Конкурентното предимство, основано на стандарти, а не на разходи, може да се окаже временно
Тъй като конкурентното предимство се основава повече на доминиращите стандарти, отколкото на ниските разходи, запазването му може да стане по-трудно. Винаги съществува риск някой иновативен конкурент да открие следващото сладко място в системата. Microsoft не могат да почиват на стари лаври. Netscape и приятелите му подкрепят мрежовите компютри, където всяка компютърна операционна система, включително Windows, е подчинена на нов стратегически пласт с висока стойност, контролиран от браузър с активирана Java. За да защити доминиращата си позиция, Microsoft побърза да внедри браузърни технологии в своята операционна система.
Какво се промени в „новата икономика“?
Броят и многообразието на конкурентните сегменти се увеличават, докато вертикалната интеграция се разпада. Има повече пластове. Доминирането все още предлага много големи постъпления – всъщност по-големи от всякога, защото може да се добави повече клиентска стойност срещу по-ниски допълнителни разходи. Но изборът на онази част от веригата на стойността, която да доминирате – в идеалния случай в най-сладкото място, – е изключително важен. Изграждането на такова надмощие е по-скоро въпрос на налагане на доминиращи стандарти, отколкото на поддържане на най-ниски разходи. Отстояването на надмощието изисква оркестрация на участниците в другите индустриални пластове, така че нито един оркестриран участник да не може да стане достатъчно диференциран и умел, за да смени позициите и да се превърне в новия оркестратор, като осигури нов източник на клиентска стойност и нов доминиращ стандарт.
Мрежите и особено интернет вдигат залозите: победителят получава по-голямата част от печалбите, не само – както винаги е било – в собствената си сфера, но вече и в цялата индустрия, включително и в областите, където не влага активи. Основата на конкурентното предимство се измества от същинското предимство на цената и мащаба към мащаба, който получава поради наличието на по-добри продукти и доминиращи стандарти и от възможността да вземе много голям дял от индустриалната стойност, добавена от дребен участник в цялата индустрия. Поддържането на изключителни постъпления изисква непрекъснати иновации.
Накратко, системната динамика става по-богата, неравенството в постъпленията става по-голямо, а изборът къде да се конкурирате е още по-важен; но лидерството остава решаващо. От макроикономическа гледна точка дългият период на висок растеж – докато новите овластяващи технологии започнат да се използват напълно, – може би е възможен; индустриалните структури и лидерство могат да се трансформират; постъпленията от капитала могат да се увеличат; а временните монополи могат да станат съществени за общественото благо. Но „новата парадигма“ всъщност не е нова – тя представлява просто още една повратна точка в дългата история на човечеството от икономически прекъсвания – и пътят, както винаги, ще е осеян с трудности.
Сподели с приятели: |