b5. Производствени неопасни отпадъци

Съгласно §1 т.32 от ДР на ЗУО "Производствени отпадъци" са отпадъците, образувани в резултат на производствената дейност на физическите и юридическите лица.

Съгласно Чл. 8. (1) от ЗУО, предаването и приемането на производствените, строителните и опасните отпадъци се извършват само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 за съответната дейност и площадка за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3 за класификация на отпадъците.

Регионалната система на регион Плевен, и бъдещият оператор ще представляват субект, който притежава комплексно разрешително за дейността. Всички притежатели на производствени неопасни отпадъци, ще имат възможността да сключат договор, в случай че притежаваните от тях отпадъци, фигурират в списъка от разрешени за третиране в системата такива.

За приемането на производствени неопасни отпадъци в РСУО, регионалното сдружение трябва да приеме цена, която освен разходите за третиране и обезвреждане, трябва да отчита и факта, че това са отпадъци, които като източник са извън обхвата от идентифицираните в АРП.
b6. експлоатационни разходи и разходи по поддръжка
Експлоатационните разходи се разглеждат по елементи: събиране и транспортиране, сортиране, компостиране и депониране. За всеки елемент разходите се разделят на постоянни и променливи, за да се даде възможност за по –добро прогнозиране на различните темпове на растеж. Постоянните разходи включват работната заплата (квалифицирани / неквалифицирани работници, шофьор, оператор, контроьор, техник, главен инженер), поддръжка, административни разходи, застраховки, контрол и мониторинг.
b7. Учредяване на Регионалното сдружение на общините за управление на отпадъците –Плевен
Споразумението за сътрудничество между общините Плевен, Долни Дъбник, Долна Митрополия, Искър, Пордим и Гулянци е подписано на 07.05.2012г, поставяйки си следните приоритетни цели:

1. 
   Подобряване, запазване и възстановяване на естествената околна среда и развитие на екологичната инфраструктура в региона;
   
2. 
   Изграждане на регионален център за управление на отпадъци, обслужващ всички общини в региона.
   
3. 
   Създаване на интегрирана система за събиране и оползотворяване на отпадъците в съответствие с изискванията на националното законодателство
   

1.Община Плевен – 69,57%

2. Община Долна Митрополия – 10,64%

3. Община Долни Дъбник – 6,19%

4. Община Пордим – 3,41%

5. Община Искър – 3,65%

3. 
   АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ /SWOT АНАЛИЗ/
   

3. 
   Основни цели, които Регионалната програма ще постигне
   

Основната стратегическа цел на настоящия документ е да се достигне високо ниво на защита на околната среда в община Пордим. Очаква се изпълнението на програмата да окаже съществен принос за ефективното използване на ресурсите намаляване на вредното въздействие на отпадъците върху замърсяването на околната среда в общината Пордим и своевременно да бъде установена ефективна система за разделно събиране и рециклиране на отпадъците. С изпълнението на мерките, които са заложени в програмата ще се осигури постигането на целите за отклоняването на биоразградимите отпадъци от депа, цели за разделно събиране и оползотворяване на биоразградими отпадъци и целите за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали вкл. хартия, картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници.

В резултат на изпълнението на програмата се очаква редица положителни визуални въздействия, поради намаляване на количествата безконтролно изхвърлени отпадъци и също така подобряване качеството на подземните води, което е в резултат на намаляването на проникването на инфилтрати в нея.

Благоприятни въздействия върху околната среда може да окаже компостирането на биоразградимите отпадъци, тъй като това ще допринесе за намаляване на парниковите емисии от депата, подобряване енергийния баланс на страната при оползотворяване на енергията от изгаряне на висококалоричната фракция в отпадъците и повишаване качеството на почвите чрез използване на компост и други продукти от третирането на биоразградимите битови отпадъци.

Благоприятно въздействие върху човешкото здраве и околната среда ще окаже и разделното събиране на опасните отпадъци от домакинствата в предвидения в РЦУО Център за предаване на опасни и други отпадъци, представляващ сграда за предаване на опасни и други отпадъци, навес за контейнери, площадка за съхранение на отпадъци и предаването им за обезвреждане.

От съществено значение е и изграждането на регионално депо за твърди битови отпадъци / изкоп с полагане на глинен слой, HDPE фолио, геотекстил и промита баластра по детайл, както и полагане на HDPE тръби Ø315 за отвеждане на инфилтрат, резервоар за инфилтрат/, отговарящо на съвременните изисквания и ограничаващо до минимум риска от вредното въздействие на депонираните отпадъците.

ОЦ 2 Увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци.

ОЦ 3 Подобряване на организацията по разделяне, временно съхраняване, събиране и транспортиране на отпадъците.

ОЦ 4 Прилагане на екологосъобразно обезвреждане на отпадъците – изграждане и експлоатация на Регионална система за управление на отпадъците на регион Плевен

ОЦ 5 Предотвратяване и намаляване на риска от стари замърсявания с отпадъци.

ОЦ 6 Правно регулиране на управлението на отпадъците и ускоряване прилагането на законодателството и политиката в областта.

ОЦ 7 Осигуряване на достатъчни и надеждни данни за отпадъците.

ОЦ 8 Укрепване на административния капацитет на администрацията, отговорна за управлението на отпадъците в общината.

ОЦ 9 Увеличаване на инвестициите и прилагане на принципите “Отговорност на производителя” и “Замърсителят плаща” при интегрирано управление на отпадъците.

ОЦ 10 Повишаване участието на обществеността при управление на дейностите по отпадъците в общината;

3. 
   СПАЗВАНЕ НА основните принципи за управление на отпадъците При определянето и приоритезирането на мерките, заложени в програмата
   

Основата за разработване на Принципа за устойчиво развитие е Шестата Програма за Действие на Европейската Общност за околна среда. Устойчиво развитие означава, че нуждите на настоящето поколение трябва да се задоволяват, без компромиси с възможността на бъдещите поколения да задоволят своите собствени потребности. Това е основна, всеобхващаща цел на Европейската Общност, която е част и от Договора за създаване на ЕС, покриваща всички политики и дейности на Общността. Основната цел на устойчивото развитие е да се достигне разумно и справедливо разпределение на нивото на икономическо благосъстояние, което да бъде продължено за много поколения.

Устойчиво развитие в областта на управление на отпадъците означава използване на природните ресурси по начин, който не ги унищожава или уврежда и не ограничава възможността да бъдат използвани от бъдещите поколения. Това налага максимално използване на възможностите за предотвратяване на образуването на отпадъци и за оползотворяване и рециклиране на вторични суровини.
b. Принцип на предотвратяването

Принципът на предотвратяването се състои в ограничаване до минимум на използването на природни ресурси и намаляване на количествата и/или опасността, произтичащи от образуваните отпадъци. Същевременно, достигането на по-ниски нива на образуване на отпадъци би намалило и въздействията върху околната среда, в резултат на тяхното обезвреждане.

Предотвратяването на образуването на отпадъци е принцип, който трябва да бъде използуван както в домакинствата, така и от промишлеността, чрез внедряване на чисти технологии, намаляващи отрицателното въздействие на отпадъците при мястото на генериране.
c. Принцип на превантивността

Принципът на превантивността е един от принципите, които са разработени, за да подпомогнат усилията за постигане на устойчиво развитие. Той насочва вниманието към предвиждане и избягване на потенциалните проблеми при дейностите с отпадъци, като по този начин подпомага предотвратяването на риска за околната среда и човешкото здраве.

Принципът на превантивността е въведен на Конференцията на ООН за Околна среда и Развитие през 1992 г. в Рио де Жанейро. Декларацията от Рио за Околна среда и Развитие определя принципа, както следва: “В случаите, когато съществува заплаха от сериозни и необратими екологични щети, липсата на пълни научни познания не трябва да бъде използвана като причина за отлагане на икономически ефективни мерки за предотвратяване на увреждането на околната среда”.
d. Принцип на самодостатъчност и близост при управлението на отпадъците

Съгласно изискванията на европейското законодателства по управление на отпадъците, държавите - членки трябва да предприемат подходящи мерки, в сътрудничество с други държави - членки, когато това е необходимо или препоръчително, за създаване на интегрирана и подходяща мрежа от инсталации за обезвреждане на отпадъци, както и на инсталации за оползотворяване на смесени битови отпадъци, като се вземат предвид най-добрите налични техники (Чл. 16 (1) от Директива 2008/98/EО относно отпадъците и за отмяна на определени директиви).

Мрежата от съоръжения се проектира по начин, който да позволи на Общността като цяло, да постигне самодостатъчност в оползотворяването и обезвреждането на отпадъците, а на държавите-членки — да напредват към тази цел индивидуално, като отчитат географските условия или необходимостта от специализирани инсталации за определени видове отпадъци.

Принципът на близостта изисква отпадъците да бъдат обезвреждани, колкото се може по-близо до мястото на тяхното образуване. Този принцип трябва да бъде отчитан при изграждането на системи за управление на отпадъци на регионално, национално и международно ниво. Той цели ограничаване на неблагоприятните въздействия върху околната среда, свързани с транспортирането на отпадъци. Общата цел на принципа за близостта е да бъде достигната във възможно най-голяма степен самостоятелност при управлението на отпадъците на локално, национално и европейско ниво.

Принципите на близост и самодостатъчност не означават, че всяка държава-членка трябва да притежава на своя територия пълния набор от инсталации за окончателно оползотворяване на отпадъците.
e. Йерархия на управлението на отпадъците

Йерархията на управлението на отпадъците е определена в Закона за управление на

отпадъците (ЗУО), по 5-степенната йерархична скала, съгласно чл.6 ал.1 от ЗУО:

• 
  предотвратяване на образуването на отпадъците
  
• 
  подготовка за повторна употреба
  
• 
  рециклиране
  
• 
  друго оползотворяване (пр.-оползотворяване за получаване на енергия)
  
• 
  обезвреждане
  

При прилагането на посочената йерархия при управлението на отпадъците следва да се предприемат мерки за насърчаване на вариантите, които да обезпечават най- благоприятните резултати за околната среда като цяло. Това може да наложи специфични потоци от отпадъци да не се придържат стриктно към йерархията, когато това е обосновано от съображения, свързани с жизнения цикъл на отпадъците и във връзка с цялостното въздействие на образуването и управлението на този вид отпадъци. Целта на йерархията е да илюстрира модел на интегриран подход за управление на отпадъците, като прилагането й в посочената последователност ще допринесе за създаването на устойчива политика по управлението им. До сега, най-голямо внимание бе отдавано на депонирането на отпадъци. Постигането на добри резултати при управление на отпадъците за периода на действие на Програмата за управление на дейностите по отпадъците на е свързано с преместване на акцента към предотвратяване, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъците.

Йерархията на управление на отпадъците следва да бъде разглеждана във връзка с другите принципи и в частност с прилагането на “най-добри екологични практики”.

• 
  „Предотвратяването” на отпадъци е определено в Директивата като мерки, които се предприемат преди веществата или предметите да се превърнат в отпадък, с което се намалява:
  

а) генерираното количеството отпадъци, включително чрез повторната употреба на продуктите или удължаването на жизнения им цикъл (количествено предотвратяване)

• 
  „Подготовка за повторна употреба” включва почистване, проверка и поправка на употребявани продукти, които са станали отпадък, така че да могат да се употребяват повторно (например поправка на велосипеди, електрическо и електронно оборудване, мебели и др., които след като са поправени се продават като втора употреба). Подготовката за повторна употреба е вид оползотворяване на отпадъците.
  

• 
  „Рециклиране” - Подходът при рециклирането е, че един материал се преработва с цел да се променят неговите физикохимични свойства и да се оползотворява повторно за същите или за други цели. Главната цел на Рамковата директива за отпадъците е ЕС да стане повече от "рециклиращо общество", което се стреми да избягва образуването на отпадъци и да използва отпадъците като ресурс.
  

Конкретните дейности по управление на отпадъка, които се класифицират като рециклиране съгласно Рамковата директива за отпадъците, включват (но не само):

• 
  рециклиране на материали: напр. на пластмасови продукти или компоненти в пластмасови материали; стопяване на отпадъчно стъкло в стъклени продукти; употреба на хартиени отпадъци в заводи за хартия и др. Рециклирането на материали: например пластмасови гранулирани и пелетизирани за екструдиране или формоване, натрошени отпадъци от стъкла, сортиране на отпадъци от хартия, отговарящи на критериите за края на отпадъка
  

• 
  Производство на компост, отговарящ на критериите за качество на продуктите. Рециклирането е вид оползотворяване на отпадъците.
  
• 
  „Друго оползотворяване” е всяка дейност, която отговаря на определението за „оползотворяване” съгласно РДО, но която не отговаря на специфичните изисквания за подготовка за повторна употреба или за рециклиране.
  

Като „друго оползотворяване“ може да се приеме:

• 
  изгарянето или съвместното изгаряне, когато основното използване на отпадъците е като гориво или друг начин за получаване на енергия. Това е операция по управление на отпадъците с оползотворяване на енергията, класифицирана като R1 в приложение II към РДО. Това контрастира с изгарянето на отпадъци без оползотворяване на енергия, класифицирано като операция по обезвреждане D10 в приложение I към РДО.
  

• 
  насипни дейности, отговарящи на дефиницията за оползотворяване
  

• 
  „Обезвреждане” - депониране (дори когато сметищен газ се използва за възстановяване на енергия); изгаряне и съвместно изгаряне, които не отговарят на критериите, за да бъдат определени като оползотворяване (в случай на съоръжения, предназначени за изгаряне на твърди битови отпадъци, които не отговарят на определени критерии, с помощта на формулата за енергийна ефективност R1 в приложение II към РДО), насипни дейности, когато не отговарят на дефиницията за оползотворяване.
  

Най-добри налични техники, неизискващи прекомерни разходи Принципът за използване на най-добрите налични техники, неизискващи прекомерни разходи (НДНТНПР) е консултативен процес за вземане на решения, в който се отчитат относителните преимущества на различните възможности за управление на отпадъците, имащи отношение към опазването на околната среда, на приемлива цена. Йерархията на управление на отпадъците предоставя теоретичната рамка, която може да се използва като ръководство при оценяването на различните възможности. НДНТНПР е решение (или комбинация от решения), което за дадени цели и обстоятелства предоставя най-големи ползи или застрашава в най-малка степен околната среда, както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. Следователно, НДНТНПР ще бъдат различни за всеки отделен отпадъчен поток, в зависимост от конкретните обстоятелства.

По отношение управлението на отпадъците поемането на пълна отговорност от замърсителите се изразява чрез принципът „Замърсителят плаща” и неговото развитие „Отговорност на производителя”

“Замърсителят плаща“ е ръководен принцип на европейско и международно равнище.

Принципът “замърсителят плаща” изисква причинителите на отпадъци да поемат пълна отговорност за техните отпадъци, т.е. да поемат пълната стойност за третирането и обезвреждането им, вместо да очакват, обществото да носи товара на управлението и да плаща разходите. По такъв начин, ако замърсителят (генераторът на отпадъци) генерира по-големи количества отпадъци, то той плаща повече за управлението на отпадъците, а ако произвежда по-малки количества - заплаща по-малко. По този начин принципът е справедлив и засяга този, който замърсява (генератора на отпадъци). Принципът обикновено изисква прилагането на схеми от типа ''заплати за колкото изхвърляш'', отчитащи обема или теглото на отпадъците, въз основа на които се определя такса „битови отпадъци”.

Потенциалните разходи за опазване на околната среда и човешко здраве, свързани с образуването и третирането на отпадъците, трябва да бъдат отчитани при определяне цената на продуктите и таксите за управление на отпадъците.

Разглеждайки жизнения цикъл на един продукт от неговото производство до края на

полезния му живот се вижда, че производителят на продукта, чрез възприетите решения за дизайна и състава на съответното изделие има доминираща роля, която до голяма степен определя потенциала за образуване на отпадъците и характеристиките на последващото им управление.

Поради това, в съответствие с този принцип, производителите на продукти трябва да поемат отговорност за:

• 
  предотвратяване и намаляване на отпадъци, образувани при производството на техните продукти;
  
• 
  проектиране и разработване на продукти, които подлежат на рециклиране и не съдържат материали, представляващи риск за околната среда;
  
• 
  развиване на пазари за повторната употреба и рециклирането на отпадъците, образувани след крайната употреба на пусканите на пазара стоки.
  

Тези мерки могат да включват приемането на върнати продукти и на отпадъците, останали след употребата на тези продукти, както и последващото управление на отпадъците и финансовата отговорност за тези дейности. Мерките могат да насърчават разработването, производството и пускането на пазара на продукти, които са подходящи за многократна употреба, които са технически издръжливи и които, след

като са се превърнали в отпадъци, са годни за целесъобразно и безопасно оползотворяване и за обезвреждане, съобразено с опазването на околната среда.

В България са разработени няколко наредби, в които “производителите на продукти” са отговорни за събирането, рециклирането и третирането на продуктите, след излизането им от употреба и превръщането им в отпадъци. Относно управлението на битовите отпадъци, следните излезли от употреба продукти са определени като отговорност на производителя:

• 
  отпадъци от опаковки;
  
• 
  излязло от употреба електрическо и електронно оборудване;
  
• 
  излезли от употреба автомобили;
  
• 
  отработени масла;
  
• 
  негодни за употреба батерии и акумулатори.