Принципът 80/20
Законът на Харди-Вайнберг
Изтегляне 0.79 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Бизнес генетика за топ мениджъри – шест правила за действие
- Резюме
Законът на Харди-ВайнбергИзследването на гените показва защо табутата за кръвосмешението са основателни. Ние носим вредни алели, които не се изразяват, защото са „рецесивни“ и се срещат само в един екземпляр. Вероятността два сходни алела да не се смесят е много голяма. Но близкородственото кръстосване значително увеличава шансовете тази беда да се случи. Интерес представлява законът на Харди-Вайнберг. Британският математик Г. X. Харди и Дж. X. Вайнберг, германски лекар, го откриват през 1908 г. независимо един от друг. Законът постановява, че вероятността да се наследи конкретен алел от един родител е точно толкова голяма, колкото тази да бъде предаден на детето. Алелните честоти не се променят. Близкородственото кръстосване и законът на Харди-Вайнберг са полезни, за да обясним колко ограничена е еволюцията на дадена технология, продукт, компания, пазар или нация, когато няма значителна промяна на „генетичния фонд“. Да вземем примера с една организация. „Генетичният фонд“ са не само уменията на висшите ѝ ръководители. Той обхваща всички важни приноси във фирмата, включително приноса на доставчиците, какви технологии и дистрибуционни канали се използват, как се използват клиентите, за да подпомогнат подобряването на фирмата, какви инвестиции се използват, всички мрежи за сътрудничество (които не се ограничават до доставчиците – важните сътрудници за високотехнологичните фирми например обхващат хора и екипи в университетите, с които може да нямат договорни отношения), и всички служители и нови попълнения във фирмата. „Близкородственото кръстосване“ настъпва, когато този общ генетичен фонд не е достатъчно запълнен, променен и раздвижен. Възможностите за промяна трябва да се анализират често. Бизнес генетика за топ мениджъри – шест правила за действиеИзползвайте най-добрите налични бизнес гени. Има три начина за боравене е бизнес гени. Единият е да ги създадеше от нулата: да изобретите нов продукт или услуга, или нова бизнес система. Това се случва рядко и малцина от нас притежават необходимата оригиналност. Вторият начин е да присвоите и използвате успешни бизнес гени. Не забравяйте, че гените искат да се размножават, така че са податливи към използване. Но за да го направите успешно, ще се наложи да изпреварите други хора, които сигурно имат същата идея. Например моят приятел Реймънд Акерман, който създаде гигантските супермаркети Pick‘n Pay в Южна Африка, използва идеята – бизнес гена – за супермаркети на самообслужване, след като тя вече се беше наложила в САЩ, но преди да бъде възприета в Африка. Третият начин е да вземете един вече успешен бизнес ген и леко да го измените: да създадеше нов вариант. Превърнете се в първокласен носител на успешни бизнес гени. За да използвате успешни гени, трябва да подпомогнете тяхното предназначение и да им помогнете да се размножат. Това изисква адаптация от ваша страна. Адаптацията изисква излагане на конкуренция. Не се стремете да се изолирате от вътрешна или външна професионална конкуренция; ако го направите, ще спрете да се развивате. Конкурирайте се на големите пазари, а не на изостаналите. Внимавайте да не работите в корпоративни пирамиди, които изолират мениджърите, особено висшите. Използвайте и управлявайте най-добрите налични носители. Вие сте потребител на икономическа информация, вие сте уменията, които притежавате, включително умението да си сътрудничите с успешни бизнес гени и други техни носители: с други хора, екипи и организации. Вие сте добавената стойност. Вие сте движещата сила. Екипът или компанията, в която постъпите, другите ресурси, с които се сдобиете, са ваши носители. Целта на носителите е да подпомогнат целта ви, да ви осигурят защита, да въплътят вашата енергия. Не забравяйте, че носителите са точно това и че единствената причина да се доберете до такъв е той да е възможно най-добрият носител за вашите цели. Непрекъснато си задавайте въпроса: Аз ли водя, или ме водят? Управлявам ли подходящия носител? Мога ли да добавя стойност някъде другаде? Професионалната еволюция изисква изменения: поредица от нови задачи (независимо дали ще смените фирмите) и нови начини за извършване на съществуващата работа. Поемете нова отговорност. Сменете мебелите си. Открийте нови бизнес гени, които ще ви осигурят нова посока и за които може да бъдете най-добрият носител. Еволюцията изисква постоянно експериментиране и усъвършенстване. Ако не създадеше своя версия от ново поколение толкова бързо, колкото и вашите конкуренти, ще изостанете. Експериментирането и усъвършенстването изискват свежи комбинации от нови бизнес гени – нови умения, нови идеи, нови начини на работа. Не забравяйте, че успехът