Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор
Изтегляне 1.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.6.2.2Публично финансиране, икономика и регулация на водния сектор
5.6.2Регулационни механизми5.6.2.1Управление на водите и водния секторУправлението на водите е един от най-важните аспекти на държавното управление във всяка развита държава. От гледна точка на държавното управление, всеки от неговите аспекти може да се характеризира като вид правно регламентирана дейност за организиране и провеждане на държавната политика спрямо определен кръг обществени отношения, обединени по избран признак. Упражняването на властнически и други законово уредени правомощия от страна на оторизираните държавни органи на национално и на регионално ниво, съобразно обхвата и дълбочината на конкретния правен регламент, има за цел насочване и регулиране на отношенията между правните субекти в съответната сфера на обществения живот. В частта на анализа относно терминологията и легалните дефиниции е разгледан въпросът как законодателят е определил предмета на правното регулиране и обектите на управление в началните текстове на закона. В ЗВ законодателят е използвал и възможността да определи допълнително предмета на управление, като посочи и основните съществуващи отраслови направления в дейностите по използване на водите и водните обекти. На тази основа правната рамка съдържа няколко комплексни и конкретни механизми на управление на процесите във водния сектор, както следва: 1. Управление чрез организация и разпределение на отраслова компетентност на държавните органи. При разпределението на отговорността за отделните направления на държавната политика по отношение на съответните групи водностопански системи и съоръжения, законът е използвал отрасловия подход и е визирал дейностите по водоснабдяване и канализация, хидроенергетика и хидромелиорация и защита от вредното въздействие на водите, като ги е свързал с отрасловата компетентност на съответните министри. Този механизъм е допълнен и с механизма на Управление чрез обща, съвместна и отраслова компетентност на административните органи по приемане и прилагане на съответната нормативна уредба на подзаконово ниво – правилници, наредби, заповеди, инструкции, както и чрез комплекс от другите механизми по отраслов принцип – хидроенергетика, ВиК, хидромелиорации и др., достигащи до осем направления в правната уредба, включително и механизма на Управление на водните операторите търговски дружества във формата на капиталово участие на държавата и общините. Подвид и по-особен механизъм е редът за управление на ВиК системите и ВиК операторите чрез уредените със ЗВ Асоциации по ВиК, където в механизма на управление се съвместяват правомощия на двама министри, на областните управители и на представителите на местната власт в лицето на общинските съвети и кметовете на общини. 2. Управление чрез режима на собствеността. Определени са обектите на управление и видовете собственост върху тях – изключителна държавна, публична държавна, частна държавна, публична общинска, частна общинска, частна собственост на физически и юридически лица. Допълнителни аспекти на правния режим на собствеността са развити чрез институтите на съсобствеността, придобиването и ограничаването на правото на собственост, поземлени и други сервитути. Уредени са различните обекти на правата на собственост – води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения, а в приложенията на ЗВ са посочени и някои особени обекти с по-различен правен режим. 3. Управление чрез правният режим на ползване на водите и водните обекти. Това е един от съществените механизми на управление, който определя видовете ползване на водите и водните обекти като общо и индивидуално, възмездно и безвъзмездно, с разрешителни и свободно. Обособени са подсистеми и различни форми на ползване чрез определяне на различни обекти и различен начин на ползване – водовземане, ползване на водни обекти, заустване и др. Развитието на този механизъм продължава чрез Управлението чрез административен разрешителен режим на правата на ползването, като подробно са уредени възможните разрешителни режими за водовземане и за ползване на водни обекти. Режим на комплексните разрешителни по ЗООС. 4. Самостоятелен механизъм представлява Управлението чрез правен режим на особени обекти и особени права на ползване в областта на използването на минералните води. Спецификата на този механизъм произтича от изключителната държавна собственост върху на определена група водоизточници и минералните води в тях, които са Приложение № 2 към ЗВ, и тя е отразена в многократно изменяния комплекс от правни норми, посветени на концесионирането на минералните води за бутилиране и други нужди, като правната рамка развива особен ред за тези концесии, който се явява специална правна уредба спрямо общия ред и механизъм по Закона за концесиите. 