Пътешественикът от този свят до Небесната страна



страница1/20
Дата14.01.2018
Размер3.09 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20
Пътешественикът от този свят до Небесната страна

Алегория


от

ДЖОН БЪНЯН


Съдържание

ЧАСТ ПЪРВА

Глава първа

Глава втора

Глава трета

Глава четвърта

Глава пета

Глава шеста

Глава седма

Глава осма

Глава девета

Глава десета


ЧАСТ ВТОРА

Глава първа

Глава втора

Глава трета

Глава четвърта

Глава пета

Глава шеста

Глава седма

Глава осма

Глава девета

Глава десета

Глава единадесета

Глава дванадесета

ЖИВОТЪТ НА ДЖОН БЪНЯН

Месторождение и възпитание

Джон Бънян е роден през 1628 г. в Елсто, малко селце в Бедфордшир. Почти нищо не знаем за неговите деди. Родителите му принадлежали към най-бедното съсловие. Баща му, който бил бакърджия, едвам издържал семейството с тежък труд.

Бащата на Бънян искал да даде на своя син някакво образование и затова го записал в Бедфордското училище, предназначено за бедни. Момчето се научило да пише, но скоро трябвало да се върне при баща си, за да му помага в работата. В училище не обръщали внимание на нравственото възпитание на децата и Джон Бънян, подобно на много свои другари, излязъл от там без каквото и да е понятие за благочестие. След завръщането си в Елсто станал инициатор на много лоши дела. Ако изключим престъпленията против седмата заповед, от които, както сам той пише, всякога се пазел, нямало нищо, което да го задържа във веселия му живот. Лъжата и богохулството не го притеснявали ни най-малко.

Когато станал на 18 години, постъпил доброволец в армията и взел участие във войната между парламента и краля. Тогава преживял много неща, които го накарали често да се замисля. При обсадата на Лестър например преди да тръгнат в атака, се наложило да го заменят с друг човек. Още в самото начало на атаката заместникът му бил убит. Веднъж паднал в река Уз, друг път, падайки в морето, животът му висял на косъм. И всички тези обстоятелства го карали да се замисля.

Така постепенно в него започнало да се пробужда съзнанието, че е пазен от Божията промисъл. Вместо да се задълбочи обаче в тези мисли, той ги гонел от себе си, защото те тревожели природната му безгрижност.

Често страдал от безсъница или от ужасни сънища и даже халюцинации. Представял си, че е отхвърлен от Бога, осъден на вечен ад и дори завиждал на животните, че могат да съществуват, без да се грижат за душите си.

За да премахне омразните мисли, той още повече търсел обществото на весели другари и се стараел колкото може по-малко да си спомня за Бога. Понякога напускал работа, макар че това било единственото му средство за съществуване. Случвало се по няколко дни да няма възможност да си купи хляб.

Някои добри хора, които му съчувствували, почнали да го съветват да се ожени като се надявали, че добрата жена ще му повлияе благотворно. Така Бънян се оженил за едно скромно момиче, дъщеря на набожен човек. Тя нямала никакво състояние и в зестра на мъжа си донесла две книги: "Практическо богословие" и "Пътят на човека към Небесното царство".

Жена му била много кротка и любовта й силно му въздействувала. Понеже забравил всичко научено от детинство, той започнал отново да се учи да чете и пише. Заедно с жена си започнал да посещава и богослуженията в неделните дни. Така изпаднал в друга крайност -- много обикнал обрядността, свещеническото облекло и самите свещеници.

По това време богослуженията в Англия съвсем не били в цветущо състояние. Неделните дни в Елсто представлявали странна смесица от богослужение и светски удоволствия. Според църковната наредба в храма съблюдавали две богослужения -- сутрин и вечер, между тях устройвали всевъзможни увеселения, игри и хора. Едни и същи камбани канели за молитва и събирали за забава. Джон Бънян бил редовен участник в забавленията. Много обичал да бие църковната камбана. Един път, след като бил камбаната, той слязъл в храма за молитва и седнал до жена си. Този ден проповедта така силно го развълнувала, че решил да се откаже от всички удоволствия. Но два часа по-късно, както сам той изповядва, се отправил на веселото сборище. В най-силния разгар на веселието обаче в него с голяма сила зазвучали думите: "Искаш ли да напуснеш греховете си и да получиш вечно блаженство или искаш да живееш в грях и да отидеш в пъкъла?". Той се спрял като вкаменен, замислил се и се зачудил, че разпнатият на Голгота Христос го изобличава. Изведнъж, като в отговор на чутото, си спомнил колко грехове вече е направил, за които е заслужил вечно осъждение и затова е по-добре да свърши живота си поне весело. . . Тогава още по-шумно и по-лудо се отдал на удоволствията. Никой от другарите му не забелязал резкия преход от злото към доброто и обратно.

Веднъж, когато вървял пиян по улицата и говорел мръсни думи, край него минала една жена, известна с развратния си живот. Тя се спряла и казала с възмущение: "Какъв безбожник! Какви мръсни думи говори! Няма подобен на него, той развращава всичките ни младежи!". Тези думи, казани от такава личност, силно му подействали. Той се засрамил, решил да изостави мръсните думи и се отдал на четене на Библията. Мнозина в Елсто били поразени от внезапната промяна на Бънян и започнали да го хвалят. Тези одобрения го направили самодоволен и той си въобразил, че в цяла Англия няма по-угоден на Бога от него.

Малко по малко той напуснал всички предишни удоволствия, хора и песни, само камбаната продължил да бие, защото смятал, че веднъж взет, кръстът трябва да се носи мъжествено. Промяната обаче била само външна и макар жена му да се радвала, Джон Бънян не бил доволен от себе си, защото съзнавал, че не е променен духовно.

Чудесна е тази силна воля над порока, но Христос е казал: "Трябва да се родите отгоре." Нашата външна праведност не може да ни даде спасение за вечен живот, нито прощение за извършените грехове. Бънян смътно съзнавал нещо от това и въпреки всичките си усилия да води безупречен живот, не бил готов да застане пред Божия справедлив съд. Макар да се считал едва ли не за най-съвършения човек в Елсто, той се ужасявал при мисълта за смъртта и често страдал от съзнанието, че нещо не му достига.

Духовното възраждане на Бънян

Веднъж трябвало да отиде в Бедфорд по търговска работа. Като минавал покрай една къща, на чиято врата стояли три бедно облечени жени, наложило му се да спре за малко. Оставил на земята товара си и се заслушал в разговора на жените. Думите, които чул, го изумили. Нито една проповед до този момент не му била показала необходимостта от духовно възраждане, от получаване на Святия Дух и от спасение чрез вяра в кръстната смърт на Божия Син. Силно развълнуван от чутото, той решил да се увери в истинността на думите им. Запознал се с тези жени и те с готовност му предали всичко, което било за тях радост и надежда в бъдещето. Показали му места от Свещените Писания, които потвърждавали думите им. Но радостта му от това откритие не продължила дълго. Скоро се запознал с хора, които обръщали тази увереност в средство за необуздан живот. Започнали да го мъчат нови съмнения. Какво право има той да счита, че е в числото на избраните? Може би много късно е започнал да се грижи за душата си и всичките му страдания са напразни? Мислил да изпита вярата си чрез извършване на чудеса, но когато започнал да се моли за получаване на тези чудодейни сили, разбрал, че не трябва да се моли за това.

Дълго време крил в себе си мъчителните съмнения и душевното смущение. Накрая решил да открие душата си на тези жени. Те обаче не могли да отговорят на всичките му въпроси и го посъветвали да се обърне към пастир Хиффорд, с когото го запознали. Пастир Хиффорд имал чести беседи със своите посетители и поканил Бънян да участва в тях. Така, малко по-малко, Джон Бънян разбрал, че трябва с покорност да приема Божието Слово, без да изследва причините за Божиите решения.

Четенето на Библията обаче все повече го ужасявало. Всеки ред го убеждавал, че той е непростен грешник. Колкото повече се задълбочавал в смисъла на четеното, толкова повече изпадал в отчаяние и развълнуваното му въображение прогонвало всякаква надежда за постигане на душевен мир. Струвало му се, че толкова много се е отдалечил от Бога, че е невъзможно вече да се върне при Него. Уверил се, че го владее Сатана, с когото нямал сила да се бори. Скръбта му била мъчителна и бил готов да плати скъпо, за да може да я излее в сълзи, но не можел и да плаче.

От дълбочината на своето отчаяние Джон Бънян не преставал да вика към Бога. Молитвата и четенето на Словото изцяло поглъщали времето му. Веднъж, седейки на гости у своя съсед, той натъжен мълчал, но изведнъж като че ли чул думите: "Ако Бог е с нас, кой ще бъде против нас?" Друг път, като вървял през полето, чул: "Той извърши примирение със Своята кръв на кръста." Така всред скръбта, която притискала сърцето му, той получавал утешения, които наричал чудни посещения на Святия Дух.