ви изисква да бъдете носител на първокласни комбинации от бизнес гени и да работите във или редом до други успешни носители, така че непрекъснато експериментирайте c нови комбинации от гени и носители. Еволюцията изисква провали. Най-голямата и най-щедра свобода, която ни предоставя вселената, е свободата да се проваляме. За повечето организми това означава преждевременна смърт, от която се възползва видът като цяло. За щастие, в кариерата винаги имаме повече от един шанс. Но конструктивната промяна във вашия характер и умения изисква провал, както и зрелостта да го признаете и приемете. Не позволявайте на егото си да отрича провала; това е още една форма на изолация от конкуренцията. Приемането на провалите и използването на процеси за личностно развитие, за да се възползвате от тях, ще ви дадат свободата да се съревновавате с конкурентите си. В контекста на теорията за бизнес гените провалите се приемат по-лесно, а и по-лесно се превръщат в полезни. Провалът се дължи на добър носител, използван от лоши бизнес гени, или на лош носител на добри бизнес гени. Разберете какъв е случаят и предприемете съответните коригиращи мерки. РезюмеЗаконите на Мендел, експериментите на Томас Хънт Морган и откриването на гените показват как действа наследствеността и добавят микроизмерение към еволюцията. Не само новите видове, а и специфичните белези могат да мутират. Откриването на ДНК и нейната структура от Крик и Уотсън разкрива общите връзки между организмите и факта, че еволюцията се движи чрез предаване на информация. Гениалната теория за себичния ген на Ричард Докинс дава нов поглед към еволюцията – генът е движещата сила, а организмите са просто носители на гените. Теорията на Докинс за мемите предполага, че човечеството е разработило нова форма на възпроизвеждане: единици за културен пренос, информация, която може да прескача от един мозък в друг, да допълва или дори да се конкурира със себичните гени. Предлагам паралелна теория за бизнес генетиката, основана изцяло на прозренията на Мендел, Хънт Морган, Крик и Уотсън и Докинс. Бизнес гените са основни единици за икономическа информация, нематериални идеи със стойност, които могат да бъдат мултиплицирани, за да създадат още повече стойност. Именно те са в крайна сметка движещата сила на усъвършенстването. Бизнес гените се създават и използват от хора и екипи; но след като са създадени, заживяват собствен живот. Те се стремят да се въплътят във възможно най-много носители, за да се разпространяват по-широко. Носителите спадат към две категории: машиноподобни обекти и самоорганизиращи се системи, включително отделни мениджъри, екипи и организации. Носителите произвеждат продукти или услуги, които сами по себе си също въплъщават бизнес гени. На всички нива – бизнес гените, носителите и продуктите – действа един и същ процес на еволюция чрез отбор. Бизнес гените оцеляват и се разпространяват, ако са най-добрите от своя вид. Този процес създава много нови варианти и много мъртви, излишни бизнес варианти. Носителите оцеляват и просперират, ако са най-добрите носители на най-добрите бизнес гени. Те ще бъдат отхвърлени от бизнес гените, когато престанат да бъдат такива. Продуктите и услугите се създават от носителите и включват в състава си най-добрите бизнес гени. Продуктите и услугите също така водят борба за съществуване, като новите и подобрени версии непрекъснато заменят старите. Този възглед за бизнеса измества центъра на тежестта от корпорацията към основните източници на стойност: към бизнес гените и към генетичния код на бизнеса, който е полезна икономическа информация. Основната стойност не се намира в продуктите и услугите, нито в носителите, които ги създават – корпорациите и физическите предмети, които те притежават, – а в идеите, формулите и технологиите, които управляват носителите. Най-добрите бизнес гени винаги ще търсят най-добрите носители, а ако се появят по-добри носители, бизнес генът ще се пресели в тях и ще изостави предишния носител. За да създават стойност, хората създават нови бизнес гени, макар че тези гени са неуловими и е невъзможно да се контролират – необходимо е да създадеше и задържите най-добрия носител за гените, за да не отидат другаде. Само че стойността може да създава – доста по-лесно – не чрез създаване на нови, а чрез откриване на ценни бизнес гени, които не се използват достатъчно, защото подходящите носители за тях още не са създадени. Гените имат нужда от носители. Те могат да определят най-добрите налични, но не могат непременно сами да създават носители – а в бизнеса това води до възможности за хората да създават подходящи носители. Стойността може да се създава и чрез комбиниране на бизнес гени в нови пермутации и осигуряване на нови носители за новата комбинация от гени. Насоки за действие Изтегляне 0.79 Mb. Сподели с приятели:
|