Понастоящем съгласно Приложение 3 на Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” в България има 36 агломерационни ареала, включващи 86 общини (32,6% от общините в страната). Най-голям по население е ареалът на София, включващ в себе си общините София-град, Божурище, Ботевград, Елин Пелин, Костинброд и Самоков. Най-голям по територия е ареалът на Пловдив, включващ в себе си общините Пловдив, Асеновград, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи, Садово и Стамболийски. На лице са и седем ареала, състоящи се само от една община – Дупница, Свищов, Смолян, Велинград, Лом, Гоце Делчев и Панагюрище. Общините, влизащи в 36-те агломерационни ареали са бенефициенти по ОПРР 2007-2013 г. и разработват ИПГВР, мерките от които се планира да бъдат финансирани по оперативната програма за следващия програмен период.
Картата на ареалите съгласно Приложение 3 на ОПРР е представена по-долу.
Карта СТ- . Агломерационни ареали в България съгласно Приложение 3 на ОПРР 2007-2013 г.
При анализа на териториалния обхват на градските агломерационни ареали в България се базираме на следните характеристики на агломерационния ареал, изведени в резултат от анализа на разработки и публикации по темата.
Агломерацията е процес на сливане на големите градове и разположените около тях селища в една обща урбанизирана територия. Това обединение на ядрото и агломерираните селища има някои характерни черти и етапа, през които преминава:
-
Агломерационният ареал е мрежа от стабилни селища. Стабилността на селищата, влизащи в агломерационния ареал се изразява главно в това, че населението им не намалява за сметка на центъра, т.е. населението не се изселва в центъра, както е в класическия модел „център-периферия”. Тази стабилност най-добре се отразява с показателя миграция на населението за дълъг период от време.
-
Населението на отделните селища запазва местоживеенето си, но се интензифицират връзките между селищата. Последните се изразяват в ежедневни пътувания с цел работа, обучение, ползване на публични услуги в рамките на агломерацията. Това предполага селищата в агломерационния ареал да са разположени в рамките на 45 минутен изохрон около центъра. Анализ на този изохрон беше изготвен в рамките на социално-икономическия анализ на регионалните различия в България в рамките на изпълнението на Етап 1 от настоящия проект.
-
С развитието на интензивните връзки между населените места в рамките на агломерацията се създават условия на провеждане на обща политика. Последната започва с постепенна специализация на територията и оформяне на общи производствени и складови зони, зони за отдих и туризъм. Започва процес на износ на производства от центъра към околните селища – цехове, офиси, складови и производствени бази, част от градското население се изтегля да живее в околни селища. По този начин се преминава към последния етап в развитието на агломерацията, който се изразява в урбанизирането на пространството между селищата.
Изхождайки от тези характеристики, при формирането и определянето на териториалния обхват на агломерационните ареали в България, разработващият екип е на мнение, че голяма част от сега водещите се 36 агломерационни ареали не отговарят на горните изисквания:
-
Първо, самото определение на агломерационния ареал практически изключва възможността той да включва само едно селище;
-
Второ, част от сегашните ареали са определени главно въз основа на производствени връзки в миналото, които вече не съществуват като напр. Перник-Радомир, Враца-Мездра, Плевен-Червен бряг, Ловеч-Троян и др.
-
Трето, част от връзките между селищата на сегашните ареали са от типа „център-периферия” (В.Търново, Ст.Загора, Хасково и др.).
В резултат на анализа са идентифицирани четири реално съществуващи агломерационни ареала в България – София, Пловдив, Варна и Бургас. Тази оценка се базира на динамиката на населението за дълъг период от време (2011/1995 г.), като изражение на миграцията от дадена община и на стойностите на обобщаващите оценки, като измерител на равнището на социално-икономическо развитие.
В централните общини на тези ареали (в бяло на таблиците) населението в периода 1995-2011 г. се запазва или нараства, което е индикатор за тяхната стабилност. Тези общини се характеризират и с равнище на социално-икономическо развитие, което е много по-високо от средното за страната. В периферните общини на агломерацията, попадащи в 45 минутния изохрон (в сиво на таблиците) се наблюдава спад в броя на населението за 15 годишния период, като този спад обаче е доста по-нисък от средния спад на населението в страната (12,17%). Обобщаващите оценки за социално-икономическото състояние на тези общини са по-високи от средните за страната, което е индикатор за икономическата стабилност на тези селища. Естествени центрове на растеж в рамките на агломерационните ареали са централните селища, които притежават необходимия икономически, човешки, инфраструктурен, образователен и всякакъв друг потенциал за да могат да повлияят върху насоките и темповете на развитие на целия ареал.
Резултатите от анализа са представени в следващите четири таблици.
Таблица СТ- . Агломерационен ареал - София
|
Динамика на населението 2011/1995
|
Обобщ. оценка
|
Демогр. състояние
|
Състояние на ик-ката
|
Доходен статус
|
Състояние на инфрастр.
|
Съст.на публ. услуги
|
София (столица)
|
8,29%
|
46,09
|
78,4
|
29,0
|
43,3
|
20,3
|
27,9
|
Божурище
|
18,95%
|
42,59
|
74,2
|
30,8
|
13,7
|
11,9
|
35,4
|
Костинброд
|
2,97%
|
36,29
|
68,8
|
26,4
|
13,2
|
11,3
|
26,4
|
Елин Пелин
|
0,12%
|
36,90
|
68,3
|
26,4
|
15,1
|
15,2
|
27,8
|
Ихтиман
|
-3,89%
|
34,50
|
66,5
|
20,1
|
19,7
|
12,0
|
24,6
|
Горна Малина
|
-11,72%
|
31,68
|
59,8
|
27,7
|
7,4
|
10,2
|
29,6
|
Ботевград
|
-11,44%
|
35,61
|
70,0
|
24,6
|
16,8
|
19,2
|
27,4
|
Самоков
|
-13,70%
|
34,33
|
65,4
|
23,8
|
26,9
|
12,2
|
24,7
|
Долна баня
|
-13,70%
|
35,32
|
71,3
|
16,5
|
32,3
|
7,8
|
31,0
|
Своге
|
-12,38%
|
31,62
|
61,4
|
25,4
|
13,3
|
12,7
|
22,4
|
Таблица СТ- 15. Агломерационен ареал - Пловдив
|
Динамика на населението 2011/1995
|
Обобщ. оценка
|
Демогр. състояние
|
Състояние на ик-ката
|
Доходен статус
|
Състояние на инфрастр.
|
Съст.на публ. услуги
|
Пловдив
|
-1,79%
|
39,7
|
75,4
|
26,1
|
26,1
|
15,2
|
29,2
|
Марица
|
1,17%
|
35,9
|
66,7
|
26,3
|
18,6
|
10,5
|
23,4
|
Родопи
|
-7,31%
|
32,9
|
63,4
|
27,1
|
11,1
|
7,4
|
28,5
|
Стамболийски
|
-7,31%
|
33,5
|
66,0
|
21,4
|
16,7
|
11,4
|
25,6
|
Перущица
|
-7,31%
|
34,5
|
65,7
|
23,8
|
11,7
|
12,1
|
33,5
|
Кричим
|
-7,32%
|
35,2
|
65,3
|
19,0
|
27,7
|
11,5
|
27,4
|
Асеновград
|
-6,31%
|
35,0
|
67,8
|
24,6
|
17,8
|
11,7
|
26,6
|
Куклен
|
-7,32%
|
34,2
|
65,8
|
28,7
|
5,7
|
20,8
|
23,8
|
Садово
|
-5,68%
|
31,3
|
60,8
|
21,5
|
14,5
|
7,9
|
21,3
|
Таблица СТ- . Агломерационен ареал - Варна
|
Динамика на населението 2011/1995
|
Обобщ. оценка
|
Демогр. състояние
|
Състояние на ик-ката
|
Доходен статус
|
Състояние на инфрастр.
|
Съст.на публ. услуги
|
Варна
|
11,81%
|
44,9
|
77,1
|
29,2
|
35,6
|
16,8
|
29,2
|
Аксаково
|
15,04%
|
38,3
|
68,3
|
28,8
|
14,1
|
9,9
|
23,4
|
Девня
|
-9,25%
|
39,4
|
68,0
|
31,2
|
25,5
|
12,0
|
41,6
|
Белослав
|
-9,79%
|
36,9
|
70,2
|
25,0
|
18,9
|
18,0
|
31,6
|
Суворово
|
-6,57%
|
36,2
|
67,4
|
27,2
|
15,0
|
15,1
|
31,4
|
Аврен
|
-0,68%
|
35,9
|
59,0
|
33,2
|
17,0
|
9,7
|
29,0
|
Долни Чифлик
|
-5,48%
|
32,5
|
65,0
|
21,7
|
15,6
|
7,2
|
23,2
|
Бяла
|
-8,24%
|
44,2
|
59,5
|
50,7
|
30,8
|
26,2
|
38,6
|
Таблица СТ- 7. Агломерационен ареал - Бургас
|
Динамика на населението 2011/1995
|
Обобщ. оценка
|
Демогр. състояние
|
Състояние на ик-ката
|
Доходен статус
|
Състояние на инфрастр.
|
Съст.на публ. услуги
|
Бургас
|
-0,90%
|
39,9
|
74,9
|
27,2
|
26,7
|
14,2
|
28,8
|
Поморие
|
0,59%
|
39,4
|
67,3
|
34,9
|
18,7
|
15,9
|
30,8
|
Несебър
|
28,40%
|
65,8
|
84,6
|
75,0
|
56,4
|
43,8
|
35,1
|
Созопол
|
4,58%
|
45,1
|
74,3
|
44,4
|
21,9
|
28,7
|
28,1
|
Приморско
|
4,57%
|
47,2
|
64,7
|
38,6
|
27,8
|
48,9
|
29,6
|
Айтос
|
-11,80%
|
32,5
|
70,3
|
24,0
|
12,7
|
10,2
|
22,9
|
Карта СТ- . Обхват на градските агломерационни ареали
Сподели с приятели: |