5. Управление на използването на водите и водните тела чрез комплекс от правила и изисквания по опазването на водите. Този механизъм е по-комплексен и включва редица правила, свързани с опазването и режима на зоните за защита на водите и санитарно-охранителните зони, допустимите емисии на отпадъчните води, състоянието и опазването на водите и водните тела, като са предвиден комплекс от административни и вещноправни задължения и последици. В тази част можем да отнесем и специално уредения механизъм на Управление на качеството на водите за питейно-битови нужди и водите за къпане, който включва в себе си и особените правомощия на органите по здравеопазването. 6. Управление на използването на водите чрез тарифна политика. Това е механизмът на управление чрез въвеждане на различни такси, които държавата събира от водоползвателите в продължение на прилагането на разрешителния режим по водите. 7. Общофункционално управление чрез комплекси от правомощия за основните органи на управление. Този механизъм включва изрично предвидените в Глава десета „Управление на водите” от ЗВ комплекси от конкретни правомощия по управление на водите и водния сектор на МС, министъра на околната среда и водите, басейновите директори, ИАОС, РИОСВ и други, които гарантират чрез правомощията и задълженията на държавната администрация прилагането на останалите механизми на управление на сектора. В тази група са включени и особените правомощия на министъра на здравеопазването и подчинените му структури в областта на опазването на водите и качеството на водите за питейно-битови цели и на водите за къпане с общата насоченост към опазване на човешкото здраве. 8. Управление чрез икономически регулатори. Този механизъм има комплексен характер и обхваща правилата за финансирането и прилагането на други икономически механизми и регулатори на процесите във водния сектор, включително и чрез ценовото регулиране на водните услуги. Механизмът не е уреден само в един акт, а е разпръснат в различни направления и актове от правната рамка на водния сектор. Като подвид на този механизъм на управление в отрасъла „ВиК” може да се посочи новият механизъм на управление на дейностите и инвестициите във ВиК системите чрез 25-годишни регионални генерални планове за ВиК и генерални планове за ВиК на агломерации с над 10 000 е.ж. и 5-годишните инвестиционни програми към тях. Поради факта, че първите генерални планове още не са подготвени и приети, е трудно да се направят коментари как ще работи този механизъм. Съгласно ЗВ той ще бъде определящ за прилагането на другия подвид комплексен механизъм за управление на дейностите на ВиК операторите – 5-годишните бизнес планове за цените и качеството на ВиК услугите, които съдържат в себе си всички важни аспекти на дейността на всеки ВиК оператор съгласно изискванията на ЗРВиКУ и наредбите към него. Посочените планове и инвестиционни програми се отнасят с известна условност към икономическите регулатори, защото те следва да съдържат и до голяма степен техническа, експлоатационна и строителна част. 9. Управление чрез административен контрол и административни наказания. Този механизъм включва комплекса от правомощия и задължения на различни органи да упражняват административен контрол по спазването и прилагането на правната рамка, както и правомощията да налагат на съответните лица и нарушители принудителни мерки, глоби и други административни наказания, предвидени най-вече в Закона за водите. В тази група влизат и възможностите за налагане на имуществени санкции, и завеждане на граждански искове за щети, които до известна степен могат да бъдат причислени и към механизма на управление чрез икономическите регулатори. 10. Управление чрез приоритетни режими. Особеният режим на правилата за поведение, специфичните изисквания и по-особените последици, уредени в раздела на ЗВ, посветен на защитата от вредното въздействие на водите, е основание за обособяването на този начин на управление на определен кръг правоотношения между държавните органи, собствениците и ползвателите на хидротехнически съоръжения и водни обекти и всички останали институции и лица, които биха могли да бъдат обект или потърпевши от вредното въздействие на водите, в самостоятелен механизъм на управление чрез въвеждане на специфичен приоритетен режим. Тези норми имат извънреден характер и режим на приоритетно прилагане в определени хипотези, който ограничава или променя правата и формите по прилагане на останалите механизми на управление. 11. Управление чрез режимни графици на комплексните язовири. Това е специфичен и конкретен механизъм, изразяващ се в правомощията на министъра на околната среда и водите да определя месечни режимни графици за водовземане от комплексните и значими язовири, включени в Приложение № 1 към ЗВ, както и да определя реда и начина за използването на водите от тези язовири, включително и реда за аварийно изпускане на вода от тях. 12. Управление чрез Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) и Плановете за управление на риска от напояване (ПУРН). Механизмът на управление чрез ПУРБ е изцяло нов за нашето законодателство и е в съвсем началната си фаза на прилагане. Поради по-особено значение на този механизъм и неговата сложност, анализът на тази част от правната рамка и съдържанието на ПУРБ се разглеждат заедно в този раздел на анализа. Първите Планове за управление на речните басейни в България са утвърдени със заповед на министъра на околната среда и водите едва през март 2010 г. Този механизъм до момента е най-всеобхватният, подробен и комплексен инструмент за управление на процесите във водния сектор и може по принцип да включва в себе си изцяло и частично прилагането на всички други механизми на управление на използването на водите. Основната насоченост на ПУРБ е към опазване на водите и околната среда независимо от разпределението на административната и управленската компетентност между различните структури на държавните и местните органи, формите на собственост и структурата и начина на управление на водните оператори. За да постигне тези цели обаче ПУРБ в своята подготовка и придружаващите го анализи, както и в своите елементи, задължително преминава и следва да бъде координиран и с тези съществени за организацията на водния сектор въпроси. Още в началото следва да отбележим, че всеки от основните елементи на ПУРБ, а именно анализите и характеристиката на районите с басейново управление, регистърът на зоните на защита на водите, определянето на водните обекти за питейни нужди, системите за мониторинг и програмите от мерки, всички те имат двойно предназначение в новата правна рамка, установена от Директива 2000/60/ЕС за Рамката на политиката в областта на водите, съответно изцяло транспонирана в нашия Закон за водите. От една страна, те са уредени като самостоятелни елементи на правната рамка за политиката по водите и е следвало да бъдат в по-голямата си част конкретизирани и реализирани преди влизането на първите ПУРБ в сила. В този смисъл те са предназначени да подготвят разработването на първите ПУРБ. За всеки от тези елементи Директивата, респ. законът са предвидили специфични изисквания и в повечето случаи и отделни Приложения, както и различни срокове за разработване или прилагане. В същото време правната рамка обвързва тези срокове в определена цикличност, ориентирана към основните срокове и цикличността на действие на ПУРБ, така че да се запази във времето предхождащата роля на тези елементи. Прегледът или актуализацията на всеки от тези елементи, с изключение на екологичните цели и частично на програмите от мерки за тяхното постигане, които се развиват заедно с ПУРБ, върви в развитие с една или две стъпки пред актуализацията на ПУРБ. В този смисъл ПУРБ не са само едноактно административно действие или документи с определено от закона съдържание, а ПУРБ са механизъм в развитие със заложени задължителни тенденции за постоянно самообновяване и промяна. От друга страна, законът третира всеки от елементите като неразделна част от ПУРБ, без всяка от които той не би могъл да работи и да постигне целите си и целите на Рамковата директива той да бъде комплексният правен, административен, програмен и едновременно работен инструмент за провеждане на политиката в областта на водите. Това е въпрос на естествена логическа, жизненоважна, систематична връзка, която е и сърцевината и конструкцията на тази част от правната рамка.
Всъщност чл.157 от ЗВ дословно пресъздава част „А” на Приложение VІІ към Директива 2000/60/ЕС, като посочва в 12 точки необходимото съдържание на ПУРБ за всеки район с басейново управление в Република България, а именно: Т.1 изисква общо описание на характеристиките на района с басейново управление съгласно Раздел ІV на ЗВ, включително и съответните карти. Т.2 предписва като следващ елемент на ПУРБ краткия преглед на значимите видове натиск и въздействие в резултат от човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземните води, включително оценки за замърсяванията, количеството на водовземанията и други въздействия от човешката дейност. Т.т.3 – 5 са посветени на картите на зоните за защита, картите на мрежите за мониторинг и картите с резултатите от мониторинга на повърхностните и подземните води и зоните за защита на водите. Т.6 на чл. 157 от ЗВ посочва един от най-съществените елементи на ПУРБ – списъкът на целите за опазване на околната среда за повърхностните и подземните води и зоните за защита на водите, придружени със съответната информация, включително и четирите форми на възможните разширения, отклонения или трансформации при определянето на екологичните цели, които Рамковата директива допуска като изключения. В нашият Закон за водите това са текстовете на чл.