Тези сладки мигове бързо отлитали, но четейки Библията, в нея намирал подобни утешителни изречения. Така се убедил, че това не са лъжливи обещания на неговото въображение или духовна възбуденост. Самото Слово, писано по вдъхновението на Святия Дух, ни учи да уповаваме в кръстната смърт на Христа.

Освен Библията Бънян четял още една стара книга, която му била попаднала случайно: "Тълкувания на Лютер върху Посланието към Галатяните". Тя му давала много успокоителни размишления.

Дълго продължила борбата в него между доброто и злото, вярата и съмненията. Често му се струвало, че той, подобно на Юда Искариотски, е продал и предал Исуса със своя предишен живот. Струвало му се, че всичките му стремежи към святост са напразни. Дори понякога му се струвало, че чува гласа на самия Дявол, който му доказвал, че неговата душа отдавна принадлежи на ада. В такива мигове съвсем падал духом. Тогава се случвало изведнъж да чуе нежен, кротък глас, подобен на лекия полъх на вятъра, който му казвал: "Отказал ли си се някога от оправданието, предлагано ти от Христос?" "Не", отговарял той. "Тогава погледни и не пренебрегвай този, който говори с тебе!" Така веднага утихвала бурята в душата му.

Един ден, нещо подобно на видение, завинаги го избавило от ужасните съмнения. Като вървял през полето, чул в сърцето си думите: "Твоята правда е на небето." Повдигнал очи нагоре и видял Христос отдясно на Бога, като олицетворение на човешката правда. Станало му ясно, че Господ Исус е правдата за повярвалите в Него, че Той със Своята святост покрива нашата греховност. Разбрал, че пролятата кръв на Христа ни омива и избавя от всяко осъждение и ни прави Божии чада. Така онова поле, през което вървял, станало за него врата към небето. Там завинаги бил освободен от робството на греха и съмненията.

По-късно, когато описва състоянието си преди духовното си възраждане, Бънян вижда причината за това мъчително колебание на душата в маловерието. Но той съзнава, че тези душевни страдания са му били от полза, защото понесъл тежестта, подобно на Йов, който в последствие получил стократно повече милости от Бога.

След като повярвал напълно, Бънян разбрал, че според Божието Слово неговата длъжност вече е да изповядва вярата си пред хората. Той се присъединил към църквата на баптистите и се кръстил. Започнал да помага на проповедника в проповядването на Словото, посещавал болните, живеещите в пороци, и скоро придобил такова уважение, че бил включен в числото на дяконите на църквата.

От непрекъснатата работа обаче се разболял много тежко от възпаление на белите дробове. Бил близо до смъртта, но Господ му възвърнал здравето и дори му дал повече сили.

Жената на Бънян не могла дълго да се радва на неговото новорождение. Скоро след това тя починала. Подробности за нейните последни дни не са известни.

Преодолявайки вродената си срамежливост, Бънян дръзновено проповядвал Божието Слово. Скоро славата му се разнесла по цялата околност. Той убеждавал и най-равнодушните и порочни хора. По настояване на слушателите бил ръкоположен за пастир. С благоговейна молитва се нагърбил с новата работа и посветил себе си изцяло на Бога, казвайки: "Тежко ми, ако не проповядвам Евангелието."

Тежко изпитание за неговата вяра

По онова време английското правителство забранявало да проповядват хора, които не са получили официално звание "Пастир на англиканската църква". Бънян обаче не признавал такова право на правителството и никак не се притеснявал в своите действия. Бил направен донос против него и той получил писмена забрана да не проповядва Евангелието. Много от братята му по вяра се застъпили за него и така за известно време никой не го безпокоял.

След завръщането на Стюартите свободата на съвестта била преследвана. Бънян с мъка можел да продължава своята работа. Отначало решил да се преоблича в различни дрехи, за да преминава свободно от едно място на друго. Скоро обаче му станало срамно за неговия срам и страх пред хората и решил да действа открито, каквито и да бъдат последствията от това.

Жителите на едно малко селце, Сомел, искрено желаели да чуят обяснение на Божието Слово. Повикали Джон Бънян. Той се отзовал на поканата и докато обяснявал на народа, приближила се стража и му показала писмена заповед, с държавен печат, за неговото арестуване. Нищо друго не му оставало, освен да се подчини на властта. Приятелите му го предупреждавали за заплашващата го опасност, но той пренебрегвал съветите им. С някакъв страх обаче започнал да проповядва този ден върху стиха "вярваш ли в Божия Син?" По молба на много хора го пуснали с поръчителство за една нощ, но рано на следващия ден трябвало заедно със стражата да отиде в съда. Там му казали, че "бакърджия" няма право да проповядва, и че ще бъде пуснат веднага на свобода, ако подпише пред няколко свидетели от неговите приятели, че за в бъдеще няма да проповядва. Листът за подписване стоял на масата. "Как мога да обещая, че вече няма да проповядвам Божието Слово! -- извикал Бънян. -- Никога докато съм жив! Щом получа свобода, ще почна да изпълнявам възложената ми от Бога длъжност." На полицая било заповядано да заведе Бънян в затвора. Така на 1 ноември 1660 година Джон Бънян бил затворен в Бедфордския затвор.

Много хора, дори и такива, които не споделяли неговите разбирания, дори представители на правителствената църква, работили за освобождаването му. Един англикански пастир, Форбс, с кротост го увещавал да се откаже от проповядването, като се стараел да му докаже, че няма законно право за това. Твърд отказ бил отговорът на Бънян. Друг го съветвал да започне дело против обвиненията, за които е затворен, и публично да заяви, че е готов да се подчини на кралската воля, като следва църковните обряди на правителствената църква. И на това той не се съгласил. Казал, че всякога ще отдава кесаревото на кесаря, но че волята на Царя на царете стои над всяка друга. А Неговата воля е всеки да употребява за Божия слава дара, получен от Него.

Бънян бил поставен в един от най-лошите затвори на кралството. Две малки стаички или по право килии и малък двор, заобиколен от река. Това било всичко. Понякога през нощта в двете килии затваряли до 60 човека. Повечето от тях били арестувани за убийство или мошеничество.

Тежко било за Бънян това затваряне. Едва 32-годишен, свикнал на свобода и постоянна работа, но никога не падал духом, защото съзнавал необходимостта да остане верен на своите убеждения, заради славата на Божието име. Съдийският секретар Кооб напразно го убеждавал да приеме условията за освобождението. Бънян тъжно му благодарял съчувствието и отклонявал всичките му предложения.

Дошло време за коронацията. Чарлз II по установения обичай обявил амнистия за всички арестувани с изключение на най-престъпните. Бънян се оказал между тях и продължавал да стои в затвора. Неговата втора жена, за която се оженил една година преди затварянето, отишла в Лондон да подаде молба. Съдиите се събрали на съвет, кого от престъпниците да простят. Горещо молила тя главния съдия да включат и мъжа й в числото на простените. Макар да я изслушали с внимание, Бънян си останал в затвора.

Много точно той е нарекъл мястото на своето заточение "пещера". В тази пещера трябвало да работи за прехраната на семейството си. Правел връзки за обувки и с това изкарвал пари за издръжката на жена си и децата от първия брак.

На следващото заседание на съда някои от приятелите му отново започнали да молят за неговото освобождаване. Веднага им бил предложен въпроса: "Ще се откаже ли от проповядването?" Те знаели, че Бънян никога няма да се съгласи на това. Така шест години наред нито веднъж не излязъл от затвора.

Силно скърбял Джон Бънян за болната си жена и четирите деца. Особено се безпокоял за сляпата си дъщеря. Представял си всичките им лишения и скърби, но с упование ги предал на грижата на милостивия Бог.

При цялата скръб той е имал и много радостни мигове в затвора. За тях той споделя: "Никога в живота си не можах да вникна в Божието Слово толкова добре, както сега. Някои думи, в които по-рано не можех нищо да видя, сега като съм в това състояние и на това място, светят за мене. Тук съм имал много сладки видения за прощаване на греховете и пребъдването ми при Исуса в онзи век. Ах, Сионската гора, небесният Ерусалим, безчисленото събрание на ангелите и Бог съдията на всичките, духовете на праведните, които са стигнали съвършенство и Исус Спасителят! Ах, колко мили са ми те, откакто съм тук, на това място! Тук съм видял онова, за което знам, че докато съм на този свят, няма да мога да изразя. Видях истинността на думите "Когото любите, без да сте Го видяли, в Когото като вярвате, без сега да Го виждате, радвате се с неизказана и преславна радост."

Джон Бънян прекарал всичко дванадесет години в затвора. Някои затворници били благосклонни към него, други -- нетърпимо груби. Някои от надзирателите искрено го съжалявали и му позволявали да се отдалечава за малко, за посещаване на братя по вяра като им обещавал да се върне в определения срок.

Дошло време и за неговото освобождаване. Кралят издал указ да се позволи на всички неконформисти, с изключение на папистите, да се събират свободно на богослужения, като си избират пастир от своята среда. Причината за този неочакван указ била много интересна.

Когато било невъзможно Чарлз II да остане в Англия, поради опасност, която го грозяла, той се отправил инкогнито във Франция. Един човек го пренесъл до френския бряг, знаейки кого носи. По-късно същият човек, Ричард Карвер, се явил пред краля и го помолил да помогне на братята му по вяра, които са в беда. Чарлз II си спомнил този факт и на 13 септември 1672 г. издал указ, с който възвръщал свободата на всички страдащи поради религиозни убеждения. В това число бил и Бънян.

Така Джон Бънян се върнал при домашните си. Там намерил пълно разорение и нищета, но с енергия се заел да работи за поддържане на семейството си. В това време вярващите нямали ръководител. Киффорд бил починал преди освобождението на Бънян и всички единодушно му предложили да заеме неговото място. Той се съгласил, като единственото му желание било със силата на Словото да послужи на вярващите, а невярващите да привлече при Христа.

Дейността на Бънян като пастир

Джон Бънян бил убеден, че Господ го е призовал да проповядва Благата вест. Искал на всички и непрекъснато да прогласява голямата Божия любов към падналото човечество. Докато бил в затвора, говорел на своите другари за Христа. Всички знаели, че той страда заради вярата си в Изкупителя, заради това, че искал да Му служи със всичките си сили, без човешки обряди, но в дух и истина. През тези 12 години Бънян дълбоко изучил Свещеното Писание, което му помогнало да се утвърди в служението на Бога. И ето сега той се явил пред вярващите, очистен в огъня на изпитанието, съвършено готов да научи и другите да живеят и страдат за Този, Който пострада за всички.

Неговото говорене се отличавало с простота и яснота. Било достъпно за всички. Учени и неграмотни го слушали с удоволствие. Освен това бил надарен с живо въображение, наблюдателност, умеел сполучливо да използува думите и имал изключително приятна дикция. Винаги, където говорел се събирали много хора и мнозина трябвало да стоят навън. През лятото често говорел на открито и предпочитал природата пред задушната стайна атмосфера.

В определени дни Бънян посещавал околните села, където основавал малки църкви, съществуващи и до днес. Рядко посещавал столицата, но и там бил достатъчно известен. Където и да отивал, достатъчно било само да извести деня на своето посещение и се събирали хиляди хора. Често трудно достигал до амвона. Тази популярност обаче не го възгордяла. Той се смирявал пред Господа и отдавал цялата слава на Него, Единия, от Когото получавал сила да убеждава хората.

Въпреки че животът му бил безупречен и с нищо неопетнен, това не го опазило от клевети. Дъщерята на един чифликчия, която често посещавала събранията на Бънян, била изпъдена от баща си. По-късно баща й, който здраво стоял за своята англиканска църква й простил, с условието никога вече да не слуша Бънян. След като се върнало вкъщи, момичето пак почнало настоятелно да моли баща си да й позволи да посещава събранията. В същата нощ старецът изведнъж умрял. Разнесъл се слухът, че е отровен от дъщеря си, и че тя била в любовни връзки с Бънян. Започнало следствие, но за всички било ясно, че това е клевета и популярността на Бънян нараснала още повече. Получавал много предложения да остави Бедфорд и при увеличена заплата да ръководи по-големи общества. Той обаче останал непоколебим. Смятал, че Бедфорд и околността му са неговата сфера, където е длъжен да остане.

Доброто семе падало на добра почва. Много от тези, които слушали Словото, започнали да го изпълняват. Всеки ден имало нови хора, които повярвали, и църквата видимо растяла. Въпреки че всички наричали Бънян "епископ", той считал себе си за смирен труженик. Бързо забелязвал между повярвалите верните Христови слуги и веднага им възлагал работа, равна на своята, за да не страда работата от липса на жътвари. Строго следял за изпълнението на установените от Христа заповеди: Кръщението и Господната вечеря, като видими свидетелства на вяра и покорност на Неговото Слово.

Непрекъснато посещавал болните. Несъгласията в мненията между братята кротко и бързо отстранявал. Умеел да успокои и настави разтревожените души в истината. С тези, които са заминали на други места, постоянно кореспондирал и им разрешавал да се присъединят към други църкви само ако ръководството им е Божието Слово. Съгрешаващите поучавал и увещавал сам, а ако не се покорят, викал на помощ братята, които са утвърдени във вярата. Като крайна мярка отлъчвал някои временно от общение с църквата, като не преставал да се моли за тях, заедно с всички вярващи. Щом съгрешилият се разкайвал за постъпката си, бивал приет отново с радост и братска нежност между вярващите. Така всеки член на църквата имал своята служба. Тези, които били отдавна повярвали, наставлявали младите, докато и те достигнели пълна твърдост във вярата и на свой ред започвали да се грижат за по-слабите.

Във всичко бил ръководен от Святия Дух. Така до края на живота си не престанал да бъде слуга на всички.

В автобиографията си Бънян пише: "През всичкото време на моето проповядване сърцето ми силно викаше към Бога, Той да благослови Словото Си и да го направи действено за спасение. Стараех се да говоря ясно и откровено, така че и грехът и грешникът да се видят. След това сърцето ми гореше, като си мислех, че Словото пада на каменисти места. Исках всички, които ме слушат, да могат да видят като мене що е грехът, смъртта, пъкълът и Божието проклинание. Но исках да видят и какво е благодатта, любовта и милостта на Бога чрез Христа към човеците, които са отчуждени от него. Много пъти си казвах пред Господа, че с радост бих се съгласил да ме обесят пред очите им, ако това стане средство да ги събуди и утвърди в истината.

Никога не съм искал да се бъркам в маловажните предмети, върху които се препират някои християни. Беше ми радостно с всичката си сила да се подвизавам за Словото на вярата и за освобождаването от греховете чрез страданията и смъртта на Исуса.

Ако някои от онези, които чрез моето проповядване бяха събудени, отпаднеха, мога наистина да кажа, че тяхното изгубване беше за мене по-тежко, отколкото да поставя в гроба собственото си дете.

Сърцето ми беше така пленено от славата на тази превъзходна работа (проповядването на Евангелието), че в нея бях по-блажен, отколкото ако Бог беше ме направил цар над целия християнски свят или господар над цялата световна слава. Колко са сладки думите: "Който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове", "Разумните ще сияят със светлостта на простора и ония, които обръщат мнозина в правда, като звездите до вечни векове" (Яков 5:20; Данаил 12:3). Тези думи винаги са били утешение за мене!

Най-голямото ми желание в изпълнение на службата ми беше да отивам в най-тъмните места. Видях, че духът ми повече скланяше към работата за събуждане и обръщане. Словото, което носех, също говореше така: "Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така -- не там където беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа" (Римл. 15:20).

Творчеството на Бънян

Джон Бънян отлично владеел перото. Първите му съчинения обаче много трудно могли да се напечатат. Като че ли мисълта му се носила по-бързо от перото и за това имало много пропуснати думи. Първото му съчинение било полемично, под заглавие "Няколко евангелски истини, обяснени според Святото Писание". Целта на книгата била да противодействува на заблужденията на някои квакери относно изкупителната жертва на Божия Агнец. Разбира се, отговорът на противниците не закъснял, на което Бънян трябвало рязко да отвърне. В това време обаче го арестували. Затварянето не спряло работата му, напротив, необходимостта го заставяла непрестанно да пише. Така можел да изкарва прехрана за семейството си. Започнал с помощта на приятелите си да издава малки брошури. Те така успешно се продавали по улиците, че дребните търговци започнали да поставят неговия портрет на своите съчинения, продавайки ги за негови.

Между малките му съчинения е особено забележително едно: "Благодатта е вседостатъчна за най-големия от грешниците". Много интересна мисъл има в нея "Господ не за шега ме е убеждавал, Сатана не на шега ме е изкушавал, ужасът на вечния огън не на шега ме е мъчил и затова не на шега ви предавам всичко преживяно от мен. Писаното ви предавам с простота на сърцето, а истината ви казвам за ваша духовна полза."

Бънян е написал много мъдри брошури за оправданието чрез вяра, възкресението на мъртвите и др. Много чудно е това, че не е имал никакво научно образование. В полемиката не е умеел да се сдържа, нито да възразява умерено, когато изложената идея не отговаря на духа на Писанията.

Още в затвора, като че ли между другото, Бънян започнал знаменитото си съчинение "Пътешественикът".

Нито преди, нито след него, не се е явило подобно съчинение. Дълбочината на мислите, истината и нагледността на характерите, действията на описаните лица, верността на възгледа, знанието и разбирането на библейските истини, всичко това му дава право да стои между най-добрите съчинения, явили се през втората половина на ХVII век в Англия. Разказват, че след свършването на книгата, предложил на другарите си в затвора да им я прочете. Искал да чуе тяхното мнение, дали си струва да я печата. Едни го съветвали да я издаде, други не. Един от тях, Марсон, настоявал за незабавно издаване. Трудности обаче имало много и книгата излязла от печат едва през 1678 година. Успехът й бил огромен и незабавен. За десет години едно след друго послдвали 12 издания. Още през живота на Бънян били продадени 100000 екземпляра. Много малко произведения са се ползвали с такава известност. Сега тя е преведена на повече от 75 езика. (Под заглавие "Пътешественикът" тя е преведена и издадена на български език още през 1866 г. от мисионера д-р Лонг.) Много художници са се трудили да предадат в картини живописни сцени от тази алегория.

След "Пътешественикът", Бънян написал "Животът на лошия човек", а през 1682 г. издал "Духовната война". Предполага се, че авторът е представил самия себе си в описанието на "душата", паднала под властта на Сатана и след това избавена от Емануил. В разказа Бънян много умело е използвал знанията, придобити по време на военната служба. Първото нападение на Дявола върху човека, пълното отдалечаване на душата от Бога, избавлението й чрез въплъщението на Божия Син и непрестанните опити на злия дух отново да я отдалечи от Твореца са наистина забележително описани. Мистицизъм, поезия и християнство украсяват в равна степен разказа, като не си противоречат едно на друго.

На следващата година Бънян издал втората част на "Пътешественикът", в която описва пътуването на жената и децата на Християн. Авторът е възнамерявал да издаде и трета книга за съдбата на юношите след смъртта на двамата родители. Предполага се, че това съчинение никога не е било написано или е било загубено. Появилата се книга под заглавие "Пътешествие на синовете на Християн", макар и да била приписана на Бънян, се оказала явна измама.

Една след друга се появили 60 книги, истински съчинения на Бънян. Много от тях били богословски полемики, други публикували проповеди, казани при различни случаи. Всичко било написано от неуморното желание да се оживи мъртвостта на вярата не само на своите съвременниците, но и на бъдещите поколения. Задачата била трудна, почвата неблагодарна, но Бънян, взирайки се в Господа, уповаващ на Неговата сила, се борил неуморно, изучавайки върху себе си тежестта на съмненията, греха и слабостта на човека пред изкушенията.

От по-кратките му съчинения ще споменем "Книга за младежи и момичета" и "Изложение на закона и благодатта".

Разглеждайки всички съчинения на Бънян, не може да не ни възхити ясната цел, разбраният израз, логичните разсъждения, забележителните сравнения, непринудената искреност. Речта е ту строга или чувствителна, ту заплашваща или утешителна, всичко е с цел да събуди душата, да привлече хора при Христа.

Да вземем за пример част от неговата реч към душата на заспалия по пътя към вечността. "Лентьо, още ли спиш? Нима си решил да заспиш смъртния сън? Нима нито вестта от небето, нито пък от пъкъла не са в състояние да те събудят? Нима ще отговориш: нека още да поспя и да полежа? О, да можех красноречиво да ти изкажа съболезнование и да ти отдам напълно сърцето си! Как бих скърбял над тебе, как бих те оплаквал! Бедна, осъдена, погиваща душе! Защо сърцето ми е така жестоко към тебе, та не мога да скърбя? Ако ти би се лишил от един член на тялото си или член на семейството, или близък приятел, няма да бъде така важно, но, бедняко, ти изгубваш душата си! Ако тя би отишла в ада за ден, два, година или даже за десетки хиляди години, сравнително би било нищо. Но тя ще бъде отхвърлена завинаги! О, колко е ужасна тази дума -- вечност! Какво ще стане, когато чуеш тези сърцераздирателни думи: "Махнете се от мене проклети във вечния огън, приготвен за Дявола и неговите ангели"!"

Когато се обръщал към разтревожените и изпълнени със съмнения и страх хора, Бънян им казвал: "В живота почти на всеки се случва да се съмнява в Божията благодат. Това е непоносимо тежко, особено за този, който чувствува себе си грешен. Престъпването на закона е достатъчно, за да те осъди. Съмнението обаче в пълнотата на Божията благодат, която е силна да ни оправдае и избави от самото осъждение, е по-престъпно от самия грях. Затова чуй ме, отпаднала, страхлива душе! Възпротиви се на съмненията, отърси се от срамния страх и хвърли прегрешенията си зад оградата на благодатта! Повярвай, че ти имаш право на това, защото пред погледа ти тече река. Тази река е водата на живота, а нейните струи са благодат и милост. Не се смущавай, че не ти достигат благочестие и добри дела. Когато ти се случи да видиш хора, които поради телесното си здраве се стараят да се заселят близо до лековити води, спомни си, че един от твоите стремежи трябва да бъде да се приближиш до водата на живота. За твоето изцеряване от духовните недъзи, от страха и съмненията е нужно само да продължаваш да черпиш от тази жива струя и да живееш во век!"

На вярващите, които се радват в Христа, Джон Бънян казвал: "На Господа е угодно и желателно да види всеки християнин да стои на определеното от Него положение, звание и длъжност, като изпълнява всичко, съгласно полученото от Бога призвание. Тогава вярващите са като цветя в Божията градина и всяко цвете расте на определеното от градинаря място, започвайки от пълзящия по стената исоп до Ливанския кедър, всяко от тях дава плод за Негова слава. Те растат и дават много плод, защото коренът на живота е общ и жизнената струя, която излиза от него, е най-плодотворната. При това градинарят, който е наредил цялата градина, е най-мъдрият! Какво ли разочарование би имало, ако ние не сме богати с добри дела! Затова пазете се да не се окажете както на картините пламък без жар или книжни цветя без ухание, или рисувани дървета без плодове."

Смъртта на Бънян

Поради своите убеждения през целия си живот Бънян трябвало да претърпява различни несгоди. Властите, виждайки непреклонната му съпротива към установената религия в кралството, с мъка го понасяли и всячески се стремели да му пречат. Няколко пъти под различни предлози го лишавали от всичкото му имущество, заключвали молитвения дом, в който проповядвал. Имало един период, когато единствено под открито небе можел да провежда събрания. Затова решил да припише всичко, което имал на името на жена си.

След като наредил по този начин семейството си, Бънян можел свободно да се предаде напълно на работа за слава на Христовото име. Репутацията му растяла непрекъснато. Постоянните срещи с различни слоеве на обществото и многото четене на книги, подействували благотворно за неговото духовно израстване и говорене. Еднакво се стремял да убеди в Евангелските истини както хората, срещани в дома на кмета, при когото известно време бил семеен пастир, така и простите хорица в която и да е гостилница, където закусвал преди часа на проповедта.

В началото на 1688 г. поради слабост Джон Бънян започнал да страда от припадъци, които го заплашвали от бърза смърт. След като здравето му се поукрепило, той отново се заел с работата, доколкото му позволявали силите, но краят бързо се приближавал. Той умрял сам, далече от семейството си, нямайки възможност да се върне вкъщи и да се прости с близките на сърцето си.

Причината, която ускорила смъртта му, била голямата му самоотверженост. Синът на един чифликчия помолил Бънян да измоли за прошка от разгневения му баща, който го лишил от наследство. За да изпълни молбата, трябвало да се срещне лично с бащата. Така Бънян пропътувал повече от 50 мили и срещата му се увенчала с успех. Той искал оттам да замине за Лондон, за да каже сам на сина радостната вест. През време на пътуването валял проливен дъжд. Целия мокърт, Джон Бънян спрял при приятеля си г-н Шаддок, където се разболял от силна настинка. След десет дни починал. Точният ден не се знае, но било между 12 и 31 август 1688 г.

Смъртта на Бънян била достойна кончина на неговия живот. Той не оставил горящия светилник, но постоянно бил опасан с вяра. "Не плачете за мене, казвал на заобикалящите го, но живейте свято! Аз ще отида преди вас в мястото, приготвено от Спасителя за всички изкупени от Него грешници. Там ще се видим и ще запеем нова песен в блажената вечност."

Тялото му било погребано в Бунхил-Филдс и много хора дошли да оплачат уважавания и на всички любим пастир. Особено в Бедфорд скръбта на вярващите била голяма.

И така животът на Джон Бънян съответствува на чудното описание в "Пътешественикът". Той започнал от тинята на отчаянието и свършил с тържествено влизане във вечното Царство на славата.


ЧАСТ ПЪРВА
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница