Път към познанието на висшите светове

ГЛАВА IX

Един от основните закони на истинското окултно знание изисква от човека, който се посвещава на него, да извършва това с пълно съзнание. Той не трябва да предприема нищо, да не се упражнява в нищо, за последствията на което няма ясна предства. Учителят на окултизма, като дава някои съвети или упътвания, винаги споменава и за последствията, които могат да се появят за тялото, душата и духа на стремящия се към висшето познание.

Тук ще се покажат някои влияния на посвещението върху душата на ученика. Само този, който вече е запознат с това, което е изложено в по-предните статии, може с пълно съзнание да прави упражнения, водещи към познанието на свръхчувствените светове. И само при това условие той може да стане истински ученик на окултизма. Всеки опит да се върви в тъмнина строго се забранява от истинския учител на окултизма. Който не върви с открити очи по пътя на своето ученичество, той лесно може да стане медиум, но не и ясновидец, в смисъла на окултното познаване.

В този, който съзнателно извършва описаните в предидущите гла­ви упражнения, се появяват преди всичко известни изменения - в неговото тъй наречено астрално тяло (организма на душата). Този организъм може да бъде видян само от ясновидеца. Той може да се сравни с повече или по-малко светещ облак, в средата на който се намира физическото тяло на човека. В това астрално тяло се виждат всички стремежи, желания, страсти и представи на човека. Например чувствените желания се появяват в него като тъмно-червени излъчвания с определена форма. Чистата, благородна мисъл, се изразява в червеникаво-виолетови излъчвания. Ясното понятие на логично мислещия човек се явява като украсен с възжълт цвят образ, със съвършено определени контури. Неясните мисли на неопределено мислещия се появяват в образи с неопределени очертания. Мислите на човека с едностранчиви закърнели възгледи се изразяват в остри, но неподвижни очертания, докато мислите на лица, които лесно се поддават на странично влияние се виждат като подвижни изменчиви очертания и т.н.

Колкото повече човек се издига в своето душевно развитие, толкова по-правилно се организира неговото астрално тяло. В човек с неразвит душевен живот то има неопределен неоформен вид. Но и такова неоформено астрално тяло за ясновидеца се отделя съвършено ясно от обкръжаващото. То се простира от главата до средата на физическото тяло и има вид на самостоятелно тяло, с някои органи. Тези органи, за които тук става дума, се намират близо до следните физически части на тялото: първият - между очите; вторият - при щитовидния хрущял на ларинкса; третият - в областта на сърцето; четвъртият - близо до стомашната ямичка(пъпа); петият и шестият - в областта на корема. Тези образувания се наричат от окултистите "колела" (чакри) или пък "цветове на лотоса". Те се наричат така по тяхното сходство с колела или цветове, но разбира се, подобен израз е дотолкова приблизителен, доколкото, например е приблизително названието на двете части на белия дроб-"белодробни крила". Ясно е, че това е само сравнение. Тези цветове на лотоса в неразвития човек са оцветени с тъмни цветове и са неподвижни. Но в ясновидеца те са в движение и са обагрени със светещи цветни оттенъци. Също така и в медиума се зебелязва нещо подобно, макар и от друг род.

Когато ученикът на окултизма започне своите упражнения, в него преди всичко започват да светят цветовете на лотоса, след това те започват и да се въртят. С началото на въртенето се появява и способността ясновидство. Защото тези цветове са органи на чувствата на душата и тяхното въртене показва, че човек възприема свръхчувствените светове. Никой не може да види нещо свръхчувствено преди неговите астрални органи да се развият по този начин.

Астралният орган на чувствата, който се намира близо до ларинкса, дава ясновидска способност, посредством която се прониква в мислите на друго лице, той спомага също и за по-дълбоко проникване в истинските закони на природните явления. Органът близо до сърцето открива за ясновидеца настроението на другите хора. Който го развие, може също да различава и скритите сили в животните и растенията. С помощта на органа, разположен до стомашната ямичка, се познават способностите и талантите на хората, с помощта му може да се отгатне каква служба изпълняват в природното стопанство животните, растенията, камъните, металите, атмосферните явления и други.

