Програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси 2008 2013 София, България съдържание
Причини за влошеното състоянието на запасите от риба и други водни организми в страната
Изтегляне 0.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- V. Опазване на видовете и местообитанията им. Защитени зони.
- VІ. Състояние на любителския риболов.
- VІІ. Научно-изследователска дейност.
- VІІІ. Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT анализ).
- Предимства: Недостатъци
- Възможности: Рискове
- ІХ. Цели на Националната програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси.
- Х. Стратегия за постигане целите на Националната програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси.
Причини за влошеното състоянието на запасите от риба и други водни организми в страната. Основните причини за неблагоприятните тенденции в развитието на сладководните ихтиоценози в българските води през последните години са:
V. Опазване на видовете и местообитанията им.
Броят на защитените територии в България (по Закона за защитените територии) е 868, с обща площ 545 724 ха, което представлява 4,9% от територията на страната. Защитените територии са разпределени в следните категории: национални паркове – 3, резервати – 55, природни паркове – 10, природни забележителности – 346, защитени местности – 419, поддържани резервати – 35. Най-голям относителен дял заемат природните паркове – 45%, следвани от националните паркове – 27.6% и резерватите – 14.1%. Най-малък е делът на поддържаните резервати – 0.8%. Съществуващите защитени територии имат висока природозащитна стойност. Като цяло се наблюдава тенденция към увеличаване на броя и площа на защитените територии. Строго защитените територии, включващи резервати, национални паркове и поддържани резервати са 2.1% от територията на страната. Съгласно Закона за биологичното разнообразие в страната се обявяват защитени зони като част от националната екологична мрежа. Това са места от територията и акваторията на страната, които отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие растителни и животински видове, и типове природни местообитания. Списъците с природните местообитания и видовете, за чиито местообитания се обявяват защитени зони са изброени в приложения 1 и 2 на ЗБР. Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени територии, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие. Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и Директива 79/409/ЕЕС съхранение на дивите птици. Увеличава се броят на защитените зани по Натура 2000, като понастоящем те обхващат около 30% от територията на страната. Някои водоеми, които са защитени зони по Директивата за местообитанията са: от комплексните и значими язовири – Ал. Стамболийски, Голям беглик, Ивайловград, част от яз. Кърджали, Студен кладенец, част от яз. Тополница, Хр. Смирненски, Ясна поляна; много реки или части от тях – Места, Въча, Стряма, Марица, Сълзлийка, Тунджа, Блатница и др. Водоеми, които са защитени зони по Директивата за птиците са: от комплексните и значими язовири – Горни Дъбник, Сопот, Тича, Цонево, Порой, Малко Шарково, Розов кладенец, Жребчево, Овчарица, Студен кладенец, Ивайловград, Пясъчник, Голям беглик, Широка поляна, част от яз. Кърджали; крайморски и крайдунавски езера – Сребърна, Мандра - Пода, Дуранкулашко, Шабленско, Атанасовско, Бургаско, Варненско - Белославско; реки или части от тях – Ропотамо, Хърсовска, Суха река, рибарници – Мечка, Хаджи Димитрово, Орсоя и други водни обекти.
В Червената книга на Р.България са включени 24 вида кръглоусти и риби (том 2, животни, 1985 г.). В новата Червена книга на България (под печат) са включени общо 60 вида кръглоусти и риби със следния статус: 4 вида изчезнали (ЕХ); 13 вида критично застрашени (CR); 14 вида застрашени (EN); 19 вида уязвими (VU); 10 вида, за които няма достатъчно данни (DD). Застрашеността на тези видове предполага предприемане на адекватни мерки за защитата и запазването на популациите им. Защитата и устойчивата експлоатация на разнообразните биологични ресурси са формулирани в три основни закона (Закон за защитените територии, Закон за лечебните растения и Закон за биологичното разнообразие), както и в подзаконови нормативни актове. Защитените видове в приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие в България са: Немска есетра (Acipenser sturio), Резовски карагьоз (Alosa bulgarica), Малка дунавска скумрия (Alosa nordmani), Блеч (Alosa maeotica), Карагьоз (Alosa pontica), Распер (Aspius aspius), Черна (балканска) мряна (Barbus petenyi), Главоч (Cottus gobio), Белопера кротушка (Romanogobio albipinnatus), Малка кротушка (Romanogobio uranoscopus), Ивичест бибан (Gymnocephalus schraetzer), Виюн (Misgurnus fossilis), Горчивка (Rhodeus amarus), Балкански щипок (Sabanejewia balcanica), Дунавски (Български) щипок (Sabanejewia bulgarica), Малка вретенарка (Zingel streber). Основен проблем е, че списъка с видовете включени в Червената книга е от 1985 година, а до сега картината значително се е променила. В нея са включени видове, който са широко разпространени у нас и не би трябвало да присъстват там, а същевремнно отсъстват видове, който са със силно намалена численост на популациите им или се срещат изключително рядко и трябва да намерят място в Червената книга. Видовият състав, включен в книгата е необходимо да се актуализира. Актуализирането на Червената книга на Р. България неминуемо ще рефлектира и върху нормативната уредба, за да се осигурят адекватни мерки за защита и запазването на включените видове в нея. Всички есетрови видове риба са включени в Анекс II на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). С цел да въведат процедурите на CITES, общите правила за запазване на есетровите видове са залегнали в Закона за биологичното разнообразие. Съгласно Закона за биологичното разнообразие, Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните изготвят Заповед за въвеждане на режими и условия за опазване и регулирано ползване на есетровите видове риба. Заповедта регулира квотите за улов, както и условията за преработка, маркетинг и транспортиране на рибата. Заповедта регулира и търговията с черен хайвер на вътрешния пазар, като въвежда системата на CITES за идентификация на продуктите. България е предприела съответните мерки за въвеждане на мораториум за защита на есетровите видове риба, но изостава значително от Румъния, която вече въведе 10 годишна забрана за улов на есетрови видове. Рибните ресурси в р. Дунав трябва да бъдат строго наблюдавани и защитавани посредством комплексни мерки от страна на граничещите държавите за опазване на застрашените популации. Предвижда се създаването на общ План за действие между България, Румъния, Украйна и Сърбия за установяване на рестриктивни мерки за опазването на застрашените видове в региона.
България има богато видово разнообразие от водни организми със значителен брой ендемични видове, характерни само за нашите или на Балканския полуостров водоеми. Увеличаването и поддържането на устойчиво биологично разнообразие и равновесие и подпомагането за формиране на стабилни популации е изключително важно. Въпреки, че нормативно е уреден начина на внос и интродуциране на видове в България, практическият контрол в този аспект почти липсва. Това се потвърждава и от случаи като: описан наскоро нов вид (Silurus aristotelis) за ихтиофауната на страната ни, за който не е ясно как се е появил в наши водни обекти; неофициална информация за извършен внос на Речна пъстърва (Salmo trutta fario) от европейска страна, поява на нови за ихтиофауната ни видове и т.н. Това крие опасност от “замърсяване” на генофонда на местните видове със природозащитна значимост. Според непубликувани съвместни проучвания на наши и чужди изследователи има данни, че към вида Речна (Балканска) пъстърва в България, всъщност се отнасят 2 вида – Македонска пъстърва (Salmo macedonicus) – за реките от Беломорския басейн и Балканска пъстърва (Salmo fario) – за реките от Дунавския басейн. И двата вида се различават (генетично) от аналогичните в Централна и Северо-Западна Европа. В самата река Дунав и някои черноморски притоци (Велека, Резовска) се среща Черноморската пъстърва (Salmo labrax). На лице е и вероятността за разпространение на патогенни организми или интродуциране на нежелани видове безгръбначни животни, които да доведат до негативно въздействие върху местните видове риби, включително и върху такива с висок консервационен статус. VІ. Състояние на любителския риболов. Любителският риболов е традиционно и популярно занимание в България. През 2007 година у нас има над 140 000 регистрирани любители-въдичари, които практикуват риболов в свободното си време, като броят им се увеличава с всяка изминала година. Любителският риболов е позволен за лица, притежаващи билет за любителски риболов, освен при извършването на такъв във водите на Черно море. Освен ползватели на язовири за стопански риболов, производители на аквакултури също са се ориентирали към предлагане на платен любителски риболов. През 90-те години броят на любителите риболовци с риболовен билет драстично се понижава до 20 000, но без да намалява броят на рибарите, които действително практикуват това занимание. Този безконтролен риболов, както и бракониерството с мрежени уреди и пособия за електроулов е довел до изтощаване на рибните запаси. В България има традиции в организирания характер на любителския риболов. Но от 90-те години до сега сътрудничеството между държавните институции и неправителствените организации не е на необходимото ниво, въпреки че през последните няколко години се наблюдават положителни тенденции в развитието на тези връзки. Причините за лошото взаимодействие са много, като част от тях се отнасят до държавните структури, които продължават да подценяват неправителствените организации и да не се съобразяват с нарастващата роля на тези организации в съвременните условия. От друга страна част от неправителствените организации все още не са намерили своето място в новите пазарни условия, продължават да са в пасивна позиция и да очакват държавните институции не само сами да се справят с опазването на живите водни ресурси, но и с адиминистративни мерки да осигурят тяхното съществуване, независимо дали те развиват обществено полезни дейности или не. Любителският риболов е обект на специално внимание от страна на държавните институции. От 2006 г. е въведен и по-гъвкав режим по отношение срока на валидност на билетите за любителски риболов чрез издаването на седмични, месечни, шестмесечни и годишни билети. Чрез промените в ЗРА през 2008 година са направени стъпки за привличането на неправителствените организации на любители-риболовци в стопанисването на водните обекти. Обемът на уловите при любителски риболов не бива да се подценява. Той оказва влияние върху състоянието на пъстървовите запаси и върху популациите на стопански значимите видове риби в някои големи язовири. Въпреки, че не разполагаме с официални статистически данни, според експертни оценки законните улови на риба от регистрирани любители-риболовци, достигат 3 000-4 000 тона годишно. Аналогични количества риба, се улавят допълнително и при нерегламентиран риболов, т.е. от порядъка на 3 000 т. Следователно общото количество от около 6 000-7 000 тона не е за пренебрегване и съставлява около 20-25% от цялото производство на риба в България (стопански риболов в Черно море, р. Дунав и вътрешните водоеми, и производството на аквакултури). На първо място трябва да се постави въпросът за въвеждането на по-строги законови и организационни мерки, за да се спре бракониерството. Любителите-риболовци са заинтересовани да работят в сътрудничество с държавните органи и с производителите на аквакултури, за да се осигури по-добре организиран процес за опазване на рибните ресурси, чрез ефективни мероприятия, подпомагащи възстановяването на тези ресурси. Необходимо е да се въведе и работеща методика за отчитане на уловите при извършване на любителски риболов. VІІ. Научно-изследователска дейност. Въпреки многобройните ихтиологични изследвания извършени във вътрешните водни обекти на страната ни, повечето от тях са от еднократни наблюдения, които са извършвани преди 2000 г., ограничени са до определяне качествени параметри и не предоставят данни за състоянието на запасите на видовете. Малкото изследвания обхващащи и количествени параметри, и носещи информация за състоянието на рибните запаси са с двадесетгодишна давност. Така, че липсва достатъчно информация, която би позволила да се оцени актуалното състояние на ихтиофауната в нашите реки, язовири и езера. Липсва и достатъчно пълна информация за състоянието на популациите на повечето видове с природозащитно и стопанско значение. За развитието на научно-изследователската дейност в областта на рибарството, за сега няма разработена цялостна дългосрочна стратегия. Въпреки това научните звена разработват отделни теми в зависимост от финансовите си ресурси. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) според възможностите си подкрепя научни изследвания, като резултати от тях се използват при управлението на устойчивата експлоатация на рибните и други водни ресурси, съгласно Общата политика в областта на рибарството на ЕС. Амбицията на ИАРА е тази подкрепа да се разширява непрекъснато. VІІІ. Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT анализ). Основните предимства са свързани със съхранената ни природа и относително чистите води, подобреното качество на водите през последните години, традициите в опазването на рибните ни ресурси и научно-изследователската дейност. Основните недостатъци се свързват с неефективният контрол от държавните органи на нерегламентирания риболов, ограничени финансови ресурси за научни изследвания и за подпомагане и опазване на рибните ресурси, ниско ниво на сътрудничество между държавните институции и неправителствените организации. Основните възможности за опазване на рибните ни ресурси са разработване и реализация на програми, подпомагащи устойчивото развитие на ихтиоценозите, извършване на научни изследвания и използване на получените резултати от тях при управлението на рибните ресурси и подобряване взаимодействието между държавните институции, неправителствените организации и научно-изследователските структури. Основните рискове са свързани със замърсяването на околната среда, промени в хидрологичния режим на водните обекти, продължаване на тенденциите на намаляване на рибните ресурси и промени на местообитанията им, лошо управление на рибните ресурси и недостатъчни финансови ресурси.
ІХ. Цели на Националната програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси. Основна цел на Националната програма е да осигури устойчиво развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното равновесие и обогатяване на разнообразието на рибните ресурси във водните екосистеми. Националната програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси включва основни мерки за опазване и защита на ресурсите и конкретни стъпки и действия за подпомагане на този процес посредством ежегодните планове за зарибяване и други дейности за подпомагане на устойчивото развитие на рибните ресурси и за научни изследвания. Основната цел на Националната програма е защита и поддържане на стабилност на популациите на риби и други водни организми в естествените и изкуствени водни басейни. Приоритетна задача на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е осъществяване на дейности по управлението и опазването на рибните ресурси във вътрешните водоеми и р. Дунав чрез осъществяване на мероприятия за подпомагане на устойчивото развитие на рибните популации и другите водни организми и в частност извършването на зарибяване с цел:
Х. Стратегия за постигане целите на Националната програма за подпомагане устойчивото развитие на рибните ресурси.
В Националната програма за опазване, възстановяване и подпомагане на устойчивото развитие на рибните популации и другите водни организми и техните местообитания ще се спазват принципите:
|