Принципът 80/20
Работи ли изобщо икономиката на Маршал?
Изтегляне 0.79 Mb.
|
Работи ли изобщо икономиката на Маршал?Цялата микроикономика е впечатляваща интелектуална стройна система, изградена с математическа елегантност и от гледна точка на нейната система е напълно последователна и съгласувана. Проблемът е, че тя не може да се наблюдава емпирично. Тя не съответства на реалния свят, нито дори на този на Маршал. Това също е период на високи технологии: технологичните иновации като парната машина, железниците, електричеството, газта и автомобилите са били поне толкова трансформиращи, колкото нашите високотехнологични индустрии, и са били обект на мрежовите ефекти и нарастваща възвръщаемост. Каква е Ford Motor Company, ако не Microsoft на своето време? Всеки път, когато Ford създават нов „Модел Т“ във все по-увеличаващи се количества, цената на отделния автомобил намалява. Всеки път, когато цената пада, повече хора могат да си го купят. Всеки път, когато се купуват повече „Модел Т“, себестойността за изработването на следващия спада. Всеки купувач изисква нови пътища, мотели и крайпътни ресторанти, и подкрепя инициативи, които биха направили автомобила още по-популярен. Когато правителството започва да строи магистрали, този мрежов ефект ускорява разпространението на автомобила. Просто казано, автомобилите проявяват нарастваща, а не намаляваща възвръщаемост. Но проблемът с икономиката на Маршал е по-дълбок от невъзможността да забележи мрежите или високите технологии. Ако класическата икономика изобщо има някаква валидност, тя е в прединдустриалния свят, свързан със стоките и земеделието, преди да бъде механизирано. Златото, среброто, желязото; картофите, пшеницата, памукът – те може би са обект на намаляваща възвръщаемост. (Припомнете си, че законът за намаляващата възвръщаемост е създаден в прединдустриална Франция.) Когато предлагането се повиши, цените се понижават, но не и разходите, затова нарастващото предлагане не е хубаво за производителите. И докато всички производители използват едни и същи средства за производство и няма икономии от мащаба или опита, пазарите ще се държат така, както е прогнозирал Маршал, и ще достигнат точка на равновесие, където капиталът не може да носи никакви диференцирани свръхпечалби. Класическата икономика обаче не действа, когато важи някое от следните условия: Когато има икономии от мащаба или опита, така че най-големият производител има по-ниски разходи, а повишеното предлагане понижава цените, което води до повишено търсене и още по-ниски цени в един добродетелен кръг, който може да продължи вечно. Когато съществуват различия в използваните технологии, така че една технология може да има по-ниски разходи от друга – още една причина, поради която конкурентите могат да имат различни разходи. Когато всеки конкурент намира по-добър или евтин начин да прави нещо, като отново допринася за неравностойни маржове между доставчиците. Когато стоките престават да бъдат неразличими, защото даден производител добавя допълнителна стойност посредством брандинг, диференциация на продуктите или по-добро обслужване. Когато има високи фиксирани разходи в производството. Когато има сериозни пречки за навлизане на нови доставчици. Когато има мрежови ефекти. Когато човешката изобретателност може да прави повече с по-малко усилия, така че материалните разходи стават много малка част от цялото (както при силициевите чипове, изработени от пясък). Когато ресурсите – като например информацията – се увеличават, вместо да се изчерпват с разширяването на производството. По-голямата част от бизнесите след XIX век притежават поне една от тези характеристики, поради което изискват динамичен икономически анализ. Съществуват само степени, в които класическата икономика е неприложима и подвеждаща, и степени, до които „новата икономика“ е приложима и полезна. За онези от нас, отраснали с прозренията на Брус Хендерсън за стойността на пазарния дял и астрономическата стойност на „звездните“ бизнеси – лидерите на пазарите с висок ръст, – „новата“ икономика не е толкова нова. Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|