Програма за реализация на общинския план за развитие 146


АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ ПРИ СОЦИАЛНИТЕ, ТЕХНОЛОГИЧНИ, ИКОНОМИЧЕСКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ, ПРАВНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ НА ОБЩИНА СЛИВО ПОЛЕ



страница16/24
Дата25.07.2016
Размер4.57 Mb.
#6138
ТипПрограма
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   24

АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ ПРИ СОЦИАЛНИТЕ, ТЕХНОЛОГИЧНИ, ИКОНОМИЧЕСКИ, ПОЛИТИЧЕСКИ, ПРАВНИ И ЕКОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ НА ОБЩИНА СЛИВО ПОЛЕ


1.7.2.1. Социални фактори

Наблюдаваме тенденцията за намаляване на населението в периода 2004-2012 г. в Община Сливо поле. Основните причини за тази тенденция са отрицателният естествен прираст на населението и миграционните процеси. В града живеят 28,06% (2 962 души) от населението в общината, докато в селата живеят 71,93% (7 591 души). Абсолютното намаление на градското население за периода 2004-2012 г. е 1 997 души, а селското население за периода е 1 695 души.

По отношение разпределението на населението по пол, в Община Сливо поле се наблюдава превес на жените, като картината е аналогична както за страната, така и за областта и за СЦР. През 2012 г. продължава процесът на остаряване на населението в общината. Тенденцията на остаряване на населението ще доведе до промени в неговата основна възрастова структура - разпределение на населението по пол, в и над трудоспособна възраст. Остаряването на населението ще доведе и до повишаване на средната възраст на населението.

Като цяло населението в трудоспособна възраст намалява, а населението в над трудоспособна възраст се увеличава и като брой и като дял от общото население. Както и през предходните години, така и през 2012 г. основни проблеми за демографското развитие в общината продължават да са задържащото се високо ниво на смъртност и сравнително по-ниската средна продължителност на живота.

Тези процеси имат сериозни негативни последици в различни аспекти на обществения живот и в бъдеще ще доведат до:

- Намаляване на икономически активното население в перспектива;

- Нарастване на публичните разходи поради увеличаване броя и дела на зависимите възрастни хора, респективно нуждата от средства за пенсионно и здравно осигуряване.

Необходими са спешни мерки за увеличаване на производителността на труда във всички сфери и икономически отрасли, за да се компенсира евентуалният дефицит на работна сила на пазара на труда.

Като цяло, общият брой на живородените деца в Община Сливо поле не се променя съществено през периода 2004 – 2012 г., като известното намаление през 2010-2012 г. може да се обясни с въздействието на икономическата криза, като подобна тенденция се наблюдава и за областта като цяло. В Община Сливо поле се наблюдава и характерното за цялата страна увеличаване на средната възраст за раждане на майките. Докато през 2004 г. живородените от майки на възраст 20-24 г. са били 40%, то през 2012 г. делът им е намалял на 33%. Същото се наблюдава и за майките до 20 г. и обратното се наблюдава при майки на възраст 25-29 г. Тенденциите за увеличаване на възрастта за раждане на деца, може да се обясни с желанието за придобиване на по-високо образование, желанието за успешна реализация в различни форми на заетост и увеличените изисквания, включително разходи за отглеждане и възпитание на децата. Като цяло, увеличаването на общия коефициент на смъртност и запазването на средната продължителност на предстоящия живот може да се оцени като негативна тенденция от гледна точка на социално-икономическото развитие на областта. От друга страна, тези тенденции създават предпоставки за задълбочаване на процеса на стареене на населението, обстоятелство, което трябва да бъде отчетено при планиране развитието на областта. Смъртността оказва сериозно влияние върху демографските параметри на областта. През целия наблюдаван период тя е с подчертано високи нива в селата от областта, където е съсредоточено предимно възрастно население.

По отношение на естествения прираст в Община Сливо поле се запазва тенденцията към високи отрицателни стойности.

