Климатичните промени представляват значително предизвикателство пред селското и горското стопанство, рибарството, производството на енергия и туристическата индустрия, превенцията на засушаването, пожарите, бреговата ерозия и наводненията. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение.
Регионалният индекс за климатична сигурност (RCCI) е разработен от партньорството по проект Региони за устойчива промяна (RSC), в който партньор е МРРБ. Индексът оценява и следи състоянието на регионите въз основа на седем ключови показатели по тематични области (ТО), свързани с напредъка по прилагането на трите Конвенции на ООН от Рио де Жанейро (съответно за биоразнообразието, промените в климата и опустиняването). Оценките за районите на страната по тези показатели са показани в таблица 5.
Показателите за Северозападен район са сравнително добри по отношение на първата група показатели, пряко свързани с климатичните промени и по-лоши по отношение на втората група - косвените показатели. Първата група включва три показателя /ТО1- емисии на парникови газове на глава от населението, ТО2 - интензивност на емисиите на парникови газове и ТО3 - използване на ВЕИ/, а втората - четири, свързани с условията за тяхното интегриране в регионалната политика (ТО4 - политическа рамка, ТО5 - институционален капацитет, ТО6 - социално-икономически аспекти и ТО7- финансови инструменти.
Таблица 7. Климатична сигурност на районите от ниво 2
Статистически райони
|
ТО 1
|
ТО 2
|
ТО 3
|
ТО 4
|
ТО 5
|
ТО 6
|
ТО 7
|
Обобщен индекс
|
Северозападен
|
7,20
|
5,49
|
5,48
|
0,48
|
0,83
|
2,50
|
2,22
|
24,20
|
Северен централен
|
7,25
|
6,10
|
0,75
|
0,95
|
1,67
|
3,33
|
5,56
|
25,61
|
Североизточен
|
2,43
|
2,53
|
4,02
|
5,71
|
3,33
|
3,33
|
5,56
|
26,92
|
Югоизточен
|
0,00
|
0,00
|
5,47
|
0,95
|
0,83
|
2,50
|
2,22
|
11,98
|
Югозападен
|
6,63
|
8,07
|
10,00
|
1,90
|
0,00
|
0,83
|
4,44
|
31,89
|
Южен централен
|
8,53
|
7,45
|
2,76
|
2,38
|
1,67
|
2,50
|
5,56
|
30,84
|
Източник: Проект Региони за устойчива промяна (RSC)
Фигура 25. Климатична сигурност на районите от ниво 2
Източник: Проект Региони за устойчива промяна (RSC)
За Северозападен район се отбелязват следните характеристики на показателите, влияещи върху климатичните промени и рисковете от ерозия:
-
Емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) изхвърлени в атмосферата. За цялата територия на страната към 2009 г. количеството е 59 493 kt CO2 екв., или 7865,6 кг/човек. Наличните за СЗР данни са 3 856 248,3 тона CO2 екв. и 4,210 тона/жител, като количеството метан е 209 214,906 т., двуазотен оксид 39 230,2412 т. и въглероден диоксид 3 607 803,1 тона CO2 екв. Най-много емисии на човек се падат на областите Видин – 7,854 т. и Враца – 6,628 т., следвани от Ловеч – 6,364 т., Плевен – 2,148 т. и Монтана - с най-малко емисии - 0,362 т.
-
Дял от територията с висок риск от ерозия - най-голям дял от почвите в СЗР (57,56%) са със средна до силна податливост на ерозиране, при средна стойност за страната - 52,47%. Водещ е делът на област Ловеч – 67,67% следван от област Монтана – 66,69%, а най – малък дял се пада за област Видин - 42,43%. Най-малък е делът на почвите, които са със силна податливост на ерозиране – 0,01%. Областите, при които има най-голям относителен дял на почвите с много слаба, слаба и средна податливост на ерозията са Плевен – 1,26% и Видин – 31,63%.
По данни на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) водоплощната ерозия засяга над 60% от земеделските земи на територията на страната или 10 395 397 ha. С висок риск от проява на водоплощна ерозия на почвата са 1,7% от територията на страната, а с умерен 9,2%. На територията на СЗР най-широко разпространение на процеса е установено в общините в област Ловеч и община Чупрене в област Видин. Среден интензитет на водоплощната ерозия се отчита с най-висока стойност в община Тетевен – 4,3 т/ха/год., следвана от общините Ябланица – 2,9 т/ха/год., Угърчин – 2,7 т/ха/год., Чупрене – 2,1 т/ха/год. Най-ниска стойност е отчетена в община Априлци – 2,0 т/ха/год.. По показател загуба на почва в Северозападен район най-висока стойност е отчетена в община Тетевен – 1,6 млн. т., следвана от общините Троян – 0,7 млн. т., Априлци и Ябланица – 0,5 млн. т.. Най-ниска стойност е отчетена в община Угърчин – 0,4 млн. т.
Средносрочната перспектива до 2020 г. за регионите в ЕС поставя СЗР между най-силно уязвимите европейски райони пред предизвикателствата на глобализацията, демографските, климатичните и екологичните промени. Рисковете с климатичните промени са свързани с евентуалната активизация на водната и ветрова ерозия, наводненията, засушаването и възможното засилване на свлачищните процеси, които са характерни за района. Ключовите предизвикателства пред развитието на районите са синтезирани в съответния регионален “индекс на уязвимост”2, чиито стойности се движат между 1 и 100. Най-неприспособими са регионите с индекс 100. Шестте български района попадат сред регионите, които са силно уязвими пред всички предизвикателства. Единствено ЮЗР попада в групата на силно уязвими региони по две от четирите предизвикателства – климатични промени и енергийни предизвикателства.
Северозападният район е на първо място по уязвимост на предизвикателствата на развитието за ЕС до 2020 г., поради което е необходимо те да бъдат специално адресирани. СЗР е единственият регион в ЕС, който е с индекс 100. Най-високи са индексите за уязвимост по факторите демографски проблеми и глобализация.
Таблица 8. Индекс на уязвимост на СЦР по основните предизвикателства3
Фактори
|
Индекс на уязвимост
|
Класация по степен на уязвимост от 267 региона в ЕС
|
Демография
|
100
|
1
|
Глобализация
|
84
|
16
|
Изменение на климата
|
68
|
20
|
Енергийна зависимост (цена на енергийни ресурси)
|
60
|
7
|
Комплексен индекс на уязвимост
|
100
|
1
|
През 2011 г. Община Враца се присъединява към Конвента на кметовете (амбициозна инициатива за ангажиране на европейските градове в борбата с климатичните промени) и привлича още 4 общини от област Враца (Козлодуй, Мизия, Криводол и Мездра).
Сподели с приятели: |