SWOT анализ по Приоритет 6: Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони

SWOT анализ по Приоритет 6: Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони

1. Подобряване на възрастовата структура на селското население и предотвратяване на обезлюдяването на селските райони;

2. Повишаване на образователното ниво, квалификацията и уменията на населението от селските райони;

3. Намаляване на бедността и социалното изключване чрез осигуряване на възможности за заетост и за повишаване на доходите от труд;

4. Създаване на възможности за реализация на младите квалифицирани местни жители;

5. Повишаване на качеството и улесняване на достъпа на населението на предоставяните социални, културни, спортни и други услуги в населените места от селските райони;

6. Интегриране на маргинализираните групи, живеещи в селските райони;

7. Диверсификация на местна икономика към неземеделски дейности;

8. Повишаване на производителността на труда;

9. Подобряване на условията за привличане на инвестиции;

10. Подобряване на състоянието на базовата инфраструктура в селските райони: пътища, водопроводи, енергийна инфраструктура, телекомуникационна инфраструктура, медицински центрове, училища, детски градини, културни институти, сгради с религиозно значение, съоръжения за отдих и спорт и др.;

11. Преодоляване на изолираността на населени места в селските райони;

12. Повишаване на степента на енергийната ефективност на инфраструктурата и сградния фонд и дела за използване на алтернативни енергийни източници;

13. Стимулиране на инициативността на местните общности в селските райони;

14. По-широк обхват на информационните технологии и в частност предоставяне на широколентов интернет в селските райони;

15. Изграждане на реално функционираща мрежа за сътрудничество между общностите в селските райони;

16. Разширяване на приложението на иновации;

17. По-ефективно използване на ресурсите за неземеделски дейности.

Идентифицираните мерки, които биха могли да ограничат тези негативни процеси и стимулират развитието на селските райони съгласно Регламент за ЕФЗРСР са както следва:

• 
  Приоритетна област 6 А
  
• 
  Член 18 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 1, 3, 4, 8, 12, 16, 17)
  
• 
  Член 20 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 1, 3, 4, 5, 7, 8, 12, 16, 17)
  

• 
  Приоритетна област 6 Б
  
• 
  Член 21 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 16, 17)
  
• 
  Член 42-45 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 1 – 17)
  

• 
  Приоритетна област 6 В;
  
• 
  Член 21 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 9, 11, 14, 15, 16)
  

• 
  Хоризонтални мерки и по трите приоритетни области:
  
• 
  Член 36 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 3, 4, 5, 9, 13, 15, 16)
  

1. 
   Правна основа
   

2. 
   Принос към приоритетните области и хоризонталните цели
   

През 2011 г. населението в селските райони е 2 903 101 души, които съставляват 39,4% от общия брой на населението. Те живеят в 208 града и 3 918 села, като от тях 48,2% – в градовете и 51,8% – в селата.

Селските райони се характеризират с по-неблагоприятна възрастова структура в сравнение с градските. Относителният дял на хората в работоспособна възраст (64,8%) е значително по-нисък от този в градските райони (70,5%), а делът на жителите над 65-годишна възраст (21,4%) е по-висок, отколкото в градските (16,6%). Във възрастовата структура на отделните планови райони са налице известни разлики.

Най-незадоволителна структура се наблюдава в Северозападния район – делът на населението в трудоспособна възраст е най-нисък (64,3%), а този на жителите над 65 години е най-висок (22,8%). Структурата на населението в селските общини от района също е най-неблагоприятна в сравнение със другите райони – най-нисък дял на населението в трудоспособна възраст (61,0%) и най-висок дял на това в над трудоспособна възраст (26,0%). В Северозападния район се намира общината с най-лоша възрастова структура в България, в която трудоспособното население е едва 42,7%, а това на възраст над 65 години е 54,0%.

Образователната структура на населението в селските райони е по-неблагоприятна както в сравнение с градските райони, така и със страната като цяло. Общият дял на населението със средно или висше образование в тях (48,4%) е по-нисък от този за страната и значително отстъпва от средния дял за градските райони (72,4%). Най-нисък дял на посочените две групи е налице при селските общини в Североизточния район (39,9%), а най-висок – в Югозападния район (59,9%).

Според данни на НСИ към 01.02.2011 г., в селските райони икономически активни са 1 133 404 души. Селските общини се характеризират с нисък процент на трудоспособното население (65%) в сравнение с градските райони (71%), което се дължи главно на застаряването на селското население. В допълнение на това и икономическата активност е ниска. Към февруари 2011 г. 60% от населението в трудоспособна възраст в селските райони е заето или търси активно работа в сравнение с 70% в градските. По-ниското ниво на икономическа активност се обяснява със слабите възможности за работа в селските райони. Общият брой на заетите в селските райони е 904 378 души и те съставляват 48% от населението в трудоспособна възраст при 61% за градските. Регистрираното ниво на безработица в селските общини все още остава сравнително високо – 20.2% при средно 12.1% в градските. През 2011 г. в 28 селски района нивото на безработица надхвърля 30%. Високата безработица при младите е основен фактор за намаляване на процента на тази група във възрастовата структура на населението в селските райони. Частта на учащите от общия брой на икономически неактивното население е два пъти по-малка в селските от тази в градските общини. Това е за сметка на по-големия дял на пенсионерите и хората, които са заети само с домашни или семейни задължения. Това обикновено включва заетост в домашните стопанства, която няма как да бъде отчетена като трудова заетост от официалната статистика.

Голяма част от икономически неактивното население в селските райони на възраст между 15 и 29 години се занимава единствено с домашни и семейни задължения - 25% в сравнение с 14% в градовете. Основният проблем в селските райони е високото ниво на дългосрочната безработица, която е почти 3 пъти по-висока от тази в градските райони. Въпреки това е изключително трудно намирането на квалифицирани работници от страна на предприемачите в тези райони. Основна причина е влошаване на качеството на работната сила в селските райони поради влошаване на образователната и възрастовата структура на населението. Същевременно преобладаващата част от предприятията в селскостопанския сектор са в селските общини – близо 67% за 2010 г.

Туризъм

Легловият капацитет на средствата за подслон в страната е достигнал 276 хиляди легла към 2008, докато през 2005 г. е бил 242 хиляди, като нарастването за този период възлиза на 14%. От тях 173 хиляди са в селските райони или 62.9%. Легловият капацитет в хотелите е 239 хиляди, от тях на селските райони се падат 60.6%.

Нощувалите лица за 2008 са 5 милиона, като от тях само 43.6% нощували в селските райони. Процента на чужденците е приблизително един и същ за градските и селските райони и средно за страната е 44%. Селските райони се радват на по-висок среден престой в сравнение със средния в страната – 4.6 дни при 3.6 за страната. Като цяло средния престой на чуждестранните туристи е по-висок в сравнение с този на местните.

Структурата на туристическия сектор е доминирана от малки и средни предприятия.

Разглеждайки селските райони в икономически план, при разпределението на предприятията по големина се вижда, че основната част са микропредприятия. Преобладаващата част от предприятията в селскостопанския сектор са в селските общини. Селскостопанските предприятия произвеждат близо 40% от общата продукция за 2010 г. Общият размер на ДМА като цяло се запазва на стабилни нива през разглеждания период и не се наблюдават значителни изменения, което е индикатор за отсъствието на значителни инвестиции за периода 2008–2010 г. като цяло. Разглеждайки селскостопанските предприятия, се вижда значителен ръст в сумата на ДМА, като е налице устойчива годишна тенденция на нарастване. Увеличението е значително по-осезаемо в селските райони – близо 34% при 27% за градските общини.

Подпомагането на стартиращи и действащи микро- и малки предприятия на територията на селските райони ще подобри тяхната конкурентоспособност, производителност на труда, ще подобри възрастовата структура на населението, ще допринесе за създаване на заетост и повишаване на доходите в селските райони, ще насърчи въвеждане на иновациите и по-ефективното използване на ресурсите за неселскостопански дейности.

Местната икономика зависи в голяма степен от селското стопанство - около 50% от заетостта и доходите в селските райони имат за източник селскостопанската дейност. В същото време наблюдаваме небалансирано развитие на селското стопанство - между 2003 и 2011г. делът на растениевъдството в общата селскостопанска продукция нараства от 61,5% на 69,2%, съответно делът на животновъдството пада от 38,5% на 30,8%. Освен това, слабо се използват местните природни ресурси и добивите от основните селскостопански култури са на ниво от около 60% от средните за ЕС. Всичко това обуславя недобрите възможности за реализация на младите квалифицирани местни жители, слабата конкурентоспособност по отношение привличането на инвестиции и отсъствие на вътрешни източници на инвестиции. В допълнение, поради ограничение в публичните и частните ресурси на местно и национално ниво, в селските райони е налице незадоволително ниво на основните услуги – образование, здравеопазване, социални услуги, ИКТ, култура, спорт и др. Ето защо, включването в обществения живот и достъпът до информация са силно ограничени, а бедността е основен проблем.

- Подкрепа на диверсификацията на икономиката в селските райони;

- Подкрепа на младите фермери и предприемачи

-Подкрепа на микро- и малки предприятия;

-Подкрепа на инвестициите във ВЕИ и туризъм в селските райони;

Развитието на стопанства и предприятия в неселскостопански дейности следва да се насочва към:

- насърчаване на заетостта и разкриване на качествени работни места в селските райони и запазване на вече съществуващите работни места;

- намаляване на сезонните колебания в заетостта;

- развитие на неселскостопанските сектори извън селското стопанство;

- преработката на селскостопански продукти, хранително-вкусовата промишленост и насърчаване на бизнес интеграцията и местните междуотраслови връзки.

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи

Земеделски производители, новообразувани микро-/ или малки предприятия, регистрирани като Еднолични търговци или юридически лица по ТЗ или закона за кооперациите, физически лица, регистрирани по Закона за занаятите.

1. подпомаганата дейност да се извършва в селски район;

2. за новообразуваните предприятия - да са регистрирани не повече от 12 месеца преди кандидатстване

3. да имат разработен бизнес план за новата дейност, който да показва икономическа жизнеспособност на инвестицията за срок от 5 години.

4. изпълнението на бизнес плана трябва да започне в срок до 12 месеца от решението за отпускане на помощта;

5. дейността да няма отрицателно влияние върху околната среда.

Принципи, отнасящи се до определянето на критерии за подбор:

• 
  дейността предвижда създаване на заетост - минимум 2 работни места;
  
• 
  дейностите са в областта на производствени дейности или туризъм;
  
• 
  дейностите са в областта на производство и/или въвеждане на ВЕИ системи.
  

Фиксирано плащане - не може да надвишава 70 000 евро. Плащането се извършва на 2 транша, представляващи авансово плащане – до 3 месеца от сключване на договор и година по избор на кандидата, но не по-късно от петата година и не по-рано от третата година от изпълнението на бизнес плана.

75 % ЕЗФРСР и 25% НС

2a) Улесняване на преструктурирането на стопанства със сериозни структурни проблеми, по-специално стопанства с ниска степен на пазарно участие, пазарно ориентирани стопанства в определени сектори и стопанства, нуждаещи се от разнообразяване на селскостопанските дейности;

А) Изграждане, придобиване, включително отпускането на лизинг, или подобренията на недвижимо имущество;

Б) Закупуване или вземането на лизинг на нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите;

В) Общи разходи по букви а) и б), например разходи за хонорари на архитекти, инженери и консултанти, разходи за хонорари, свързани с консултации относно екологичната и икономическата устойчивост, включително проучвания за техническа осъществимост и придобиване на патенти или лицензии, марки или процеси;

Г) принос в натура

Бенефициенти

ЕТ и юридически лица, регистрирани земеделски производители, със седалище в селски район.

- ЕТ и юридически лица, регистрирани земеделски производители, със седалище и осъществяващи дейност в селски район

- инвестицията да няма отрицателно влияние върху околната среда

Принципи, отнасящи се до определянето на критерии за подбор

Инвестиционна помощ

- 75% от общите допустими разходи, в рамките на „минималните помощи“.

75% ЕЗФРСР, 25% НС

Минимална стойност на проекта – 5 000 евро

Максимална стойност на инвестицията – 400 000 евро

За да се избегне припокриването между Оперативна програма „Иновации и предприемачество“ (ОПИП) и ПРСР, подкрепата за инвестиции в неземеделски дейности за действащи и стартиращи малки и микропредприятия в селските райони ще се предоставя само в рамките на ПРСР. Микропредприятията, включително стартиращите иновативни фирми, ще са допустими за подкрепа по ОПИП само ако осъществяват дейността си в градски общини.

Чл. 21 от Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

- По приоритет по чл. 5, (4), буква„б“ – Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство, с акцент върху следната област: Подобряване управлението на водите;

- По приоритет по чл. 5, (5), буква „в“ –Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към устойчива на изменението на климата икономика с ниски нива на въглеродни емисии в сектора на селското стопанство, храните и горското стопанство, с акцент върху следните области: Улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци, остатъци и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката;

- По приоритет по чл. 5, (6), букви „б“ и „в“ – Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони, с акцент върху следните области: Стимулиране на местното развитие в селските райони; Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ), използването и качеството им в селските райони.

Подпомагането по тази мярка обхваща:

1.1. Строителство, реконструкция и рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища и улици и съоръженията и принадлежностите към тях (водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения; пътните знаци; пътната маркировка; светофарните уредби; автономните телефонни колонки; крайпътните насаждения; аварийните площадки; крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих; енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени; предпазните огради, направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението, велосипедни алеи);

1.2.Инсталиране на енергоспестяващо улично осветление и осъществяване на мерки за повишаване на сигурността и предотвратяване на престъпността, като например поставяне на осветление на паркови площи, охранителни системи за наблюдение на обществени места и др;

1.3.Възстановяване, ремонт и реконструкция на сгради с религиозно значение, в това число и дейности по вертикалната планировка, подобряване на прилежащите пространства. При възстановяването, ремонта и реконструкцията на тези обекти е необходимо да се внедряват и мерки за енергийна ефективност включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзка към системи за топлоснабдяване, газоснабдяване или инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е техническо възможно и икономически целесъобразно и няма да наруши облика на сградата. Инвестициите задължително трябва да създават и достъпна архитектурна среда за хората с увреждания;

1.4.Реконструкция и ремонт на общински сгради- покрив, фасада, дограма, стълбищна клетка, външни и вътрешни коридори, врати, площадки, асансьори, водоснабдителна, канализационна, електрическа, отоплителна, телекомуникационна инсталация, пожарни кранове, ремонт и реконструкция на вътрешните помещения в сградите, санитарните възли и др. Също така е необходимо при строителство, реконструкция и ремонта на тези обекти да се внедряват и мерки за енергийна ефективност включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзка към системи за топлоснабдяване, газоснабдяване или инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е техническо възможно и икономически целесъобразно. Инвестициите задължително трябва да създават и достъпна архитектурна среда за хората с увреждания;