-
място на обитаване на значителен брой видове птици с европейско природозащитно значение - 137 вида, или близо 17% от европейската орнитофауна;
-
едно от Орнитологично важните места в Европа, отговарящо на числените критерии на BirdLife International;
-
едно от най-значимите места на континента по отношение на броя видове птици, включени в Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания - 236 вида;
-
едно от най-значимите места за миграцията на птиците, обитаващи източната част на Европа, включващо 151 вида по Конвенцията за защита на мигриращите видове диви животни;
-
място с много висок брой видове, определени като значими за Европа - 93 вида от списъка на програмата CORINE Biotopes.
-
едно от местата с най-богата орнитофауна в страната, включващо 65% от всички установени в България видове птици;
-
едно от най-редките в страната местообитание - съчетаващо богата мозайка от естествени по своя характер свръхсолени, солени, полусолени и сладководни водоеми;
-
едно от трите места на гнездене в страната на бялата лопатарка и блестящия ибис;
-
едно от трите за България места на срещане на етруската земеровка;
-
място на обитаване на значителна част от видовете, включени в националната Червена книга: 5 вида висши растения - морски ветрогон(Eryngium maritimum), тройновилужна мишорка(Gypsophyla trichotoma), лъскава камилска трева (Corispermum nitidum), татарски млечник (Lactuca tatarica) и черноморското плюскавиче(Silene euxina), 2 вида риби - триигла бодливка (Gasterostelus aculeatus), кавказко попче(Knipowitschia caucasica),( 8% от видовете риби, фигуриращи в Червената книга), 1 вид земноводно - балканска чесновница (Pelobates syriacus balcanicus)(50%), 2 вида влечуги - жълтокоремник(Ophisaurus apodus) и пъстър смок(Elaphe quatorlineata sauromatus)( 17%), 71 вида птици (71%) и 1 вид бозайници - видра(Lutra lutra) (5%);
-
една от най-големите в страната и най-голямата по Черноморието смесена колония на бяла лопатарка, блестящ ибис, сива, малка бяла, нощна и червена чапли;
-
значимо убежище на редки видове птици, от което могат да бъдат възстановени изчезнали гнездовища в съседни райони;
-
единственото в страната находище на растението куча лобода(Chenopodium botryoides), паяка Callilepis cretica, на два вида твърдокрили (Pseudocipus cupreus и Ocypus simulator) и на рифовата чапла (Egretta gullaris);
-
добре развита популация на редкия за страната представител на разред Водни кончета - Lestes macrostigma.
1.22. Значение за системата от защитени територии
-
защитена територия, съхраняваща образци от едни от най-редките местообитания в страната;
-
една от трите най-богати на видове птици защитени територии в България;
-
една от защитените територии с най-високи възобновителни способности и висока стабилност на съобществата;
-
един от 141 CORINE обекта;
-
една от най-значимите за националната екологична мрежа защитени територии;
-
пример за изпълнение от страна на България на ангажиментите по Рамсарската, Бернската и Бонската конвенции, както и на Конвенцията за биологичното разнообразие;
-
пример за прилагане от България на Директивата за птиците и Директивата за хабитатите, преди още страната да е член на европейския съюз;
-
Еталон за съвременен подход за опазване на защитена територия и за сътрудничество между неправителствена организация и държавните институции.
1.23. Значение за хората, местните общности и обществото
-
образец на организиране на Природозащитен център към защитена територия и на управление на влажни зони;
-
едно от най-добре организираните места за орнитологичен туризъм в България;
-
едно от местата с най-големи перспективи за осъществяване на нетрадиционни форми на отдих в района на Бургас;
-
един от най-активните центрове за природозащитно образование и възпитание в страната;
-
едно от най-активните средища за организиране на природозащитни дейности;
-
защитена територия с много висок потенциал за извършване на научни изследвания;
-
защитена територия, притежаваща висок потенциал за съчетаване на природозащитата с модерни форми на природосъобразно ползване на естествените дадености и особено с екотуризъм.
Част 2: Цели
2.1. Идеални и дългосрочни цели
Съгласно Чл. 33 на Закона за защитените територии (1998 г.) защитените местности се управляват с цел:
-
запазване на компонентите на ландшафта;
-
опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата – обект на защита;
-
предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг;
-
предоставяне на възможности за туризъм и за духовно обогатяване.
В изпълнение на това законово изискване за защитена местност “Пода” са определени идеалните цели. Това са конкретизираните за “Пода” посочени по-горе цели. На основата на идеалните цели са определени дългосрочните цели, които ги доразвиват и конкретизират.
Идеална цел 1 Да бъде опазен завинаги природния комплекс и екологичните процеси в защитената местност.
Конкретните дългосрочни цели за управлението на защитена местност “Пода” в това отношение са:
-
да се запази многообразието и качествата на местообитанията и биотопите на територията на защитената местност;
-
да се запази богатството на таксони на територията на защитената местност;
-
да се обезпечи дългосрочното съществуване на гнездещите в защитената местност видове птици;
-
да се запази колонията на бели лопатарки, ибиси и чапли и се благоприятства естественото им възвръщане на гнездене в съседни влажни зони;
-
да се опазят и подобрят условията, необходими на птиците по време на миграция и зимуване;
-
да се поддържа оптимално ниво на познания и дългосрочен мониторинг на биологичното разнообразие в защитената местност.
Идеална цел 2 Да бъде опазено завинаги природното състояние на абиотичните компоненти в защитената местност.
Конкретните дългосрочни цели са:
-
да се запази многообразието и качествата на типовете водоеми на територията на защитената местност;
-
да се запази естествения характер на плажната ивица и на общия облик на защитената местност;
-
да се поддържа оптимално ниво на познания и дългосрочен мониторинг на абиотичните компоненти в защитената местност.
Идеална цел 3 Да бъдат осигурени на посетителите оптимални условия и възможности за естетически, образователни и научни цели и досег с дивата природа по начин, който не противоречи на природозащитното значение на защитената местност.
Конкретните дългосрочни цели в това отношение са:
-
да се осигури развитие на познавателния туризъм в съответствие с природозащитната значимост на защитената местност, като се създадат оптимални условия за естетическа наслада, духовно обогатяване и досег с дивата природа;
-
да се осигурят благоприятни възможности за научни изследвания, екологично и природозащитно образование и обучение на територията на защитената местност;
-
да се поддържа дългосрочен мониторинг и проследяване въздействието на туризма върху биологичното разнообразие на защитената местност.
Идеална цел 4 Да бъде спечелена подкрепата на местното население за целите и задачите на защитената местност.
Следните конкретни цели в това отношение могат да бъдат определени като дългосрочни:
-
да се осъществява редовна координация с местни и регионални органи и ключови партньори в полза на управлението и опазването на защитената местност;
-
чрез използването възможностите на защитената местност да се подпомагат местните институции, особено тези в областта на образованието, културата и възпитанието на подрастващите;
-
да се подобрява и поддържа обществената информираност за ценностите, възможностите и потенциала на защитената местност.
Каталог: nnps -> filesfiles -> Република българия министерство на околната среда и водитеfiles -> Наредба №6 от 23. 10. 2003 г за минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градиниfiles -> Общи положенияfiles -> Закон за лова и опазване на дивеча Обн., Дв, бр. 78 от 26. 09. 2000 г., изм., бр. 26 от 20. 03. 2001 г., бр. 77 от 08. 2002 г., изм и доп., бр. 79 от 16. 08. 2002 г кн. 10/2000 г., стр. 87; кн. 9/2002 г., стfiles -> Световното наследство днес и утре с младите хораfiles -> План за действие за опазването на сухоземните костенурки в българияfiles -> Law for the biological diversityfiles -> Издадена от министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите, обн., Дв, бр. 80 от 18. 09. 2001 г
Сподели с приятели: |