Програма " околна среда 2007 2013 г."
ІІ.1.5.2.3. Наторяване на почвите
Изтегляне 0.78 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ІІ.1.5.2.4. Съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита
- ІІ.1.5.3. Биологично земеделие
- ІІ.1.6. Ландшафт
- ІІ.1.7. Биологично разнообразие – растителност, животински свят, защитени зони и защитени територии
ІІ.1.5.2.3. Наторяване на почвитеОсновният “натиск” по отношение на запасеността на почвите с биогенни елементи идва от селското стопанство и по-специално от небалансираната употреба на торове. В доклада за екологична оценка ще бъде представена информация за съществуващите тенденции по отношение употребата на минерални торове и оборска тор. ІІ.1.5.2.4. Съхранение на забранени и негодни за употреба продукти за растителна защитаЗа периода 2000 – 2011 г. се наблюдават стабилни положителни тенденции в управлението на складовете за забранени и негодни за употреба продукти за растителна защита. Намалява броят на необезопасените складове и количествата на забранените и негодни за употреба пестициди, които се съхраняват в тях. Въз основа на информацията по отделните аспекти, характеризиращи състоянието на почвите, ще бъдат изведени обобщени изводи за текущото състояние на почвите ІІ.1.5.3. Биологично земеделиеБиологичното земеделие се основава на цели, принципи и практики, чието предназначение е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения и близък до природата начин. Практиките, които се използват в биологичното земеделие, осигуряват производството на здравословна храна, като същевременно пазят, поддържат и увеличават качеството и нивото на природните ресурси. Едни от най-типични практики на биологичното земеделие са:
В доклада за екологична оценка ще бъде разгледано влиянието на биологичното земеделие върху състоянието на почвите в страната. ІІ.1.6. ЛандшафтКласификационната система на ландшафтите в България (География на България, 1997 г.) е изготвена съгласно класифицирането на природно-териториалните комплекси в България. Ландшафтната система включва 4 класа ландшафти: равнинни, междупланински равнинно-низинни, котловинни и планински, обхващащи 13 типа, 30 подтипа и 77 групи ландшафти. Съгласно схемата на ландшафтното райониране (География на България, 1997 г.) страната е поделена на четири области: • Севернозонална област на Дунавската равнина – обхващаща 4 подобласти и 33 района; • Старопланинска област – обхващаща 4 подобласти и 21 района; • Южнобългарска планинско-котловинна област - обхващаща 10 подобласти и 50 района; • Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини - обхващаща 6 подобласти и 23 района. Типологията на ландшафтите в България е направена съобразно природните условия и спецификата на ландшафтните компоненти. Един от основните фактори за дефиниране на ландшафтните типове е релефа. Въз основа на това се използва следната качествена структура на територията на страната по надморска височина /НСИ, 2010 г/:
Средната надморска височина за страната е 470 м, и като цяло тя намалява от юг на север и от запад на изток. Чувствителните ландшафти обхващат уникалните ландшафти на природните забележителности, които са под законова защита. Разпределението на природните забележителности по райони (данни на ИАОС) ще бъде представено в доклада за екологична оценка. ІІ.1.7. Биологично разнообразие – растителност, животински свят, защитени зони и защитени територииБиологичното разнообразие на България се определя от множество фактори, основните от които са географско разположение, релеф, климат, скален състав, почви, наличие на естествени водни тела, характер на антропогенното въздействие върху природната среда и др. Съчетанието на тези фактори определя до голяма степен структурата на биологичното разнообразие, изразена главно чрез богатството на биологични видове. Макар и една от малките по територия страни в Европа, България е на едно от първите места по богатство и разнообразие на своята флора и фауна. Нейното географско положение в югоизточната част на континента, сложното палеогеографско и палеоклиматично минало, разнообразният релеф и климат, наличието на достатъчно сладководни ресурси и близостта с Черно море, значителният горски фонд и др. са основни и важни фактори, благоприятстващи съществуването на богато и оригинално флористично и фаунистично разнообразие. В южните райони на страната и по черноморското крайбрежие се срещат топлолюбиви и сухолюбиви медитерански видове, а в северните и планинските райони съжителстват много видове, характерни за Средна и Северна Европа. Значителен е и броят на видовете, които се срещат само в България или на Балканския полуостров. Те спадат към категориите български и балкански ендемити. В много от българските пещери и южни планини са намерили убежища и са се съхранили голям брой видове животни с древен произход, предхождащ периодите на заледяване на Европа, които отнасяме днес към категорията на реликтите. Тези живи фосили, оцелели от минали геологични епохи, най-добре разкриват пред съвременните зоолози пътищата за формиране и еволюцията на българската фауна. България се характеризира с богата и своеобразна пещерна фауна с много ендемити. В сравнение със Средна и Западна Европа обаче, страната е все още с недостатъчно добре проучено биологично разнообразие, като цялостното и всестранно изучаване на българската флора и фауна предстои. Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|