Населението на СЗР през 2011 г. е 847 138 д. или 11,5% от населението на страната, а гъстотата на населението 44,42 д/км², значително по-ниска от средната - 65,7%. Това са най-ниските стойности сред районите от ниво 2. СЗР представлява слабо населена територия, в определени части с характер на обезлюдена. В периода между двете преброявания 2001-2011 г. населението е намаляло с 190 231 д. или с 18,3%. Това е най-голямото абсолютно и относително намаляване на населението от всички райони.
Таблица 3. Динамика в броя на населението в СЗР по области в периода между преброяванията през 2001 и 2011 г.
Район и области
|
Брой население
|
Отн. прираст
2011/07
%
|
2007г.
|
2011 г.
|
БЪЛГАРИЯ
|
7 932 984
|
7364570
|
-7.2%
|
СЗР
|
1 037 369
|
847138
|
-18.3%
|
Област Видин
|
130 094
|
101018
|
-22.3%
|
Област Враца
|
243 039
|
186848
|
-23.1%
|
Област Ловеч
|
169 951
|
141422
|
-16.8%
|
Област Монтана
|
182 267
|
148098
|
-18.7%
|
Област Плевен
|
312018
|
269752
|
-13.5%
|
Източник: НСИ
Фигура 12. Прираст на населението по области за периода 2001-2011 г. (НСИ)
Вътрешнорегионалните различия в броя на населението са силно изразени. С най-голям брой население е област Плевен (270 х. ж.), следвана от област Враца (187 х. ж.), а най-слабо – област Видин (101 х. ж.).
Фигура 13. Население 2011 на Северозападен район по общини и основни възрастови групи в хиляди души, 2011 г.
Източник: НСИ
Фигура 14. Демографски тенденции и характеристики (обезлюдяване) на общините в Северозападен район
Източник: НСИ (Преброяване на населението, 2011 г.)
В рамките на отделните области диспропорциите в броя на населението и на процесите на демографски спад са по-явно изразени.
Фигура 15. Население по общини в СЗР през 2001 г. (НСИ)
Фигура16. Население по общини в СЗР през 2011 г. (НСИ)
Показателят за гъстота на населението в областите в СЗР показва, че отделните части на региона са с различна степен на населеност. Вариационният размах е от 33,3 д./км2 за област Видин до 57,9 д./км2 за област Плевен. На по-ниските нива (общини) в границите на областите в СЗР се наблюдава по-ясно изразена териториална диференциация в гъстотата на населението. С много ниска гъстота са общините, разположени в планинските части на района. Общините с центрове големи и средни градове – Плевен, Враца и Видин са с гъстата над 100 д./км2.
Ниската гъстота на населението в някои области и в общини е индикатор за проблеми в използването на наличните териториални ресурси в тях. Редица общини в района са с гъстота под 15 д./км2 - Бойница, Макреш, Чупрене (област Видин), Априлци и Угърчин (обл. Ловеч) Г. Дамяново и Чипровци (област Враца) и др.
Към 2011 г. коефициентът на раждаемост е 8,6‰ и е по-нисък от средния за страната (9,6‰). По този показател СЗР е съизмерим единствено с СЦР (8,4‰) и е в по-неблагоприятно положение с останалите четири района от ниво 2, в които стойностите му са над 9,5‰. В сравнение с 2007 г. стойностите на коефициента на раждаемост са почти непроменени. Аналогични са и тенденциите по отношение на коефициента на смъртност. При средна стойност за страната 14,7‰, за СЗР те са 19,4‰ и са с няколко пункта по-високи от останалите региони (13,2-13,7‰ за ЮЗР и СИР, 14,0‰ за ЮЦР).
Във вътрешнорегионален план, показателите за раждаемост, смъртност и естествен прираст не се характеризират с големи териториални различия. Отново в най-неблагоприятна ситуация с естественото възпроизводство на населението е област Видин – с най-ниска раждаемост (7,5‰) и най-висока смъртност (22,7‰). С относително по-благоприятни стойности на коефициентите са области Плевен (8,9‰ раждаемост и 18,5‰ смъртност) и Враца (съответно 8,6‰ и 18,5‰).
В границите на отделните области от СЗР се открояват отделни общини, в които естественото възпроизводство на населението е със силно проблемен характер, с отрицателен естествен прираст над 25 ‰ –Бойница, Грамада, Макреш и др. от област Видин, Хайредин от област Враца, Г. Дамяново и Чипровци от област Монтана и др.
Процесът на застаряване засяга всички райони, но най-силно е проявен в СЗР, където населението на 65 и повече години е 23,2% през 2011 г., докато в останалите райони от ниво 2 е 17-18% (с изключение на СЦР – 20%). Районът е и с най-висок коефициент на възрастова зависимост на населението, характеризиращи отношението на населението на възраст под 15 и на 65 и повече години към населението от 15 до 64 години (55,4% при среден коефициент на възрастова зависимост за страната от 46,5% ).
Коефициентът на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 г.), е най-нисък в Северозападен район – 58 и с най-неблагоприятни стойности в област Видин - 51. Налага се изводът, че в СЗР е налице изключително сериозен проблем по отношение на възрастовата структура и възпроизводството на трудоспособното население – 100 излизащи се заместват само от 58 души младо население.
Механичният прираст на населението е другия фактор, който е с пряко влияние за населеността на региона и областите в него. Като цяло СЗР е с отрицателен механичен прираст, което е резултат от по-големия брой на изселилите се. Районът с малки изключения не е привлекателен за заселване. В сравнение с останалите райони от ниво 2, СЗР е с по-слабо изразени териториални диспропорции в коефициента за механичен прираст. За всичките 5 области той е отрицателен и варира от – 2,96‰ (област Плевен) до – 5,24‰ (област Ловеч). Област Видин е с коефициент на механичен прираст – 4,03‰ поради вече ограничени контингенти от потенциални мигранти и поради силно влошена възрастова структура на населението.
Основният етнос в СЗР е българският – през 2011 г. българите са 82,6% от всички самоопределили се лица. В сравнение с 2001 г., този относителен дял е по-нисък със 7,3%. Самоопределилата се като ромска група е намаляла от 63 хил. д. на 51 хил. д., като при нея регионалните различия са по-добре представени – тя варира от 3,7% за област Плевен до 12,3% за област Монтана, която е с най-високи стойности в страната.
Според официалното преброяване, едва 19,3% от всички роми над 15 годишна възраст са заети. Около една пета нямат завършено начално образование, като неграмотните ромски жени са три пъти повече отколкото мъжете. Това е от особена важност за бъдещите поколения, тъй като образователно равнище на жените оказва влияние върху образователните стремежи на децата. Много деца (особено момичета) отпадат рано от училище, което впоследствие ограничава техните социални и икономически възможности за реализация. Трудният достъп до здравни грижи е проблем за това население. Безработицата и ниското ниво на образование също допринасят за лошите условия на живот. Интеграцията и подобряването на жизнените условия на ромите е възможна, но бавна и трудна и мерките на тази политика не трябва да бъдат отлагани.
Фигура 17. Етническа структура на населението по общини в СЗР, 2011 г.
Източник: НСИ
Регионите с намаляващо население често имат намален потенциал за икономически растеж като последица от намаляващата работна сила. Според прогнозите тези региони ще бъдат изправени пред трудности, свързани с финансирането на основни публични услуги като здравеопазване и социални грижи, жилищна и транспортна нфраструктура, както и ИКТ инфраструктура, което може да доведе до нарастване на социалната поляризация и бедността.
В Таблица 4 е представена прогноза за населението по области в СЗР, разработена от НСИ до 2050 г. в 3 варианта:
-
I вариант (при хипотеза за конвергентност): Този вариант се определя като реалистичен и е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки.
-
II вариант (относително ускоряване): При този вариант се предполага, че демографското развитие ще протича при благоприятни социално-икономически процеси в страната.
-
III вариант (относително забавяне): При този вариант развитието на населението е прогнозирано при хипотези за неблагоприятни социално-икономически процеси в страната.
Таблица 4. Прогноза на НСИ за населението по области (НСИ)
Области__II_вариант_(относително_ускоряване)'>Области__I_вариант_(при_хипотеза_за_конвергентност)'>Области
|
I вариант (при хипотеза за конвергентност)
|
Години
|
2015
|
2020
|
2025
|
2030
|
2035
|
2040
|
2045
|
2050
|
2055
|
2060
|
Видин
|
93 037
|
86 054
|
79 935
|
74 416
|
69 387
|
64 917
|
61 023
|
57 580
|
54 419
|
51 414
|
Враца
|
175 405
|
164 997
|
155 489
|
146 471
|
137 843
|
129 694
|
122 113
|
115 042
|
108 325
|
101 929
|
Ловеч
|
132 052
|
123 385
|
115 477
|
108 227
|
101 525
|
95 350
|
89 730
|
84 672
|
79 970
|
75 584
|
Монтана
|
137 409
|
127 995
|
119 676
|
112 145
|
105 246
|
98 990
|
93 381
|
88 294
|
83 602
|
79 173
|
Плевен
|
254 469
|
240 156
|
226 829
|
214 338
|
202 745
|
192 165
|
182 663
|
174 061
|
166 108
|
158 652
|
Области
|
II вариант (относително ускоряване)
|
Години
|
2015
|
2020
|
2025
|
2030
|
2035
|
2040
|
2045
|
2050
|
2055
|
2060
|
Видин
|
93 271
|
86 868
|
81 464
|
76 729
|
72 450
|
68 600
|
65 230
|
62 311
|
59 669
|
57 155
|
Враца
|
175 791
|
166 374
|
158 184
|
150 684
|
143 600
|
136 882
|
130 608
|
124 755
|
119 179
|
113 751
|
Ловеч
|
132 316
|
124 369
|
117 395
|
111 156
|
105 470
|
100 205
|
95 386
|
91 092
|
87 124
|
83 385
|
Монтана
|
137 726
|
129 148
|
121 889
|
115 522
|
109 758
|
104 509
|
99 795
|
95 567
|
91 664
|
87 950
|
Плевен
|
254 988
|
242 073
|
230 574
|
220 123
|
210 508
|
201 729
|
193 812
|
186 655
|
180 074
|
173 886
|
Области
|
III вариант (относително забавяне)
|
Години
|
2015
|
2020
|
2025
|
2030
|
2035
|
2040
|
2045
|
2050
|
2055
|
2060
|
Видин
|
92 936
|
85 666
|
79 188
|
73 275
|
67 886
|
63 110
|
58 954
|
55 232
|
51 787
|
48 551
|
Враца
|
175 237
|
164 336
|
154 160
|
144 385
|
134 990
|
126 129
|
117 889
|
110 194
|
102 917
|
96 061
|
Ловеч
|
131 910
|
122 902
|
114 537
|
106 781
|
99 565
|
92 941
|
86 926
|
81 476
|
76 419
|
71 755
|
Монтана
|
137 249
|
127 430
|
118 591
|
110 492
|
103 019
|
96 247
|
90 194
|
84 687
|
79 574
|
74 790
|
Плевен
|
254 216
|
239 221
|
224 974
|
211 497
|
198 898
|
187 422
|
177 136
|
167 768
|
159 103
|
151 008
|
Сподели с приятели: |