Нагласи на различните целеви групи по отношение прозрачността при разходване на средствата по програмата

5.3. Нагласи на различните целеви групи по отношение прозрачността при разходване на средствата по програмата

Проведеното емпирично социологическо проучване дава основания да бъдат формулирани и предложени за обсъждане няколко препоръки:

Първо, да се организират редовни обществени обсъждания при целеполагането. Вече има подобни практики, организирани от някои бенефициенти, които дават отлични резултати – генериране на нови идеи, повишаване на нивото на доверие и одобрение към Програмата, ангажиране на широката публика с целите и каузите на ОПТ. Ако обществените обсъждания се институционализират като постоянстваща практика, ще се гарантира редовна обратна връзка, ще се създадат поводи за медийно отразяване и ще се създаде среда, благоприятстваща постигането на общата и специфичните цели на Комуникационния план на ОПТ.

Второ, да бъдат генерирани, обсъдени публично и приети по-строги формални критерии за избора на приоритети. Изследването регистрира, че в момента съществуват известни съмнения както сред бенефициентите, така и у широката публика, че някои институции, маршрути и проекти се фаворизират за сметка на други, без това да е обвързано със защитата на общия интерес. Ако критериите за приоритизиране на дадени обекти са аргументирани, защитени, обосновани, доказани публично, с участието на различни представители на бенефициенти, местни общности, академични среди, граждански организации и т.н., то и съмненията за нелоялна вътрешна конкуренция между бенефициентите и фаворизиране на приоритети ще се разсеят.

Трето, въпреки че темата все още е противоречива, все пак бихме препоръчали целенасочена работа за постепенно намаляване на административната тежест при управлението и отчитането на проекти по Програмата. Разбираме аргументите на счетоводителите и финансистите, които настояват за по-строг финансов контрол, но прекомерната бюрократизация, освен че струва скъпо, действа демобилизиращо. Затова решението на проблема не бива да се търси в безкрайната спирала на „контрол върху контрола на контролиращите”, а в оптимизация на процесите, достъп до електронните бази данни, добро софтуерно решение на проблемите с архивите и изготвянето на обобщения. Напредъкът в сферата на информационните технологии позволява вече много по-евтини и ефективни решения от това, няколко човека, които не си вярват да четат многократно едно и също нещо.

Четвърто, необходима е институционализация на механизми за своевременна обратна връзка, която да позволява на специалистите, които поддържат ИСУН да са наясно с проблемите, които срещат експертите от различни нива и структура на държавната администрация. Провеждането на периодични проучвания през интернет, фокус-груповите дискусии, записите и анализът на поведението на потребителите на системата биха позволили своевременно идентифициране на евентуални заплахи и бързото им неутрализиране. Това ще допринесе и ИСУН да се превърне от „НСИ за оперативните програми” в ефективен инструмент не просто за отчитане на резултати, а за диагностика на процесите и управление на структурните фондове.

Пето, да се осигурят повече властови ресурси на специалистите, които заемат ръководни позиции да стимулират и санкционират своите служители, като това задължително трябва да върви с поддържане на адекватен баланс между задължения и отговорности. Разбира се, няма как този процес да бъде напълно формализиран, но изследването регистрира много остри напрежения, провокирани от непрозрачността при определянето на възнагражденията. По-голяма прозрачност не само че ще отговаря на духа на целите на Комуникационния план на ОПТ, но ще се отрази благоприятно върху общественото мнение и – най-вече – ще разреди съществуващите в момента вътрешни напрежения, които са контрапродуктивни.

Шесто, да се стимулират практики за обмяна на опит, добри практики, идеи и критики дори между различните бенефициенти на ОПТ и между УО на ОПТ и другите управляващи органи. Това може да бъда под формата на някакви интернет платформи, социални мрежи и т.н., и/или пък с редовни срещи, семинари, работилници тип workshop. Подобни практики биха противодействали на взаимните подозрения между бенефициентите в нелоялна конкуренция и биха избегнали опасностите да мерим едно и също нещо „в литри и в килограми”.

Седмо, доколкото обжалванията на тръжните процедури се превръщат в основна бариера, която застрашава изпълнението на различни проекти по ОПТ, може да се мисли за иницииране на дебат за нормативни промени, във връзка с предложението субектите, които обжалват някакво решение пред съда да имат финансов залог, който да възпрепятства произволната и безпринципна злоупотреба с постулатите на свободната конкуренция и върховенството на закона.

Всички тези препоръки не са аргумент срещу, а по-скоро в подкрепа на съществуващата система за управление и контрол на ОПТ, която и в момента гарантира добро финансово управление и защита на обществения интерес.