. Хлябът снабдява нуждите на нашето естество. От опит знаем, че той произвежда кръв, кости и мозък. Приложете същия опит и спрямо Библията: когато нейните принципи са станали действително елементи на характера, какви са резултатите? Какви промени са станали в живота? - “Старото премина; ето, всичко стана ново” (2 Кор. 5:17). Чрез скритата в Библията сила мъже и жени са скъсвали веригите на дългогодишни, греховни навици. Отхвърляли са себелюбието. Долни хора са ставали почтителни, пияници - трезви, и развратни - чисти. Души, носели образа на Сатана, са се преобразявали в подобие на Бога. Тази промяна сама по себе си е чудо на чудесата. Изработена от Словото, тя е една от най-големите тайни на света. Не можем да я разберем; можем само да вярваме, както е заявено чрез Писанието: тя е “Христос между вас, надеждата на славата” (Кол. 1:27).

Познаването на тази тайна ни дава ключа за разкриване на всяка друга тайна. То открива пред душата съкровищата на вселената, възможностите за безкрайно развитие.

Залог за вечно растене

Това развитие се постига, като пред нас постоянно се разкрива характерът на Бога - славата и тайната на писаното Слово. Ако би било възможно за нас да стигнем до пълно разбиране на Бога и Неговото Слово, ние не бихме могли да откриваме нови истини, да придобиваме по-големи познания, както и да се развиваме по-нататък. Тогава Бог би престанал да бъде върховна сила, а и човекът би престанал да напредва. Благодарност да бъде на Бога, че не е така. Тъй като Той е безкраен и в Него се крият всички съкровища на мъдростта, ние ще можем да изследваме и да се учим през цялата вечност, и все пак никога не ще можем да изчерпим богатствата на Неговата мъдрост, доброта или на Неговата сила.


История и пророчество

“Кой е прогласил това от древността?... Не аз ли Господ? И освен Мене няма друг Бог!”


Най-ранният от летописите

Библията е най-древната и най-обширната история, притежавана от хората. Тя произлиза направо от източника на вечната истина и през течението на вековете една божествена ръка е запазила нейната чистота. Тя осветлява далечното минало, в което човешките изследвания се мъчат напразно да проникнат. Само в Божието слово виждаме силата, положила основите на земята и разпростряла небесата. Само там намираме достоверен доклад за произхода на народите. Само там историята на човешкия род е дадена неопетнена от човешката гордост или предразсъдък.


Философия на историята

В аналите на човешката история възникването на народите, издигането и падането на империите изглеждат като зависими от волята и храбростта на човека. Събитията като че ли до голяма степен се определят от неговата сила, амбиция или каприз. Но Божието слово снема завесата и ние виждаме, че зад, над и през всички действия и противодействия, продиктувани от човешките интереси, сили и страсти, са действали мълчаливо и търпеливо представители на Всемилостивия за изпълнението на Неговата воля.


Разпределяне на расите

Библията открива истинската философия на историята. В онези думи на безподобна красота и нежност, изговорени от апостол Павел към мъдреците на Атина, е изложена целта, която Бог преследва със създаването и разделянето на расите и народите: Той “направил е от една кръв всички човешки народи да живеят по цялото лице на земята, като им е определил е предназначени времена и пределите на заселищата им; за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас” (Деян. 17:26, 27). Бог заявява, че който желае, може да влезе “във връзките на завета” (Езекиил 20:37). Божията цел при сътворението бе земята да се насели от същества, чието съществуване би било благословение за самите тях и за другите, а също и за прослава на Твореца им. Всички, които желаят, могат да се уеднаквят с тази цел. За такива е казано: “Людете, които създадох за Себе Си, за да оповестяват хвалата Ми”.

Бог е разкрил в закона Си принципите, от които зависи всяко истинско благоденствие както на народи, така и на отделни личности. “Защото това е мъдростта ви и благоразумието ви”, каза Мойсей на израилтяните, говорейки за Божия закон. “Защото за вас това не е празно нещо, понеже то е животът ви...” (Втор. 4:6, 32:47). Благословенията, които по този начин се осигуряваха на Израил, се осигуряват при същите условия и в същата степен и на всеки народ и отделна личност под широкото небе.

Национално благополучие

Властта, упражнявана от всеки владетел на земята е дадена от Небето и неговият успех зависи от това, как той употребява тази власт. Небесният Бдител казва на всекиго: “Аз те опасах, ако и да Ме не познаваш” (Исая 45:5). Също така урок в живота за всеки са отправените някога към Навуходоносор думи: “...да напуснеш греховете си чрез вършене правда и беззаконията си чрез правене благодеяния на бедните; негли се продължи благоденствието ти” (Даниил 4:27).


Източникът на силата

Да се разбират тези неща - да се разпознае, че “правдата възвишава народ”, че “престолът се утвърждава с правда” и “че Той поддържа престола Си с милост” (Пр. 14:34, 16:12, 20:28); да се признае действието на тези принципи в проявленията на силата на Този, Който “сваля царе и поставя царе” (Даниил 2:21) - означава да се разбира добре философията на историята.

Това е изложено ясно само в Божието слово. Показано е, че силата на народите, както и на отделните личности, не се крие в случаите, или във възможностите, които изглежда, че ги правят непобедими, не се крие в тяхното надуто величие. Тя се измерва чрез верността, с която те изпълняват Божията цел.

Целта на управлението

Илюстрация на тази истина намираме в историята на древния Вавилон. Истинската цел, която трябва да си постави управлението на един народ бе представена на цар Навуходоносор чрез фигурата на голямото дърво, чиято височина “стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят. Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоновете му обитаваха небесните птици...” (Даниил 4:11, 12). Тази картина показва характера на управлението, изпълняващо Божия план - управление, което закриля и издига народа.

Бог въздигна Вавилон, за да изпълни тази цел. Народът благоденстваше и стигна до висотата на такова богатство и сила, подобни на които от тогава никога не е имало - много сполучливо представени в Писанието със символа на “златна глава” (Даниил 2:38).

Царят обаче не призна силата, която го прослави. В гордостта си той каза: “Не е ли велик тоя Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за славата на величието си!” (Даниил 4:30).


Угнетителната му сила

Вместо покровител на народа Вавилон стана горд и жесток потисник. Като описва жестокостта и лакомството на владетелите в Израиля, боговдъхновеното Писание открива тайната на вавилонското, както и падението на много други царства от началото на света:

“Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната и колите угоените, но не пасете стадата. Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсихте изгубената, но с насилие и строгост властвахте над тях” (Езекиил 34:3, 4).

Отплатата

Божественият Наблюдател изрече над вавилонския владетел следната присъда: “На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от тебе” (Даниил 4:31).

“Сниши се, та седни в пръстта, девица,

дъщерьо вавилонска:

седни на земята, а не на престол,

дъщерьо халдейска...

Седи та мълчи и влез в тъмнината,

дъщерьо халдейска;

защото няма вече

да те наричат господарка на царствата” (Исая 47:1, 5).

“О ти, който живееш край много води,

който изобилваш със съкровища,

краят ти дойде,

границата на сребролюбието ти.”

“И с Вавилон, славата на царствата,

красивият град, с който се гордеят халдейците,

ще бъде както когато разори

Бог Содома и Гомора”.

“И ще го обърна в притежание на ежове и във водни локви

и ще го помета с метлата на погибелта,

казва Господ Саваот” (Еремия 51:13; Исая 13:19, 14:23).

Издигане и падане на народите

На всеки появявал се на световната сцена народ е било позволявано да заеме своето място на земята, за да се види дали ще изпълни целта на “Наблюдателя и Светия”. Пророчеството проследява издигането и падането на великите световни империи, - Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. При всяка една от тях, както и при по-слабите народи историята се е повтаряла. Всички те са имали своя пробен период и всички са пропадали, изгубвали са славата и силата им се е оттегляла, а мястото им е било заемано от друг народ.

Въпреки че народите отхвърляха Божиите принципи и с това подготвяха своята гибел, все пак бе явно, че Божествената всеуправляваща цел действаше чрез всичките техни постъпки.

Видението за херувимите

Този урок се изяснява от символичната картина, представена на пророк Езекиил през време на неговото заточение в халдейската земя. Видението бе дадено в период, когато Езекиил бе притиснат от тъжни спомени и тревожни предчувствия. Страната на отците му бе пуста. Ерусалим бе обезлюден. Самият пророк бе чужденец в страна, където господстваха амбицията и жестокостта. Душата му се терзаеше и той скърбеше ден и нощ като наблюдаваше навсякъде тирания и неправди. Но представените му символи откриха една сила, издигаща се високо над всеки земен владетел.


Ръководната ръка

Стоящ на брега на реката Ховар, Езекиил видя вихрушка, която като че идеше от север, “голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него се виждаше нещо наглед като светъл метал от средата на огъня.” Известен брой колела, кръстосващи се едно в друго, бяха движени от четири живи същества. Високо над всички тях, той видя “подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие наглед като човек, седящ на него нависоко”. “А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им” (Езекиил 1:4, 26, 10:8). Колелата бяха така сложно наредени, че при пръв поглед изглеждаха като че са в безпорядък, но се въртяха в съвършена хармония. Бяха движени от небесни същества, подкрепяни и ръководени от ръката под крилата на херувимите. Над тях, на сапфирен престол бе Вечният, а около Него бе дъгата, емблема на Божествената милост.

Както сложно наредените подобия на колела бяха под ръководството на ръката под крилата на херувимите, така и забърканата игра на човешките събития е под Божествен контрол. Този, Който седи над херувимите, все още управлява работите на земята сред борбата и врявата на народите.

Мястото в Божия план

Историята на народите, които един след друг са обитавали в определено време и на определено място на земята, свидетелствайки несъзнателно за истината, на която самите те не са знаели значението, говори и на нас. В наше време за всеки народ и за всяка отделна личност, Бог е определил място в Своя велик план. Днес отделните хора, а и народите се измерват с отвеса в ръката на Този, Който не прави грешки. Всички те решават участта си чрез личен избор, а Бог управлява всичко за изпълнението на Своя план.


Изпълнение на пророчеството

Историята, която великият “Аз Съм” е отбелязал в Своето Слово, съединяващ халка след халка в пророческата верига от вечността в миналото до вечността в бъдещето, ни говори къде се намираме днес в хода на вековете и какво може да се очаква от бъдещето. Всичко, предсказано от пророчеството, че ще се случи до настоящето време, е отбелязано и върху страниците на историята и можем да бъдем сигурни, че ще се сбъдне и онова, което остава да се случи.

Окончателното унищожение на всички земни владичества е предсказано ясно в Словото на истината. Пророчеството, произнесло Божията присъда над последния израилски цар, съдържа вестта:

“...Така казва Господ Йехова: Снеми митрата и свали короната... възвиси смирения и смири възвисения. Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде Оня, Комуто принадлежи; и Нему ще я дам” (Езекиил 21:26, 27).

Отнетата от Израил корона премина последователно във вавилонското, мидо-персийското, гръцкото и римското царство. Бог казва: “...Няма да трае, докле дойде Оня, Комуто принадлежи; и Нему ще я дам”.

Знамения на времето

Това време е вече наближило. Днешните знамения на времето обявяват, че стоим на прага на велики и важни събития. Всичко в нашия свят поражда смущение. Пред очите ни се изпълнява пророчеството за събитията, които Спасителят каза, че ще предшестват Неговото второ идване: “И ще чуете за войни и за военни слухове... ще се повдигне народ против народ и царство против царство; и на места ще има глад и трусове” (Матей 24:6, 7).


На ръба на една криза

Днес е време поразително интересно за всички живи. Управници и държавници, мъже на власт и с голяма отговорност, мислещи мъже и жени от всички класи са насочили вниманието си върху ставащите около нас събития. Те наблюдават обтегнатите, неспокойни международни отношения, напрежението, изпълващо всеки земен елемент и съзнават, че се готви да настъпи нещо велико и решаващо, - че светът е пред прага на страшна криза.

Сега ангелите задържат ветровете на войната да не духат, докато светът бъде предупреден за очакващата го участ. Но се задава буря, готова да се разрази над земята. И когато Бог заповяда на ангелите Си да пуснат ветровете, ще настане такава сцена на борба, каквато никое перо не е в състояние да опише.

Последните сцени

Библията, и само Библията ни дава правилна представа за тези събития. В нея са разкрити последните велики сцени от историята на нашия свят, събития, които вече хвърлят своята сянка и от чието приближаване земята трепери и човешките сърца издъхват от страх.

“Ето Господ изпразва земята и я запустява; превръща я и разпръсва жителите й..., защото престъпиха законите, незачитаха повелението, нарушиха вечния завет. Затова клетва погълна земята и ония, които живеят на нея се намериха виновни... Веселието на тъпанчетата престава; шумът на ликуващите се свършва; престава веселието на арфата (Исая 24:1-8).

“Гибел върху гибел”

“Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи и ще дойде като гибел от Всесилния... Семената изсъхнаха под буците си, житниците запустяха, хранилищата се съсипаха, защото житото изсъхна. Как пъшка добитъкът! Скитат се чердите говеда, защото нямат пасбище. Да! Изгниха стадата овце. “Лозата изсъхна и смоковницата повяхна; нарът, палмата и ябълката, дори всичките полски дървета изсъхнаха и радостта изчезна измежду човешките чада (Йоил 1:15-18, 12).

“Боли ме в дълбочините на сърцето ми; сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой. Погибел върху погибел се прогласява.

“Погледнах на земята и ето, тя беше пуста и празна - на небето, и нямаше светлината му. Погледнах на планините и ето, те трепереха и всичките хълмове се тресяха. Погледнах и ето, нямаше човек и всичките небесни птици бяха избягали. Погледнах и ето, плодородната страна бе пуста и всичките й градове бяха съсипани...” (Еремия 4:19, 20, 23-26).


“Време на Якововата скръб”

Горко! Защото велик е оня ден, подобен нему не е бивал. Именно той е време на утеснението на Якова; но ще бъде избавен от него” (Еремия 30:7).

“Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи и затворете вратите след себе си. Скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът” (Исая 26:20).

Нашият Господ ще дойде

“Понеже си казал: Господ е прибежище мое

и си направил Всевишния обиталището си.

Затова няма да те сполети никакво зло,

нито ще се приближи язва до шатъра ти” (Пс. 91:9, 10).

“Господ Бог Йехова е говорил

и призовал земята от изгряването на слънцето до захождането му.

От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи” (Пс. 50:1-3).

Ще призове небесата отгоре

и земята, за да съди людете Си...

И небесата ще известят правдата Му,

защото сам Бог е съдия” (Пс. 50:4-6).

“...дъщерьо Сионова..., ще те изкупи Господ от ръката на неприятелите ти. А сега са се събрали против тебе много народи, които казват: Нека се омърси и нека види окото ни желанието си върху Сиона. Но тия не познават мислите на Господа, нито разбират Неговото намерение”. “Защото ще ти възстановя здравето и ще те изцеля от раните ти, казва Господ”. “...ще върна от плена Якововите шатри и ще се смиля за жилищата му” (Михей 4:10-12; Еремия 30:17, 18).


“Той ще спаси”

“И ще кажат в оня ден: Ето Този

е нашият Бог, Нему се уповахме

и Той ни спаси. Той е Господ;

Нему се уповахме. Да се възрадваме

и възвеселим за спасението от Него”.

“Ще погълне смъртта завинаги... И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя, защото Господ е изговорил това” (Исая 25:8, 9).

“Погледни на Сион, града на празниците ни. Очите ти ще видят Ерусалим, безмълвно заселище... Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси” (Исая 33:20-22).

“Но с правда ще съди сиромасите и с правота ще решава за смирените на страната” (Исая 11:4).

Царството на мира

Тогава ще се изпълни Божията цел: принципите на Неговото царство ще бъдат почитани от всички под слънцето.

“Няма вече да се чува насилие в земята ти,

опустошение и разорение в пределите ти;

а ще наречеш стените си Спасение,

и портите си Хвала”.

“С правда ще се утвърдиш;

далеч ще бъдеш от угнетението,

защото не ще се боиш -

далеч и от ужасяването, защото не ще

се приближи до тебе” (Исая 60:18, 54:14).

Изучаване пророчествата

Пророците, на които бяха открити великите сцени, желаеха да разберат тяхното значение. Те “претърсиха и изследваха;... кое или какво време посочваше Христовият Дух... и откри им се, че не за себе си, а за вас служеха те в това, което сега ви се извести;... в което и самите ангели желаят да надникнат” (1 Петрово 1:10-12).

За нас, които се намираме на самия праг на тяхното изпълнение, от какво голямо значение и от какъв жив интерес са описанията на бъдещите неща - събития, за които, откакто нашите първи родители напуснаха рая, Божиите чада са следели и очаквали, копнели и молели се за тях!

Във времето преди последната голяма криза, човеците са завладяни от удоволствия и задоволяване на чувствата, както беше и преди първото унищожение на света. Погълнати от видимото и преходното, та са престанали да виждат невидимото и вечното. За да придобият нещата, които изчезват с тяхната употреба, те жертват непреходни богатства. Умовете им трябва да бъдат възвисени, възгледите им за живота - разширени. Имат нужда да бъдат събудени от летаргията на светския сън.


Поука за днес

Изучаването на издигането и падането на народите така, както ни са изяснени в страниците на Свещеното писание, трябва да научи колко безполезна е само външната и светската слава. Вавилон, с всичката си мощ и великолепие, подобни на които нашият свят никога оттогава не е виждал - сила и величие, които изглеждаха на хората от тогавашния свят устойчиви и трайни, - колко напълно премина! Той загина “като цвета на тревата в полето”. Така загива всяко нещо, което няма Бога за основа. Само онова, което е свързано с Неговата цел и изразява Неговия характер, може да е трайно. Божиите принципи са единствените устойчиви неща, които нашия свят познава.

Тези велики истини трябва да бъдат научени от стари и млади. Нужно е да изучаваме изпълнението на Божия план в историята на народите и в откровението за бъдещето, за да можем да оценим правилно видимите и невидимите неща; за да разберем, коя е истинската цел на живота; и като гледаме преходните неща в светлината на вечните, да можем да ги употребяваме за най-истинската и най-благородната им цел. Така че, запознавайки се още от тук с принципите на Неговото царство и ставайки негови поданици, да бъдем готови и при Христовото идване да влезем заедно с Него в царството Му.

Краят е близо

Денят е наближил. Времето, което остава, е много кратко за изучаване на тези уроци, за извършване на работата и за преобразяване на характера.

“...От израилевия дом, казва: Видението, което той вижда ще се изпълни след много дни. И той пророкува за далечни времена. Затова кажи им: Така казва Господ Йехова: Ни една от думите Ми не ще се отлага вече. Но словото, което ще говоря ще се изпълни, казва Господ Йехова” (Езекиил 12:27, 28).

Поучаване и изучаване на Библията


“... да приклониш ухото си към мъдростта... и го подириш като скрити съкровища”.

Библейски ученик

В детството, юношеството и в годините на Своята зрелост Исус изучаваше Писанията. Като малко дете, на коленете на майка Си Той всеки ден бе поучаван от свитъците на пророците. Като младеж, ранното утро и вечерният здрач го сварваха често в полите на планината или между дърветата в гората, където прекарваше известно време в молитва към Бога и в изучаване на Неговото Слово. През време на службата Му големите познания, които имаше върху Писанието, свидетелстваха за Неговото прилежание в изучаването им. И тъй като Той придоби това познание по начина, по който и ние можем да го придобием, то Неговата удивителна сила, както умствена така и духовна, са силно доказателство за стойността на Библията като възпитателно средство.


Истории за малки деца

Когато даде Словото Си, нашият небесен Баща имаше предвид и децата. Къде във всичко написано от човека може да се намери нещо, което така да завладява сърцето или да възбужда интереса у децата, както библейските истории?

В тези разкази са представени просто най-великите принципи на Божия закон. Чрез илюстрации, нагодени да отговарят на ума и разбирането на детето, родители и учители могат да започнат още от много рано да изпълняват поръката на Господа относно Неговите заповеди: “И на тях да учиш прилежно чадата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш” (Вт. 6:7).

