Да се свети Твоето име. Да дойде Твоето царство. Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята. . . . Защото царството е Твое и силата, и славата, завинаги. Амин. (Матей 6:9-10, 13б).
Завърших един доста подробен анализ на Великото поръчение. Надявам се, че съм дал солидни и основани на Библията отговори на трите ни отправни въпроса:
Какво е Великото поръчение?
Каква е целта на Великото поръчение?
Какво е естеството на Великото поръчение?
Вярвам, че дадените отговори ще засилят надеждата, ще разширят видението и ще насърчат работата.
Смятам, че промяната, която е най-необходима днес в християнските кръгове, за да възстановим величието на Великото поръчение, е сериозна промяна към практично, приложно християнство. Съвременната църква е сполетяна от три разлагащи фактора:
(1) Широко разпространена, усмихната повърхностност, толкова характерна за мегаслуженията и голямата част от християнските публикации, радио и телевизионни излъчвания, която до голяма степен е следствие от пренебрегване на Великото поръчение.
(2) Обществено отстъпление от десетилетия насам, което до голяма степен се е зародило от неправилно разбиране на Великото поръчение.
(3) Отричане на времевата перспектива на Великото поръчение.
Църквата и повърхностността
Относно проблема с повърхностността, Джон А. Спраул се оплаква: “Трагедията днес . . . е очевидната липса на интерес към проповядването на учения в църквата . . . Пленена от манията за ‘християнски’ забавления и психология, църквата още повече се влошава.”531 Относно все по-бързите промени в тази насока в американските евангелски църкви, Дейвис Уелс предупреждава, че: “Тласъкът към промяна идва отвън, а не отвътре, и този тласък е предимно социологически, не теологичен.”532
Твърде голяма част от популярната нагласа за църковен растеж принизява ролята на библейското проповядване и поучаване в полза на харесващи се на тълпата кривения с цел да се привлекат в църквите ориентираните към забавления маси.533 След това тези маси трябва постоянно да бъдат забавлявани чрез хвърляне на християнската теология на лъвовете. Вайсбергер пише за влиятелния евангелизатор Дуайт Мууди през миналия век: “той завърши свеждането на евангелизирането до въпрос на техника и персоналност.”534 Коментарът на Норт е уместен:
Чудно ли е, че в проповедите днес не се набляга на доктрината за вечното осъждение? Чудно ли е, че за Бог се говори най-вече като за Бог на любовта, и рядко като за Бог на неописуемия вечен гняв? Д. Л. Мууди, американски евангелизатор от началото на века, дава пример като отказва да проповядва за ада. Той изказва абсурдното твърдение: “Досега страхът никога не е довел човек при Бога” Това, че един известен евангелизатор може да направи такова теологично неподкрепено твърдение и да очаква някой да го приеме сериозно, свидетелства за теологично изроденото състояние на съвременното евангелско християнство. То не се е подобрило от времето, когато той го е казал.535
Ако християнският живот не е стъпил на здрава доктринална основа, няма правилна отправна точка за цялостна християнска вяра.
Църквата и отстъплението
Относно проблема с отстъплението, Франсис А. Шефър пише:
Основният проблем на християните в тази страна приблизително от осемдесет години насам е, че по отношение на обществото и по отношение на властта те гледат на нещата като части, вместо като едно цяло. . . .
Защо християните схващат толкова бавно . . . ? Това идва от неправилна, “платонистка” духовност. Тя е платонистка в смисъл, че пиетизмът рязко разделя “духовния” и “материалния” свят – като отдава малка или никаква важност на „материалния” свят. . . .
Християнството и духовността се ограничават до малка, изолирана част от живота.536
Изолирайки живота в тесни кутийки и издигайки “духовното” над “материалното,” Църквата се е отказала от света и се е оттеглила зад четирите си стени. Самият факт, че църквите често организират “оттегляния” (англ. “retreats”; игра на думи, „уединение,” но също „отстъпление”) неволно показва приемането на този начин на мислене. Когато има тенденция към отстъпление, няма правилна практика за цялостна християнска вяра.
Тялото на Христос (Църквата) опасно атрофира заради хроничното отстъпление и атаката на остра повърхностност през последните години. А възстановяването истинската сила на семейството, църквата и държавата ще отнеме усилия и време. За щастие Великото поръчение, когато е правилно разбирано, ни дава силата, необходима за усилията (“Аз съм с вас”, обещава Този, Който има “всяка власт”) и времето, необходимо за задачата (“до края на века”).
Църквата и времето
Малко неща са действали по-разрушително върху прилагането на завършен, библейски основан християнски мироглед от времевите очаквания на човека. Класически, макар неволен пример на това се вижда от интервю с евангелизатора Били Греъм, правено преди няколко години.
В. Ако трябваше да живеете отново живота си, какво бихте направили по различен начин?
О. Едно от нещата, за които съжалявам най-много, е че не съм учил достатъчно. Бих желал да бях учил повече и да проповядвах по-малко. . . . Доналд Барнхаус казваше, че ако знаел, че Господ ще дойде след три години, щял да прекара две от тях в учене и една в проповядване. Опитвам се да наваксам това.537
Подобен проблем признава и Тим Лахей. Много християни обзети от приближаването на края на времето с всичките му ужаси (според техния диспенсационалистичен възглед):
Повечето добре осведомени християни очакват второто идване на Христос и периода на скръбта, който Той предсказа преди края на епохата. Понеже настоящото положение в света прилича на онова, което Библията пророкува за последните дни. . . , те заключават, че завладяването на нашето общество от силите на злото е неизбежно; затова не правят нищо, за да му се съпротивят.538
Голяма част от съвременното разпространение на тази съкратена времева перспектива може да се проследи до движението на Братята през 30-те години на 19 век. У. Блеър Нийтби дава интересен анализ на посвещението на “братята” към този възглед:
Движението на Братята се основава на изучаването на неизпълнените пророчества и на очакването на непосредственото завръщане на Спасителя. Ако някой беше казал на първите “братя”, че три четвърти от века може да изминат и църквата все още да си стои на земята, отговорът вероятно би бил усмивка, отчасти от съжаление, отчасти от несъгласие, изцяло от неверие. А точно така се и оказа. Невъзможно е да не уважаваме надежди, толкова близки до пламенно посвещение, но сега е ясно, че Движението на братята се оформя под влияние на заблуда и тази заблуда е оставила своите следи върху най-отличителните характеристики на системата.539
Били Греъм, Тим ЛаХей и милиони други християни приемат възгледа за идването на Христос “всеки момент”, което съкращава тяхната историческа перспектива. Някои са довели този възглед до логични, но неудобни крайности. Виждаме най-ясните примери в книгата на Едгар Уайзнънт, 88 причини да вярвам, че грабването е през 1988540 и Хал Линдзи, 80-те: Предстартово броене до Армагедон.541 Скоро към тях ще се присъедини Ричард Рулинг със своята книга Меч над Америка, за която се говори, че сочи началото на 90-те като времето за Армагедонската битка.542
Тъжно е, но тези хора вървят по стъпките на поредица от провалили се пророци. Този възглед за “всеки момент” е поддържал Греъм да работи прилежно, дори и ако не се е приготвял старателно да го прави дълго време. Той е държал твърде много други християни да не правят нищо, далеч от огъня (освен в малкото забележителни изключения като анти-порнографията и защитата на неродените деца), докато очакват края. Но дългият, свързан с растежа, изпълнен с надежда възглед за историята е основополагащ за всеки сериозен библейски подход към живота.543 Ако има тенденция за прогласяване на “блокирано бъдеще”, няма има прогласяване на цялостна християнска вяра.
Заключение
Правилното разбиране на Великото поръчение е съществено за Църквата, за да се съсредоточи в подготовката за 90-те и предизвикателствата на новия век. Макар да чуваме много слухове за “смайващия растеж на църквата в бивши не-християнски части на света” и “в цяла Азия и в по-голямата част от Африка безпрецедентен брой хора идват към Христос,”544 за което сме благодарни, не трябва да ставаме лениви в прогласяването на здравото учение и практика. В един скорошен доклад популярни теолози като Дж. Н. Д. Андерсън, Кларк Пинък и Чарлз Крафт допускат, че “ако някой неевангелизиран човек се покае и пожелае Божията милост, той ще бъде спасен чрез делото на Христос дори ако е невежа относно това дело.”545 Видни евангелски християни като Дж. И. Пакър и Роджър Никол допускат “известна възможност за спасението на неевангелизираните”, докато Доналд Блош „потвърждава възможността за обръщане след смъртта.”546
Християните трябва да започнат да прилагат Великото поръчение, всъщност цялото Писание, към основните институции на обществения ред: семейството, църквата и държавата. Това важи особено за американските християни, които сега не само от една страна имат светско хуманистично управление, но от друга също и едно все повече нехристиянско общество. “Сега в САЩ има повече мюсюлмани, отколкото методисти.”547 Всъщност само за десет години мюсюлманското население се е увеличило с 300%.548
За семейството трябва да помним, че ако “обучаваме детето в пътя, в който трябва да ходи”, “то няма да се отдели от него, дори когато остарее” (Притчи 22:6).
За Църквата трябва да помним, че “дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие” (1 Петрово 4:17а).
Относно държавата трябва да осъзнаваме, че “ако народът Ми, който се нарича с Моето име, смири себе си, та се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще му простя и ще изцеля земята му” (2 Летописи 7:14).
Във всичко това трябва да се покоряваме на Този, Който има “всяка власт на небето и на земята.” Трябва да правим това като се покоряваме на Неговите заповеди: “и тъй, идете, и научете народите, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.” Ако правим това, винаги можем да се радваме в уверената надежда: “Ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века”. И когато се захванем със задачата, можем уверено да заявим, “Амин” (евр.: “така да бъде”). Защото това е величието на Великото поръчение, намиращо се в Матей 28:18-20.
Сподели с приятели: |