Рамта: Да, точно така. Ученик

За да отговоря на този въпрос ще ви разкажа за едно създание, което е живяло на вашия план преди много земни години. Когато си тръгнал от този план, той вече бил изпитал и разбрал какво е власт и болка, съумял да изрази нежна любов. Това означава, че е имал разбиране, съответстващо на пети план. Така когато напуснал този план, той отишъл да прекара на това място (пето ниво) толкова време, колкото поиска.

Пети план е място, където съществата чрез своите гласно изразени мисли, превръщат в реалност всичко, което те си визуализират, мечтаят и пожелаят. Всичко се сбъдва за миг. Те усещат цвят, форма, илюзии и всичко, което присъства в живота. Така те могат да прекарат със своите мечти до момента, в който започват да се замислят, дали няма още нещо, нещо по-голямо? Разбира се, че има нещо по-голямо и това са две нива пред тях. Те обаче не ги виждат, защото все още не са включили тези разбирания в своите мисловни процеси и още нещо - не са ги изразили в живота си. За да изследват тези планове, те трябва да видят Бога във всичко и да бъдат като богове. Въпреки че смирено изразяват любов, на тях все още им предстои да разберат единството си с Бога и с целия живот.

След не дълго пребиваване на този план на рая, този майстор започнал да размишлява: дали има още нещо по-голямо? И помолил за помощ. Там винаги има помощ. Пред него се явило най-удивителното създание: в течаща като коприна светлина и в ослепително блестяща дреха. Той казал на съществото, че го е обзело безпокойство. В рая той имал абсолютно всичко и въпреки това нещо го безпокояло. Имал и много приятели, но жената, която много обичал не била с него. Но това не било всичко. Къде е Бог? Аз виждам всички прекрасни неща и те са мои. Но къде е Бог?

Мъдрото създание му отговорило: „Бъди благословен за това, че се наслаждаваш на всичко, което имаш и все пак задаваш въпроса дали няма още нещо и къде е Бог, който така щедро те е дарил?

„Точно това ме безпокои най-много. Бих искал да благодаря на Бог за всичко. Тъй като винаги малко съм се страхувал от Бог, бих искал да му отдам почитта си, ако е позволено."

Съществото казало: „Майсторе, ела след мен. Искам да те придружа до едно място”. И след едно мигване те се озовали пред езеро, макар че никъде не са ходили. Съществото казало: „Седни до мен и гледай във водата."

Погледнал човекът във водата и какво да види? Видял себе си в своето последно въплъщение на този план, когато бил все още бебе. Видял как му сменят пелените, как расте, как тича след топката и накрая - мъж, женитбата му, деца, възможности, работа, приятели и пари.

Той бил поразен от това да се види такъв, какъвто никога не се е виждал. В този си живот той бил добър човек, вярващ в съществуването на Бог. Имал е власт, но никога не я е използвал, за да поробва другите. Искрено обичал жена си и децата си, но се стеснявал да говори за това. Станал известен с това, че учил и станал Майстор, обичал и станал смирен и чист духом.

Докато гледал в езерото целия си живот, човекът казал на съществото: „Добре съм живял”.

Съществото казало: „Добре си живял, с изключение на едно нещо - никога не си опитал да разбереш кой е Бог и винаги си го отделял от себе си и от живота си”.

Нека да погледнем жена ти. Най-голямото нещо, което си правил от любов към нея, е било да й даваш всичко, което тя обича. В това отношение даже си преуспял с едно изключение - никога не си обичал достатъчно себе си, за да й позволиш тя да те обича, въпреки подаръците. Ти, дарителят на всички подаръци, никога не си оценил истински своето собствено величие.

Позволи ми да ти предложа нещо, за да не те завладява безпокойството - върни се обратно. Този път обаче трябва да овладееш майсторството да обичаш себе си, да изразиш любовта, която живее в теб и да видиш Бог в красотата на всичко съществуващо.

Ако решиш да се върнеш, искам да отбележа, че трябва много внимателно да избереш кой ще бъдеш. Тогава твоята роля в бъдеще ще ти даде възможност да станеш този, който си и да разбереш, че има още какво да научиш.

Ще те оставя за известно време. Поразмисли над всичко това. Разполагай с цялото време, което ти е нужно. Когато решиш да се върнеш, кажи ми и аз ще ти покажа как най-добре да го направиш.

Седял човекът и размишлявал. Той имал всичко, което искал, а ако се върне ще загуби всичко. Бил обзет от безпокойство, защото искал да намери онзи Бог, който го е дарил с рая. Призовал съществото и казал, че иска да види Бог, но не знае как трябва да го направи.

Съществото му отговорило:

- Всичко, което трябва да направиш е да решиш кога искаш да се върнеш. Всяко място и всяко време са подходящи, защото ще ти бъдат дадени необходимите опитности. Но ако имаш желание да се върнеш отново като член на твоето семейство, тогава бих ти предложил да останеш в него, защото там си придобил най-голямото до този момент знание”

Човекът се замислил и попитал:

- Имам още един въпрос - как ще позная този Бог, когато го видя?

Съществото му отговорило;

- Когато опознаеш себе си, тогава ще опознаеш и него.

На човека му олекнало на сърцето. За пръв път можел да се сравни с Бог, който е възможно да прилича на него. Тогава казал на съществото:

- Горя от желание да се върна. Искам отново да бъда член на моето семейство.

Съществото го накарало отново да погледне във водата.

- Какво виждаш?

Човекът погледнал и видял своя син, който бил пораснал, ухажвал млада девойка, били влюбени един в друг и процесът на съвокупление вече започвал.

Съществото казало на човека, че има добър шанс да се върне като потомък на своя син.

- Как така ще бъда син на моя син?

- А защо не? В предишен живот той е бил твой баща. Както виждаш ние просто повтаряме всичко.

Човекът помислил и казал:

- Но аз обичам жена си. Как ще бъда внук на жена си?

- Като малък ще обожаваш своята баба. Когато станеш мъж, тя ще напусне този план. По такъв начин това, което може да ти помогне да изразиш любовта в сърцето си, ще свърши своята работа. Тогава ще дойде време да се заемеш с други задачи, за да видиш Бога в цялата му красота.

Човекът помислил още малко и казал:

- Създание, ти толкова много ми помогна. Когато всичко стане готово, желая да бъда дете на моя син.

Съществото отговорило:

- Семето скоро ще се появи. Когато го видиш, стани част от света на своя син.

- Как да го направя? - Той се огледал, но от съществото нямало и следа. Погледнал сина си и станал част от неговия свят. Въпреки, че синът му не знаел, че той е там, в последно време все по-често мислел за баща си. Много му се искало баща му да е при него и да го види. И разбира се, баща му го видял.

Настъпва момент, когато детето е вече в утробата на майката. Чрез мислите си и в зависимост от това какъв живот иска, човек става част от проекта на това дете. То има избор: може да се въплъти по време на зачатието, или може да изчака година след раждането, за да стане дете.

Тъй като на човек всичко му е познато, той много бързо решава да стане дете. Хвърля се напред и след миг забравя кой е. Първото, което осъзнава е кашлицата в гърлото, някой му изтрива очите и го завива в нещо много малко.

Историята, която ви разказах е истинска. Съществото от високото ниво не е избрало вместо този човек неговото жизнено изражение. То единствено му е помогнало като го е завел до онова вълшебно езеро, в което Душата може да бъде разголена и човек може да направи преглед на живота си и да реши от какъв жизнен опит има най-голяма нужда.

В този живот, все още бъдещо дете, този човек умеел да обича. Това, което трябвало да овладее, било да види Бога в самия себе си и да стане такъв. И той го направил. Името на това създание е Буда.

Вие винаги избирате. Винаги имате волята да изберете. Никой не избира вместо вас. Ако човекът, който живеел в рая, не беше направил усилие да стане нещо повече и да види Бог, той и досега щеше да си седи на пето ниво и вашият свят нямаше да получи благословения дар на неговата мъдрост и светлина.