Въпросът за празния гроб, за "пътуването в ада", "пътуването в рая"

Въпросът за празния гроб, за "пътуването в ада", "пътуването в рая" .

Така напр. бихме могли да проучим въпроса, какво става изобщо при и след смъртта на човека и дали има определени разлики в това. Това е станало въз основа на религиозни откровения и предания, а също и въз основа на философски спекулации, с помощта на парапсихологични изследвания, на хуманистичната и трансперсонална психология, както и въз основа на клинични и индивидуални изживявания. (Напр. Елизабет Кюблер-Рос, ...)

На практика всички религии предполагат, че човек "продължава да живее" не само в своето потомство и чрез културни последствия, а и че продължава да съществува духовно като индивид. Дори и потомствените култове на примитивните народи не са насочени просто към "продължаване на живота" в потомството, а изхождат по принцип от реалното духовно съществуване на прародителите, дори и от тяхното възможно присъствие в култовия или в светския живот на потомците. Дори там където са възникнали представи, че човек може да премине в други форми на живот, дори и камъни или нещо друго, е било признато правилото за продължаване на съществуването на духовно същество. По-новите висши теории наблягат също така на продължаване на съществуването; те го виждат още по-ясно на по-висше ниво на съществуването отколкото физическото; те говорят отчасти и за възможности за осъществяване на контакт между тези нива на съществуване, но също така и за тяхната проблематика. За съзнателното изкачване в по-висшата сфера са създадени отчасти изпипани церемонно, сравни напр. "Тибетската книга на мъртвите", с която се е занимавал също и Ц. Г. Юнг По въпроси относно новото въплъщение са разказани много различни изживявания и представи.
Християните са единодушни с другите религии, че се продължава след смъртта. По точно още в ранното християнство е имало различни мнения напр. за въпроса на "предекзистенциално съществуване" на душата преди зачеването респ. на реинкарнацията. . И днес има някои теолози, които не вярват повече в по-нататъшния живот след смъртта респ, във "Вечния живот", възможен чрез Христос; те са се приспособили към естествено-научно др. изследователско ниво, което произхожда най-съществено от 19 век и отдавна е остаряло.
Към практическите изживявания води повече непрекъснатото питане на човека "какво се крие отзад (зад външната повърхност на света)?"
*Вечният живот по смисъла на християнството като "предвещание" за "справедливите" (напр. Матей 25:46) респ. към тези, които следват Исус (напр. Лука 18:29-30), и в Христос (напр. Йоан 3) няма непременно само "едностранно" значение. От това, което е станало в нас подобно "на небето" с Христос, се променя и "бъдещият живот", който е споменат на такива места в Библията.

В областта на медицината има не само разкази за дрогирани или мнимо мъртви, които са се връщали и са разказвали за изживяванията си в други сфери на съзнанието. Освен това има и отделни научни изследвания за това, че напр. в момента на смъртта става непрекъснато намаляване на теглото с около 21 гр. В антропософията и теософията се говори за отделянето на Аз респ. на духовната "същност" и на "астралното респ. емоционално тяло" заедно с "етерното респ. енергийното тяло" и фантома от физическото тяло, след което следва друго отдръпване на емоционалното ниво и след това в Аз респ. в менталното ниво и причинния свят, непрекъснато с по-висшата същност отгоре.

Особено при самоубийци се съобщава за пределно-научни и медиални изследвания, че за дълго време остават свързани към земното си обкръжение. Неприятните им спомени не са били в никакъв случай заличени, както те са си желаели.

Днешното знание би могло да допринесе много за това по време на живота да се занимаваме със запазващите се стойности в нашата същност, което напр. Библията винаги е препоръчвала. Който е живял предимно деструктивно, егоистично и алчно, ще получи проблеми поради този тази тежест и ще се ядосва за пропуснатото. Който вместо това е общувал внимателно с хората около себе си и е учил да уважава сътворението като част от самия себе си и е бил полезен, ще има добри изживявания въз основа на светлия си характер.

Би могъл да се постави допълнителния въпрос, как същността на човека общува при смърт с отбелязаните в различните му слоеве на същността включително и на физическото тяло в живота способности, изживявания и субстанции, а също така как стои въпросът с различията. И по този въпрос в литературата има репортажи, напр. Свещеникът Роземюлер. Те сочат към едно малко или много изразено "вземане със себе си" на есенциалното от всички части на същността, както и към предпочитането погребение спрямо изгарянето в урната поради посочения процес. Там е ставало въпрос дори и неочаквано за наблюдавано, внезапно изчезване на субстанция в гроба.

Освен това от хилядолетия насам до настоящето съществуват проверени от църквата съобщения за "неразлагаеми трупове", напр. и днес на Бернадета Субиру в Лурд. Освен това съществуват и много съобщения за "празни гробове". В такива случаи често се установява, че тези хора са водили живот, особено тясно свързан с Бог.

Първоначално не се е смятало за някаква връзка с празния гроб на Исус, тази мисъл се е появила едва по-късно в езотеричния Блетервалд. Поредица други странни събития, които не могат всички да бъдат контролирани просто така, но също така не могат да се смятат и изобщо за нерешими, могат да бъдат също изброени тук. Сигурно е във всеки случай, че физическата материя крие в себе си все още значителни тайни. Изследвания от областта на химията и физиката разтърсват картината на уж непроменяемите атоми в тялото, което тук може да се спомене само повърхностно, тъй като би съдържало материал за цяла отделна глава.