чл.156в – 156е. Т.7 от същия член изисква като съдържание на ПУРБ кратък преглед на икономическия анализ на водовземането. Т.8 на чл.157 от ЗВ е с най-голямо съдържание, защото в 11 подточки, от „а” до ”л”, определя списъците от различните видове мерки, които следва да придружават основния кратък преглед на програмите от мерки за постигане на целите по опазване на околната среда. Т.9 предписва като съдържание регистъра на всички други подробни програми и планове в обхвата на района, които се отнасят до подбайсейни, сектори, проблеми и типове води, включително с описание на тяхното съдържание. Т.10 на чл.157 от ЗВ е възлова, защото урежда взаимодействието на отговорната, компетентната държавна администрация с обществеността в процеса на съгласуването на ПУРБ, като изисква списък от мерките за обсъждане с обществеността, постигнатите резултати при изпълнението им и свързаните с това изменения на плана. Извън текста на чл. 157 има още една разпоредба в тази насока и това текстът на чл.168в, който гласи, че писмените становища на обществеността по документите за проекта за ПУРБ са неразделна част от документацията към ПУРБ. Т.11 от чл.157 изисква в ПУРБ да се посочи наименованието и адреса на компетентния орган за управление на водите. Текстът на Приложение VІІ във връзка с Приложение І към Рамковата директива за водите е по-подробен, защото предписва освен адреса и наименованието на органа за управление на водите да се посочат и нормативното основание, мястото му в системата на органите за управление, характера на неговата компетентност, както и някои други данни. Последната т.12 на чл.157 изисква в ПУРБ да се посочат лицата за връзка и процедурите за получаване на документацията и информацията по раздел VІІ и тази, свързана с програмите от мерки и данните от мониторинга по Раздел VІІІ от Закона за водите. 12.2. Съдържание на ПУРБ при актуализация. В чл.159 Законът за водите възпроизвежда съдържанието на част „Б” на Приложение VІІ на Рамковата директива, като в четири точки дава необходимото допълнително съдържание на ПУРБ, освен предвиденото в чл.157, което всеки ПУРБ следва да има при своята актуализация. Всичките четири точки са свързани с оценката на изпълнението на първоначалния ПУРБ и евентуалните отклонения от неговите предвиждания. В тази група влизат:
Посочваме тези текстове като илюстрация на особен самоконтролен механизъм, който е заложен в конструкцията на ПУРБ и свързан с механизмите и задължението на всяка страна членка в ЕС за периодично докладване в Европейската комисия на прогреса в изпълнението на европейските директиви в областта на водите и ПУРБ, очевидно има за цел да гарантира ефективния резултат от прилагането на този комплексен механизъм на управление на водите. Механизмът е така уреден, че всички случаи на закъснение или неизпълнение на поставените цели относно състоянието на водите и водните тела се включват в ПУРБ и неговия график за приложение, докато не бъдат постигнати или докато съответните мерки от програмите не бъдат изпълнени. От гледна точка на механизмите на управление най-съществена част от ПУРБ представляват програмите от мерки за постигане на целите по опазването на водите и околната среда и степента на задължителност на тези програми за всички субекти във водния сектор и тяхната отговорност за изпълнението им. Тъй като този въпрос не е решен до момента нито в Закона за водите, нито в друг акт от такава степен, нито в самите ПУРБ, то този въпрос е отнесен към съответния раздел на анализа, където се разглеждат проблемите на правната рамка на водния сектор. Системите и механизмите на управление на процесите във водния сектор трудно биха били възможни без системите за Мониторинг на състоянието на водите и водните тела и правилата и задълженията за изграждане и поддържане на Националната система за мониторинг на водите, които са предвидени в Закона за водите и Наредба №5 за мониторинга на водите. Данните от системите на мониторинг на водите следва да дават необходимото основание за почти всички управленски решения и прилагането на механизмите на управление във всяко направление на дейност във водния сектор, но процесът и механизмите на мониторинга не могат да бъдат причислени към механизмите на управление – те по-скоро ги предпоставят и обслужват. Доколкото обаче правната рамка предвижда задължения и насоки за конкретно поведение на държавни органи, институции, водни оператори и водоползватели, свързани с мониторинга на водите и водните тела и обекти, това също в известна степен представлява механизъм за управление в сферата на водите. В отраслово отношение управлението на дейностите и водностопанските и/или хидротехнически системи и съоръжения, свързани с използването на водите и водните обекти, е съобразено до голяма степен с уредените от ЗВ и посочени по-горе основни механизми на управление, така че няма нормативни или други основания в анализа да се разглеждат допълнително някакви специфични отраслови механизми на управление. 