Програма за световна евангелизация, която да донесе посланието на спасението до всеки човек на земята, във всяко поприще
Изтегляне 2.06 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Църквата и повърхностността
- Църквата и отстъплението
- Църквата и времето
ЗАКЛЮЧЕНИЕДа се свети Твоето име. Да дойде Твоето царство. Да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята. . . . Защото царството е Твое и силата, и славата, завинаги. Амин. (Матей 6:9-10, 13б). Завърших един доста подробен анализ на Великото поръчение. Надявам се, че съм дал солидни и основани на Библията отговори на трите ни отправни въпроса: Какво е Великото поръчение? Каква е целта на Великото поръчение? Какво е естеството на Великото поръчение? Вярвам, че дадените отговори ще засилят надеждата, ще разширят видението и ще насърчат работата. Смятам, че промяната, която е най-необходима днес в християнските кръгове, за да възстановим величието на Великото поръчение, е сериозна промяна към практично, приложно християнство. Съвременната църква е сполетяна от три разлагащи фактора: (1) Широко разпространена, усмихната повърхностност, толкова характерна за мегаслуженията и голямата част от християнските публикации, радио и телевизионни излъчвания, която до голяма степен е следствие от пренебрегване на Великото поръчение. (2) Обществено отстъпление от десетилетия насам, което до голяма степен се е зародило от неправилно разбиране на Великото поръчение. (3) Отричане на времевата перспектива на Великото поръчение. Църквата и повърхностността Относно проблема с повърхностността, Джон А. Спраул се оплаква: “Трагедията днес . . . е очевидната липса на интерес към проповядването на учения в църквата . . . Пленена от манията за ‘християнски’ забавления и психология, църквата още повече се влошава.”531 Относно все по-бързите промени в тази насока в американските евангелски църкви, Дейвис Уелс предупреждава, че: “Тласъкът към промяна идва отвън, а не отвътре, и този тласък е предимно социологически, не теологичен.”532 Твърде голяма част от популярната нагласа за църковен растеж принизява ролята на библейското проповядване и поучаване в полза на харесващи се на тълпата кривения с цел да се привлекат в църквите ориентираните към забавления маси.533 След това тези маси трябва постоянно да бъдат забавлявани чрез хвърляне на християнската теология на лъвовете. Вайсбергер пише за влиятелния евангелизатор Дуайт Мууди през миналия век: “той завърши свеждането на евангелизирането до въпрос на техника и персоналност.”534 Коментарът на Норт е уместен: Чудно ли е, че в проповедите днес не се набляга на доктрината за вечното осъждение? Чудно ли е, че за Бог се говори най-вече като за Бог на любовта, и рядко като за Бог на неописуемия вечен гняв? Д. Л. Мууди, американски евангелизатор от началото на века, дава пример като отказва да проповядва за ада. Той изказва абсурдното твърдение: “Досега страхът никога не е довел човек при Бога” Това, че един известен евангелизатор може да направи такова теологично неподкрепено твърдение и да очаква някой да го приеме сериозно, свидетелства за теологично изроденото състояние на съвременното евангелско християнство. То не се е подобрило от времето, когато той го е казал.535 Ако християнският живот не е стъпил на здрава доктринална основа, няма правилна отправна точка за цялостна християнска вяра. Църквата и отстъплението Относно проблема с отстъплението, Франсис А. Шефър пише: Основният проблем на християните в тази страна приблизително от осемдесет години насам е, че по отношение на обществото и по отношение на властта те гледат на нещата като части, вместо като едно цяло. . . . Защо християните схващат толкова бавно . . . ? Това идва от неправилна, “платонистка” духовност. Тя е платонистка в смисъл, че пиетизмът рязко разделя “духовния” и “материалния” свят – като отдава малка или никаква важност на „материалния” свят. . . . Християнството и духовността се ограничават до малка, изолирана част от живота.536 Изолирайки живота в тесни кутийки и издигайки “духовното” над “материалното,” Църквата се е отказала от света и се е оттеглила зад четирите си стени. Самият факт, че църквите често организират “оттегляния” (англ. “retreats”; игра на думи, „уединение,” но също „отстъпление”) неволно показва приемането на този начин на мислене. Когато има тенденция към отстъпление, няма правилна практика за цялостна християнска вяра. Тялото на Христос (Църквата) опасно атрофира заради хроничното отстъпление и атаката на остра повърхностност през последните години. А възстановяването истинската сила на семейството, църквата и държавата ще отнеме усилия и време. За щастие Великото поръчение, когато е правилно разбирано, ни дава силата, необходима за усилията (“Аз съм с вас”, обещава Този, Който има “всяка власт”) и времето, необходимо за задачата (“до края на века”). Църквата и времето Малко неща са действали по-разрушително върху прилагането на завършен, библейски основан християнски мироглед от времевите очаквания на човека. Класически, макар неволен пример на това се вижда от интервю с евангелизатора Били Греъм, правено преди няколко години. В. Ако трябваше да живеете отново живота си, какво бихте направили по различен начин? О. Едно от нещата, за които съжалявам най-много, е че не съм учил достатъчно. Бих желал да бях учил повече и да проповядвах по-малко. . . . Доналд Барнхаус казваше, че ако знаел, че Господ ще дойде след три години, щял да прекара две от тях в учене и една в проповядване. Опитвам се да наваксам това.537 Подобен проблем признава и Тим Лахей. Много християни обзети от приближаването на края на времето с всичките му ужаси (според техния диспенсационалистичен възглед): Повечето добре осведомени християни очакват второто идване на Христос и периода на скръбта, който Той предсказа преди края на епохата. Понеже настоящото положение в света прилича на онова, което Библията пророкува за последните дни. . . , те заключават, че завладяването на нашето общество от силите на злото е неизбежно; затова не правят нищо, за да му се съпротивят.538 Голяма част от съвременното разпространение на тази съкратена времева перспектива може да се проследи до движението на Братята през 30-те години на 19 век. У. Блеър Нийтби дава интересен анализ на посвещението на “братята” към този възглед: Движението на Братята се основава на изучаването на неизпълнените пророчества и на очакването на непосредственото завръщане на Спасителя. Ако някой беше казал на първите “братя”, че три четвърти от века може да изминат и църквата все още да си стои на земята, отговорът вероятно би бил усмивка, отчасти от съжаление, отчасти от несъгласие, изцяло от неверие. А точно така се и оказа. Невъзможно е да не уважаваме надежди, толкова близки до пламенно посвещение, но сега е ясно, че Движението на братята се оформя под влияние на заблуда и тази заблуда е оставила своите следи върху най-отличителните характеристики на системата.539 Били Греъм, Тим ЛаХей и милиони други християни приемат възгледа за идването на Христос “всеки момент”, което съкращава тяхната историческа перспектива. Някои са довели този възглед до логични, но неудобни крайности. Виждаме най-ясните примери в книгата на Едгар Уайзнънт, 88 причини да вярвам, че грабването е през 1988540 и Хал Линдзи, 80-те: Предстартово броене до Армагедон.541 Скоро към тях ще се присъедини Ричард Рулинг със своята книга Меч над Америка, за която се говори, че сочи началото на 90-те като времето за Армагедонската битка.542 Тъжно е, но тези хора вървят по стъпките на поредица от провалили се пророци. Този възглед за “всеки момент” е поддържал Греъм да работи прилежно, дори и ако не се е приготвял старателно да го прави дълго време. Той е държал твърде много други християни да не правят нищо, далеч от огъня (освен в малкото забележителни изключения като анти-порнографията и защитата на неродените деца), докато очакват края. Но дългият, свързан с растежа, изпълнен с надежда възглед за историята е основополагащ за всеки сериозен библейски подход към живота.543 Ако има тенденция за прогласяване на “блокирано бъдеще”, няма има прогласяване на цялостна християнска вяра. Заключение Правилното разбиране на Великото поръчение е съществено за Църквата, за да се съсредоточи в подготовката за 90-те и предизвикателствата на новия век. Макар да чуваме много слухове за “смайващия растеж на църквата в бивши не-християнски части на света” и “в цяла Азия и в по-голямата част от Африка безпрецедентен брой хора идват към Христос,”544 за което сме благодарни, не трябва да ставаме лениви в прогласяването на здравото учение и практика. В един скорошен доклад популярни теолози като Дж. Н. Д. Андерсън, Кларк Пинък и Чарлз Крафт допускат, че “ако някой неевангелизиран човек се покае и пожелае Божията милост, той ще бъде спасен чрез делото на Христос дори ако е невежа относно това дело.”545 Видни евангелски християни като Дж. И. Пакър и Роджър Никол допускат “известна възможност за спасението на неевангелизираните”, докато Доналд Блош „потвърждава възможността за обръщане след смъртта.”546 Християните трябва да започнат да прилагат Великото поръчение, всъщност цялото Писание, към основните институции на обществения ред: семейството, църквата и държавата. Това важи особено за американските християни, които сега не само от една страна имат светско хуманистично управление, но от друга също и едно все повече нехристиянско общество. “Сега в САЩ има повече мюсюлмани, отколкото методисти.”547 Всъщност само за десет години мюсюлманското население се е увеличило с 300%.548 За семейството трябва да помним, че ако “обучаваме детето в пътя, в който трябва да ходи”, “то няма да се отдели от него, дори когато остарее” (Притчи 22:6). За Църквата трябва да помним, че “дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие” (1 Петрово 4:17а). Относно държавата трябва да осъзнаваме, че “ако народът Ми, който се нарича с Моето име, смири себе си, та се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще му простя и ще изцеля земята му” (2 Летописи 7:14). Във всичко това трябва да се покоряваме на Този, Който има “всяка власт на небето и на земята.” Трябва да правим това като се покоряваме на Неговите заповеди: “и тъй, идете, и научете народите, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Святия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.” Ако правим това, винаги можем да се радваме в уверената надежда: “Ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века”. И когато се захванем със задачата, можем уверено да заявим, “Амин” (евр.: “така да бъде”). Защото това е величието на Великото поръчение, намиращо се в Матей 28:18-20. 1 Dave Hunt, “Looking for that Blessed Hope”, Omega Letter (Feb. 1989), p. 14. 2 Gary North, The Dominion Covenant: Genesis, 2nd ed. (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1987). Превод на български: Гари Норт, Завет на господство: Битие. 3 Gary North, Moses and Pharaoh: Dominion Religion vs. Power Religion (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1985), pp. 2-5. 4 Gary DeMar, Ruler of the Nations (Ft. Worth, Texas: Dominion Press, 1987). 5 Kenneth L. Gentry, Jr., He Shall Have Dominion: A Postmillennial Eschatology (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1992). Превод на български: Кенет Джентри, Той ще владее: Постмилениална теология. 6 Gary North, Millennialism and Social Theory (Tyler, Texas: Institute for Christian Economics, 1990), ch. 8. 7 Споменаване на този текст има още при Игнатий (50-115 от Хр.), Послание към филаделфийците 9; Ириней (130-202 от Хр.), Против ересите 3:17:1; Тертулиан (160-220 от Хр.), Против ересите 20. 8 Признавам, че има някои евангелски християни, които не разбират Великото поръчение като дълг на църквата. За повече информация за това необичайно явление виж Глава 12. 9 Вижте следните полезни изследвания в тази област: Rousas John Rushdoony, Infallibility: An Inescapable Concept (Vallecito, CA: Ross House, 1978); за превод на български: Р. Дж. Ръшдуни, Непогрешимостта: Неизбежният възглед. James Montgomery Boice, Does Inerrancy Matter? (Oakland, CA: International Council on Biblical Inerrancy, 1979). Ronald Youngblood, ed., Evangelicals and Inerrancy (Nashville: Thomas Nelson, 1984). 10 Вижте: Greg L. Bahnsen, By This Standard: The Authority of God’s Law Today (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1985). Rousas John Rushdoony, Institutes of Biblical Law, 2 vols. (Vallecito, CA: Ross House, [1973] 1982). Gary North, Tools of Dominion: The Case Laws of Exodus (Tyler, TX: Institute for Biblical Economics, 1990); за превод на български: Гари Норт, Средство за господство: Казусните закони на Изход. 11 Битие 1:1-31; 2:7. 12 Откровение 1:3; 9:5; 1 Йоан 4:1-3. 13 Откровение 12:1-2; Ефесяни 5:15-17; 2 Тимотей 3:16-17. 14 Йоан 17:15; Йов 14; 2 Коринтяни 5:9-10. 15 2 Коринтяни 5:8; Филипяни 1:23; Лука 16:22-23. За учението за ада, виж: Gary North, Heaven or Hell on Earth: The Sociology of Final Judgement (предстояща). 16 2 Летописи 16:9; Псалм 33:13-15; Притчи 15:3; Деяния 17:28; Евреи 4:13. Никое решение на Върховния съд на САЩ, постановяващо “право на неприкосновеност на личния живот”, не може да промени тази истина. 17 Псалм 24:1. 115:16; Притчи 15:3; Данаил 5:23; Деяния 25:24-31; Откровение 4:11. 18 Гръцкият превод на Стария Завет се нарича Септуагинт и често е представян съкратено като LXX (римското число за седемдесет). Това е превод от оригиналния еврейски, който е направен през втори век пр. Хр., предполагаемо от седемдесет (в действителност седемдесет и двама) юдейски старейшини. Вижте: произведението от втори век пр. Хр. Писмо на Аристей и Августин, Божият град 18:42. Древното еврейско заглавие за Битие е B’reshith, което е първата дума в Битие 1:1 и се превежда “в началото”. 19 Думата geneseos се среща често в Битие като заглавие на различни части. Вижте: Битие 5:1; 6:9; 10:1; 11:10; 11:27; 25:12; 25:19; 36:1; 36:9; 37:2. 20 Коренът на гръцката дума (gen) се намира в много английски думи, като “genes” (гени), “generation” (поколение), “genealogy” (генеалогия), и дори в моето собствено име, “Gentry”, което означава “добре роден човек”. Всички тези думи имат нещо общо с думата “начало”. 21 Битие 1:26, 31. Че всеки от шестте дена на сътворението е буквален двадесет и четиричасов ден, а не ден-епоха, както твърдят някои нео-дарвинистки християни, се налага от следното екзегетическо доказателство: (1) “Ден” се определя като “сутрин и вечер” (Битие 1:5, 8, 13, 19, 23, 31), което конкретно ограничава времевата рамка. (2) Самата дума “ден” е използвана на четвъртия ден, за да определи времеви период, който е управляван от слънцето, което трябва да е обикновен ден (Битие 1:14). (3) В 119-те случая в книгите на Мойсей, където еврейската дума “ден” (yom) е свързана с числително редно (първи, втори, и пр.), тя никога не означава нищо друго освен един буквален ден. Последователността би изисквала тази структура да действува така в Битие 1 (Битие 1:5, 8, 13, 19, 23, 31). (4) Изход 20:9-11 поставя човешката работна седмица по модела на Божията оригинална работна седмица, което предполага буквалност на седмицата на сътворението. (5) В Изход 20:11 е използвано множественото число за “дните” на сътворението. В 702 случая на множествено число за “дни” в Стария Завет то никога не означава нещо друго освен буквални дни. (6) Ако Мойсей е имал предвид, че Бог е създал земята за шест епохи, той би могъл да използва по-подходящата еврейска дума olam. 22 Вижте Francis Nigel Lee, Culture: Its Origin, Development, and Goal (Cape May, NJ: Shelton College Press, 1976); Abraham Kuyper, Lectures on Calvinism (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, [1898] 1961); Henry R. Van Til, The Calvinistic Concept of Culture (Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1959); Francis Schaeffer, How Should We Than Live?: The Rise and Decline of Western Thought and Culture (Old Tappen, NJ: Fleming H. Revell, 1976). 23 Първото значение на “култура” в Oxford English Dictionary гласи: “1. Поклонение; благоговейно тачене.” Той насочва вниманието и към думата “култ”, чрез разглеждане на латинската дума cultus (“поклонение”). Идеята за “култура” е тясно свързана с религиозна дейност. The Compact Edition of the Oxford English Dictionary, 2 vols. (Oxford: Oxford University Press, 1971), 1:622. 24 Римляни 1:1-2; Галатяни 3:8; Евреи 4:2 говорят за “благовестието” в Стария завет. Бог винаги е спасявал хората чрез Своята благодат, без дела и на основа на делото на Исус Христос. 25 Вижте например скорошните трудове на Hal Lindsey, The Road to Holocaust (New York: Bantam, 1989), pp. 272ff.; Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven? (Eugene, OR: Harvest House, 1988), pp. 2025ff.; и H. Wayne House and Thomas D. Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multnomah, 1988), pp. 150ff. 26 C. F. Keil and Franz Delitsch, The Pentateuch in Commentary on the Old Testament (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, rep. 1975), 1:64. 27 Превод на American Standard Version (1901) и Revised Standard Version. 28 Вижте също Йоан 17:4; Евреи 1:3. 29 2 Коринтяни 5:17; Галатяни 6:15; Ефесяни 2:15; 4:24. 30 Йоан 1:3, 10; 1 Коринтяни 8:6; Колосяни 1:16-17. 31 Битие 8:21; Псалм 51:5; 58:3; Йоан 3:6; Ефесяни 2:1-3. 32 1 Коринтяни 15:45; Матей 28:18, 20. 33 Йоан 1:12-13; 3:3; Яков 1:18; 1 Петрово 1:23. 34 Колосяни 3:10; Ефесяни 4:24. 35 Понякога еврейската дума за “завет” (berith) се превежда или като “съюз” (Авдий 7), или “договор” (Исус Навин 9:6; 2 Царе 3:12). 36 В Новия Завет на King James Version гръцката дума за “завет” (diatheke) понякога е преведена като “завет”, а понякога като “завещание”. 37 Заветът и договорът не могат да се приравнят. Вижте Gary North, The Sinai Strategy: Economics and the Ten Commandments (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1986), pp. 65-70. 38 Едно добро изследване на завета в Писанието има в O. Palmer Robertson, The Christ of the Covenants (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1980). 39 Изход 31:18; 32:15; 34:1, 4; Второзаконие 4:13. Вижте Meredith G. Kline, “The Two Tables of the Covenant”, chapter 1 in Part Two of The Structure of Biblical Authority, rev. ed. (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1972), pp. 113-130. 40 Интересно е, че в божествените завети пророците бяха Божии “адвокати”. Тяхното служение включваше провеждането на Божия “съдебен процес” срещу Израел заради “нарушаване на договора”. Например, вижте юридическата терминология в Михей 6:1, 2: “Слушайте сега какво казва Господ: Стани – ми казва той – защити своето дело пред планините и нека чуят хълмовете гласа ти, като им кажеш: Планини, и вие, твърди основи на земята, слушайте спора Господен; защото Господ има спор с народа Си и ще се съди с Израел.” Това обяснява също защо в Божия завет са призовавани “свидетели”. Във Второзаконие 30:19 Мойсей казва: “Призовавам небето и земята за свидетели срещу вас днес” (Сравнете Битие 4:26; 31:28; 32:1; Михей 6:1-2) 41 Битие 17:7; Изход 5:2; 6:7; 29:45; Левит 11:45; 26:12, 45; Второзаконие 4:20; Второзаконие 7:9; 29:14-15; 2 Царе 7:24; Псалм 105:9; Исая 43:6; Еремия 24:7; 31:33; 32:38; Езекиил 11:20; 34:24; 36:28; 37:23; Осия 1:10; Захария 8:8; 13:9; 2 Коринтяни 6:18; Откровение31:3, 7. 42 По-подробна информация може да се намери в Ray Sutton, That You May Prosper: Dominion By Covenant (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1987). 43 Гръцката дума за “Бог” е theos. “THEOS” може да служи като удобен акроним за запомняне на определящите качества на завета на английски език: Transcendence, Hierarchy, Ethics, Oath и Succession. 44 За по-задълбочено проучване на тази схема на Второзаконие, виж: Sutton, That You May Prosper, chs. 1-6. 45 Исая 42:6; 51:4; 60:3. 46 Интересно е, че структурата на частта с постановленията на Второзаконие дори следва схемата на Десетте заповеди. Първата заповед е обяснена в подробности във Второзаконие 6-11; втората заповед във Второзаконие 12-13; третата заповед във Второзаконие 14; четвъртата във Второзаконие 15:1-16-17; петата във Второзаконие 16:18-18:22; шестата в 19:1-22:8; седмата във Второзаконие 22:9-23:14; осмата във Второзаконие 23:15-25:4; деветата във Второзаконие 24:8-25:4; и десетата във Второзаконие 25:5-26:19. Вижте: James B. Jordan, The Law of the Covenant: An Exposition of Exodus 21-23 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1984), pp. 199-206 и Sutton, That You May Prosper, App. 1. За допълнителна подобна информация виж: Walter Kaiser, Toward Old Testament Ethics (Grand Rapids: Zondervan, 1983), ch. 8. 47 Вижте също: Деяния 13:23, 32; 26:6. 48 Изход 24:8; 34:27; Числа 14:44. 49 Вижте: R. E. Nixon, Matthew in D. B. Guthrie and J. A. Motyer, eds., The Eerdmans Bible Commentary (3rd ed.: Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1970), p. 850. R. H. Fuller, “Matthew,” in James L. Mays, ed., Harper’s Bible Commentary (San Francisco: Harper and Row, 1988), p. 981. Robert H. Gundry, Matthew: A Commentary on His Literary and Theological Art (Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans, 1982), pp. 593-596. Ср. William Hendriksen, The Gospel of Matthew (New Testament Commentary) (Grand Rapids: Baker, 1973), pp. 261ff. 50 Йоан 1:17; Галатяни 4:24-5:2; Евреи 3:2-5; 12:18-24. 51 2 Коринтяни 3; Евреи 8; сравнете Матей 5:17. 52 Матей 17:1-8; Марк 9:2-8; Лука 9:28-36. Вижте също 2 Петрово 1:17. 53 Лука 9:28-31. 54 Новият завет е споменат като установен в Матей 26:28; Марк 14:24; Лука 22:20; 1 Коринтяни 11:25; 2 Коринтяни 3:6; Евреи 8:8; 9:15; 12:24. 55 Робъртсън го нарича “Заветът на изпълнението”. Robertson, Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 2.06 Mb. Сподели с приятели:
|