Програма за приемане на достиженията на правото на ес (acquis) 14 Помощ от Общността 14
Изтегляне 3.38 Mb.
|
2. ИКОНОМИЧЕСКИ КРИТЕРИИ 2.1 Въведение В становището си от 1997 г. по кандидатурата на България за членство в ЕС Европейската комисия направи заключението: „Напредъкът на България в изграждането на пазарна икономика беше ограничен от липсата на ангажимент за пазарно ориентирана икономическа политика; България няма да е в състояние да се справи в средносрочен план с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза.“ В своя Редовен доклад от 2001 г. Комисията констатира, че: „България е близо до функционираща пазарна икономика. Тя би трябвало да е способна да се справи в средносрочна перспектива с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза, при условие, че продължи да прилага реформата и положи по-големи усилия за отстраняване на постоянните трудности.“ При разглеждането на икономическите процеси в България от Становището от 1997 г. насам в подхода си Европейската комисия се ръководи от заключенията на Европейския съвет в Копенхаген през юни 1993 г., които гласят, че членството в Съюза изисква: съществуване на функционираща пазарна икономика; способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Съюза. В анализа по-долу Комисия е следвала методологията, използвана както в Становището, така и в предходните Редовни доклади. Анализът в тазгодишния Редовен доклад прави равносметка на настъпилите промени от Становището насам. 2.2 Изложение на икономическото развитие от 1997 г. до днес След икономическата криза през 1996–97 г. и отчетения отрицателен растеж на БВП, въведеният през месец юли 1997 г. паричен съвет спомогна за стабилизиране на икономиката и за постигане на реален ръст на БВП от близо средно 4% от 1998 г. насам. Инфлацията е сведена от над 1 000 % средно през 1997 г. до средно 9.8 % през следващите години. Благодарение на бюджетната дисциплина дефицитът е под 1% от БВП за всички години през периода, което доведе до постепенно намаляване на държавния дълг. Бавно нарастващият дял на частните инвестиции от БВП, както и значителният приток на преки чуждестранни инвестиции сочат подобрение на стопанския климат. Преките чуждестранни инвестиции са и главният източник за регулирано финансиране на високите отрицателни салда по текущата сметка. В резултат обаче на структурните реформи, а понякога и поради тяхното забавяне, безработицата продължи да нараства до 2001 г. и намалява бавно оттогава насам.
a Серията прекъсва поради технически промени в дефиницията. б Плаващ среден 12-месечен темп на изменение. в Източник: Страница на БНБ в Интернет. Постигнат е значителен напредък в преструктурирането на икономиката и в приватизацията. Приватизирани са предприятия, представляващи повече от половината от държавните активи. През месец април 2002 г. са въведени нови приватизационни процедури, осигуряващи по-ясни правила и по-голяма прозрачност при приватизацията на оставащите около 2 000 предприятия с преобладаващо държавно участие. През 2002 г. започва реализацията и на стратегия за либерализация на електроенергийния сектор, включваща значително увеличение на цените и приватизация на разпределителните дружества. Условията за стопанска дейност в България са се подобрили, макар че все още са необходими значителни усилия за повишаване ефективността на публична администрация и на съдебната система, що се отнася до корупцията, бюрокрацията, данъчните и митническите процедури, и нормативната уредба за несъстоятелност. Притежаваният до голяма степен от чуждестранни лица банков сектор се развива, като бележи нарастване на кредита и на спестовните влогове; остава да бъде приватизирана още само една голяма държавна банка. Капиталовият пазар е все още слабо развит. Средният доход на глава от населението е нисък — едва 28% от средното равнище за Европейския съюз (по стандарти на покупателна способност). България обаче е постигнала добър напредък в приближаване до равнищата на доходите в ЕС. Ръстът на заетостта на населението в трудоспособна възраст е спаднал от 54.5% през 1997 г. до 50.7% през 2001 г. Ръстът на безработицата е нараснал от 13.7% на 19.9%. Повече от 60% от безработните са трайно безработни. При мъжете безработицата е нараснала малко повече, отколкото при жените, а близо 40% от лицата на възраст под 25 години са без работа. Разликите между равнищата на доходите по райони на страната са малки, варирайки между 23% и 28% от средното за Съюза, с изключение на равнището в югозападния район, в т.ч. в София, което е 36.5% (по данни за второстепенните статистически райони от 1999 г.). Регионалните различия в реста на безработица са по-изразени. Докато в югозападния район безработицата възлиза на 9.7%, то във всички останали райони тя е над 20%, достигайки до 32.8% в северозападния район (по данни за второстепенните статистически райони от 2001 г.)
a По данни за населението от Националните сметки, които могат да се различават от данните на демографската статистика. б Селско стопанство, лов, горско стопанство и риболов. в Данните се отнасят за 2000 г. г Данните се отнасят за 1999 г. 2.3 Оценка според критериите от Копенхаген Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 3.38 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||