5.6.2.2Публично финансиране, икономика и регулация на водния секторПублично финансиране. Финансовата организация на водния сектор намира своята правна опора в Глава единадесета „Финансова организация и икономическо регулиране” на ЗВ, където е възпроизведен принципът на възстановяване на разходите за услуги във водния сектор по Член 9 от Рамковата директива 2000/60 на ЕС, установяваща рамката за действията на Общността в областта на политиката за водите. Други принципи, на които почива финансирането на отрасъла са: заплащане от замърсителите на всички мерки за предотвратяване, ограничаване и намаляване замърсяването на водите, възстановяване на причинените вреди, ограничаване вредното въздействие на водите и възмездност на водните услуги. Финансирането е преди всичко публично и се осъществява на различни нива по следните начини:
Икономическо регулиране. То трябва да е съобразено с целите на Закона за водите, посочени в чл. 2а, и да е основано на принципите за възмездност на водните услуги и за възстановяване на разходите за водни услуги, включително и разходите за ресурса и опазване на околната среда. Извън това остава дадената от законодателя нормативната гаранция за безвъзмездност на водоползването за собствени потребности (чл.8 от ЗВ). Декларативно е уреден на законово ниво и принципът „замърсителят плаща”, който обаче няма конкретно развитие в гарантирани правни механизми и същият не среща практическо приложение, а това означава, че правилата за контрола по замърсяванията на водите и водните тела и съответните санкционни норми следва да се уредят по нов начин, така че този принцип да се превърне в действащо юридическо правило със задължителен характер. Преките икономическите регулатори, които съдържа правната рамка, са таксите и формите на тарифната политика от страна на държавата, системите от задължения към собственици или оператори на хидротехнически съоръжения, ползватели на водни обекти, които имат частично или изцяло икономически характер, режима на концесионните възнаграждения в полза на държавата, икономически санкции и глоби, правата за искове за обезщетяване за причинени щети, ценова политика на водните услуги, управление на търговски дружества – водни оператори като непряка форма на икономическо регулиране и за част от формите на ценово регулиране от страна на ДКЕВР чрез бизнес-плановете. В Закона за водите и другите закони от правната рамка е зададен правният механизъм за събиране на приходи от държавата с цел финансиране на насочени към сектора дейности чрез събиране на следните видове такси: такси за водовземане; такси за ползване на водни обекти; такси за замърсяване; концесионни възнаграждения, макар последните да нямат характера на класическа държавна такса. Въпреки това обаче, не може да твърдим, че предвидените такси и концесионните възнаграждения са достатъчен икономически регулатор, макар че във водния сектор държавата е въвела 7 тарифи за държавни такси в различните направления. Таксите по чл. 194, ал.1 от ЗВ се определят с Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на околната среда и водите (обн., ДВ, бр.86 от 2004 г.) и постъпват в бюджета на Министерството на околната среда и водите. Важен компонент от финансовата организация на водния сектор е Постановление № 154 на Министерски съвет от 28.07.2000 г. за одобряване на Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (обн., ДВ, бр.65 от 2000 г.). Тарифата въвежда такси за правото на водоползване при производство на електроенергия от ВЕЦ и за водоползване на минерални води - изключителна държавна собственост, както и такси за издаване на разрешителни за ползване на воден обект. Подобни източници на финансиране на сектора са и тарифите за отделни такси, събирани от различни органи в системата на изпълнителната власт, в зависимост от отношенията, които регулират. Такива са:
Следва да се отбележи и Глава дванадесета „Административнонаказателна и гражданска отговорност” от ЗВ като източник на публично финансиране, въпреки санкционния й характер. Законодателят е предвидил административно наказание глоба за ползване на води без основание или в отклонение от условията на издаденото разрешителното, както и за длъжностни лица, които допуснат включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води към канализационните системи без да имат необходимия капацитет. Удачно би било да се предвиди такова наказание и за такива действия и/или дейности, които водят до „разхищаване” на водния ресурс. Подобен санкционен елемент се е съдържал в отменената Наредба за стимулите и санкциите при използуване на водите от социалистическите организации от 1985 г. С наредбата са се уреждали правилата относно планирането и нормирането на използването на водите. При констатиране