Освен това е би могло да се помисли и за апокрифните, нетретирани от църквата като "еретически", но все пак не стопроцентово правилно третирани и поради това неприети в Библията раннохристиянски писания. Една част от така нар. "Евангелие на Никодим" описва "пътуването в Ада на Исус" след смъртта му, неговото влияние върху тамошните преминаващи през - емоционално – пречистване същества. По-нататък се описва и срещата му с - намиращия се над това и духовно измислен - рай от живи същества напр. от Стария Завет. От една страна такива представи са били сугерирани, те могат да представляват обаче и истински видения, които могат да бъдат отчасти директни, отчасти символични.

Като картина гробът показва фаза от пътя на Христос, последно преображение на - одухотворения вече в живота - труп на Исус от една страна и съответните събития на отделената от физическото съзнание духовна същност. Тук се оповестява създаването на цялостно "Нов Адам". Символично е също е, че според съответни предания "Адам и Ева" са били погребани под онова място на Голгота ("лобно място").

Все още неизчерпано е и значението на съобщението° в Йоан 20,11-18, според което Мария Магдалина открива първа празния гроб и разпознава Христос в един междинен стадий*. В духовна връзка тук тя сякаш символизира ролята на Ева. – *„Не се докосвай до мен, защото още не съм се възнесъл при Отца." Това е разлика в сравнение с по-късното появяване като възкръснал, когато напр. изрично разрешава на Тома да го докосне. Мъртвото тяло изглежда одухотворено по нов начин от Духа. Но преданията не съдържат абсолютно нищо за поддържане на спекулации относно грижите за оздравяването на Исус като ранен. Неговият външен вид е бил силно променен и релациите на Мария Магдалина в никакъв случай не сочат, че тези промени са се дължали на многото рани и белези, което би било очебийно. А и двете билкови субстанции, използвани от Никодим, са били недвусмислено подходящи и общоприети при балсамиране на мъртвите. Това, което се е случило тук, не се побира в класическия смисъл на схемата за живота и смъртта; както и в схемата на преди това известните и познати пределни изживявания между живота и смъртта. Това има значение за бъдещето, сравни "Откровението на Йоан".

Назад към съдържанието на тази страница

Възкресението .

И все пак точно от редовете на отчасти материално мислещите историко-критични тълкуватели съществуват гласове, които установяват, че съобщенията за възкресението са най-добре засвидетелстваните разкази, по-добре доказани и от всички други съобщения за живота на Христос, тоест известия, които доказват появата на Христос на различни места в не винаги ясно разпознаем нов образ с някои нови качества и въпреки това същество, което може да се възприеме от обикновеното око на всеки един човек.

Всъщност от това трябва също да следва да приемем библейските описание, реалните процеси на преобразуване в - одухотворен от живота - трупа на Исус или/и в "тялото" на Исус след неговата смърт (дори "духовете" са по принцип невидими). В последствие на човешкото развитие разпадащите се състояния на съзнанието биха могли да загубят разделеността си. "Раздяла" е буквалното значение на думата "грях". Раздялата е била и раздяла на човека от Бог, от неговото начало. Така "Долното", тоест тялото, е могло да бъде прието отново в останалите сфери от същността на Христос. Сравни предната глава: "и гробът беше празен".

"След 3 дена ще построя отново този храм. Той обаче говореше за храма на тялото си": След предполагаемото и за други починали издигане на същността в други нива респ. в най-вътрешната част (сравни последната глава) би могло от там да се създадат отново слоевете на личността включително и физическото тяло - без "несъзнателни" сфери, тъй като поради липса на разделящи свойства всичко се подчинява на най-вътрешната част.

И според антропософските възгледи (Р. Щайнер) възраждащото се тяло на Христос е възродено отново като "Новия Адам" - 1. Коринтяни 15:45-47 и от тогава представлява за всички хора възможност за развитие (- така нар. телесно „фантомно тяло“ възникнало на духовно ниво, но потенциално оказващо въздействие върху телесното. Тук е налице връзка с преживяванията на мистиците на Христос в нас, който е обвързан с развитието на човека.). В теософските кръгове (А. Бейли наречено "Откровение " или "5 освещаване") възкресението на Исус се вижда като реално ново сътворение. Независимо от това колко неточно отчасти би могло да бъде теософското гледища, християнските теолози трябва във всеки случай да бъдат попитани, защо не са формирали такова - евентуално и по-правилни – представи, които биха могли да се справят поне с едно от днешното богато общо образувание. Колебанието на някои теолози да вземат изобщо насериозно възкресението в каквато и да е форма, не отговаря днес дори и на критерия за добро общо образование.

Тук трябва да се отбележи още, че "възкръсналото тяло" като реално принадлежащо на същността не би могло да се приравни просто така с мнимото тяло (Маявирупа) на езотеричната литература, с което някои от майсторите напразно можеха да станат видими. Във всеки случай общото е, че тук се проявява властването на духа над материята.

Относно ефекта на механичните представи за карма и реинкарнация бе писано вече в главата "Разпъването на кръст",

При ярко изразени личности днес може да се установи, че те, едва пораснали, не приличат сравнително на истинските си родители. Понякога те се явяват като че ли техният образ от друга респ. по-ранна култура дава по-силен отпечатък на сегашното им тяло отколкото това иначе е обичайно. Това би могло да е свързано с едно по-силно спрямо античността значение на душевно-духовното същество спрямо връзките към прадедите и наследените връзки. Р. Щайнер смята за връзка с делата на Христос.