Органът близо до ларинкса има шестнадесет листчета или спици; близо до сърцето - дванадесет; в стомашната ямичка - десет.

С развитието на тези органи за чувства са свързани известни ду­шевни функции. И който правилно се упражнява в известна посока, той внася нещо за развитието на съответния астрален орган. От лотоса с шестнадесетолистен цвят, осем листчета са били вече развити през по-ранните степени на човешката еволюция, в най-далечното минало. За развитото на тези листчета човек нищо не допринася сам. Той ги е получил като дар от природата, когато неговото съзнание се е намирало в състояние на тъмен и дълбок сън. На тогавашната степен в човешкото развитие те са били вече в действие, но тяхната дейност е съответствала на смътното и тъмното състояние на съзнанието, когато съзнанието се е прояснило, листчетата потъмнели и тяхната дейност се прекратила. Останалите осем листчета човек може да развие сам с помощта на съзнателни упражнения. С това целият цвят на лотоса става светъл и започва да се върти. От развитието на всяко от тези шестнадесет листчета зависи придобиването на известни способности. Но както вече се каза, човек може да развие съзнателно само осем от тях, тогава останалите осем се появяват сами. Развитието се извършва по следния начин. Човек трябва да съсредоточи своето внимание и грижа върху известни душевни процеси, към които обикновено се отнася безгрижно и невнимателно. Има осем вида процеси.

Първият се състои в начина по който се усвояват представите. В това отношение човек обикновено се оставя на случая. Той слуша едно или друго, вижда това или онова и от този материал си образува понятията. Докато това продължава, неговия шестнадесетолистен цвят на лотоса остава съвсем бездействен, но когато той вземе в ръце собственото си развитие в показаната насока, цветът се съживява. За достигане на тази цел той трябва да се отнася с голямо внимание към своите представи и всяка представа да придобие за него ново значение. Той трябва да види във всяка представа определена вест за нещата във външния свят и да не се задоволява с представи, които нямат това значение. Необходимо е да строи своя свят от понятия по такъв начин, че той да бъде вярно отражение на външния свят, а всички неверни представи да отстранява.

Вторият душевен процес, към който е необходимо да се отнасяме по подобен начин, засяга всички взети решения. Ученикът трябва даже и към най-незначителното свое решение да поставя обмислени мотиви. Всички необмислени действие и всички безцелни постъпки, трябва да бъдат далеч от неговата душа. За всичко той трябва да има добре обмислени основания, а това, което няма основателни причини, трябва да се изостави.

Третият процес се отнася към говора. Само онова, което има смисъл и значение, трябва да излиза от устата на ученика. Всеки разговор сам за себе си го отдалечава от пътя. Той трябва да избягва обикновения разговор, в който хората си разменят малко съдържателни и пъстри фрази. Но при това той съвършено не трябва да се отделя от своите близки. Само в общуване с хората неговите думи ще добият значение. Той трябва да говори с всеки и на всеки да отговаря, но да прави това с пълно разбиране, като всестранно обмисля своите думи. Нито твърде много, нито твърде малко думи трябва да се съдържат в неговия говор.

Четвъртият душевен процес се състои в регулиране на външните постъпки. Ученикът трябва да се старае така да направлява своите действия, че те да се съгласуват с действията на неговите близки и с околните условия. Ако се подбужда към действие от нещо външно, той е длъжен да се погрижи, колкото е възможно по-добре, да съгласува своите действия с подбудителната причина, но ако той действа от вътрешни лодбуждения, тогава трябва да обмисли колкото е възможно по-точно, всички последствия от своите постъпки.

Петото условие се състои в правилно разпределяне на целия живот на ученика. Той трябва да живее в хармония с природата и със законите на духа. Не бива да бърза и не бива да изостава назад. Бързината и леността трябва да му бъдат еднакво чужди. Необходимо е да гледа на живота като средство за приложение на своите сили и съгласно това да управлява себе си. Грижата за здравето и всички привички да се направляват по такъв начин, че в резултат да се получи хармоничен живот.

Шестото условие се отнася за човешките стремежи. Учеиикът трябва да измери своите способности и своите познания, и да не върши нищо, което излиза от размерите на неговите сили, но също така той не трябва да изпуска нищо, което е в техния размер. От друга страна, той трябва да си постави цели, свързани с идеалите и възвишените задължения на човека. Не бива да се чувства само безсмислено колело в общия механизъм на света, а да се труди да разбере своите задачи, като се издига над всекидневния живот.

Седмото условие - неговият душевен живот трябва да се състои в желание да научи колкото е възможно повече от живота. Нищо, което може да го обогати с опит, не бива да премине незабелязано за ученика. Ако той извърши нещо неправилно или непълно, това да послужи като повод да може в бъдеще да извършат нещо подобно, но по-съвършено. Забележи ли да правят нещо други хора, той трябва да наблюдава техните действия със същата цел. Трябва да пожъне богато съкровище от опити, като винаги грижливо се справя с тях и като не прави нищо, без да се вгледа в преживяванията, които биха могли да му помогнат при неговите решения и при изпълнение на преследваната цел.

Последното, осмо условие е следното: ученикът трябва от време на време да се вглежда в своя вътрешен свят. Той трябва да се вдълбочи в самия себе си, грижливо да се съветва със себе си, да изработва и проверява своите жизнени принципи като мислено преглежда знанията си, измерва своите задължения, размишлява върху съдържанието на своя живот и неговите цели и т.н.

Всички тези въпроси се обсъждаха в предишните глави, тук те се изброяват наново само по отношение на шестнадесетолистния лотос. Последният става по-съвършен и по-съвършен в зависимост от това, доколко ученикът развива тези качества, понеже от такива упражнения зависи развитието на ясновидството. Колкото повече всичко, което човек мисли и говори, се съгласува с действителността във външния свят, толкова по-бързо се развива този дар. Който мисли или говори лъжливо, той убива нещо в самия зародиш на шестнадесетолистния цвят. Справедливостта, искреността и честността,се явяват в това отношение творчески сили,а лъжата, лицемерието, недобросъвестността - сили разрушителни. И ученикът трябва да знае, че не е достатъчно само доброто намерение, а то трябва действително да се достигне. Ако мислите или думите на някои не отговарят на действителността, в астралния орган на чувството у мислещия или говорещия лъжа нещо се разрушава, дори и да е имал най-добри намерения. Това произхожда по същия неотменим закон, по който детето, като пипне огъня се изгаря, макар че го прави от незнание.

Когато се достигат изброените душевни качества в шестнадесетолистния лотос се появяват нюанси от великолепни цветни оттенъци, и той започва правилно да се движи. Но ясновидският дар ще се появи само след като се достигне до известна степен в душевното развитие. Докато ученикът трябва да се придържа към посоченото направление, този дар не ще се появи. Това доказва, че необходимата зрялост още не е достигната. И само когато животът в посоченото направление стане привичка, се появяват и първите проблясъци на ясновидството. Тогава не е трудно изпълнението на правилата, а постоянният контрол над себе си става излишен и всичко се върши вече като по навик.

Има и други начини за развитието на шестнадесетолистния цвят на лотоса, но всички те се отхвърлят от истинската окултна наука, понеже водят към разрушение на телесното здраве и към нравствена гибел. Описаният начин е по-продължителен и по-труден, но затова пък води сигурно към целта и дава нравствено укрепване и сила на човека.

Ако към всичко гореописано се прибави още и спазването на известни правила, които ученикът може да получи само устно от учителя, тогава развитието на този лотос значително се ускорява. Но тъй като такива сведения могат да се дадат само в окултната школа, към която не всеки може да принадлежи, то стремящият се към развитие ученик трябва да се ограничи само с горните осем правила. Тяхното влияние върху астралното тяло ще настъпи сигурно, макар и по-бавно. За ученикът в окултната школа изпълнението на тези основни закони е съвършено необходимо. Ако премине към окултното обучение, без да спазва тези закони, той ще встъпи във висшите светове без верен вътрешен ръководител, и вместо познанието на истината, би се подложил на много грешки и илюзии. В известен смисъл той ще стане много по-сляп, отколкото преди, защото по-рано поне е стоял здраво в чувствения свят и в него е имал известна опорна точка, сега той вижда вън от неговите предели и започва и в него да греши, без да се е укрепил във висшия свят. И може да се случи съвсем да не успява да различи истината от заблуждението и окончателно да изгуби правилния смисъл на живота. Именно за това е много важно да се развива необходимото търпение. Трябва винаги да се помни, че учителят не може да даде повече упътвания, докато ученикът не е напълно готов за правилното развитие на астралните органи. Ако изкуствено се събудят тези органи, то те ще се развият само в изродена форма, но няма да достигнат присъщата им форма, тъй като упътванията и съветите на учителя спомагат за тяхното узряване, но формата им се дава от описания по-горе начин на живеене.

***

Вече се каза, че осемте листчета от шестнадесетолистния лотос са били развити още в далечното минало и че те при окултното обучение се явяват сами. Затова цялото внимание трябва да се отправи към другите осем листчета". При неправилното обучение много лесно се появяват само по-рано развитите листчета, а онези, които наново трябва да бе образуват, остават неразвити. Това е възможно особено тогава, когато при окултната подготовка се придава малко значение на логичното, разумно мислене, понеже за ученика на окултизма е много важно той да бъде човек с разумно и ясно мислене. Голямо значение има и постигането на яснота в говора. Хората, които започват да усещат нещо свръхчувствено, охотно говорят за тези неща и с това спират своето правилно развитие. Колкото по-малко се говори за тези неща, толкова по-добре. Във всеки случай преди да се достигне известно ясно разбиране не трябва да се говори за тях.

В началото на окултното обучение учениците са склонни да се учудват колко слаб интерес проявява учителят към разказите за техните преживявания. Най-добре би било, ако те съвършено мълчат за своя вътрешен опит и говорят само за това, доколко са сполучили да преминат своите упражнения или не, и за това, доколко сполучливо следват упътванията на учителя. Понеже окултният учител има съвсем други източници, за да съди за техните успехи, отколкото техните преки съобщения. Развиващият се астрален орган (шестнадесетолистния лотос), от такива съобщения винаги отчасти загрубява, а неговите листчета трябва да останат пластични и гъвкави. За разяснение на казаното ще посочим един пример, но за яснота ще го вземем от обикновения живот, а не от свръхчувствения. Да предположим, че аз слушам някое известие и си съставям незабавно свое мнение за него. След време аз получавам и друго известие за същия предмет, което е различно от първото. Предвид на това, аз съм принуден да изменя предишното си мнение. Последствието от това ще бъде неблагоприятно влияние върху моя шестнадесетолистен цвят на лотоса: Съвсем иначе би било, ако в началото аз се въздържам от съждение и вътрешно в мислите си и външно в думите аз мълча, докато не получа съвсем правилна основа за своето мнение. Внимателността в съжденията и в тяхното изказване става постепенно отличителна черта на ученика. И в същото време расте неговата възприемчивост към впечатленията и опитите, които той прекарва извън себе си в мълчание, като се старае да придобие, колкото е възможно повече основания за съставяне на своето заключение. Благодарение на такава въздържаност в листчетата на лотоса се появяват гълъбово-червени или розово-червени оттенъци, докато при невъздържаност се получават тъмночервени и оранжеви оттенъци.

Подобно на шестнадесетолистния цвят на лотоса се създава и дванадесетолистния, който се намира близо до сърцето и в него половината листчета са съществували и действали в миналите стадии на човешкото развитие. Затова в окултното обучение тези шест листчета не се нуждаят от каквото и да било развитие. Те започват веднага да функционират, щом се пристъпи към развитието на другите шест. И за да помогне на това развитие, човек трябва да даде известно направление на някои от своите душевни действия.

Трябва ясно да схванем, че възприятията от отделните астрални чувства имат различен характер. Лотосовият цвят с дванадесет листчета дава усещане, различно от това на шестнадесетолистния. Последният възприема в образи човешките мисли, законите, по които протича едно или друго явление в природата. Тези образи не са в покой, а в движение и изпълнени с живот. Ясновидецът, който е развил в себе си това чувство, може да посочи формата, която служи за израз на всяка мисъл, на всеки закон в природата. Например мисълта за отмъщение се облича в стреловидиа форма със зъбчати краища, мисълта на благоговение има често вид на разтварящ се цвят и т.н. Ясните, пълни със значение мисли, се строят правилно и симетрично, неясните мисли имат неопределени очертания. Съвсем други усещания се получават при помощта на дваиадесетолистния цвят. Приблизително този род усещания могат да се определят като душевно топло и душевно студено. Ясновидецът, надарен с това чувство, усеща как от образите, виждани от него с помощта на шестнадесетолистния цвят на лотоса изтича или душевна топлина, или душевен студ. Ако си представим ясновидец с развит шестнадесетолистен цвят, но у когото още не е развит дванадесетолистния, то той при мисъл на благоговение ще види само описания образ (разтварящия се цвят). Друг, който е развил в себе си и двете чувства, ще забележи още и онези излъчвания, които излизат от тази мисъл и които не могат да се означат иначе, освен като душевно топло. Но при това трябва да се забележи, че при окултното обучение едното чувство не се развива никога без другото, така че посоченото по-горе служи само за пояснение. Според степента на развитието на дванадесетолистния цвят, ясновидецът придобива също и дълбоко проникване в явленията на природата. Всичко, което е основано на растежа и на развитието излъчва топло, всичко което заема състояние на увяхване, разрушение и гибел, има характер на душевен студ.

Развитието на това чувство се ускорява по следния начин. Първото, от което се ръководи ученикът, е да постави в ред своите мисли (тъй наречения контрол над мисълта). Шестнадесетолистния цвят се развива чрез достигане на истински и пълни със значение мисли, дванадесетолистния - с помощта на вътрешната власт над своите мисли. Блуждаещите мисли, които следват една след друга нецелесъобразно и логично, а случайно, развалят формата на този цвят. Колкото повече една мисъл произтича от друга, колкото по-пълно се изгонва от хода на мислите всичко нелогично, толкова по-съвършена става присъщата на този орган форма. Ако ученикът слуша нелогични мисли, той трябва веднага чрез свйето мислене да ги приведе в истинския им вид. Но той не трябва за своето собствено развитие да избягва околните, дори те да не мислят така логично и не трябва да се стреми незабавно да изправи всичко, което му се струва нелогично в околната среда. Като мълчи, вътре в себе си, той трябва да сложи в логичен, разумен ред, всички достигащи до него отвън мисли. Същото той трябва да постигне и в своето собствено мислене.

Второто условие е да сложи в такава последователност и всички свои действия (контрол над действията). Всяко непостоянство, всяка нехармоничност в действията носи вреда за дванадесетолистния цвят на лотоса. Като постъпва по определен начин, ученикът трябва да направлява следващото свое действие така, че то логично да следва от първото. Който днес действа в една посока, а утре в друга, той никога не ще развие описаното чувство.

Третото условие - развитие на издръжливост. Ученикът не трябва да позволява да се отвлича от поставената пред себе си цел с едни или други влияния, докато той счита тази цел за вярна. Препятствията за него трябва да бъдат повод, за да ги преодолее, а не повод за отстъпване от преследваната цел.

Четвъртото условие - търпимост по отношение към хората, към другите живи същества, а също така и към фактите. Ученикът трябва да заглуши в себе си всяка излишна критика на всичко несъвършено, зло и лошо, и да се стреми към разбиране на всичко, което той среща. Както слънцето дарява със своята светлина лошите и злите, така и той трябва да дарява всички със своето разумно съчувствие. Срещне ли някое бедствие, той няма да се впуска в критични разсъждения, а ще приеме факта като необходимост и ще се постарае, доколкото му позво­ляват силите, да направи нещо за доброто. Мненията на другите той ще разглеждане само от свое гледище, но и ще се стреми да се постави в положението на другите.

Петото условие - открита душа за всички явления в живота. То­ва може също да се нарече вяра или доверие. Ученикът трябва да застава с доверие срещу всеки човек и всяко същество, и всички негови действия трябва да се извършват със същото това доверие. Никога той не трябва да казва вслушвайки се в някое съобщение :" аз не вярвам в това, тъй като то е в противоречие с моето мнение". Обратно, той трябва да бъде готов винаги да провери своето мнение посредством чуж­дото мнение. Той трябва да бъде винаги възприемчив към всичко, което среща и да вярва в истинността на това, което предприема. Той трябва да изгони от своето същество всеки страх и всяко съмнение. Ако в него се явява известно намерение, заедно с това в него се явява и вяра в силата на това намерение и сто несполуки не отнемат от него тази вяра. Това е онази вяра, която премества планини.

Шестото условие е да достигне известно душевно равновесие (спокойствие на духа). Ученикът трябва да запазва еднакво настроение, независимо дали го настига скръб или радост. Той трябва да не се колебае между възторга, който повдига до небесата и скръбта, която убива смъртно. Нещастието и опасността ще го намерят с такова пълно въоръжение, както и щастието и радостта.

И тук учителят може да даде само указания, които да доведат то­зи цвят на лотоса в зряло състояние, но неговото правилно формиране ще зависи от развитието на изброените шест качества. Ако те не се развият, тогава този орган се явява в отвратителна форма. Развивайки дара за ясновидство, означените качества могат, поради пренебрегване, да се променят вместо за добро - за зло. Човек може да стане особено нетърпелив/ нерешителен и двуличен спрямо обкръжаващата го среда. Например той може да стане крайно възприемчив относно ви­да на мислите на другите хора и от това да ги избягва, даже и да ги ненавижда. Това може да отиде толкова далеч, че душевния студ, който той ще изпитва при мненията, противоречиви на неговото собствено мнение, ще го направи неспособен да се вслушва в чуждите мисли и ще го отдалечи от хората.

Особено внимателна душевна грижа е необходима за десетолистния цвят на лотоса, тъй като чрез него трябва да се владеят съзнателно впечатленията от чувствата. За начинаещия ясновидец това е съвършено необходимо, защото само така той може да избегне източниците на безчислените илюзии и произволи в духовни възприятия. Обикновеният човек въобще не си дава сметка от какво се управляват неговите мисли и неговите спомени и от какво се предизвикват. Да вземем следния пример. Някои пътува с влак. Той е зает с определена мисъл. Внезапно тя приема съвършено друго направление. Той си спомня едно преживяване, което е станало преди много години и го сплита със своите сегашни мисли. При това той не забелязва, че неговият поглед отправен към прозореца, е съгледал личност, сходна с онази, която участва в припомненото преживяване. До неговото съзнание е достигнало не това, което той е видял, а само влиянието от видяното и той мисли, че споменът е дошъл от само себе си. И колко подобни случаи има в живота! Как влияят на нашия живот явленията, за които ние сме слушали, или за които сме чели, и при това тяхната връзка с нас остава непозната за нас. Например някой не понася известен цвят, но той въобще не подозира, че причината за тази омраза е учителят, който е носил палто със същия цвят и който го е мъчил преди много години. Много неща се запечатват в душата, макар че минават незабелязано за съзнанието. Да вземем следния случай. Някой чете във вестник за смъртта на известна личност, а после настойчиво твърди, че той е предчувствал тази смърт още вчера, макар че той не е видял или чул нищо, което да го наведе на тази мисъл. Истината е, че мисълта за смъртта на този човек е изплувала вчера, като че от само себе си. Но той не е взел под внимание само едно, че е бил на гости у познати известно време преди това, на масата е бил вестникът, той не го е чел, но неговият поглед е паднал несъзнателно на известието за тежката болест на същата тази личност, за която става дума. Полу­ченото впечатление е минало покрай съзнанието му и неговото влия­ние е причинило предчувствието.

Ако се вземе предвид всичко това, може да се представи, какъв източник на илюзии и какъв повод за фантазиране се крие в подобни косвени въздействия на нашето съзнание. А този източник трябва да бъде унищожен от човека, който иска да развие в себе си десетолистния цвят на лотоса, понеже посредством този цвят могат да се възп­риемат най-дълбоко скритите свойства на човека и другите същества.

Но тези възприятия могат да бъдат истински само тогава, когато възприемащият стане съвършено свободен от описаните илюзии. За тази цел е необходимо да се владеят въздействията, които идват към нас от външния свят, така че впечатленията, който той не иска да възприеме, действително да не се възприемат. Това може да се достигне като се развива силно вътрешният живот. Трябва да се достигне до там, че да действат само онези неща, към които човек е отправил своето внимание. Това, което виждаш, трябва да искаш да го видиш, а онова, на което не обръщаш внимание, трябва съвсем да не съществува за тебе. Колкото по-жизнена и енергична е вътрешната работа на душата, толкова по-скоро ще се достигне подобна власт над собствените впечатления.

Ученикът трябва да избягва всяко безцелно гледане и слушане. За него трябва да съществува само онова, към което е отправен него­вия поглед или слух. Необходимо е да се упражнява в това и сред най-великата суета да не чува нищо, ако не иска да чува и да направи очите си съвършено невъзприемчиви за неща, към които те не са насочени нарочно. Като че с душевна броня той трябва да огради себе си от всички несъзнателни впечатления.

Особена грижа той трябва да полага за живота на мислите. Необходимо е да постави пред себе си определена мисъл и след това да присъедини към нея всичко онова, което съвършено съзнателно и свободно може да бъде свързано с нея. Всяка изкуствена измислица трябва да се отдалечи. Ако трябва мисълта да се сложи в съотношение с друга мисъл, това трябва да стане след грижлива проверка, откъде е произлязла тази друга мисъл. Същото е и в областта на чувствата. Ако имаш известна антипатия към нещо, то трябва да я победиш, като се погрижиш да поставиш себе си в съзнателно отнасяне към предизви­калия я предмет. По този начин върху неговия душевен живот все по-малко ще оказва влияние безсъзнателния елемент. Само с помощта на подобен строг контрол десетолистният цвят на лотоса достига присъщата на него форма. Ученикът трябва да управлява душевния си живот с внимание и да умее да се държи далеч от това, на което не иска или не може да обърне внимание.

Ако към такова самовъзпитание се присъедини и медитацията, строго следваща упътванията на учителя, тогава намиращият се в коремната ямичка цвят на лотоса ще достигне правилно своята зрялост и всичко онова, което се възприемаше с гореописаните астрални орга­ни на чувствата само като форма и топлина, сега ще се възприема ка­то светлина и цвят. И благодарение на това пред ученика се разкриват способностите и талантите на хората, а също така и силите и скрити­те свойства на природата. Аурата на живите същества става видима и всичко, което го обкръжава, започва да открива пред него своите вътрешни качества.

Не може да се отрече, че именно тук е особено необходима най-грижлива проверка, защото на тази степен играта на безсъзнателните спомени става особено неудържима. Ако това не беше така, много хора биха имали споменатото чувство, защото то се появява почти веднага, щом човек се научи да държи впечатленията на своите чувства дотолкова в своя власт, че те да са напълно зависими от неговото внимание или невнимание. Но докато властта на физическите чувства задушава и угнетява душевните чувства, десетолистният цвят на лотоса остава в бездействие.

По-трудно, отколкото гореописаният цвят на лотоса.се развива шестолистният, който се намира в средата на тялото, понеже за това развитие е необходимо съвършено самообладание на целия човек, което се достига с помощта на самопознанието, такова самообладание, при което тялото, душата и духът се намират в съвършена хармония. Всички функции на тялото, всички наклонности и страсти на душата, всички мисли и чувства, които излизат от духа, трябва да се приведат в съвършено съзвучие. Тялото трябва да бъде дотолкова облагородено и очистено, че неговите органи да не повличат човек към нищо, което вреди на интересите на душата и духът. Душата не трябва да се принуждава от тялото към въжделения и страсти, противоположни на чистото и благородно мислене. Но и духът не трябва, подобно на робовладетел, да налага на душата своя нравствен дълг и своите закони, тя сама е длъжна по собствено и свободно влечение да следва задълженията и дълга. Задължението трябва да бъде за ученика не нещо натрапено, на което той се подчинява против волята си, а нещо желано, което той изпълнява с любов. Свободната душа, която би достигнала равновесие между чувствеността и духовността, трябва да развие пред себе си ученика. Той трябва да достигне дотам, че да няма нужда да се бори със своята чувственост, понеже тя трябва да бъде дотолкова очистена, че да няма повече сила да тегли ученика надолу. За него вече не е нужно да обуздава своите страсти, защото те сами по себе си се стремят към доброто. Докато човек още се нуждае от самобичуване, той не може да бъде ученик във висшата степен на науката за духа. Добродетелта, към която той още трябва да принуждава себе си, е без стойност на пътя на ученичеството. Докато още съществува желанието, то му пречи на окултното развитие даже и в този случай, ако то не се удовлетворява. При това безразлично е принадлежи ли желанието повече на тялото или на душата. Например ако някой се отказва от това или друго възбудително средство, за да очисти себе си чрез подобно лишение, то това може да му помогне само тогава, когато неговото тяло не страда от това. Ако ли се забележи последното, то то­ва показва, че тялото изисква възбудително средство и тогава въздър­жанието е безполезно. В този случай ще бъде по-добре за човека да се откаже от въздържанието и да почака, докато за него се открият по благоприятни условия за тялото, може би даже и в бъдещо въплъщение. В подобен случай разумното отричане може да бъде по-полезно, отколкото стремежът по какъвто и да било начин да достигне това, ко­ето при дадените обстоятелства е недостижимо. Да, такъв разумен отказ сам по себе си е по-полезен за развитието, отколкото преждевременното насилие.

Този, на когото се отдаде да развие шестолистния цвят на лото­са, достига общение със Съществата, принадлежащи към висшите светове, но това общение за сега се ограничава с астралния свят. Обаче в окултните школи се дават упътвания за развитието .на този вътрешен орган само тогава, когато ученикът се издигне дотолкова, че да повдига своя дух в още по-висшия свят. Развитието на цветовете на лотоса трябва да се придружава от встъпването в истинския духовен свят, ина­че ученикът може да попадне в смущение и неувереност. Макар че той и без това би могъл да види, но той не ще бъде в състояние да обсъди правилно видяното.

При това в самия начин за развитие на шестолистния цвят се съдържа вече известна гаранция срещу възможните лутания и безцелности. Понеже не е лесно да се доведе до объркване този, който вече е достигнал пълно равновесие между чувствеността (тялото), страстта (душата) и идеите (духът). Но тази гаранция още не е достатъчна, тъй като при развитието на шестолистния цвят на лотоса ученикът ще може да възприема и Съществата, надарени с живот и самостоятелност, но принадлежащи на свят, съвсем различен от света на неговите физически чувства. За да се чувства напълно уверен в тези светове, не е достатъчно развитието на посочените цветове, затова ученикът трябва да има в своята власт още по-висши органи. По-нататък ще се говори за развитието и на тези още по-висши органи, а също и за останалото устройство на астралното тяло.