на нарушения са се налагали санкции в размер петкратната стойност на нанесените щети. В областта на хидромелиорациите, Законът за сдруженията за напояване урежда правото на финансово подпомагане от страна на държавата в полза на сдруженията за напояване за проектиране, основен ремонт и реконструкция на хидромелиоративната инфраструктура. Финансирането се извършва въз основа на програма, изготвена от министъра на земеделието и храните и съгласувана с министъра на финансите, в рамките на годишния лимит за капиталови разходи на Министерството на земеделието и храните. Условията и редът за финансиране са определени с Наредба № 2 от 21.01.2002 г. за финансово подпомагане на сдруженията за напояване. Извън преките икономически регулатори законът е предвидил и някои други правила с икономически характер или подобна насоченост. Вероятно за целите на икономическото регулиране е предвидено, че при подготовката на ПУРБ се разработва икономически анализ на водоползването за всеки район за басейново управление. Икономическият анализ е част от Плана за управление на речните басейни във всеки район и следва да обхваща: оценка на приноса на различните водоползватели (промишленост, земеделие и домакинства) към възстановяване на разходите за водни услуги; подробна информация за възстановяване на разходите за водни услуги предвид дългосрочните прогнози за предлагане и потребление на води; оценка на количества, цени и разходи, свързани с водните услуги; оценка и прогнозиране на необходимите инвестиции; преценка за най-ефективната от гледна точка на съотношението „разходи-ползи” комбинация от мерки. Мерките за осигуряване на ценовата политика се включват в плановете за управление на речните басейни. Регулация на цените и качеството на водните услуги. В това направление до момента са обхванати първо регулирането от ДКЕВР на цените на добива на електроенергия, което би трябвало да включва приходите от хидроенергетиката, но те не са обособени в правната рамка като самостоятелен обект или подобект на регулация. На второ място от 2005 г. ДКЕВР бе определена и като национален регулатор за цените и качеството на ВиК услугите. Първите стъпки в самостоятелното регулиране на ВиК услугите са силно повлияни от идеята за привличане на частна инициатива в сектора. Това е и основен аргумент за подготовка на отделен закон за регулиране на тези услуги. Стига се до идеята за създаване на Закон за регулиране на ВиК услугите по начина, по който е урегулиран енергийният сектор. През 2004 г. е подготвен законопроект, който урежда основните принципи на водното регулиране и предлага създаване на воден регулатор в 2 варианта – като самостоятелен орган или чрез придаване на допълнителни функции на съществуващия вече енергиен регулатор. Народното събрание възприема вторият вариант и Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) с измененията на Закона за енергетиката от 2005 г. поема функциите и на воден регулатор. Регламентацията на регулирането във водния отрасъл не е съсредоточена в един кодифициращ акт. Основен нормативен акт в материята, е създаденият за целта Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр.18 от 25.02.2005 г., многократно изменян). Поради това, че ДКЕР, а по-късно ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране) е създадена със Закона за енергетиката, многобройни норми по отношение на състава на регулатора, компетентността и функциите му, процедура за приемане на решения и други, които касаят регулирането на ВиК услугите, са намерили място и в този закон. Допълнителен нормативен принос внася Законът за водите и по-специално неговата Глава единадесета „а”, посветена на ВиК дейностите (чл.198а и следв.). Регламентирайки подготовката на бизнес плановете от ВиК операторите, дейността на асоциациите по ВиК, концесиите на ВиК дейности и други, ЗВ нормативно допълва компетентността на ДКЕВР. Създаден е регистър на ВиК операторите по чл.198р.т.2 от ЗВ, който съдържа информация за обособените територии, асоциациите по ВиК, ВиК операторите и др. Правомощията на ДКЕВР като воден регулатор са уредени в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Комисията е независим специализиран държавен орган, който се състои от седем члена, а до последните измененията на Закон за енергетиката (бр.54 от 2010 г.), броят им беше тринадесет. Измежду членовете на Комисията, двама от тях следва да са с посочения в Закона минимален стаж в областта на В и К. Компетенциите на Комисията съгласно Закона са разработване проекти на нормативни актове във водния сектор, определяне на цени на В и К услугите; контрол върху дейността на В и К операторите, разглеждане на жалби и сигнали на потребителите и посредничество за доброволно уреждане на спорове и др. Сред изброените правомощия на водния регулатор се открояват функциите по:
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|