Въпреки този феномен няма повод да се вижда едностранчиво наблягане на душевно-духовното в делата на Христос, а дългосрочно по-скоро импулс да се направят по-фини двете сфери и да се съгласуват отново. Духа, душата и тялото трябва да си пасват (което днес не винаги може да се открие). Пътят към възкресението не трябва да се разбира или описва само чрез т. нар. "безтелесна" духовна работа, а телесното става духовно и духовното става също телесно - той започва извън всякакво едностранно интелектуално нагаждане. Сравни напр. Лука 24:36-43.

Мотото на Христос е "Виж, за правя всичко ново". Макар и в края на краищата той да се обръща към същността на индивидуалността, където човек "не е нито евреин, нито грък ...", а само човек, се няма предвид все пак само единното човешко надсъзнание, а мисълта, че Бог мисли чрез индивидуалния човек респ. реализира. От самата индивидуалност човек може да създаде нови общности, които не произхождат от древните семейни, съсловни и др. връзки. При новите условия от духа може да останат и "стари", които от стари несъзнателни принуди са станали свободно решени връзки.

Във връзка със забележките за въздействията на силовите полета върху човека, подобни на направените в главата за разпъването на кръст, тук трябва да се вземе под внимание това, че след като Христос е минал вече всички тези стъпки, те вече са общо и едновременно "тук". Дори и стъпките на Христос и тяхната последователност да се съдържат в това, "преживяването на разпъването" е нещо друго, след като вече се чувстват проблясъци на импулсите на възкресението. Не се разбира от само себе си фактът, че дори и при най-сериозно разбиране физическата смърт би трябвало да настъпи, преди да може да действа "силата на възкресението". Мистичните изживявания подкрепят това, силата на възкресението може да се изживее като една намираща се зад всички, дори и зад най-обикновените стъпки притегателна сила. На друга основа Р. Щайнер откри, че Великденското събитие днес има въздействието като нещо цяло, прибавят се и други резултати като "етеризацията на кръвта".
Дори и това, което "наследниците на Исус Христос" са създали заедно с него, играе днес роля.

В този контекст е интересно, че съществуват нови стремежи, които не споделят повече като Христос общото предположение за естествената, принудителна смъртност на тялото.

Индийският философ и йога Ауробиндо е работил след преминаване на нирвана в сходна насока и е търсил да " донесе в земния живот суперментални, тоест надментални сили". Неговата спиритуална спътничка, "майка" Мира Алфанса бе в състояние с това да проникне слоевете на паметта на физическото тяло, напр. на клетките, които са свързани със старите програми на смъртта. Тя изживяваше това едновременно и като "работа по тялото на човечеството".°°

По друг начин Рудолф Щайнер говори за новосъздадените по-висши членове на същността респ "на телата" в сферите над разума, които биха позволили последователно нарочно да се преоформят по-старите емоционални, етерни жизнени сили и физическите сфери на същността. По-висшите членове респ. крайници на същността той нарича: "Духовна същност, жизнен дух, духовен човек". При него би могло да се създаде впечатлението, това пророкуване вижда това осъществяване едва в далечни бъдещи периоди от време. Едно сравнение със сегашното развитие показва обаче, че това поне отчасти може да бъде релевантно и сега.

В езотеричния будизъм тези по-висши "тела" бяха също поне загатнати като възможност за същността на Буда - "Дармакая, самбхогякая, нирманакая". В тези различни насоки не стават ясни единни представи за целта, методи или резултати. Това, което обаче става ясно, е, че различни хора засягат независимо едни от други едни и същи работни области, така че те да се оценят още повече като реални.

Тук може да се прибави и още един опит от нашето хилядолетие: Карл Великш, "В духовния огън на Бога". Като физически изключително чувствителен мистик той е чувствал, потвърдено от виденията, задачата, че материята на тялото също може да бъде превърната от Бог и че той е бил инструмент на това. Тъй като често се случва, че хората с изключителни "поставени отгоре задачи" напр, могат да мислят, че са единствените, докато самото разпределение на задачите от Бог е по-сложно, често се случва да ги окачествим като "фантазьори". Който има понятие от мистичните изживявания, може да осъзнае, че изживяванията имат реално значение въпреки възможните субективни съкращения. Това важи и за Великш.

„Immortality", безсмъртието се проповядва от специални нови спиритуално-терапевтични групи особено в САЩ. Прави се опит да се излекуват "представите за смъртността", освен това с помощта на дихателни техники като Rebirthing - за преработване на травмата от раждането - чрез здравословно хранене и др. се прави опит за принос в реалното удължаване на живота, на един изпълнен с положителност живот. Макар и Христос да се появява тук на периферията, там християни като мормонката Анелин Скарин е също известно име, която е писала за собствените си изживявания относно де/ и рематериализацията на тялото, тук на фона на тясната и връзка с Бог.

Други хора в медицинската сфера изследват хормонални методи за известно подмладяване. Това развитие съдържа изпълнени със смисъл мотиви. Те не могат да бъдат заподозрени като безумни.

Но във всеки случай трябва да се вземе под внимание, че по смисъла на Христос става въпрос за цялото човечество, а не за някакъв култ на тялото, който се наблюдава като най-висша и изолирана стойност на физическия живот. Както и не става въпрос за изолирано пресъживяване на клетките, а за общо лечение на тялото - включително и на органите, клетките и т. нат. - и спиритуалните сфери на човека. Важна за Христос е била и свободата да се живее, а не да съществува принуда за живот. Това не трябва да се допуска общо за тези стремежи, но те трябва да се упоменат като възможен източник на опасност при тази трудна цялостна промяна.

Силата на възнесението, изживяна с Христос, която я направи видима и задейства, изглежда представлява същинският "фермент" на едно хармонично развитие в тази насока. Много от това, което той предопредели само в основата си, все още не е разкрито. За това има смисъл, да се позоваваме в това съзнателно на него.

"Възкресението" между другото не е сам само спиритуално изживяване. То може да оживи всичко оставащо в живота, което затвърди понятието "Живот на възкресението" на една от малко познатите групи за ново откровение, а именно „Светлинен център Витания" в CH-Зигризвил, в списанието си „Пратеник на светлината". След "тясната порта" на кръста идва изпълнеността. Исус е подчертал, че неговият път става ясен едва чрез делото. Напредък по личния път на "потомците на Христос" могат да направят понятен в незначителна степен тази водеща напред стъпка. Както видяхме този път не еднакъв, той не е и равномерно увеличаващ се, завършващ в една единствена кулминационна точка; а той се проявява в самото лице като водено от Бог създаване на обширна сграда, в която всеки нов камък се основава на предния. Камъните са способностите в битието на човека, които надживяват неговата външна сграда. Както и първият човек според Откровенията на различни Свети писания е бил създаден съвършен, така след преминаването през свободните игри респ. драми на света на несъвършенството постепенно отново става :съвършен като Отеца в небесата", предвещава Христос на човека. Това не важи за най-обикновените стъпки по пътя, а само за стъпката на възкресението - той не е поставил граници и не е провъзгласил съответната умствена сила като мащаб. Самият той поставя нови мащаби, сравни словата "Аз съм ..." в Евангелията. "Аз съм хлябът на живота", "Аз съм светлината на света...", "Аз съм вратата", "Аз съм добрият пастир", а също и "Аз съм възкресението и живота". който вярва "ще живее *вечно), дори и да умре сега" тоест не при някой общ "Сетен Ден". както твърдят определени християнски насоки., "Аз съм пътят, истината и живота", "Аз съм праведната лоза, а моят Баща лозар .... вие сте пръчката...". "...аз съм цар, аз съм роден и съм дошъл на този свят, за да създам истината". Христос е в същинското АЗ СЪМ в човека, разбира се че трябва да се прави разлика с егоистичното всекидневно-Аз.

В еврейската вяра е имало възкресение или възкресяване, но само в края на времената. В традиционната християнска теология чрез вярата към Христос Възкресението се смята като нова възможност - без да се прави опит то да бъде осмислено извън рамките на Тайната вечеря. Според модерните критически теологични разсъждения то може да бъде сметнато като напредък - в сравнение с материалистичната теологична насока, която се стреми да отмени всичко, което трудно би могло да се представи - че Възкресението може да се подхване като „метафора" = в преносен, параболичен смисъл. (Ханс Кеслер, сборник томове "Възкресение на мъртвите"). Някои хора обичат да се сприятелят с мисълта за нещо, което трудно може да се представи, но не са им непременно необходими онези, които са в състояние да вярват във Възкресението като вътрешна и външна реалност. Тази вяра на обикновените християни отговаря до известна степен повече на съвременното ниво на науката и познанието в много области, както тя се подхваща в нашите изследвания. Този, който гледа на всичко само „метафорично", според нашите изследвания това въздейства повече в смисъл на духовно извисение; лечителното действие, което днес може да се отрази и физически, би могло да се забави респ. намали по този начин.

  Към това на немската и английската страница са публикувани откъси от Откровението на Йоан 20
Два от образите на възкръсналия.

Въпрос:
Опитвам ли се с Бог да проникна в същността на това, колко плодоносна може да бъде силата на Възкресението?

"Възнесението" .

Ако Исус Христос започва с 40 дена на уединеност в пустинята непосредствено преди започване на своята дейност като учител, то той завършва своята дейност на земята с 40 дена след Велик ден, през които той се явява на хората на различни отдалечени места.

След последната вечеря и разговор "ги изведе почти до Витания, вдигна ръце и ги благослови. И докато ги благославяше се отдели от тях и се възнесе в небето" - Лука 24, Марко16. "... той се издигна пред очите им към небето и облак го скри от погледите им... Те се взираха в небето, наблюдавайки как се възнася, когато до тях внезапно се изправиха двама мъже в бели дрехи ‘...Този Исус, който се възнесе на небето, отделяйки се от вас, ще се върне по същия начин, както го видяхте да се издига.‘ " (Деяния1). Очевидно учениците са правили съвсем ясно разлика между онези 40 дена, когато Христос внезапно се е появил между тях и след това изчезва, и времето след това, когато са се чувствали ведно с духа му, но без личното му присъствие.

Христос им е оповестил, че отива при Отца. Едва след възнесението за него се казва, той седи "отдясно на Отеца", тоест на едно ниво с Бог извън досегаемото от човека "отвъд". Тук се загатва точката, когато Христос действа универсално с Бог. Бог е: „Аз съм този, който Съм"; той е всемогъщ; и също така освобождаващ, жива отправна точка на всички сили и същества и едновременно с това за себе си, той е извън пространството и въпреки това вездесъщ, той е вечен и е скрита реалност във всяко време. Това не означава, че Христос се е превърнал в нищо, напротив той е сега навсякъде. Дори и онова преодоляване между човека и Бога чрез нагласата към Христос е можела да се изпита в живота - "Молете се на Отеца от мое име" (Йоан15,16). Това е независимо от съответните представи за събитията преди 2000 години реалност от особен вид.

Учениците забелязват сега своето ниво като апостоли, които са на земята в името на Христос. Чрез тях Христос се проявява още по-силно. Не би било правилно да оценяваме това състояние чисто външно, като че ли не се е случило нищо друго освен че учителят го няма повече сред тях и те самите трябва да продължат делото му. Ако при това се включи и възможната самостоятелна роля на възнесението, това може да се опише като универсалност на Христовото дело. Картината за това би била една холограма, при която всяка частичка от нея съдържа цялата картина. Допълнителна забележка: С това сравнение не се загатва онзи холографичен светоглед, според който човек така или иначе би бил равен на Бог, тоест няма нужда да се напряга, за да се приравни с него - между другото сходно с онази представа за избавлението, която забравя, че избавлението трябва да се поеме от самия зародиш чрез индивидуално решение и приемственост, както и Христос съвсем съзнателно се е решил за нас.

Към същинските отношения на човека той съдържа отношенията на Христос. Всъщност точно с възнесението би трябвало да се утвърди това като импулс за учениците и в края на краищата за всички, което по време на живота на Христос е било заложено като възможност – така в главата за кръщенето в Йордан се обърна внимание на възможността за създаване на образа на Христос в човека. Тоест това, което Христос донесе респ. създаде, има сега по-разширен характер спрямо въздействието на онова върху човечеството, което е създал, който и да е човек. То е утвърдено в Бог, не само в едно "морфогенетично" поле - виж глава "Разпъването на кръст". Друг вид да се изрази това по-сходен начин, би било "Бог тегли всичко след себе си".

Павел е известен днес поради традиционните си нередности Независимо от това, че това често е било надценено поради едностранчивите тълкувания, неговите видения се смятат за истински. Той е бил в състояние да разпознае по свой начин, което се изразява в Евангелието на Йона и др., че значението на Христос е надминавало ролята за еврейството, че по-скоро еврейството е било избрано, за да стане за универсалния Христос изходна точка за приноса му за човека. По разбираеми причини това е била една от първите дискусии между учениците.

Църковните мнения клонят повече към това да приравняват църквата и "тялото на Христос", ако в широк смисъл в края на краищата към това се смята и останалото човечество. Антропософските изказвания виждат по-ясно човека като тялото на Христос. Теософските насоки, които не се основават само на християнска основа, виждат отчасти също значението на Христос за цялото човечество, дори и да го виждат почти само в ролята му на учител.

Модерните християнски групи на новото откровение, особено "Универсален живот" виждат днес ролята на Христос и за нечовешките същества - до извода, че останалата съдба на земята не се намира във властта на човека. Но тези, които не са на първо място част от проблема, а част от решението, ще получат сигурно ролята си, както бе споменато в спасителната проповед.°

Там, където някой действително би направил нещо "в Христос", то това би било за Христос и съответно за целия свят.

Който би могъл да се свърже с Христос и посоката на неговото дело, което не може да бъде променено произволно от човека, не би бил в състояние за твърде много теории, начини на изразяване и дела, които са били напълно обичайни хилядолетия наред в църквата. Според свидетелството на мистиката Христос не може да се "изсмуква" съзнателно или несъзнателно за противоположните на него стремежи.

От къде тогава църквите са вземали сила за война, преследване и омраза - и това в служба на световни сили - може сами да помислете. Като е нормално както се казва в спиритуалните кръгове според общоизвестни познавателни изрази светлината може да предизвика и "сянка". Но да ставаме в инструмент на сянката - както често се е случвало в миналото -, вместо да имаме принос за себе си и другите в работата върху тази сянка.
И все пак в по-нови свидетелства, като заключителния документ на европейското събрание на ойкомена "Мир в справедливост за цялото сътворение" 1989, може да се разпознае опит за преосмисляне. Преводът може да получите при EKD Хановер.

И "Възнесението" може да придобие реално значение в рамките на потомството на Христос. Розенкройцерите напр. изживяват онова спускане на облака от небето в картини и съновидения. Еднократното или многократното изживяване от този вид не означава, че този човек е реализирал напълно такава стъпка в живота, както и при другите стъпки това означава първо, че това качество започва да действа по-силно в него.

"Възнасяне", което предпоставя по-дълбоко чувство на спиритуално развитие, но в никакъв случай не трябва да се обърква с "прехвърляне от "НЛО". За по-древни предадени начини на "отдаване" на библейските пророци това не е прекалено вероятно като се вземат под внимание и другите спиритуални възможности (виж в глава "Възкресението"). С оглед на изобилието от международни материали за НЛО няма да се оспорва, че би трябвало да има "НЛО" като начини на проявление на отчасти извънземни космонавти*'; и че съответно може да се смята, че някои предания от миналото се отнасят до подобни феномени както от положителен, така и от отрицателен вид и че може би ще играят и в бъдеще някаква роля. Опитът на съответните кръгове да идентифицират с космически кораби всяка спиритуална скална рисунка с кръгове, е напълно преувеличен и произлиза от едностранчиво ориентираното към нашата технически-материална цивилизация въображение. Дори и хората да се нуждаят от какъвто и да е вид божия помощ, тя трябва все пак сам да извърши спасителния пробив. Чрез напредък в съществуването, делата и съзнанията земните хора могат да преживеят и да открият и изпълнят задачите си. Няма нито една, дори и собствена външна придобивка, която да може да замени израстването в другите сфери на съзнанието. Онзи стремеж, който доведе напр. спътника Челинджер до тази катастрофа, се явява отчасти като външно, отклоняващо вниманието лошо копие на действително необходимото.
Забележка: във връзка с това Църквата многократно даде отговор напр. теологът монсеньор Корадо Балдучи (Ватикан). Иначе от различните църкви тук често се предполага само един физически респ. социологичен феномен. През м. май 2008 г. в официалния вестник на Ватикан „Osservatore Romano" бе публикувано следното: „Вселената се състои от милиарди галактики, всяка от която е образувана от стотици милиарди звезди. Как можем да изключим, че и на други места е възникнал живот? Ние не можем да ограничим творческата свобода на Бог. След като заедно с Франц фон Асиси гледаме на създанията на земята като на брат и сестра, защо да не говорим тогава и за извънземния брат? Напълно е възможно други интелигентни живи същества да живеят все още в пълна хармония със своя творец (Бог)." 

С това не трябва да се пренебрегва, че също така са необходими технически разработки, напр. за смяна на вредната за живота атомна енергия, някои и други видове електромагнитно лъчение, ген техниката и др. технологии. Но и това може да стане само с помощта на друг разум. Ако споменатото израстване стане в едно по-обширно съзнание по смисъла на Христос, то това би трябвало да бъде и органично израстване, а не техническа манипулация. "Блаженството, спасението на душата" не може да стане насила чрез спиритуална "техника". Упражнения от различен вид се премахват в края на краищата, след като изпълнят ролята си, само това , което се е приспособило към нас, е важното в края на краищата. Абсолютно невъзможно е да се "консумира" Бог пасивно и отчасти несъзнателно с помощта на днешните електронни „Brain-Machines" (машини на мозъка) - а всъщност уреди за манипулиране на мозъка.

На първо място Христос е бил предаден на земята в своята специална роля, но също така е мислима и манифестацията в други нива и сфери на космоса. Сравни малко фантастичното писание „The Urantia Book"/ САЩ; което се споменава не като източник, а като идея;.неговата типична задача на много гъстата физическа земя не се оспорва тук. Виж също и книгите „Аналекта" 1 и 2. Отделни издания на "Аналекта" могат да се закупят при: Маг. Алоис Турнер Щаудах 103, 8230 Хартберг, Австрия.

Теолозите разглеждат приемането на Исус в „облака" на някои места в Стария завет (2 Мойсей 13:21 и 40:34). Те са преосмислили последващата радост на учениците като един значително нов изживян начин на присъствието на Христос, приеман от някои от тях като напълно реално, а други - като нещо субективно.

Въпрос:
Действителното или бъдещото значение на Възкресението представлява ли за мен въпрос, който ме вълнува при общуването ми с Бог ?

Събитието по Петдесетница.

Около десет дена след възнесението първата общност в Йерусалим е събрана за молитва. "Внезапно от небето се разнесе звук, наподобяващ свистене на бурен вятър и изпълни цялата къща... Пред очите им се появи нещо, подобно на огнени езици, които се разделиха и се спуснаха върху всеки един от тях; Те всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на различни езици... - (Деяния 2). С такива думи не описва никой една изпълненост след молитвата. По-скоро тук намираме нотки от това в практикуването на Петдесетните общности и квакерите. Първото събитие по Петдесетница се присъединява като осезаем феномен към това, което тук бе описано в главата за възнесението, разпространението на въздействието на Христос върху учениците на Христос и тяхното обкръжение. По пътя на "изпращането" на духа на истината се съобщава също нещо от общото дело на Бог и Христос. В това отношение първата Петдесетница може да се смята като пръв знак на започващото "идване на Христос", или поне на неговото приближаване. И от тази гледна точка може да се очаква, че в съдържащото се в пророчествата "идване на Христос" се смята нещо друго отколкото второ олицетворение като човек.

Забележка: "Утешителят" респ. "духът на истината" строго взето не може да се сравнява със "Светия Дух" респ. "женския хипостаза на Светия Дух" виж при: "София".

- :Духът на истината" се появява като част, парче от самия Христос, което напомня на общността с него на неговите думи и дава сега възможност на учениците да продължат неговото дело на земята. От тогава по принцип не е повече сериозно религиозните и философски въпроси да се третират само в смисъла на една история на литературно възприемане и мисловна производна дума. За това е писано много. Тук играят роля други фактори, и в човека също и целта на този труд е на първо място те да се проверят и изпитат.

Наследството на Бога на сътворението, на Отеца в човека, доколкото той е "роден от Бог" - Ев. на Йоан 1 - става съзнателно приемане, предложено в живота на Исус и от събитието по Петдесетница наследството на Христос се утвърждава при останалите на земята, при тези, които го приемат.

- Светият Дух като "женското, майчиното" спиритуално-интелигентно качество на Бог и енергия бе открито на различни нива и форми на проявление още преди живота на Земята на Исус, така както извън човека, така и в неговото вдъхновяващо въздействие върху човека.

Действително съществуват връзки към "небесната мана" Изход, Второзаконие, Числа, Псалтир, Неемия, Йов, Йоан, Евреи, Откровение).

Не е и напълно погрешно, когато понятията "Дух на истината" и "Светият дух" се приравняват по отношение на практическите изживявания, както това често става. Все по-често става така, че Божиите сили действат съвместно и в края на краищата като едно цяло; така както и човекът, който първоначално е бил "сътворен като образ на Бога", може да направи опита за диференциране на съзнанието и след това отново на интегриране на неговата същност.

По този начин става действителен и общият живот на човечеството и земята, в който могат да се появят по едва установим начин, както тук се поглежда във връзка с Апокалипсиса на Йоан; без с това да се смята, че това бъдеще може да се нагоди изцяло на днешните представи.

"Светият дух" е не просто дух или дух на живота, животворна сила. Може да е целесъобразно да се проследи неговото вероятно постепенно появяване по пътя на Христос. Той се споменава във връзка със зачатието на Мария, тоест най-малко в смисъла на едно сътрудничество по отношение на едно отделно събитие.

Той може да бъде открит на онова място, когато лично присъстващият Христос във възкръсналото си тяло "духва" учениците и казва "Приемете Светия дух" (Йоан 20, 22) - който тук действа чрез него. Прочистването на тяхната възприятийна способност респ. в по-дълбок смисъл на тяхната съвест може да се сметне като предпоставка на отговорността, която им се предава респ. която те осъзнават: "Да прощават грехове или (да не правят) нищо". Тази съвест, която се вижда и от мистици като Й. Лорбер като въздействие на Светия дух, не е онази смес от повлияни биографично страхове, което често се бърка със съвестта, зад която понякога може да се крие и част от истинската съвест. Съвест в най-открития смисъл е също съзнателно вътрешно водене на отделния човек.

По време на първото събитие по Петдесетница Светият дух действа безлично, направо "космично", но по разнообразен начин в съответствие с различните възможности за превръщане на проникнатите от това или в съответствие на различните възможности на засегнатия респ. на света - да се уцелят точно болните точки, да се разтворят чрез това задължително поглеждане, и все по-добре да се разпознават съществени разлики и истини, са признаци на едно съзнание, което изглежда е насърчено от Светия Дух. Там където става по-малко въпрос за разплитане на обърканото, същата сила се проявява повече от креативно оформяща, общностно създаваща, усъвършенстваща - водеща към Бог.

Дори и 19 век със своите различни движения за възбуждане и ново откровение, както и 20 век може да отбележи при внимателно поглеждане винаги нови подтици на Светия Дух и неговото косвено въздействие. Изобщо може да се отбележи, че християнските импулси и Светият дух създават отдавна преходи , с които се занимава Апокалипсиса на Йоан, които се насочват към глобалното развитие.

В тези откъси от деянията на апостолите заедно с учениците Мария и другите жени респ. ученички са непрекъснато "обединени в молитвите и моленето". Ролята на жените - говорящи или като Павел "мълчащи", е била по различни причини незаменима. По чувство напр. те са били по-податливи на вините влияния и са могли да ги предадат вербално или невербално сигурно в самия кръг от ученици. И днес при всички събирания, и от духовен вид, може да се забележи разликата, когато в тях участват не само мъже, но и жени. Там където не става въпрос за някакво впечатляване, самото събиране може да протече по-вдъхновяващо и по-подклаждащо, разбира се при услови и на вътрешно участие в събитието. В областта на антропософията и на розенкройцерите Мария, майката на Исус, се смята дори като единствения източник, през който Светият дух е могъл да въздейства на учениците.

Тук ние се натъкваме и на тайната на „София", на „мъдростта" на Стария Завет, женската изразителна форма на божествената сила. В сферата на източната правословна църква Мария е била многократно идентифицирана със София. Софиологът и визионерът Соловьов е я изживял - както се приема от Христос - едва в наше време в приближаващата се космическото и измерение измерение (както това се приема и за Христос, напр. "етерното пристигане на Христос" на Щайнер около 1909 г. или др.) Така както могат да се изживеят мистично Исус и Мария в малък мащаб, така и очевидно е възможно и изживяването на "космическия Христос" и София като майка на небето в голям мащаб. Виж също Хилдегрунде Вьолер "Мечтата за Христос". Връзката може да се изрази и по следния начин: "майчиното" качество на Бог въздейства едновременно с това, че сътворението може да израства срещу Бог, както и Бог от своя страна е насреща му.

Феминистте теоложки са обърнали внимание на това, че Светият дух на тогавашния език е имал всъщност женската форма на думата "Светата жена-дух". Мария респ. София биха могли да се смятат евентуално като изразна форма, в която се влива Светият дух и приема образ, както и в символа на гълъба.

Но и в различните стремежи на женските движения на Запад и Изток може да се открие "нещо от София", сравни Д-р Сузане Шауп в протокол на еванг. академия Бад Бол на заседанието „New Age 3: София". Подобно "Христосовото" може да се открие не само в новите световни стремежи с моделни проекти като "Универсалният живот" или в стремежите за обновяване в църквите, но и в други също световни движения. Коментар на Новия Завет: „Духът вее там, където си иска, и ти долавяш неговото фучене, но не знаеш, откъде идва и накъде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа" (Йоан 3).

Идващото има във всеки случай мъжко-женски характер, то не е патриархално, но не е и матриархално.

Докато във всеки от нас има нещо от делото на Христос, както това бе разяснено в предната глава, това може да бъде засилено отново само чрез Христос и Светия дух, и от словата му, но не само от тях.

Рицарството на Граала е смятало по друг начин. че на земята е останало нещо от делата на Христос преди 2000 години, което можело да се търси и открие от човека, това е "Граалът". Тази легенда говори за това, че нещо от кръвта на Исус, която е капела на земята от кръста, е била събрана в една купа. Йосиф от Ариматия и неговите придружители са я спасили във Франция или Англия и са се събирали за молитва и за получаване на инспирации постоянно пред този "чудотворен граал". Сравни напр. Р. де Борон "Историята на светят граал", написана около 1200 г. Макар, че в основата на легендата се намира и външна реалност, прави впечатление, че златна чаша с нейната дръжка горе, нейната удебеление в средата и нейното разширяване респ. отвор надолу символизира човека*; човек, който се отваря от средата респ. сърцето нагоре към Св. дух, надолу за избавлението на земята; "избавен човек" ,когото "създанието очаква" (Римляни 8, 18-28). В голям мащаб тя може да се смята и като символ на отворената към Бога земя. Около това течение са се групирали отчасти отвърналите се от света катари, тоест: еретици и албигензер, минезенгер, трубадури. Милиони такива езотерични християни са били унищожени от папството като мними еретици. Тоест все още не е изчерпано по-дълбокото значение на граала в онази друга легенда, според която физическите потомци на Исус в кралски родове са били граала.  

Йоан 4: „... Повярвай ми, жено! - каза й Исус. - Идва времето, когато няма да е необходимо да сте на този хълм или в Ерусалим, за да се покланяте на Отца... Но идва времето - то вече е настъпило - когато истинските поклонници ще се покланят на Отца в дух и в истина. Именно такива хора Отец иска да му се покланят. Бог е дух и тези, които му се покланят, трябва да се покланят в дух и в истина.“ Това самоуверено спокойно държание от насоки на духовното християнство би могло да се устои от институциите само, ако биха имали смелостта да се обновят на базата на свободния християнин. Тъй като такива насоки на спиритуалното християнство са намалени до такава степен, че дори тяхното съдържание трудно би могло да се реконструира, църквата сами си е подкопала сама онази субстанция от собствена спиритуална традиция, която днес постепенно признава като вакуум. След като много отчасти доста съмнителни предложения на другите култури са се опитали да запълнят този вакуум, църквите търсят сега също изчезналата безследно спиритуална християнска практика.

Известният абат Йоахим де Фиоре (около 1100) говори за времето на Отеца – времето на законовата религия на Стария Завет –, както и за времето на Сина с църковно посредничене и пророкува трета „Епоха на Светия Дух" – Заглавие на книгата издателство "Турм" – , където в самия човек расте индивидуалната връзка към Бог. И също от това пророкуване, чието значение ние разпознаваме колкото по-дълго, толкова повече, са се влели пряко или непряко елементи в най-различните усилия, от Лутер през Маркс - до Хитлер, където не са били разбрани правилно и респ. с които се е злоупотребило. В повечето случаи от такива изопачавания се получава смислен първообраз.

Тук е уместна и забележка относно разграничаването между спиритуалност на Светия Дух и спиритическите практики. "Развълнуваността от Светия дух", в идеален случай съзнателното приемане на Светия дух, преминава през най-интимната същност на човека. Хипнозата респ. екзалтираните състояния на транса и "обезумялата" чрез намиращите се "отвъд" духове на умрелите тук не се състои, а да не говорим за "заклинание" Нито за засегнатите хора, нито за другите в кръга това изживяване не изисква сила както по време на спиритичния сеанс. Не се ограничава съзнанието, а се разширява. Така в самото обкръжение са възможни изключителни възприятия, но тогава съзнателно и без загуба на паметта.

Начинът, по който въздейства Светият Дух би бил съвместим както със медитационата тишина - която почти винаги липсва в западните църкви - така и с опитите да се постигне същото чрез повече и по-добра комуникация, което е особено добре разработено на Запад и особено в Америка. Ако тишината и комуникацията са в състояние да обединяват съдържанието и смисъла - това е шанс особено за манталитета в Средна Европа - , то това би могло да се разпознае особено ясно от Христос респ. Светия дух. В много случаи той олицетворява нещо трето отвъд източната или западната екстремност; но винаги само тогава, когато този стремеж не е егоистичен, тоест неетичен. Христос може да се представи само с правилно разбрана скромност, етика и смисъл, която той е дал на света в смисъла на една история на блаженството.

Светият дух не може да се замени изцяло от Христос респ. не може да се разглежда от неговите желания. Христос приписа на Светия дух качеството да "напомни на учениците си за всичко, което им е казал". Освен това той каза: "Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на Истината, ще ви води в цялата истина".

Независимо от това, което се пречиства в насока към истината, би могло да се обедини със Светия дух в едно цяло на онези сили, които искат да спасят света.

Въпрос:
Какво е развил досега Бог у мен и с какво ме дарява Бог днес?

Портрет на Исус.