Данни в сравнителен план за равнището на безработицата показват, че на територията на Област Русе има обща тенденция към намаление до 2009 г., когато това равнище е повлияно от по-неблагоприятната конюнктура за страната като цяло. Независимо от индикациите за снижаване на диспропорциите на областно ниво, остава тревожната тенденция за трайно високи равнища на безработицата в някои от общините на областта, като Ветово, Борово, Ценово и др., където е необходима целенасочена подкрепа за решаване на този проблем. Равнището на безработица за областта, на база официално публикуваните данни от Агенцията по заетостта за страната, е 10,8%, при 10,5% през предходния месец. Най-високо то е в Община Ветово - 36,1%, следват общините Борово - 34,6%, Ценово - 30,8%, Две могили - 24,9%, Сливо поле - 19,6%, Бяла - 18,6%, Иваново - 16,6%, и най-ниско в Община Русе - 7%. Средното равнище на безработица за страната е 11,5 на сто.

В Област Русе се наблюдават значителни различия по отношение на средната годишна работна заплата през наблюдавания период за отделните общини. Като цяло средната работна заплата за Община Сливо поле е по-ниска от стойностите и изостава от средната за областта. Този факт е изключително тревожен и е една от най-сериозните причини за миграция на квалифицирани млади хора към други региони на страната и чужбина.

Публично достъпните демографски прогнози съставени от НСИ само до ниво област показват, че населението на област Русе през 2060 г. при хипотеза на конвергентност следва да бъде 158 098 души, което означава намаление спрямо 2015 г. с 30.3% В случай на относително ускоряване на демографското и социално-икономическо развитие, населението би могло да достигне 171 126 души или намаление с 24,68%. При относително забавяне на развитието, населението на областта може да достигне до 151 435 души или намаление с 33,18%. Макар и прогноза за областта тези тенденции следва да се установят и в общината дори и с по-засилени отрицателни стойности.

В очертаната демографска картина на Община Сливо поле се проявяват няколко основни тенденции, които имат цялостно влияние върху състоянието и бъдещото развитие на социалния капитал в общината, а именно:

- Тенденция към застаряване на населението, което се отразява върху дела на икономически активното население;

- Отрицателен естествен прираст на населението;

Прогнозата за динамика на населението показва тенденция на продължаващо задълбочаване на процеса на стареене на населението до 2050 г., което е сериозно предизвикателство за заетостта и социално-икономическото развитие. Пазарът на труда ще остане слаб, въпреки че се наблюдава забавяне на темпа на спад на заетостта. Стратегическите цели при политиката по заетоста следва да бъдат:

- увеличаване на заетостта и ограничаване на безработицата

- повишаване на икономическата активност и трудовия потенциал на населението.

Очакваните високи нива на безработица ще продължат да оказват задържащ ефект върху растежа на доходите от труд в следващите години.


1.7.2.2. Технологични фактори

Съвременните технологии ще се основават на постиженията на научно-техническия прогрес и ще бъдат насочени към производството на даден продукт, материален продукт или информационен. В технологичните фактори следва да се включват не само технологичните усъвършенствания, но и различни начини за постигане на икономически растеж чрез въвеждане на нововъведения и иновации. Тук следва да се включват и трансферът на технологии – процес на придвижване на технологиите от лабораториите до пазара.

В следващия програмен период ЕК, в контекста на цел „Сближаване“ чрез Европейския фонд за регионално развитие ще насочва своята помощ именно към развитието на научните изследвания и технологично развитие, иновациите и предприемачеството. По отношение на цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“ приоритетите са прегрупирани в три области:

1. Икономика на знанието и иновациите, именно в областта на повишаване на регионалните иновации, предприемаческия дух и създаването на нови финансови инструменти за фирмите; Околна среда и превенция на риска, включително рехабилитация на замърсени земи, насърчаване на енергийната ефективност, насърчаване на екологично чист градски транспорт и разработването на програми за предотвратяване и управление на природните и технологичните рискове;

3. Достъп до транспортни и телекомуникационни услуги от общ икономически интерес, по-специално укрепване на второстепеннитe мрежи и насърчаване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) от страна на МСП.

Развитието на мобилните оператори и интернет доставчици в общината ще бележи значителен напредък, най-вече що се отнася до разширяването на обхвата на мрежата, въвеждането на нови услуги и технологии - високоскоростни мобилни технологии услуги от трето и четвърто поколение.


1.7.2.3. Икономически фактори

Конкретни данни за произведения БВП в Община Сливо поле няма, поради което са използвани данни за произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) на ниво област Русе. По окончателни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) за област Русе през 2010 г. възлиза на 1 648 млн. лева по текущи цени, като спрямо стойността на показателя през 2006 г. се наблюдава увеличение с 20.6 %. Текущият обем е с 5.7% по-малък от създадения БВП за областта в сравнение с 2009 година. Делът на БВП за област Русе е 2.3% в общо произведения за страната за 2010 година. На човек от населението се падат 6 646 лв. от стойностния обем на показателя. Създадената от отраслите на регионалната икономика брутна добавена стойност за областта през 2010 г. възлиза на 1 419 млн. лв. по текущи цени, което представлява 2.3% от общо генерираната добавена стойност за страната и бележи ръст спрямо 2006 г. с 23.8%. През 2010 г. водещ отрасъл в Община Сливо поле е преработващата промишленост с 61,7% от произведената продукция за общината, следвана от Селско, горско и рибно стопанство – 35,5% от произведената продукция за общината. На трето място е секторът на „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” с 2 % от произведената продукция.

Основните преработващи предприятия на територията на Община Сливо поле са: на „АСТРА БИОПЛАНТ” ЕООД; „БЕЛТАРТ” ЕООД; УДЕКС ЕООД с предмет на дейност добиване на дървесина, дървопреработка, производство на биогорива; Свинекомплексите в с. Голямо Враново, Бръшлен и Юделник, СУНИВЕРС ООД с предмет на дейност производство и продажба на изделия от сладкарската и хранително-вкусовата промишленост, ФИШЕРИ 2009 ООД с предмет на дейност рибовъдство, търговия с риба и рибни продукти, Солей ООД за преработка и пакетиране на ядки, ЗП Сезгин Дауд – с предмет на дейност цех за белене на семки.

Можем да направим следните изводи:



  • Община Сливо поле изостава по основните икономически показатели (БВП, БДС, ДМА, брой наети и др.) от средните за страната;

  • Все още в Община Сливо поле няма реализиран модел на Публично-частно партньорство, като се изключи Местната инициативна рибарска група Главиница-Тутракан – Сливо поле.

  • Отрасловата структура на икономиката в Община Сливо поле запазва своя характер;

  • Преобладаващата част от стопанските субекти са малки и средни предприятия с персонал до 9 и от 9-49 души персонал, като техния брой ежегодно се увеличава;

Средносрочната перспектива до 2020 г. за регионите в Европа поставя Северен централен район и Област Русе сред силно уязвимите пред предизвикателствата на глобализацията, демографските и климатичните промени и засилената конкуренция за привличане на инвестиции. Общините от областта са обект на недоброто покритие с транспортна мрежа, проблеми с достъпа през зимните месеци, ограниченото предлагане на обществени услуги. Работната сила също е подложена на негативните общонационални процеси на застаряване, като местната динамика на тези процеси изпреварва националната. Преките чуждестранни инвестиции в областта не отбелязват значително нарастване през последните години и заемат сравнително малък дял в общия обем на привлечените чужди средства за страната. Друг риск е високият среден коефициент на безработица и ниският среден коефициент на заетост. Стопанските възможности, предоставяни от съседството на река Дунав и възможностите за трансгранични стопански отношения, за момента също остават по-скоро неоползотворени. Преодоляването на тези рискове е основно предизвикателство пред развитието на областта и общината в периода до 2020 г.

Европейската комисия (ЕК) остави непроменена прогнозата си за икономическия растеж на България за тази и следващата година – съответно 1,4% и 2%. За 2015 г. обаче очакванията на Брюксел са ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) да се забави до 0,8%. Очакванията на ЕК за икономическия растеж у нас са по-ниски от предвижданията на финансовото министерство, което заложи 1,9% ръст на БВП в бюджета, каквито са и очакванията на Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие. Прогнозата на ЕК се доближава единствено до тази на Международния валутен фонд (МВФ), който очаква икономически растеж от 1,5 на сто. Що се отнася до инфлацията, ЕК очаква тя да се задържи почти стабилна през следващите три години и да достигне 2,6% през тази година, 2,7% през следващата и да падне до 2,5% през 2015 г. По отношение на безработицата ЕК очаква през тази година тя да остане без промяна на ниво от 12,2%, да се свие до 11,9% през 2014 г. и да нарасне до 12,7% през 2015 г.


1.7.2.4. Политически фактори

През 2013 година България преживява известни политически трусове, в резултат най-вече на проблеми в социалната политика и политиката по доходите през последните години. В резултат от остротата на поставените от гражданското общество и населението като цяло проблеми в краткосрочен и средносрочен план може да се очаква промяна в мисленето и действието на политиците и политическите партии и насочване на усилията на държавата, за стимулиране на икономиката и повишаване доходите на българските граждани.

В момента политическата стабилност в държавата е застрашена от големите сътресения и колебания в обществото, които в последствие при смяна на политическия модел, крият само по себе си нови рискове и забавяне изпълнението на определени политики за областта. Като общ политически извод се налага мнението, че случващото се в политическия живот може да застраши икономиката и развитието на страната като цяло.

До 2017 г. се очакват следните избори, които ще имат своето влияние и последствия:



  • През 2014 година - европейски избори (избори за членове на Европейския парламент от Република България)

  • През 2015 година - местни избори (избори за общински съветници и кметове на общини и кметства).

  • През 2016 година- избори за президент и вицепрезидент на републиката.

  • През 2017 - парламентарни избори (ако няма предсрочни избори).


1.7.2.5. Правни фактори

На практика почти всеки нормативен акт, приет от Народното събрание или органите на централната изпълнителна власт, отнасящ се до общините, имат отражение върху местната политика. Промените в закона за бюджета, трудово законодателство, данъчната политика, както и директиви и регламенти на Европейския съюз биха могли да окажат съществено влияние върху развитието на общините и областта като цяло.

В бъдеще процесите на финансова децентрализация в България следва да се задълбочат и ускорят, като се дадат все повече правомощия на общините и се подобри системата от трансфери от централния бюджет. Предстоящите въпроси по отношение регулирането на общински и държавни болници, общински и държавни училища тепърва ще оказват сериозно влияние върху местната политика и върху обществото като цяло. В момента общините не могат сами да реализират никакви политики в областта на образованието и здравеопазването. Отделят се средства от местните бюджети за ремонт и издръжка, но общините нямат механизми, с които да влияят върху учебните програми, учебния процес и училищния живот като цяло. Политиката по отношение на здравните заведения и здравните услуги също е извън възможностите на общината.

Промени в нормативната уредба и нейната сложност могат да ограничат планираните действия и да увеличат вероятността за допускане на грешки, както и рискове да бъдат преустановени публични услуги. С навлизане в следващия програмен период, общините са изправени пред изпълнението на големи проекти с европейско финансиране, които без необходимата финансова и административна подкрепа от държавата не биха постигнали своите цели.



1.7.2.6. Екологични фактори

На цялата територия на Община Сливо поле няма съществени замърсители на въздуха, тъй като няма развити производства, явяващи се източници на замърсяване с прах, серен двуокис, азотен двуокис, сероводород, прекиси и хлороводород. В общината локални замърсители на въздуха са трите свинекомплекса, действащи в селата Г.Враново, Бръшлен и Юделник. Замърсители с изгорели газове и прах целогодишно се явяват автомобилите, движещи се по главен път Русе-Силистра и улиците в населените места; през зимния период замърсяването на въздуха се дължи на отопляването с твърдо гориво – предимно въглища - във всички населени места.

Изграждането на пречиствателна станция за отпадъчни води и битова канализация ще е приоритет на общината през следващия планов период 2014-2020 г.

Финансирането на закриването и рекултивацията на депата за битови отпадъци следва да е приоритетно за бъдещото екологично развитие на общината.

На територията на общината няма опасност от превишени норми на радиацията, измервания се правят на всеки осем часа ежедневно.

В Община Сливо поле отсъстват източници на шумови замърсявания, източник на шум е автомобилния поток по главен път Русе-Силистра, като нивото на шума се определя от състоянието на пътната настилка. Шумът в околната среда ще представлява значителен екологичен риск и ще е заплаха за общественото здраве в бъдеще. Можем да очакваме, че тази тенденция ще се запази.



Непоправими последствия върху екосистемите в областта могат да бъдат предизвикани и от глобалните промени, свързани с изтъняването и изчерпването на озоновия слой около Земята, както и промените в климата.

Нещадящото използване на вода от населението и липсата на възобновяеми системи за пречистване и повторно ползване за напояване на публични пространства също представлява риск пред екологичното равновесие и устойчивото развитие.





  1. Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница