Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет стенографски запис


Министерството на здравеопазването



страница3/3
Дата01.06.2018
Размер0.56 Mb.
#70136
1   2   3

Министерството на здравеопазването

БОЙКО БОРИСОВ: Колко са договорите с необезпечено финансиране?



ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Имаме нова информация - до датата на справката, която е била 16 март 2010 г. са 22 милиона и има посочени 6 договора. Но впоследствие, към днешна дата в междинното време, което беше днес от обяд до 15 ч. направихме нова справка, защото има изменения - в този един месец ние сме подали писмо до Министерството на финансите във връзка с договора по ваксини, които са от имунизационния календар в размер на 12 милиона и техният отговор беше, че ни препоръчват да направим вътрешно преструктуриране на бюджета на министерството. Направили сме го и тези договори са изчистени, тоест са обезпечени. А останалите са за Районен център по здравеопазване и РИОКОЗ-Русе. Този договор е от 2007 г. и се изпълнява, но има условие: само, ако са обезпечени средствата. Тоест той е и обезпечен, и необезпечен.

БОЙКО БОРИСОВ: Той няма как да е и обезпечен, и необезпечен. Има ли заложени пари в бюджета за този договор?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Няма пари в бюджета заложени, но той не се изпълнява - замразен е. Но там има проблем, който впоследствие би трябвало да коментираме, защото по административната реформа, за която работим в момента в междуведомствената група се предвижда обединяване на двете структури - районните центрове по здравеопазване и бившите ХЕИ/РИОКОЗ.

За Русе специално случаят е много специфичен, тъй като там са започнали един голям ремонт на бивша военна болница. Има подписан договор той да бъде една и съща сграда за двете институции. Но е спрян поради липса на обезпечаване.

БОЙКО БОРИСОВ: А вложени ли са пари?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Вложени са 800 хиляди, доколкото знам. Директорката на РИОКОЗ е тук и тя може да каже точно за договора.

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: … разходи 2008 г. бяха милион и половина.

БОЙКО БОРИСОВ: Са вложени?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Да.

БОЙКО БОРИСОВ: А колко е целият обект?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Преди това са вложени още към 300 хиляди някъде, близо два милиона до тук са вложени.

БОЙКО БОРИСОВ: А колко струва целият проект?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Целият е 4 милиона и 536 хиляди.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, по-малко от половината са вложени?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Да.

БОЙКО БОРИСОВ: А защо не са го платили целия?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Ами защото всъщност 2008 г., когато бяха отпуснати тези средства и беше започната обществената поръчка, декември месец е сключен договорът, беше отпусната тази сума. Преди това всъщност сградата е получена с решение на Министерския съвет № 205 от 2005 г. - тогава е започнахме с подробен устройствен план. След това правихме проект за защита на инвестицията, 2006 г. ни бяха отпуснати първите капиталови разходи, 2007 г. бяха отпуснати пари за ремонт на покрива и за изготвяне на инвестиционния проект и в 2008 г. всъщност получихме този 1,5 милиона за започване на обществената поръчка за стартиране на процедурата и за капиталови разходи.

БОЙКО БОРИСОВ: А защо не цялата сума?

ДИРЕКТОР РИОКОЗ:Толкова бяха отпуснати със заповед на министър Желев. Явно го водят като преходен проект - за няколко години напред се отпускат средства. Така поне е информацията ни.

БОЙКО БОРИСОВ: А защо обявяват излишъци тогава? Не е ли логично, ако имаш излишък да си платиш това, което си започнал и тогава то няма да е излишък, за да го преразпределяш на друго място, а ще си платиш това, което си започнал.? Все едно правиш къща - стигнал си до първия етаж и вместо да си го покриеш, започваш да правиш до него барбекю, което също ще го изкараш до половината примерно и накрая нито имаш къща, нито имаш барбекю. Нали така? Тази разлика има ли я заложена в бюджета за 2009 г.?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Няма я заложена. Само е подписан договорът, без да е обезпечено и ние не сме правили, новият екип не е правил разходи за този договор.

БОЙКО БОРИСОВ: Не е правил, защото няма. И затова сега ние не правим, но там стои замразено.

ДИРЕКТОР РИОКОЗ: Да. В момента е замразен от ноември месец.

БОЙКО БОРИСОВ: Държавата е вложила 2 милиона обаче не ти върши работа за нула. Като пътя на "Цанков камък" - вложили 240 милиона за път, само че той не е и наполовината направен.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Господин премиер, позволявам си да обърна внимание на този проблем, защото ХЕИ/РИОКОЗ в Русе е преместено в едни бараки, които текат.

БОЙКО БОРИСОВ: Всичко е добро, идеално, обявили са в 2007 г. колко милиарда излишък? Има ли тук финансисти?

ФИНАНСИСТ: Около 3 мисля, че бяха.

БОЙКО БОРИСОВ: Около 3 милиарда. Защо не са си платили и не са го направили, за да приключи!? Тези 3 милиарда къде са разпределени? В 2008 г. колко е излишъкът?

РЕПЛИКА: Милиард и половина.

БОЙКО БОРИСОВ: Защо не са си платили тази част!? Аз нямам против, че от бараките трябва да ги извадим, за да работят. Сега в условията на криза, ако не е тази година догодина пак ще дойде госпожата и ще каже: "Тези 2 милиона трябва да ги включим, защото трябва да го направим."

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Наистина хората работят в много лоши условия. С външна тоалетна, бараки на 30 години, които са и пожароопасни.



БОЙКО БОРИСОВ: Защо сега аз трябва да бера ядовете и да поемам негатив пред тези хора, че не става при положение, че колежката в ляво от вас казва, че милиарди имало излишъци, а не са си доплатили да си приключат този проект!? Това питам!

Вие, като експерти в тези министерства питали ли са ви, с министрите, като сте си говорили казвали ли сте "Господин министър, дайте да си завършим тук и не започвайте следващото!"? Това ме интересува! Дали имате характер, като финансисти да казвате и на нашите министри и заместник-министри "Нямаме пари” и като финансисти, няма какво да го започвате това. Имаме да довършим вижте колко започнати неща - първо трябва да ги платим тези, за да ги приключим и тогава ще започваме нещо ново. Или става, като със съдебните палати - правят първа копка във Варна за съдебна палата, ама няма един лев в бюджета! Защо отиваш да правиш първа копка!?

Други?


ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Други обезпечени няма.

БОЙКО БОРИСОВ: За медицинско оборудване?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: За медицинско оборудване няма такива, които са сключени. Те са през болниците - понеже са търговски дружества.

БОЙКО БОРИСОВ: А това какво мислите вие, като експерти в здравеопазването - 12 човека сте тук, какво значи една болница да е търговско дружество, което 100% е държавно и 100% се финансира от бюджета? С какво търгува? Обяснете ми, като специалисти!

Д-Р ТОНЕВ (д-р на Центъра за спешна медицинска помощ на Софийска област): Личното мое мнение е, че това беше неправилен подход за организиране на лечебните заведения и регистрирането им по Търговския закон, защото те не са чисти търговски дружества в смисъла на Търговския закон.



БОЙКО БОРИСОВ: И аз така го разбирам. С какво търгуват, с кой?

Д-Р ТОНЕВ: Те не тъгуват с никой.

БОЙКО БОРИСОВ: Нали е търговско дружество?

Д-Р ТОНЕВ: Те произвеждат един продукт, който се нарича здраве. Но дефакто - за това казвам, че те не са по смисъла на Търговския закон чисти търговски дружества. Те са си лечебни заведения, те са болници.

Но тогава явно така са мислели и разсъждавали, че това е формата за регистрация на лечебните заведения и за това така са постъпили.

Този подход не е правилен.

БОЙКО БОРИСОВ: Безспорно.

Болниците отиват и си поръчват медицинско оборудване. Кой казва и кой преценява на каква стойност и колко да е това медицинско оборудване? Вие, като министерство, което сте принципалът всъщност на всичко това, какво отношение имате по този въпрос?

Д-Р ТОНЕВ: По принцип болниците, които са с държавно участие са акционерни дружества и имат Съвет на директорите, който взима решенията за закупуване на един или друг вид апаратура. Стойността се определя от пазара, след като се проучи пазарът. Там, където са общински болници - те са дружества с ограничена отговорност, там взимат решение общинските съвети, тоест чрез общинските съвети управителят взима решение.

БОЙКО БОРИСОВ: Общинските съвети взимат решение само, ако искат да дотират. Примерно нашият общински съвет в София по наше предложение, примерно, в Шейново да купим апаратура, допълнително. Сиреч от общинските пари да дадем. А иначе всички други пари - тя се води общинска, но всичките са държавни. Нали?

Д-Р ТОНЕВ: По принцип е така. Или публични.

БОЙКО БОРИСОВ: От един джоб излизат. От една кошница излизат пари.

Въпросът е следният. Събирате се, да речем, бордът на една болница и решавате да поръчате медицинска апаратура - не се ли съобразявате с това колко пари имате заложени за този разход?

Д-Р ТОНЕВ: Би било редно да се съобразят, защото, ако няма пари, няма смисъл да се предприемат тези мерки.

БОЙКО БОРИСОВ: Те защо не съгласуват това решение с Министерството на здравеопазването?

Д-Р ТОНЕВ: Това не мога да отговоря.

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Аз съм началник на кабинета в момента и съм юрист по професия. По повод точно на тези проблеми в търговските дружества това, което предприехме, тъй като болниците имат самостоятелност като юридически лица, министерството, независимо, че е принципал, не може да разпорежда директно в тях. С оглед осъществяването на този контрол именно на тези обществени поръчки, направихме едно указание, че всички обществени поръчки, които са на стойност над 50 хиляди лева трябва да уведомяват министерството, като принципал. Не като задължително. Ние ги задължихме, но не по линия на това да ги съгласуват и да питат нас - за да осъществяваме контрол. Така, че това е направено сега от новото ръководство, за да следим какво се прави - над 50 хиляди лева задължително трябва да уведомяват министерството и тогава да се взима това решение. Тоест и министерството преценява доколко е целесъобразно, с оглед и новата концепция.

БОЙКО БОРИСОВ: Министерството не е ли органът, който осъществява и методическия контрол?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Контрол - да. Но само контрол.

БОЙКО БОРИСОВ: В София има към 70 болници. Няма ли някой, който да следи, примерно, колко апаратури, най-скъпите за ядрено-магнитен резонанс, да речем, са купени или колко апаратури за безкръвни операции са купени?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Да - това може да се направи, но специално, за да се направи контрол. Той не е текущ ежедневен контрол. Те са абсолютно самостоятелни и това е смисълът на участието на държавния представител в борда.



БОЙКО БОРИСОВ: Аз пак искам да питам: ако имаш сергия за краставици да продаваш на пазара правиш маркетинг до тебе дали има и друга такава сергия - ако са 20 сергии ти няма да печелиш и ще търсиш пазар, където да са две или три сергии!

Нали за това се и профилира и за това е точно тази шапка, наречена Министерство на здравеопазването, което да каже "Ние в София - или във Варна или в Перник примерно - имаме 10 апарата за ядрено-магнитен резонанс, 11-ти не е нежен"!?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: За това го направихме това сега. За преди това не мога да кажа. Но чисто правно ви казвам, че министерството няма правомощие директно да разпорежда. Търговските дружества са самостоятелни. Има право на контрол само.

БОЙКО БОРИСОВ: А как е контролиран този процес до сега?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Чрез представителите на държавата в съвета на директорите, в бордовете, защото министерството има представители в болниците.

БОЙКО БОРИСОВ: Ние имаме ли някъде написано, че те са били против или примерно са казали "Да не го взимаме това решение, защото нямаме…"?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Не. Значи: обществените поръчки са обявявани и бордът е бил съгласен разбира се, те се вземат с решение на съвет на директорите.

БОЙКО БОРИСОВ: Но обществената поръчка трябва да е обезпечена с необходимото финансиране?

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Разбира се. Но то това е - самият борд и изпълнителният директор на болницата е този, който оперативно управлява и е поел ангажимента да управлява тази болница. Той има бизнес план, който трябва да изпълни. Така, че той трябва да прецени това, дали има нужда от даден апарат или няма.

БОЙКО БОРИСОВ: Колко са задълженията на болниците в момента?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ” на МЗ: 353 милиона - общ размер на задълженията, в това число просрочени задължения са 87 милиона, в това число 10.

БОЙКО БОРИСОВ: На базата на Закона за бюджета тези болници не са ли е знаели, че не могат да просрочват лимита, който има здравеопазването?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Тяхното финансиране е от две посоки - финансираме ги ние, Министерството на здравеопазването за дейности, които са извън клиничните пътеки, тоест в една част ние ги финансираме; в другата част е финансирането, което те получават от здравната каса по клинични пътеки.

Този размер на просрочените задължения, който сега постигна нива 87 милиона е в резултат на това, че в края на миналата година редукцията и на бюджета на касата, и на бюджета на министерството не даде възможност за разплащане всеки месец ритмично на онова, което те отчитат, като дейност, която са изпълнили. И това вече оказва влияние върху техните неразплатени задължения.



Например, ние, Министерството на здравеопазването плащаме на болниците дейностите с един месец закъснение. Тоест сега - месец април, им платихме за март.

БОЙКО БОРИСОВ: Или по-точно сега сме платили за февруари.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Да. Сега сме платили с един месец закъснение.

БОЙКО БОРИСОВ: То и преди е било така?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Не. Преди беше така: плащахме в рамките на месеца авансова субсидия, която е 90% от заработката, която са направили предния месец, и в края на всяко тримесечие въз основа на информацията, която се получава от Националния център по здравна информация, обобщена от всички РЦЗ-та се прави изравняване на онова, което те реално са заработили. Докато сега имаме вече закъснението от тези плащания. Освен при нас закъснението, е и от касата.

БОЙКО БОРИСОВ: А към онзи период имало ли е задължения на болници?



ДИРЕКЦИЯ "БЮДЖЕТ”: Да. В края на месец юни миналата година просрочените задължения бяха от порядъка на 42-43 милиона. Наполовина.

БОЙКО БОРИСОВ: А някой казвал ли им е на тези хора "Недейте да правите тези задължения повече!"? И от къде са дошли тези задължения?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Информацията, която те предоставят ежемесечно в министерството и в здравната каса - те са едни такива справки, които са уточнени, като форма и съдържание - посочват колко са им задълженията за медикаменти, колко са им за консумативи, колко за апаратура и т.н. - видовете задължения, като и по фирми ги представят тези задължения. И тези отчети, които те са представили, се разглеждат на ръководство. Обикновено това става на 6-месечие или към края на годината.



БОЙКО БОРИСОВ: И този, който е похарчил повече, отколкото сте му казали, какво го правите?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Дават писмени обяснения и правят погасителен план, в който казват: в следващите, примерно, пет или три месеца, ще направим такива приходи от НЗОК, ще извършим такава и такава дейност, с която ще можем да изравним плащанията. Правят корекция в бизнес плана.

БОЙКО БОРИСОВ: И вие, като сте ги контролирали, постигнали ли са ги тези бизнес-планове?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Много малък процент са постигнали. Пристъпва се или към промяна в ръководството, сменят се директорите, като се очаква новият директор, който се явява на конкурса, да представи един по-добър оздравителен план за болниците.



БОЙКО БОРИСОВ: А този, заради когото е задлъжняла болницата – си отива. Има ли даден човек на прокурор заради нарушение?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Правят им проверки, но вече аз нямам информация.

БОЙКО БОРИСОВ: Щом сте бюджетар, нали затова има Закон за бюджета, нали затова се дебатира в Народното събрание от всички партии, излъчени от народа, които накрая казват: по кой начин да се харчат парите – колко са образование, за отбрана и ние всички се стараем да изпълняваме този бюджет.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Проблемът при търговските дружества е, че те са търговски дружества. Те получават приходи от бюджета, обаче закона, по който те се отчитат, е Закона за корпоративното подоходно облагане.

БОЙКО БОРИСОВ: Къде е логиката?

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Няма логика, така е. Това е нещото, което съществено трябва да се промени.

НАЧАЛНИК КАБИНЕТ: Търговските дружества нямат право, те са болници и в Закона за бюджета има ограничение да извършват търговска дейност, те не са истински търговски дружества. Дори когато има се предлага, тъй като в момента има достъп на оперативни активи по болниците, има възможност за публично-частно партньорство, те не могат да развиват някаква дейност да имат допълнителен източник на приходи, тъй като нямат право да извършват различна от дейността им предмета на дейността. Тоест, те могат да извършват съпътстваща търговска дейност, подпомагаща лечебната дейност.

БОЙКО БОРИСОВ: Аз не казвам че болниците трябва да станат търговци, но към момента те са търговци. И аз затова питам вас, като са ги правили вие защо не сте протестирали. Сега нали всички протестират, сега са се сетили да протестират.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: По въпроса за медицинската апаратура обсъждането на новия вид на финансиране има голямо значение за болниците, тъй като до сега те получаваха финансирането си и от Националната здравноосигурителна каса по т.нар. клинични пътеки. В тези клинични пътеки има специални изисквания за оборудването и апаратурата. В този смисъл, в София един до друг, двор до двор, болница до болница да имат ядрено-магнитен резонанс, те могат да го оправдаят с изискванията на клиничните пътеки. Тоест, за да сключат договор по по-голям брой клинични пътеки със Здравната каса и да могат да извършват повече дейности, което е смисъла на приходите им, те са длъжни да закупят такова оборудване.

В този смисъл, финансирането по клиничните пътеки е доста изкривен модел и той доведе до тези парадокси.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Не могат да сключат договор с Касата, ако не разполагат с определената апаратура.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Затова говорим сега за промяна във финансирането. Това, което сегашният екип на министерството направи е в едномесечен срок да се актуализират вътрешните правила за медицинското оборудване и за възнаграждението на лекарите, изобщо екипа на министерствата, както и осредняване на цените и рефериране на цените по отношение на закупуване на медицинската апаратура.

Най-доброто постижение, за което мога да каже е във връзка с подготовката на европейските проекти. Направихме една осреднена листа на медицинската апаратура за всички болници в България. Смая да ви кажа, че противопоставянето и недоволството беше огромно, тъй като всеки е свикнал до тук да си прави сам обществените поръчки, да си определят сами на местно ниво цените с фирмите и това доведе до изключително голямо недоволство. Вие отчасти сте в течение на тези проблеми. Но на този етап го преодоляхме по отношение на европейските проекти, защото там бенефициент е Министерство на здравеопазването. За обществените поръчки за болниците вече съществуват онези юридически пречки, за които стана дума – че те са търговски дружества.

БОЙКО БОРИСОВ: Всъщност, към вас има много малко договори, защото реално те са в болниците.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Така е. Изчистената сума е милион и половина, която е необезпечена, но ние не сме правили плащания по тях.

Ще обърна внимание на въпроса с ваксините за децата. Има обаждания от колеги, от депутати, които се притесняват от шума, който се вдига, че няма обезпеченост на новия имунизационен календар. Поръчките са били обявени и срокът за изтичане на процедурата е до 12-ти април. Готови сме да направим първите договори и първите спецификации.

БОЙКО БОРИСОВ: Тоест, ще изчистите проблема?

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Ще го изчистим. Но там нямаме достатъчна обезпеченост за целия имунизационен календар, който беше в размер на 50 милиона, после с решение на Народното събрание беше намален на 30 милиона. Накрая всички тези поправки и вътрешно преструктуриране ги правим в този последен месец, заедно с Министерство на финансите.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Това, което е включено в последната корекция в рамките на бюджета на министерството, са 29 милиона за този задължителен имунизационен календар. Толкова има предвидени.

БОЙКО БОРИСОВ: Да ги превеждат тези 29 милиона.

Не могат да ги направят за един ден, има си график по болниците и поликлиниките, по който ги викат. Като направим и видим колко е разликата – ще търсим решение.



ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Направили сме ги по месеци, така че да може да бъде разбито в течение на годината. Ще предстоят много въпроси и към Вас, те вече са в публичното пространство.

БОЙКО БОРИСОВ: Към мен всеки ден има въпроси, въпросът е къде са парите. Когато е имало милиарди излишъци, защо не са платени тези вересии, за които в момента говорим, а ние трябва да даваме парите?! Ако бяха само ваксините, ин витрото – заеми ще взимаме, ще ги плащаме. Виждате, министерства по министерства ги викаме и ги питаме. Първо, да са направили ваксините, да са оправили здравеопазването, образованието, и тогава да почват превъоръжаване на армията, примерно. Тази година имаме пари за един хеликоптер – ще купим един хеликоптер. До година, ако имаме за два – ще купим два. Ако нямаме – няма да купим. Няма да правим военно НДК, което сега няма какво да го правим, никой не го ще, не можем и да го продадем, не го искат, за нищо не става – 40 милиона.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Ще добавя за ин витрото и за трансплантацията, тези 10 милиона за ин витро за тази година и 5-те милиона за Фонд „Трансплантация” са осигурени в рамките на този бюджет, който имаме с тези корекции, които последно са направени.

БОЙКО БОРИСОВ: Ако трябва, един месец там ще коригираме. Колкото трябва за ин витро – толкова ще даваме, защото това е живот.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Фондът за лечение на деца в чужбина също е надвишил бюджета, който е предвиден. Говорихме с господин Дянков специално, направили сме искане от Министерство на финансите, тъй като над тази сума – 3 милиона, ние вече сме изразходили 3,500 милиона. До тези 500 милиона ще ни бъде дадена възможност да ги платим. Но оттук нататък означава, че не можем да удовлетворяваме нито една молба, а има много подадени молби. Стои открит въпросът, какво ще правим оттук нататък. На този етап сме взели решение да съберем всички вземащи участие в решението за молбите. Тоест, има обществен съвет, който взема решението, после има комисия, после има фонд. Направили сме среща, но проблемът с парите си стои открит, там няма вече с какво да удовлетворяваме нуждите. Доплащането от дарители е много малко – в размер на 22 милиона.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Но това няма да е много голям размер в рамките на 6-месецието – най-много 1,5 милиона да трябват още за Фонда за лечение на деца в чужбина.



БОЙКО БОРИСОВ: Те да са такива суми – по милион, милион и половина, колкото и да ги сумираме – ще станат 10, 20, 30 накрая на годината, ще ги намерим. Въпросът е за тези, които висят с по 100, по 200, по 300. Те всъщност правят този разлив. Иначе сега за 1,5 милиона за лечение за деца в чужбина, въобще няма да говорим – утре да ги приведем тези пари.

ТОДОРКА КОСТАДИНОВА: Така е, но журналистите вече натежняват обстановката.

БОЙКО БОРИСОВ: Последното, което е в случая, е да ни интересуват журналистите. Те отразяват това, което е реалност.

Добре, ние към тези хора претенции нямаме, всеки си е свършил работата. Явно е, че трябва бързо да се ускорят тези процеси.

Ще ви помоля, като експерти, да помагате максимум на ръководството, за да изчистим тези проблеми, защото те иначе ще се задълбочат и няма да се оправят.

ДИРЕКЦИЯ „БЮДЖЕТ”: Господин премиер, ще допълня, че Таблица № 2 с анекса е направена към писмото, което сме изпратили. Тази таблица е попълнена с анекси, които са сключени с наши второстепенни разпоредители с министерството, но те са обезпечени. Дори анексите, които са сключени към договорите, които сме посочили в тази таблица, са в посока намаление, поради промяна в цените на лекарствата, за които са сключени. Така че там няма да е необходимо допълнително финансиране.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре.



Благодаря ви, лек ден!




Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница