По данни на „Напоителни системи” ЕАД в напоителните системи са включени следните основни съоръжения:
-
комплексни язовири
публична държавна собственост по чл. 13 т. 1 от ЗВ 22 бр.
-
напоителни язовири 146 бр.
-
напоителни помпени станции 681 бр.
-
напорни водопроводи 1 497 км
-
деривационни канали 530 км
-
открита канална мрежа 6 435 км
-
закрита тръбна мрежа 9 269 км
-
водохващания 420 бр.
в т.ч. 131 бр. масивни
в т.ч. 503 бр. облицовани
Чрез тези съоръжения „Напоителни системи” ЕАД е в състояние да водоосигури 5 376 хил. дка годни за напояване площи.
От „Хидромелиорации-Севлиево” ЕАД се поддържат седем напоителни системи изградени с държавни средства с обща площ от 65 296 дка, от които годни за напояване са 41 751 дка.
Изградените съоръжения в тези системи са:
-
Язовири 5 броя
-
Водохващания 3 броя
-
Помпени станции 12 броя
-
Канална мрежа 87.27 км
-
Тръбна мрежа 332.53 км
Дружеството „Земинвест” ЕАД стопанисва и управлява съоръжения, намиращи се основно в област Кърджали, ползвани за напояване и при разсаждане на тютюн, в т.ч.:
-
малки язовири и водоеми – 470 бр.
-
напоителни полета – 7 бр. с обща площ за напояване 17 450 дка
Общини и индивидуални водоползватели
Съгласно чл.19 от Закона за водите (ЗВ) всички водостопански системи на територията на общините, които не са включени в активите на търговските дружества и сдруженията за напояване са публична общинска собственост. Тези съоръжения може да бъдат предоставени за ползване и собственост на сдружения за напояване след тяхното учредяване.
Към 1992 г. хидромелиоративният фонд публична общинска собственост е обхващал 3,5 млн. дка, като са били включени следните съоръжения
-
напоителни язовири над 2 000 бр.
-
водохващания около 1100 бр.
-
напоителни помпени станции около 1600 бр.
-
напоителни канали около 16 300 км
-
изравнители около 830 бр.
-
напорна тръбна мрежа около 16 400 км
Към настоящия момент липсват данни за състоянието на тези хидромелиоративни съоръжения. Налице са само част от язовирите и микроязовирите, тъй като през последните години ежегодно преливат и се разрушават от 10 до 20 микроязовира годишно. Почти всички помпени станции и напорни тръбопроводи са ограбени и унищожени.
Необходимо е да се извърши оглед и актуализация на данни за хидромелиоративните съоръжения общинска собственост.
През последните години голям брой земеделски стопани започнаха да изграждат индивидуални системи за напояване обикновено на трайни насаждения и зеленчукови градини. Предпочитаното напояване за тези условия е дъждуване и капково напояване предвид икономията на вода и лесното автоматизиране на системите. В настоящия момент съгласно данни на ДФ „Земеделие” са подпомогнати земеделски стопанства с общ размер от 80 000 дка. Чрез тези напоителни системи успешно се използват малки собствени водоизточници – кладенци, малки реки и дерета.
Състояние на хидромелиоративните съоръжения за напояване
Тези съоръжения са под непрекъснат контрол, като за тях са полагани относително най-големи грижи, в резултат на което техническото им състояние е сравнително добро.
Същевременно тези скъпи и най-отговорни съоръжения се нуждаят от значителни инвестиции за ремонт и възстановяване, с което ще се гарантира тяхната бъдеща сигурна работа.
От ремонтно-възстановителни работи се нуждаят водовземните съоръжения, основните изпускатели, затворните органи и преливните съоръжения, т.е. гарантиращите безопасната им експлоатация.
Проблемите са различни при масивните и при изградените като временни.
За масивните водохващания проблемите са в две посоки:
-
Разрушаване на водобойната им част с последващо частично рушене на масивния яз, вследствие промяна нивелетата на реките след корекционни мероприятия или от безконтролно добиване на инертни материали.
В тази връзка е наложително издаване на разрешителни за добив на инертни материали от органите на МОСВ да става след съгласуване със собственика на водния обект.
-
Ограбване и разрушаване металните части на повдигателните механизми за регулиране затворите на промивните и водовземни отвори.
За водохващанията временен тип основен проблем са преминаващите високи води в реките водещи до частичното им разрушаване и ежегодно влагане на средства за възстановяване.
Доставната и разпределителната мрежа се разделя на открити канали и закрити водопроводи.
Общовалидно за откритите канали е лошото техническо и експлоатационно състояние, изразяващо в следното:
-
основната част от тях е изградена от 40-те до 80-те години на XX век;
-
част от каналите са необлицовани;
-
частично разрушена облицовка вследствие дългогодишната им експлоатация с практическа липса на водоплътни качества предполагаща големи загуби от филтрация, увеличени значително от големите транспортни разстояния достигащи десетки до над 100 км;
-
по-голямата част от водовземанията са разположени в горната част на профила и за да се подаде вода, се налага завиряване и като следствие значителни загуби и ниска използваемост на водата;
-
кражби на облицовъчни плочи и метални части на вододелите.
За пълното възстановяване на откритата канална мрежа държавна собственост са необходими инвестиции с размер над 500 млн. лв. по данни от анализите към Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор 2012 г
-
Помпени станции и трансформаторни подстанции
Поради факта, че в тези съоръжения е вградено изключително скъпо оборудване: ел. двигатели, помпи, трансформатори, затворни органи, повдигателни механизми, контролно- измервателна апаратура и други, същите са подложени на постоянни набези с цел кражби. Поради липсата на техническа и физическа възможност за охрана част от оборудването е демонтирано и съхранено в складовите бази.
Понастоящем помпените станции се охраняват с радиоелектронни средства и / или жива охрана. Всичко това е свързано с огромни непроизводствени разходи от страна на „Напоителни системи“ ЕАД и сдруженията за напояване.
-
Вътрешно канална мрежа и съоръжения на бившите ТКЗС и АПК
Всички изградени съоръжения са или разрушени напълно, или в крайно лошо състояние, в т.ч. и помпените станции.
Най-сериозно е състоянието на язовирите общинска собственост предвид потенциалната опасност, която представляват за населението, населените места, земеделските земи и изградената инфраструктура.
Част от тях са с неработещи затворни органи на основните изпускатели или затруднено функциониране, разрушени или засипани преливници, прокопани части от стените за монтаж на допълнителни водовземни тръби, свлечени сухи и мокри откоси на стените и нарушени корони на стените.
Изброеното, в съчетание с дългогодишната експлоатация и липсата на необходимата поддръжка и наблюдения във връзка с инженерната сигурност на съоръженията, ги прави реална опасност за разположените под тях населени места, земеделски земи и инфраструктура.
Сподели с приятели: |