Нагледни уроци

Използването на нагледни уроци, черни дъски, карти и картини ще бъде от помощ за изясняването на тези уроци, както и за запечатването им в паметта. Родителите и учителите трябва да се стремят към подобряване на методите. За преподаване на Библията трябва да отдаваме най-свежите си мисли, най-добрите методи и нашите най-сериозни усилия.


Семейно изучаване на Библията

Пораждането и засилването на любовта към изследване на Библията, зависят значително от това как се използва часът за богослужение. Сутринните и вечерните часове на богослужение трябва да са най-приятните и най-полезните часове на деня. Нека всички разберат, че в тези мигове не трябва да се вмъкват никакви тревожни и неприятни мисли; че родители и деца се събират, за да се срещнат с Исус и да поканят в дома си присъствието на светите ангели. Нека богослуженията бъдат кратки и пълни с живот, нагодени според случая и от време на време разнообразни. Нека всички се присъединят към четенето на Библията, нека учат и често да повтарят Божия закон. Интересът на децата ще се увеличи, ако понякога им се позволява те да посочват текста за прочитане. Разпитвайте ги върху прочетеното и ги оставете и те да задават въпроси. Употребете всичко, което би могло да илюстрира значението на прочетеното. Когато по този начин богослужението не стане твърде дълго, малките също да вземат участие в молитвата, да се присъединят и към пеенето на песента, дори ако това е само куплет от нея.

За да стане домашното богослужение такова, каквото трябва да бъде, необходимо е да се обърне сериозно внимание на подготовката. Родителите също трябва да си отделят време за всекидневно изучаване на Библията заедно със своите деца. Безсъмнено за постигането на това е нужен известен труд, план и някои жертви. Но усилията ще бъдат възнаградени богато.

Лично влияние и пример

Като подготовка за преподаване на Неговите заповеди Бог заповядва те да бъдат скрити в сърцата на родителите. “Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти, казва Той, и за тях да говориш, когато седиш в дома си” (Вт. 6:6, 7). За да възбудим у децата си интерес към Библията, самите ние трябва да се интересуваме от нея. За да породим в тях любов да я изучават, самите ние трябва да я обичаме. Нашето поучение към тях ще има толкова тежест, колкото му придаваме ние чрез личен пример и дух.


Авраам като илюстрация

Бог призва Авраам да бъде учител на Неговото слово, избра го да бъде баща на един велик народ, защото видя, че щеше да наставлява децата и семейството си според принципите на Божия закон. А онова, което даваше сила на поученията му, бе влиянието, излъчвано от неговия личен живот. Голямото му домакинство се състоеше от повече от хиляда души, от които мнозина бяха глави на семейства, а не малко бяха и току-що обърнати от езичеството. За такова домакинство се изискваше твърда ръка на кормилото. Никакви слаби и колебливи методи не биха били достатъчни. За Авраам Бог каза: “Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си...” (Бит. 18:19). И все пак той упражняваше авторитета си с такава мъдрост и нежност, че спечелваше сърцата. Свидетелството на Божествения Наблюдател гласи: “...да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие...” (Бит. 18:19). Влиянието на Авраам се простираше и вън от неговото домакинство. Където и да установяваше шатъра си, край него издигаше и олтар за жертви и богослужение. Когато го местеше, олтарът оставаше и много скитащи се ханаанци, запознали се с Бога чрез живота на Авраам, Божия слуга, се спираха край тях, за да принесат жертва на Йехова.

Не по-малко ефективни резултати от преподаването на Божието слово могат да се получат и днес, ако наставленията се отразят в живот на учителя.

Изучаване в оригинал

Не е достатъчно да се знае какво други са мислили или учили за Библията. В съда всеки поотделно ще дава на Бога сметка за себе си, затова всеки трябва да се научи що е истина. Но за да се постигнат действителни резултати при изучаването на Библията, трябва да бъде възбуден интересът на ученика. Този въпрос не трябва да пренебрегва особено онзи, който се занимава с деца и младежи, различаващи се твърде много по предразположение, обучение и навици на мислене. При преподаване на Божието слово на деца е добре да се съобразяваме с техните наклонности и интереси, за да възбудим любознателността им към него. Този, Който ни създаде с различни способности, е дал място в Словото си за всекиго по нещо. Когато учениците видят, че поуките в Библията отговарят на техните наклонности, окуражете ги да гледат на нея като на свой съветник.


Красота на мисли и изрази

Помагайте им да ценят нейната удивителна красота. Много книги, които нямат реална стойност, а са само възбуждащи и зловредни, се препоръчват или най-малкото се позволява да бъдат четени, поради тяхната предполагаема литературна стойност. Защо да напътваме децата си да пият от тези нечисти потоци, когато могат да имат свободен достъп до кристалните извори на Божието слово? В значението си Библията съдържа неизчерпаема пълнота, сила и дълбочина. Подтиквайте децата и младежите да търсят нейните съкровища както в мисли, така и в изрази.

Когато красотата на тези скъпоценности привлече умовете им, една смекчаваща и укротяваща сила ще затрогне сърцата им. Те ще бъдат привлечени към Този, Който им се открива по този начин. А само малко са хората, които не биха желали да научат нещо повече за Неговите дела и пътища.

Цел на изучаването

Изучаващият Библията трябва да бъде научен да пристъпва към нея с дух на ученик. Ние трябва да изследваме страниците й не за да търсим доказателство, поддържащо мненията ни, но за да научим, какво казва Бог.

Истинско познаване на Библията се придобива само чрез помощта на Духа, чрез Когото бе дадено Словото. За да придобием това знание, ние трябва да съобразим живота си с него. Трябва да се покоряваме на всичко, което то заповядва и да претендираме за всичко, което то обещава. Животът в него е животът, който трябва да водим чрез помощта, получена от Него. Библията може да се усвои ефективно само когато спазваме тия условия.

Изучаването на Библията изисква най-прилежни усилия и постоянство на мислите. Както миньорът копае златното съкровище в земята, така сериозно и настойчиво трябва да търсим съкровището в Божието слово.


Съсредоточаване и размишляване

Най-полезен метод за изучаване на Библията е ежедневно, стих по стих. Нека учещият вземе един стих и съсредоточи ума си върху това как да възприеме мисълта, която Бог е вложил в този стих за него, и след това да продължи да размишлява, докато стихът стане част от него. Изследването на един пасаж по такъв начин има много по-голяма стойност, отколкото прочитането на много глави без определена цел, и без да се извлече някаква положителна поука.


Безполезни и вредни четива

Една от главните причини за умствената неспособност и моралната слабост е липсата на внимание към благородни цели. Ние се гордеем с широкото разпространение на литературата, но умножаването на книги, дори книги, които не са вредни, може да бъде едно положително зло. Голямото количество печатан материал, постоянно излизащ от пресите, създава у млади и стари навика за бързо и повърхностно четене и умът изгубва силата на свързаното и здраво мислене. Нещо повече, голяма част от списанията и книгите, които като египетските жаби, наводняват страната, са не само отегчителни, безполезни и изтощителни, но пошли и деградиращи. Влиянието им не само опиянява и разваля ума, но покварява и погубва душата. Умът, сърцето са лениви без никаква цел и стават лесна плячка на злото. Гъбата хваща корен точно върху болни, безжизнени организми. Ленивият ум става място за работа на Сатана. Нека умът бъде отправен към високи и святи идеали, нека животът има благородна и всепоглъщаща цел и злото би намерило малко място да се задържи.


Щит срещу изкушенията

Ето защо младежта да бъде учена да изучава Божието слово внимателно. Прието в душата, то ще се окаже устойчива барикада срещу изкушенията. “В сърцето си упазих Твоето слово, казва псалмистът, за да не ти съгрешавам.” “...чрез думите на Твоите уста аз упазих себе си от пътищата на насилниците” (Пс. 119:11, 17:4).


Обширно изучаване

Библията сама се тълкува. Писанието трябва да се сравнява със самото Писание. Изследващият трябва да гледа на Словото като на едно цяло и да схваща отношенията между неговите части. Той трябва да придобие познание за неговата велика главна тема, за Божията първоначална цел за света, за произхода на великата борба, за делото на изкуплението. Трябва да разбира естеството на двата принципа, които си оспорват първенството и да се научи да проследява тяхното действие в докладите за историята и в пророчеството, до великия край. Той трябва да схваща как тази борба навлиза във всяка фаза на човешкия опит; как с всяка своя постъпка той открива едната или другата от двете противодействащи подбуди; как, безразлично дали иска или не, той решава още сега, на коя страна от борбата ще бъде намерен.

Всяка част на Библията е дадена по Божие вдъхновение и е полезна. Вниманието към Стария завет не трябва да бъде по-малко отколкото към Новия. В изучаването на Стария завет ще открием бликащи живи източници там, където небрежният читател вижда само пустиня.

Даниил и откровението

Книгата “Откровение” във връзка с книгата “Даниил”, особено изисква да бъде изучавана. Нека всеки богобоязлив учител размисли как най-добре би могъл да разбере и да предаде евангелието, което нашият Спасител откри лично на Своя служител Йоан - “Откровението от Исуса Христа, което му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро” (Откр. 1:1). Никой не трябва да се обезсърчава в изучаването на откровението, само поради тайнствените му наглед символи. “Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява...” (Яков 1:5).

“Блажен, който прочита и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо” (Откр. 1:3).

Постоянно изучаване

Когато се породи реална любов към Библията и изучаващият започне да съзнава колко обширно е нейното поле и колко скъпоценно е нейното съкровище, той ще пожелае да се възползва от всяка представена му възможност, да се запознае с Божието слово. И това няма да бъде ограничавано от определени часове или място. Продължителното и постоянното изучаване е едно от най-добрите средства за култивиране на любов към Писанията. Нека учащият носи Библията винаги със себе си. Когато ви се удаде случай, прочитайте някой текст и мислете върху него. Докато вървите по улицата, докато чакате на спирка, докато чакате за среща, използвайте случая да извлечете някоя ценна мисъл от съкровищницата на истината.


Резултати от изучаването

Великите движещи сили на душата са вярата, надеждата и любовта. Точно към тях апелира правилно провежданото изучаване на Библията. Външната красота на Библията, красотата на нейната образност и израз, е само, така да се каже, месторазположението на нейното истинско съкровище - красотата на светостта. В нейния доклад за хората, ходили с Бога, ние съзираме проблясъци от Неговата слава. Този, “Който е цял прелестен”; ние виждаме Него - на Когото цялата хубост на земята и небето са само твърде слабо отражение. “И когато бъда Аз издигнат от земята, каза Той, ще привлека всички при Себе Си” (Йоан 12:32). Когато човекът, който изследва Библията наблюдава Изкупителя, в душата му се пробужда тайнствената сила на вярата, обожанието и любовта. Погледът се съсредоточава върху Христос и той се преобразява в подобие на Този, Когото обожава. Думите на апостол Павел стават езика на душата му: “А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Исус Христос..., за да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания...” (Фил. 3:8-10).


Потоци от благословения

Изворите на небесен мир и радост, течащи свободно в душата чрез боговдъхновените слова, ще се превърнат в мощна река от благословение за всички, дошли в допир с нея. Нека днешната младеж, младежта, която израства с Библия в ръка, стане приемник и проводник на нейната животодаваща енергия и тогава какви благословения биха се изливали над света! - влияния, за чиято лечителна сила нямаме дори и понятие - реки от жива вода, източници, “които извират за живот вечен”.



Каталог: download
download -> Конкурс „зелена планета 2015" Наградени ученици І раздел „Природата безценен дар, един за всички"
download -> Литература на народите на Европа, Азия, Африка, Америка и Австралия
download -> Конкурс за певци и инструменталисти „ Медени звънчета
download -> Огнената пещ
download -> Задача Да се напише програма която извежда на екрана думите „Hello Peter. #include void main { cout }
download -> Окс“бакалавър” Редовно обучение I до III курс
download -> Конспект по дисциплината „Екскурзоводство и анимация в туризма" Специалност: "Мениджмънт в туризма"
download -> Дипломна работа за придобиване на образователно-квалификационна степен " "
download -> Рентгенографски и други изследвания на полиестери, техни смеси и желатин’’ за получаване на научната степен „Доктор на науките”


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница