Път към познанието на висшите светове

ГЛАВА IV

Подготовката се състои в определена грижа за живота на чувствата и мислите. С помощта на тази грижа в душевното и духовно тяло на ученика се появяват висши духовни органи за чувства и действия. По същия начин в предишните стадии на еволюцията силите на природата са снабдили физическото тяло със съответните органи.

Началото започва с това, че вниманието на душата се насочва към известни явления от околния свят. Един род такива явления представляват никненето, развитието и зреенето на жизнените форми, а друг род - всичко, което е свързано с процъфтяването, увяхването и умирането. Навсякъде, където и да погледне човек, среща подобни явления. Те съвсем естествено пораждат в него определени мисли и чувства. Обаче при обикновените условия човек не се отдава достатъчно на тези мисли и чувства, защото преминава твърде бързо от едно впечатление към друго.По тази причина за ученика е необходимо да обърне съзнателно внимание на тези факти в природата. Той трябва в онези определени минути, когато душата му възприема никненето и цъфтенето, да отстрани от нея всичко останало и да се отдаде, макар и за кратко време, изключително на това единствено впечатление. Скоро ще се убеди, че чувството, което по-рано само за миг е преминавало през неговата душа, се усилва и приема определена активна форма. Той трябва да даде възможност на това чувство спокойно да прозвучи. При това необходимо е в него да настъпи пълна вътрешна тишина, да се затвори за останалия свят и да се вслуша в онова, което се открива на душата му от никненето и цъфтенето.

При това не трябва да се мисли, че може да се успее в развитието, ако се притъпяват чувствата по отношение на света. Отначало ученикът трябва да хвърли поглед на явлението, колкото е възможно по живо и внимателно, и след това да се отдаде на появилото се в душата чувство и възникналите мисли. Важно е да се отправи вниманието едновременно и на чувството, и на мисълта, като при това се запази пълно вътрешно равновесие. Ако ученикът създаде необходимото спокойствие и съумее да се отдаде на това, което възниква в душата му, след известно време в него ще се появят нов род чувства и мисли, които по-рано не е имал. Колкото по-често той се упражнява по този начин, съсредоточавайки се последователно ту върху никненето, цъфтенето и зреенето, ту върху увяхването и умирането, толкова по-живи ще станат тези чувства. А от чувствата и мислите, които възникват по този начин, се създават органите на ясновидството така, както силите на природата създават очите и ушите на физическото тяло от живата материя. Съвсем определено чувство е свързано с поникването и растенето, а също така и с увяхването и умирането. Но това става само когато тези чувства се развиват по описания по-горе начин. Какви са тези чувства може да се опише само приблизително и ясна представа за тях може да се добие само тогава, когато те се изпитат чрез тези вътрешни преживявания. Когато човек често обръща внимание на процесите на никненето, растенето и цъфтенето, той започва да чувства нещо приблизително сходно с чувството, което изпитва при изгрев слънце. При наблюдаване пък на увяхването и умирането се появява чувство, подобно на чувството при бавното издигане на луната. Тези две чувства са две сили.които при съответни грижи и постепенно развитие могат да създадат в човека най-великите окултни сили. За този, който съзнателно и непрекъснато се отдава на тези чувства се открива цял нов свят. Постепенно се разкрива онази душевна област, която се нарича астрален свят. За него растенето и увяхването престават да бъдат такива неопределени неща както по-рано. Те се появяват като линии и очертания, за които той по-рано не е подозирал. Тези линии и очертания на различните явления се съединяват в различни образи. Разпукващият се цвят, младото растящо животно или умиращото дърво пораждат свои определени линии. Светът на душата (астралният свят) постепенно се разкрива пред него. В тези линии и образи няма нищо произволно. Двама ученици, които са на еднакво стъпало на своето развитие, при едно и също явление, винаги виждат едни и същи линии и образи. Както за двама човека с правилно развито зрение кръглият стол е кръгъл, а не за единия - кръгъл, а за другия - четириъгълен, така и пред две души, при вида на цъфтящото растение ще се появи един и същ духовен образ. И както в обикновената естествена история се описва външният вид на растенията и животните, така учителят на окултната школа описва и рисува различните образи на процесите по-никване и увяхване по родове и видове.

Когато ученикът достигне до състояние да може да вижда духовните образи на тези явления, които и физически са видими за него, тогава той не е далеч от онази степен, когато ще бъде в състояние да вижда предмети, които нямат физическо съществуване и по тази причина остават съвършено скрити (окултни) за обикновените хора.

Трябва да се обърне внимание на това изучаващият тези скрити страни на природата да не губи време в размишления относно значението на това или онова явление или предмет. Такива разсъждения само ще го отклонят от правилния път. Бодро, със здрав ум и с тънка наблюдателност, той трябва да се вгледа в явленията и след това да се отдаде на своите собствени чувства.

Той не трябва да изследва по умозрителен път какъв смисъл имат видимите неща, нещата сами ще открият този смисъл.

Следва това, което в окултизма се нарича способност за ориентиране във висшите светове. То се достига само, когато ученикът се проникне напълно от съзнанието, че чувствата и мислите са също така действителни факти във висшите светове, както са столът и масата във физическия свят. В света на чувствата (или астралния) и в света на мислите (или менталния), чувствата и мислите действат помежду си също така,както във физическия свят чувствените неща. Докато човек живо не се проникне от такова съзнание, той не ще повярва, че неговата лоша мисъл може да действа на другите, населяващи менталния свят, да мисли също така разрушително, както изстреляния произволно куршум може да повреди физическия предмет, в който се удари. Може би той никога не ще си позволи да извърши видима постъпка, която счита за безмислена, но няма да се страхува да храни лоши мисли и чувства, тъй като те му се струват безвредни за останалия свят. Той може да успее в науката за духа само като внимава за своите мисли и чувства по същия начин, както във физическия свят внимава за своите постъпки. Ако някой види пред себе си стена, той не се опитва да премине през нея, а заобикаля встрани, като се съобразява с физичните закони. Същите закони съществуват и в света на чувствата и мислите, само че те не действат на човека отвън. Те трябва да се създадат от живота на неговата душа. Това може да се достигне като не се допускат никакви лоши мисли и чувства. Всяко произволно колебание на мислите, всяко безцелно фантазиране, всички случайно възникнали и прохождащи чувства трябва да се премахнат. Но не бива да се мисли, че вследствие на това може вътрешно да се обеднее - напротив, само когато човек започне да управлява своя вътрешен свят както трябва, се появява истинското богатство на чувствата и истинското творческо въображение. Вместо дребнави, разхвърляни чувства и мисли се появяват пълни със значение чувства и плодотворни мисли. И тези чувства и мисли спомагат на човека да се ориентира в духовния свят. Той влиза в правилни отношения с нещата в духовния свят. Както, като физически човек, той може да се ориентира сред физическите предмети, така също той трябва да намери пътя си в свърхфизичните светове между явленията растене и увяхване, с които се е запознал по гореописания начин.

По-нататьшната грижа на ученика е да се съсредоточи върху звуците. Необходимо е да се различават звуците, който се причиняват от безжизнено тяло (падащ предмет, звънец или музикален инструмент) и тези, които се произвеждат от живо същество (животно или човек). Когато слушаме звука на звънец, ние възприемаме неговия тон и породеното от него приятно чувство; когато слушаме вик на животно, можем да възприемем и вътрешното преживяване на животното, неговата радост или страдание. На този род звуци ученикът трябва да спре цялото свое внимание. Той трябва да се стреми звукът да му открие нещо, което се намира вън от неговата собствена душа и трябва да се потопи в това чудо, да слее своето собствено чувство със страданието или с радостта, които му се предават чрез звука. Не трябва да се отдава на това приятен или неприятен е за него звукът и доставя ли му удоволствие или не; до душата му трябва да достигне само онова, което изпитва живото същество, от което излиза звукът. Който се упражнява по този начин по определен план и обмислено, може да достигне способността да се слива със съществото, което издава звука. За музикално развития човек такива упражнения ще бъдат по-лесни, отколкото за немузикалния. Но не трябва да се мисли, че музикалното чувство може да замени тези упражнения. Необходимо е ученикът да чувства по този начин цялата природа. Чрез това в неговите чувства и мисли се появява нова способност. Цялата природа чрез звуците си започва да предава на човека своите тайни. Това, което по-рано е било за него непонятен шум, става пълен със смисъл език на природата, който говори на неговата душа. Ако ученикът успее да развие вътрешното си внимание, той скоро ще забележи, че може да слуша там, където по-рано е било за него тихо. Той започва да слуша душата.

Към това трябва да се присъедини още нещо, ученикът е длъжен да изслушва другите съвършено различно от по-рано. Той трябва да се научи така да изслушва другите, че неговото собствено вътрешно "аз" напълно да мълчи. Когато някой изказва мнение и друг го изслушва, то вътре в слушащия се появява обикновено или одобрение, или несъгласие. Повечето хора ще почувстват нужда веднага да изкажат своето одобрение и несъгласие, но-ученикът трябва да се отнася по друг начин към чуждите мисли. Той трябва да достигне вътрешното мълчание, когато се изказва друг. Отначало това се постига само в отделни, нарочно избрани случаи. Бавно и постепенно този съвършено нов начин за вслушване в мислите на другите започва да става привичка за ученика.

В окултните школи такива упражнения се извършват по определен план. Учениците са длъжни през известно време да изслушват мисли противоположни на техните убеждения, и да подтискат всяко чувство на несъгласие и недоволство. Освен това, ученикът трябва грижливо да се наблюдава подобни чувства да не останат и в най-дълбоката част на неговата душа. За тази цел е полезно да се слушат мненията на хора, стоящи в някои отношения много по-ниско, като се заглушава всяко чувство за лично превъзходство или за по-голямо разбиране. Полезно е също да се заслушват в децата, за да се убедят, че даже и най-мъдрият може да научи от детето много.

По този начин човек се научава да се вслушва в думите на другите съвършено индеферентно, като напълно се отказва от своето лично "аз", от своето мнение и чувство. Когато той се научи да слуша, без да критикува, даже и тогава, когато изслушваното мнение принадле­жи към "най-извратените" - от негово гледище, тогава той постепенно придобива скъпоценната способност да се слива със същността на другия човек, да влиза напълно в нея и чрез думите да слуша самата душа на другия. При продължително упражняване звукът става истинско средство за вярно разбиране на душата. Но при това е необходимо най-строго самовъзпитание, което от своя страна ще доведе човека към високата цел. А ако тези упражнения се извършват заедно с упражненията, които се отнасят до звуците в природата, тогава в душата започва да расте новото чувство за вътрешно слово. Ученикът започва да чува, когато с него говорят по духовен начин и постепенно му се откриват тайните на духовния свят. Всички висши истини се достигат чрез такова "вътрешно внимание". И всичко, което истинският изследовател на окултизма съобщава, го е получил по този начин. Но от това съвсем не следва, че не трябва да се изучават окултните съчинения, докато не е достигнато състоянието да се слуша това "вътрешно слово". Напротив, четенето на такива книги, слушането на учението на окултните изследователи, винаги издигат човека и му дават възможност сам да достигне такива способности.

Във всички окултни школи такова изучаване представлява част от подготвителната работа. И колкото и усърдно да се труди ученикът в другите упражнения, той не ще постигне целта, ако не усвои ученията на окултните изследователи. Защото тези учения са почерпани от "вътрешното слово", от "вътрешното съобщение", и затова те притежават духовен живот. Тези учения не са само думи те са живи сили. И тогава, когато ученикът следва думите на окултния учител, когато той изучава книгите, написани под влиянието на истински вътрешен опит, в неговата душа действат сили, които го правят ясновидец също така, както силите на природата създават от живата материя неговите очи и уши.