Здравно състояние на населението и работниците

Населението на Община Девня наброява 8730 жители, но в промишлените предприятия работят значителен брой лица от Варна и околните селища. Обратното е валидно и по отношение на жители на общината (учащи се и работници), които работят извън Варненско-Девненския регион. Понастоящем трудно може да се отчетат различия в здравното състояние на жителите на общината и тези на областта, свързани със замърсяването на околната среда. Това се демонстрира, както с демографските показатели, така и с показателите за смъртност и заболеваемостта от социално-значимите болести.

На таблици IV.1.1.1 - IV.1.1.3 са представени данните от демографските показатели, основните причини за смърт и заболеваемостта на туберкулоза и онкологични болести.

Представените по-долу данни показват, че демографските показатели на Област Варна и Община Девня са по-благоприятни от средните данни за страната. Прирастът на населението в Област Варна е по-добър в сравнение с данните за Девня, което се дължи основно на малко по-високата честота на смъртност.

В честотата на смъртност от заболявания на органите на кръвообращението, злокачествените заболявания, болестите на дихателната и храносмилателната система не се установяват различия със средните данни за страната. Същото се отнася и за регистрираните и новооткрити заболявания от активна туберкулоза и злокачествени заболявания.

Таблица IV.1.1.1. Демографски данни за населението за 2010 г.

Населено място	Живородени на 1000	Починали на 1000	Прираст на 1000
Общо за страната Общо за градовете в страната Общо за селата в страната Област Варна Община Девня	10.7 11.2 9.3 11.5 9.8	14.2 11.9 20.1 12.6 13.9	-3.5 -0.7 -10.8 -1.1 -1.9

Източник: НСИ

Таблица IV.1.1.2. Причини за смърт за 2010 г. - Брой заболявания на 100000 души

Група заболявания	Средни данни за страната	Данни за Област Варна
1. Болести на органите на кръвообращението	971,0	797.3
2. Злокачествени болести.	221.3	240.5
3. Болести на дихателната система	54.0	41.5
4. Болести на храносмилателната система	43.5	47,8

Източник: НСИ
Таблица IV.1.1.3. Брой заболявания на 100000 души

Група заболявания	Средни данни за страната	Данни за Област Варна
1.Регистрирани заболявания за активна туберкулоза	120,5	107,1
2.Новооткрити заболявания от туберкулоза през 2006 г.	37,1	24,7
3. Регистрирани злокачествени заболявания	3330,7	3056,8
4.Новооткрити злокачествени заболявания през 2006 г.	413,9	410,5

Шумът е най-разпространения неблагоприятен фактор на работната среда в цеховете на „Агрополихим” АД. Основните замърсители на въздуха в работната среда са серен и азотен диоксид, флуроводород и прах. Ревизията на протоколите от измерване химическите фактори на работната среда за периода 2009 - 2011 г. показва, че много рядко са установявани наднормени средносменни нива.

Службата по трудова медицина при „Агрополихим” АД при анализите на заболеваемостта с временна нетрудоспособност и анализите на резултатите от профилактичните прегледи не установява заболявания, които биха могли да се свържат с условията на труд. Установена е висока честота на артериалната хипертония - до 32%, което би могло да се свърже с комплексните условия на труд - сменна работа и нощен труд, предимно мъжкия и възрастов състав на работниците и общите социални условия.

• 
  Прогноза за здравното състояние
  

Предвижда се в етапа на строителство на обекта да работят 50-60 човека. Основното строителство ще бъде свързано с подготовка на площадката и изграждането на два броя резервоари с капацитет 6 000 m³ и 11 450 m³ и привеждане в съответствие на:

• 
  помпената станция за транспортиране на сярна киселина от и до пристанищния терминал за наливни товари на пристанище Варна - Запад, както и от склада до цех „Фосфорна киселина”;
  
• 
  ж. п. разтоварището и съответното прилежащо оборудване;
  
• 
  тръбопроводната система, свързваща ж. п. разтоварището със складовото стопанство;
  
• 
  ел. захранване;
  
• 
  монтаж на оборудването.
  

• 
  Изкопни работи - изкопаване на земни маси и обратно засипване на земни маси;
  
• 
  Товаро-разтоварни операции и транспорт на земни маси;
  
• 
  Строителни дейности при изграждане на фундаментите;
  
• 
  Монтажни дейности;
  
• 
  Транспорт на строителни материали и оборудване;
  
• 
  Товарене и изнасяне на строителните отпадъци след приключване на процеса на строителство.
  

• 
  Шум - Водачите на изкопните и на тежкотоварните машини ще са експонирани на наднормени шумови нива от порядъка на 80 - 90 до 100 dB/A. Наднорменото шумово въздействие оказва неблагоприятен ефект върху слуховата система и може да доведе до развитието на професионална твръдоухост. Шумът има неблагоприятен ефект върху централната нервна система, води до разстройство в съня, развитие на неврозоподобни състояния и е рисков фактор и за развитие на артериална хипертония.
  
• 
  Общи и локални вибрации - Водачите на изкопните и транспортни машини са експонирани на общи и локални вибрации. Обикновено, при амортизираната техника, те надвишават граничните стойности. Общите вибрации увреждат ставния апарат и вътрешните органи и могат да доведат до развитие на вибрационна болест от общ характер. Локалните вибрации оказват въздействие върху малките кръвоносни съдове и сетивността и са рисков фактор за развитие на вибрационна болест следствие експозиция на локални вибрации.
  

• 
  Неблагоприятен микроклимат - Работата на открито определя работа в условия на прегряващ и/или преохлаждащ микроклимат. Прегряващият микроклимат е рисков фактор за развитието на инциденти от типа на „слънчев и топлинен удар”. Преохлаждащият микроклимат води до повишаване честотата на простудните и инфекциозни заболявания.
  
• 
  Лъчиста енергия - При извършване на заварки се излъчват потоци от инфрачервена и ултравиолетова радиация. При работа без предпазни средства (защитни очила или шлемове), те могат да доведат до тежки увреждания на очите - остри възпаления, а при продължителна работа и до катаракта и увреждане на ретината.
  
• 
  Прах - При строителните дейности, главно изкопни и насипни, ще се отделя и прах. Обикновено той е едро дисперсен и има само дразнещ ефект върху лигавиците на горните дихателни пътища и очите.
  
• 
  Токсични вещества:
  

• 
  Трудов травматизъм - Строителните работници, ангажирани с изкопни и монтажни работи, са с най-висока честота на трудов травматизъм.
  
• 
  Тежест на труда - Въпреки механизацията на голяма част от строителните дейности, част от тях изискват тежък и много тежък физически труд, вдигане и пренасяне на наднормени тежести. Друга особеност в много от дейностите е, че те се извършват в неблагоприятна работна поза и при значително статично напрежение на мускулите на тялото и крайниците. Това води до микротравми, до заболявания на опорно-двигателния апарат и нервно-мускулната система.
  

Не се очаква от съоръженията да се емитират аерозоли и други токсични вещества във въздуха на околната среда. Изтичане може да има само при условия на производствени аварии и природни бедствия, което налага и изработване на подробен план за действия в тези случаи. Сярната киселина предизвиква тежки изгаряния на кожата, а при вдишване на аерозолите - уврежда засегнатата лигавица. Има хигроскопичен, корозивен ефект, несъвместим с животински/растителни тъкани и метали, при контакт с метали може да се отдели водород (риск от експлозия). Възможни дългосрочни локални ефекти настъпват при концентрация на сярната киселина 0,05 – 0,1 mg/m³.

В заключение може да се обобщи, че при спазване на нормалния технологичен режим не се предвижда отрицателно въздействие върху населението от община Девня и работниците на територията на „Агрополихим” АД.
1.2. Въздействие върху земеползването, почвата и материалните активи

• 
  Състояние
  

Легенда: 1 – Карбонатни черноземи; 2 – Типични черноземи; 3 – Излужени черноземи; 6 – Тъмносиви горски; 7 – Сиви (лесивирани) горски; 20 – Алувиални и алувиално-ливадни; 24 – Ерозирани карбонатни и типични черноземи; 26 – Ерозирани сиви горски; 31 – Варовити скали; 33 – Светлосиви горски (псевдоподзолисти); 45 – Рендзини (хумусно-карбонатни)

Структурата на орницата е зърнесто-троховидна и значително разпрашена в резултат на обработките. Механичният състав на излужените черноземи е тежко песъчливо-глинест. Установява се и известна текстурна диференциация. Съдържанието на хумус в хумусния хоризонт варира между 2 и 5 %. Почвената реакция в повърхностния хоризонт е неутрална до слабо кисела. Карбонатите при тези черноземи се установяват на границата на преходния хоризонт.

Оподзолените черноземи заемат съвсем малки площи сред излужените черноземи и в съседство с тъмно сивите горски почви. Те имат по-слабомощен хумусен хоризонт (40 - 60 cm), силно изразена текстурна диференциация и уплътняване. Почвената им реакция е слабо до средно кисела. Карбонатите са изнесени извън почвения профил. Общите им запаси на хумус са по-слаби, защото същият е съсредоточен предимно в повърхностния хоризонт.

Следващият по значимост зонален почвен тип са сивите горски почви. Те се намират в участъка между реките Голяма и Луда Камчия. Образувани са при условията на Севернобългарската лесостеп и Предбалкана върху различни по състав и свойства почвообразуващи скали. От трите подтипа най-голямо разпространение имат сивите. Тъмносивите заемат по-ниските и заравнени части от терена. Светлосивите са слабо застъпени и са почти изключително плитки.

Сивите горски почви се характеризират с маломощен (30 - 40 cm), песъчливо-глинест и разпрашен хумусен хоризонт и добре развит (100 - 120 cm) плътен, глинест илувиален хоризонт с призматично-буцеста структура. Преходът между двата хоризонта е ясно очертан. Силно подчертана е и диференциацията на профила по механичен състав. Съдържанието на хумус в повърхностния хоризонт е средно - 1,5 - 2,5 % и рязко пада под 1% в следващия по-долу илувиален хоризонт. Това именно обуславя и слабата запасеност на еднометровия им почвен слой с хумус. Почвената реакция е средно и силно кисела. Поради наличието на мощен илувиален хоризонт, тези почви имат висока водозадържаща способност и неблагоприятен въздушен режим.

Тъмно сивите горски почви се отличават от сивите с малко по-високо съдържание на хумус (2 – 3 %), малко по-мощен хумусен хоризонт (30 - 40 cm), по-слабо развит илувиален хоризонт и по-слабо изразена текстурна диференциация на профила.

Алувиалните и алувиално-ливадните почви са разположени в заливните и надзаливни тераси на реките. Те са формирани върху алувиални отложения под въздействието на ливадна растителност и близки подпочвени води. Имат рохкав и добре аериран профил и хумусен хоризонт в различна степен хумусиран (средно 1 – 3 %), чиято мощност е обикновено между 10 и 40 cm. Под него следват пластове от нанос, някои от които са повлияни от почвообразувателния процес, но в последствие заляти и погребани. Механичният състав е изключително разнообразен, но най-често песъчлив и глинесто-песъчлив. Почвената реакция е в почти всички случаи неутрална до слабо алкална.

Делувиалните и делувиално-ливадните площи нямат голямо разпространение, не заемат големи площи и почти не могат да бъдат отразени на по-едромащабни карти.

• 
  Характеристика на почвите и земеползването в района инвестиционното предложение
  

Основните скали, изграждащи района са хотривски мергели от Горнооряховската свита. Кватернерната покривка е от алувиални отложения с плеистоценска възраст и делувиално- пролувиални образувания с холоценска възраст. Представени са от прахово-песъчливи глини и глинести пясъци. Мощността им е 17 - 18 m.

Най-горният слой с мощност от 3,50 - 5,50 m е изграден от разнородни глинести насипи. Срещат се стари фундаменти, канали и скални късове, разнородни строителни останки. Насипът е годен за земна основа и обратен насип на строителните изкопи. Изследваната проба 1 от МС-1 ги определя като песъчливи глини, с обемна плътност 2,10 g/cm³.

Под насипа в зоната на МС-5 е установен хумусен слой с мощност 0,40 m – черна глина с чакъл. Той е неподходящ за земна основа. Изследваната проба от МС-5 е с обемна плътност 2,07 g/cm³.

Под насипите и хумусния слой се разкриват прахово-песъчливи глини и глинести пясъци, бежово-кафяви с единични ръбести чакъли. При МС-6, в интервала 3,50 – 5,00 m и 7,70 - 9,50 m, както и в МС-8 (7,5 - 10,0 m), сред песъчливите глини и глинестия пясък се срещат гнезда от ръбести и полузаоблени чакъли до 15-20 %. Това са пролувиални отложения. На разреза са означени с индекс 3а. Описваният комплекс 3 изгражда площадката до дълбочина 9,50 - 11,80 m от терена. По изследваните проби от района на завода е установено, че тези проби са с обемна плътност 2,11 g/cm³. Местоположението на сондажите е дадено в Приложение 6.

Под дълбочина 20,0 - 24,0 m от терена, площадката е изградена от долно-кредни седименти, представени от хотривски песъчливи мергели¹.

За състоянието на почвите в момента не можем да говорим по същество, тъй като в действителност на площадката почви като научно и стопанско понятие няма. Това са геоложки материали и почвени субстрати, насипани върху терена.

Изследванията на замърсителите в почвата в района на площадката, на която ще се реализира инвестиционното предложение показват, че няма замърсяване на повърхността на почвите с тежки метали, сяра и сулфати. Химическите анализи не показват и ненаднормени нива на нефтопродукти в почвите.

• 
  Собствен мониторинг на почви
  

През 2006 г. е извършено обследване за определяне базовото състояние на почвите. Анализите са извършени в акредитирани лаборатории. Съгласно заложената в условието честота на мониторинг следващите обследвания са извършени през 2009 г.,а анализите на почвените проби - от акредитирана лаборатория „Еко Консулт Инженеринг” ООД – гр. Бургас и „Евротест Контрол” ЕАД – гр. София (само по показател нефтопродукти). Резултатите от изследванията са представена в Таблица IV.1.2.1.

В почти всички проби киселинността през три годишния период запазва показателите си на неутрално ниво, но все пак със слабо увеличение към киселия диапазон. В една от пробите – на 5-та пробна площ, нивото на рН е стигнало силно киселия диапазон. Увеличение бележат и нивата на обменните йони – както на обменните водород и алуминий, така и на калция и магнезия. В настоящия период тези показатели не са опасни, но все пак показват, че в повърхностния слой на насипаните почви на площадката протичат обменни реакции, които при определено въздействие чрез въздушно отлагане или при аварийни ситуации могат да бъдат ускорени и част от наличните тежки метали да преминат в разтворима форма и да се инфилтрират към подпочвените води.

Базовото състояние на почвите на производствената площадка на „Агрополихим” АД показва, че земните маси и почвени материали не са замърсени над максимално допустимите концентрации (МДК) за индустриални терени. Даже количествата на изследваните елементи на почвеното замърсяване са по-ниски от допустимите концентрации за паркови тревни площи.

През последните години не са регистрирани замърсявания на почвата и подземните води в резултат на течове от тръбопроводи и оборудване, разположени на открито на територията на “АГРОПОЛИХИМ” АД.

Изготвена е инструкция за периодична оценка на съответствието на данните от мониторинга на почвите спрямо базовото състояние. При прилагането на инструкцията не са констатирани несъответствия.

Въведен е Дневник за регистриране на случаи на разливи върху почвата с отбелязване на часа, датата на установяване на разлива, причини, замърсена площ, степен на замърсяване, вид на замърсителите, използван сорбент и последващото му третиране, обозначаване на местоположението на разлива и границите му върху план на производствената площадка. Не са регистрирани случаи на разливи върху почвата.

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 2.62 Mb.
  
  Сподели с приятели: