Пътешественикът от този свят до Небесната страна

Християн. Да! Чувствувам, но много рядко. И златни за мене са часовете, когато усещам в себе си тези славни победи.

Разумност. Спомняш ли си с какви средства са извоювани тези победи?

Християн. Да, помня. Когато мисля за това, което видях на кръста; когато кледам към хубавата си дреха; когато разгръщам свитъка, който нося в пазвата си и когато ми се стопли сърцето от моите размишления за мястото, където отивам. Именно тогава усещам, че побеждавам всички желания на плътта.

Разумност. Кое те кара да желаеш толкова много да отидеш на хълма Сион?

Християн. Това, че се надявам там да видя жив Онзи, Когото видях мъртъв да виси на кръста. Надявам се, че като стигна в Сион, ще се освободя от всичките зли неща, които сега са вътре в мене и ми досаждат. Слушал съм да казват, че там нямало смърт<$FИсаия 25:8, Откровение 21:4>, и че ще живея между най-мили другари. Право да ви кажа, аз обичам Човека, Който висеше на дървото и бе облян в кръв, защото ме освободи от товара. Сега чувствувам само вътрешната си болест, която много ме уморява. Затова ми се иска да отида по-бързо там, където нямало да има смърт и да бъда с онези другари, които постоянно пеели:

-- Свят! Свят! Свят! Господ Вседържител!

Тогава Умилителност каза на Християн:

-- Женен ли си? Имаш ли деца?

Християн. Имам жена и четири деца.

Умилитетелност. А защо не си ги довел със себе си?

Християн заплака:

-- Ах! Колко ми се искаше да ги взема със себе си! Но те всички отказаха да тръгнат с мене. Даже и мен се опитаха да задържат, като ме убеждаваха да не тръгвам.

Умилителност. Но ти трябваше да ги убедиш да вървят, като им посочиш опасността, която ги очаква, ако останат в града.

Християн. Точно така направих. Разказах им какво ми беше открил Бог за разорението на нашия град. Всичко това обаче им се видя, като че разказвам басня и не искаха да повярват<$FБитие 19:14>.

Умилителност. Ти моли ли се Бог да благослови твоите съвети към тях?

Християн. Молих се, и то с голямо умиление и любов, тъй като много ги обичам.

Умилителност. Каза ли им за скръбта и страха, които си имал поради това, че гибел очаква града ви? Както изглежда, тази гибел е била ясна за теб.

Християн. Разбира се, че им казах, и то неведнъж. Те сами виждаха много пъти страхът, очертан по моето лице, сълзите, които обилно и горчиво проливах, търпението и помрачението ми, поради предчувствието от Страшния Съд и наказание, което висеше над главите ни. Но всичко това не можа да ги убеди да тръгнат с мене.

Умилителност. Какво казаха за себе си, като не искаха да дойдат?

Християн. Жена ми се страхуваше да не изгуби тоя свят, а децата ми се бяха предали на суетните младежки удоволствия. И така, едни с това, други с онова, всички ме оставиха да вървя сам.

Умилителност. Да не би ти със своя суетен живот да си угасил влиянието и силата на думите, с които си ги придумвал да тръгнат?

Християн. Наистина не мога да се похваля с живота си. Зная, че имам недостатъци. Приемам, че с поведението си човек може много лесно да събори това, което се старае да наложи с думи на другите, макар и да са за тяхно добро. Въпреки това аз мога да кажа, че съм се пазил, да не би чрез някое неприлично дело да ги отвърна от това пътешествие. Те дори ми казваха, че съм бил прекалено строг в обходата си с тях. Заради тях аз се отказах от много удоволствия и неща, в които не виждах нищо лошо. Даже, смея да кажа, че ако наистина ги е спряло нещо, което са видяли в мене, това е било голямото ми предпазване да не съгреша против Бога и да не обидя ближните си.

Умилителност. Вярно е, че "Каин намрази брат си, защото делата му бяха лукави, а на брат му -- праведни"<$FИоан 3:12>. Ако жена ти и децата ти са се съблазнили в тебе по същата причина, с това те показват, че доброто не им е угодно, и "ти си избавил душата си от голяма отговорност"<$FЕзекиил 3:19>.

Точно в този момент казаха, че вечерята е готова и те седнаха да вечерят.

На трапезата имаше сложени добри ястия. Целият им разговор, докато седяха на масата беше все за Господаря на хълма, затова, което беше направил и причината, за да го направи. От разговора им можах да разбера, че Той е голям победител, и че с голям риск за живота Си се е борил и умъртвил онзи, който държи силата на смъртта<$FЕвреи 2:14,15>. Аз много Го обикнах, защото те казваха (и това, като че го каза Християн), че Той постигна тази победа като проля кръвта Си. Но най-славното в тази борба е, че Той стори всичко това, подбуден от чиста любов към всички хора. При това имало някои, които са Го виждали и разговаряли с Него след като е умрял на кръста. Те разказали всичко, каквото са чули от Неговата уста и главно това, че Той обичал окаяните пътешественици така, както никой друг не ги е обичал.

За доказателство те дадоха един пример, как Той съблякъл от Себе Си Небесната Слава, която имал от преди създанието на света. Това сторил, за да подари спасение и живот на житейските пътници. Дори казват, че сами са Го чули да казва, че не искал да живее Сам в Сион. Посочиха също и имената на много пътници, които Той направил князе, макар че били родени просяци<$FI Царе 2:8, Псалом 113:7>. Така продължиха да разговарят до късно през нощта и след като се предадоха в ръцете на Господа за закрила, отидоха да си легнат. Християн бе настанен в една широка стая на горния етаж, чиито прозорци гледаха към изток. Названието на тази стая беше Мир. В нея той спа много спокойно до разсъмване, а при ставането си изпя благодарствена песен.

Сестрите не искаха да пуснат Християн да продължи напред, без да е видял всички редки и хубави неща, които се намираха в палата. Затова решиха да го разведат из стаите, като поговорят още малко с него. Заведоха го първо в кабинета. Там му показаха архивата от най-старо време. Между нея (както помня добре, че видях в съня си) се намираше родословието на Господаря на хълма, от което се виждаше, че Той е Син на "Вечния по дни". В тази архива бяха записани делата, извършени от Господаря и имената на много хора, които бе приел в службата Си. Имаше едно хубаво описание как Той ги е настанил в жилища, които не се развалят нито от времето, нито от естественото разпадане на всички неща в този свят.

След това му прочетоха за някои от най-похвалните дела, които мнозина от слугите на Господаря бяха сторили. Например как чрез вяра побеждавали царства, извършвали правда, получавали обещание, запушвали устата на лъвове, угасвали огньове, избягвали острото на ножа, оздравявали от болести, ставали силни на бой и обръщали в бяг чуждите войски<$FСъдии 3:31, 7:19>. От друга част на архивата, му прочетоха колко любвеобвилен е Господарят им, като приема в своя Палат всеки, който уповава на Неговата благодат, дори и онези, които са вършили големи безчестия против Него и делата Му. В архивата имаше някои исторически описания, говорещи за забележителни неща - всички тях Християн прегледа добре. Не пропусна да види и пророческите книги, чието изпълнение е докарало страх и трепет върху враговете на Господаря, а на пътешествениците -- утеха и наслада .

На другия ден го заведоха в оръжейния склад и му посочиха всевъзможните оръжия, които Господарят беше приготвил за пътниците: саби, щитове, шлемове, брони и обувки, които никога не овехтяват. В склада имаше достатъчно оръжие. С него можеха да се въоръжат всички пътешественици, посветени в служба на Господаря, дори и да са повече от звездите на небето.
Тук му показаха някои машини, с които слугите на Господаря бяха извършили чудесни неща. Показаха му жезъла на Моисей и кола, с който Яил уби Сисар. Грънците, тръбите и факлите, с които Гедеон разпъди Мадиамските войнства. Остена, с който Самегар уби шестстотин човека<$FСъдии 3:31, 7:19>. Видя челюстта, с която Самсон извърши такива големи чудеса, и камъка, с който Давид уби Голиат -- Гетския исполин, както и меча, с който Господарят им ще погуби човека на беззаконието в деня, когато седне да съди. Всички тези и още много хубави неща, които му показаха, харесаха на Християн. Денят премина неусетно те отидоха в стаите си да спят.

На сутринта, когато Християн стана с намерение да продължи пътя си, те го помолиха да остане още един ден, като му обещаха, че ако времето е ясно ще му покажат Увеселителните планини. Тази гледка, казаха те, много повече ще те успокои, тъй като планините са близо до желаното място, където отиваш. Християн се съгласи и остана още един ден. Още сутринта те го качиха на покрива на палата и му казаха да гледа на юг. Отправил погледа си натам, той видя в далечината една чудно хубава планинска земя, покрита с дъбрави, лозя и всевъзможни плодни дървета и цветя, изобилно напоявана с бистри и буйни реки и извори<$FИсаия 32:16,17>.

-- Как се нарича онази земя? -- попита Християн.

-- Това е Еммануиловата земя. Тя е свободна за всички пътешественици, както е свободен и този хълм. Когато стигнеш там, ще видиш вратата на Небесния Град; ще ти я покажат и овчарите, които живеят там!

Най-после Християн реши да тръгне. Те се съгласиха, но му казаха:

-- Нека преди това влезем още веднъж в склада за оръжие и тогава си замини.

Така и направиха.

Щом влязоха в склада, веднага го облякоха от главата до петите в обшито бронирано облекло, за да бъде готов да се защищава, ако го нападнат някои злосторници по пътя. Така облечен, той излезе с приятелите си до вратата и попита вратаря дали е видял някой пътешественик да минава.

-- Да, видях -- отговори вратаря, -- мина един покрай вратата.

Християн. Познаваш ли го?

Вратар. Попитах го за името му и той ми каза, че се казва Верен.

Християн. Така ли? Аз го познавам много добре. Той ми е съотечественик. Идва от там, където съм роден и аз. Колко, мислиш, е извървял напред?

Вратар. Предполагам, че е прехвърлил хълма, а може и да е слязъл вече долу.

Християн. Благодаря ти, скъпи ми вратарю. Господ да бъде с тебе и богато да те благослови за добрината, която ми показа.

Глава четвърта

Когато Християн тръгна, любезните сестри Разумност, Набожност, Умилителност и Разсъдителност пожелаха да го придружат до полите на хълма.

Докато вървяха заедно и си припомняха разговорите от изминалите дни, те бавно слизаха от хълма. Остана още малко, когато Християн каза:

-- Както беше трудно изкачването, така трудно ми се видя и слизането!

-- Така е -- отговори Разсъдителност, -- трудно е за човек да се крепи при слизането в "Долината на Смирението". Затова дойдохме да те придружим, докато слезнеш от хълма.

При тези думи Християн се стресна и започна да върви с голямо внимание. Въпреки това падна два-три пъти, докато стигне долу.

Видях в съня си, че неговите добри другарки му дадоха един хляб, шише пълно с вино и малко грозде и сбогувайки се с него, го упътиха надолу по пътеката. Той тръгна сам по пътя, който минаваше през Долината на Смирението. Тук, в долината, Християн изпадна в беда.

Не бе вървял дълго, когато забеляза огромната, грозна фигура на един бяс, който идваше срещу него. Името на този бяс беше Аполон (Погубител). Християн се уплаши много. Подвоуми се дали да се върне, или да стои насреща му. Понеже нямаше на гърба си отбранително покривало и ако се обърнеше с гръб към бяса щеше по-лесно да бъде прободен от стрелите му, реши да застане срещу него и да се бори. "Дори, каза си той, ако мисля само за спасението на живота си и за нищо друго, пак по-целесъобразно е да стоя насреща му." И така Християн вървеше по пътя с бавни крачки, докато се срещна с Аполон. Звярът беше много страшен на глед. Беше покрит целият с люспи като риба (и с тях се гордееше). Крилете му бяха като на ламя, краката му като на мечка, от пастта му излизаше огън и дим, а устата му беше като на лъв. Аполон се приближи до Християн, погледна го презрително и запита:

Аполон. Откъде идеш и къде отиваш?

Християн. Идвам от град Погибелово, където е събрано цялото зло и отивам на хълма Сион.

Аполон. От това разбирам, че си един от моите поданици. Цялата онази земя е моя и аз съм неин княз и бог. Как така си се осмелил да бягаш от царя си? Ако не се надявах, че пак ще ми слугуваш, веднага, с един удар, бих те повалил на земята.

Християн. Наистина, аз съм роден в твоята държава, но намерих службата ти тежка и заплатата такава, че от нея човек не може да живее, защото заплатата на греха е смърт<$FРимляни 6:23>. Затова, като станах на възраст, тръгнах, както много други разумни хора са направили, да търся нещо по-добро.

Аполон. Никой град няма така лесно да изгуби поданиците си. И аз не искам да те изгубя. Понеже се оплакваш от службата и заплатата си, реши да се върнеш и аз обещавам, че ще ти дам от всичко, каквото се намира в нашата земя.

Християн. Но аз вече съм се споразумял да служа на друг -- на Царя на Царете и сега е невъзможно да се върна при тебе.

Аполон. Ти си направил точно това, което казва пословицата: "От трън та на глог", но това не е нещо ново. Мнозина са се показвали Негови слуги, а като мине малко време, са Го изигравали и пак са се връщали при мене. Направи и ти същото, и ще видиш колко добре ще ти бъде.

Християн. Аз съм Му дал вярата си в залог, като съм се заклел да му бъда верен и лоялен поданик. Сега как мога да се откажа от това и да се върна назад? Те веднага ще ме обесят като предател.

Аполон. Та нали ти направи същото и с мене? Ето, аз съм готов да забравя всичко, стига само да се върнеш при мен.

Християн. Не, съвсем не е същото с тебе. Защото, когато обещах да ти слугувам, помниш много добре, бях непълнолетен. Освен това смятам, че Князът на Когото слугувам сега, може да ме избави от онзи грях и да ми прости всичко, което съм правил като твой поданик. Право да ти кажа, о, опасни Аполоне, аз обичам Неговата служба. Доволен съм и от заплатата, която дава Той. Обичам Неговите слуги, Неговата власт и Неговата земя много повече от твоята. Затова, не ме разубеждавай повече. Аз съм вече Негов слуга и заявявам, че ще следвам само Него.

Аполон. Направи си добре сметката, докато още кръвта ти не е разгорещена, какво ще срещнеш по пътя, по който си тръгнал. Ти знаеш колко Негови слуги изпадат в мъчнотии и страдания, защото са престъпници против мене и моите заповеди. Колко много от тях са получили безчестна смърт! Ти казваш, че Неговата служба е по-добра от моята, но Той никога не е излязъл от мястото си, за да избави някой Свой слуга от ръцете ми. А колкото за мене, целият свят знае колко пъти, кога със сила, кога с хитрост, съм избавял от Него и от слугите Му ония, които са били уловени от тях, и които са ми слугували вярно. Така ще избавя и теб.

Християн. Ако Той, моят настоящ Цар, търпи сега и не излиза да ги избавя, това прави с цел да изпита любовта им -- дали ще бъдат докрай привързани към Него. А колкото за лошите последствия и страдания, за които ти разказваш, това, според нашето разбиране, е най-ценното и най-славното нещо, защото съвсем не се надяваме на временно избавление, но очакваме да получим слава в другата земя, когато нашият Цар дойде в Славата Си, със сила и със Своите ангели.

Аполон. Ти обаче си бил неверен в служението си към Него. Kак тогава се надяваш да получиш някаква заплата?

Християн. Можеш ли да ми кажеш точно в какво съм Му бил неверен, Аполоне?

Аполон. В какво ли? Та ти още при тръгването си се отчая и без малко щеше да затънеш напълно в тинята на Отчаянието. После се отклони по криви пътища, за да се освободиш от товара си, когато трябваше да търпиш, докато Сам Царят ти го премахне. А помниш ли как нехайно заспа, изгуби най-милото си нещо, и когато видя лъвовете, едва не се реши да се върнеш? Освен всичко това можеш ли да отречеш, че винаги, когато говориш за пътешествието си и за всичко, което си видял, чул и преживял, говориш го за слава -- да кажат хората: "Ей, че великан! Какви велики неща е преживял!"

Християн. Уви! Всичко това, което казваш, и още много, което ти не спомена, е истина. Царят обаче, Комуто аз служа, и Когото почитам най-много от всички, е милостив, готов да прощава и да забравя всичко лошо, когато потърся Неговото прощение. И още, слушай какво ще ти кажа: Всички тези неща, които ти спомена, аз наследих в твоята земя. С тях се родих, с майчиното мляко ги суках и докато бях там, непрестанно стенех и въздишах. А сега, като се покаях, Царят ми ги прости и аз съм спокоен.

При тези думи Аполон се разсърди много и извика:

-- Аз съм враг на твоя Цар. Мразя лицето Му, законите Му и хората Му. Ако искаш да ти кажа самата истина, нарочно излязох да те срещна.

Християн. Аполоне, внимавай какво правиш! Аз съм вече в Царския път -- пътя на святостта! Затова ти казвам: Пази се!

Тогава Аполон се разкрачи, запречи цялата широчина на пътеката и каза:

-- Аз ни най-малко не се смущавам от тази работа, но ти многознайнико се приготви да умреш, защото, кълна се в ужасния вертеп на Ада, че оттука по-нататък няма да ти позволя да пристъпиш нито една крачка. Ей сега ще ти извадя душицата.

И Аполон внезапно изстреля в гърдите на Християн една огнена стрела. Християн, държейки щит в ръката си бързо и изкусно я отби и остана невредим. Схващайки момента, когато трябва да се защищава, той измъкна меча си, спусна се върху Аполон и независимо, че последният успя да го нарани в главата, ръката и крака, не изгуби дръзновение, но се бореше юнашки. Това жестоко сражение продължи повече от половин ден и силите на Християн значително отпаднаха поради раните, които беше получил.

Аполон използва това отслабване, нападна Християн, улови го здраво в ръцете си и го събори на земята. При падането си Християн изпусна от ръката си меча. Виждайки това, врагът му извика:

-- Ето, сега си в ръката ми!

И притискайки го към земята, започна да го души.

Християн много се изплаши. Видя живота си изгубен.

По Божия промисъл обаче стана така, че когато Аполон вдигна ръка, за да нанесе последния удар, с който непременно щеше да умъртви този добър човек, Християн успя да грабне отново меча си и да извика:

-- Не се радвай, враже мой! Аз паднах, но виж, ще стана пак<$FМихей 7:8>!

И още не изказал последната дума, той скочи, замахна силно със сабята си, нарани смъртоносно Аполон, и го принуди да се отдръпне назад. В следващия миг, не оставяйки врага му да се съвземе, Християн се хвърли отново върху него с думите:

-- Във всичко това надвивам с помощта на Онзи, Който ме е възлюбил<$FРимляни 8:37>.

Неочакваният за Аполон обрат в борбата го принуди да разпери крилата си и да излети далеч в пространството.

Християн вече не го видя<$FЯков 4:7>.

Нито един човек не е видял и чул онова, което видях аз в това сражение. Никой не може да си представи виковете и ужасния рев, които надаваше Аполон през цялото време на борбата, както и въздишките и стенанията, раздиращи сърцето на Християн! През цялото време, до момента в който усети, че бе пробол Аполон с двуострия си меч, нито веднъж не го видях с весело лице. Едва след нараняването на звяра той се усмихна и погледна към Небето. Изповядвам, че този бой наистина беше най-ужасното зрелище, което съм виждал през живота си.

Когато битката свърши, Християн въздъхна и каза:

-- Сега, тук на това място, ще въздам благодарност на Онзи, Който ме избави от лъвови и ми помогна в борбата против Аполон.

Така и направи.

Тогава пред него се яви една ръка, която държеше няколко листа от Дървото на Живота. Християн ги взе и ги сложи върху раните, които беше получил в битката. След полагането на листата раните веднага оздравяха. Като седна да похапне малко хляб и да пийне от шишето, което му бяха дали сестрите, той отново подкрепи силите си продължи пътешествието си. Сега обаче с гол меч в ръце, "Защото, казваше си той, кой знае, дали някой друг неприятел няма да излезе отнякъде".

С Аполон не се срещна повече, и докато премина тази долина, нищо лошо не му се случи. На края й започваше друга, която се наричаше "Долината на Смъртната Сянка". Християн не можеше да я избегне, защото пътят за Небесния Град минаваше право през нея. Самата долина беше много пуста. Пророк Еремия е писал за нея така: "Пустиня, място на пустота и пропасти. Място на безводие и Смъртна сянка. Място, през което не е минавал, и на което не се е заселвал човек"<$FЕремия 2:6>.

В тази долина Християн преживя още по-големи страдания, отколкото в битката с Аполон. Ще ви разкажа за тях по-надолу.

В съня си видях, че когато той стигна до границата на долината на Смъртната Сянка, срещна двама човека, които бързо се връщаха назад. Те бяха потомци на онези съгледвачи, които донесоха лъжливи сведения за добрата Ханаанска земя<$FЧисла 13:22>.

-- Къде отивате? -- попита Християн.

-- Назад! Назад! -- отговориха те. Ако ти е мил животът и търсиш спокойствие, ще направиш същото и ти.

-- Какво се е случило, та се връщате назад? -- попита Християн.

-- Какво ли? Слушай да ти разкажем. Ние вървяхме по същия път, по който вървиш и ти. Стигнахме много далече -- толкова колкото можахме. И ако бяхме продължили да вървим още малко по-нататък, нямаше да можем да се върнем тука и ти нямаше да узнаеш тези ценни за тебе сведения.

-- Добре де, добре! Но какво срещнахте? -- попита Християн.

-- Едва бяхме навлезли в долината на Смъртната Сянка, когато за щастие забелязахме пред себе си страшна опасност. За малко щяхме да попаднем в нея. Добре че бяхме внимателни!

-- Хубаво! Но какво видяхте? -- пак ги запита Християн.

-- Какво видяхме ли? Видяхме долината, черна като катран. Видяхме змеьовете и ламите долу в бездната и чухме непрестанното ридание и плача на страдащи от неописуеми мъки хора, убити духом, седящи в железни окови. А над Долината се бяха надвесили черни облаци на отчаяние. Върху тях се забелязваха разперените крила на Смъртта. С една дума: мястото е ужасно и съвсем непроходимо<$FЙов 3:5, 10:22>!

-- Въпреки всичко, което ми казахте -- отговори Християн -- още не мога да видя, че това не е пътят, който ще ме изведе на желаното място<$FПсалом 44:18,19>.

-- Добре де, дръж този път за себе си; ние не го искаме -- казаха те и се разделиха с него.

Християн продължи пътуването си в същата посока, държейки изваден меча си от страх да не бъде нападнат ненадейно.

Видях в съня си, че отдясно, по цялото протежение на Долината, имаше дълбока яма. В нея през всички векове, "слепците, като са водили слепи", са падали фатално и завинаги погивали. От лявата страна се простираше едно опасно блато с ужасно тинеста вода. Паднеше ли човек в него, нямаше къде да намери опора за краката си, тъй като то нямаше дъно. В него, някога паднал Цар Давид и несъмнено щял да се удави, ако не го извадил един много силен човек<$FПсалом 69:14>. Пътят беше много тесен и това всяваше страх у Християн. Причиняваше му и доста страдания. Когато се стъмваше, той се отдалечаваше от дясната страна, където беше ямата, но с това пък се приближаваше към блатото „ не по-малка опасност; а решеше ли да се отдалечи от блатото, се доближаваше до ямата. Едно малко невнимание при ходенето би му коствало живота. Вървейки така, аз го чух да въздиша дълбоко, защото не стига, че отляво и отдясно зееха грозната яма и блатото, но и самата пътека беше толкова мрачна, че той не можеше да види къде стъпва. В средата на тази долина, съвсем близо до пътя, се виждаше устието на Пъкъла.

-- Какво ще правя сега? -- си каза Християн.

Той виждаше непрестанно излизащите от Пъкъла пламъци и дим, придружени с големи искри и страшни гласове. Тъй като сабята му беше безсилна да се бори против тях, той намери за добре да я сложи в ножницата, и да извади другото си оръжие, което се наричаше Молитва. (Ефесяни 6:19). Чух го да вика:

-- О, Господи! Моля Ти се, Господи, избави ме! Опази душата ми, Господи<$FПсалом 116:4>!

Той продължаваше да се моли със същите думи дълго време, а пламъкът наближаваше все повече и повече, и все по-ясно се чуваха страшните гласове. Струваше му се, че още малко и ще бъде смазан, разкъсан на парчета, стъпкан като калта на улицата.

Няколко часа той гледаше ужасната сцена и слушаше грозните звукове. Като стигна до едно особено място, му се стори, че вижда много чудовища да идват срещу него. Спря се и започна да мисли какво да направи, за да избегне опасността. Една страшна мисъл за връщане заработи в съзнанието му, но същевременно си казваше: "Минал съм вече половината път и претърпях немалко беди. Да се върна назад? Ами откъде да знам, дали няма да срещна по-страшни неща!" Реши да върви напред. Забеляза обаче, че чудовищата се приближават все повече и повече, и когато пристъпиха съвсем близо, той извика колкото му глас държи: