Реглед на стопанската политика

2. ЕВРОПЕЙСКИ ФОНДОВЕ

Пълноправното членството на страната ни в обединена Европа ще се характеризира, както с промени по отношение на търговските ни отношения със страните-членки, така и с някои вътрешно-икономически особености. Една от най-важните и същевременно и най-спекулираните теми са еврофондовете и успешното им усвояване от страна на българските институции. В следващите редове ще ви представим основните параметри свързани с предвидените парични потоци от европейските фондове.

Разпределението на парите става чрез кандидатстване пред структурите на ЕС на базата на подготвената Национална стратегическа референтна рамка (НСРР). В нея са сегментирани шест основни оперативни програми: "Транспорт", "Околна среда", "Развитие на човешките ресурси", "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика", "Регионално развитие", "Административен капацитет", "Техническа помощ". Те ще се финансират, както със средства от европейските фондове, така и чрез съфинасиране от страна на националния бюджет. Във всяка програма са посочени приоритетни области и са описани мерките за постигането им.

През 2004 г. Европейската комисия публикува предложения за нови регламенти, регулиращи политиката на сближаване през периода 2007 - 2013 г. Съгласно тях за следващия програмен период като структурни фондове ще се разглеждат Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд и Кохезионният фонд. Досегашните фондове за ориентиране и гарантиране на земеделието и рибарство ще бъдат отделни от Структурните фондове. Новите приоритети на регионалната политика на ЕС са групирани в 3 цели: “Сближаване”, “Регионална конкурентноспособност и заетост” и “Европейско териториално сътрудничество. На базата на това ново преразпределение очакваните параметри за периода 2007-2013 г. са следните:

През следващите седем години се очаква България да получи общо 12 224 млрд. евро, или с 240 млн. евро по-малко, отколкото беше залегнало в предложението на люксембургското председателство от юни миналата година. Бюджетът на общността за следващия седемгодишен период възлиза на 862.4 млрд. евро, или 1,045%, от брутния национален доход на ЕС 25.

Това което прави силно впечатление при по-детайлното представените данни за размера и разпределението на средствата за България е това, че приблизително ½ от отпуснатите парични средства ще се насочат за опазване и управление на естествените ресурси, в т.ч. се включват и средствата за Общата селскостопанска политика. Размерът на сумата в пълна степен охарактеризира водената силно протекционистична политика в сектора от ЕС. Бихме искали изрично да подчертаем, че такава политика не би донесла устойчиви позитивни икономически последствия за икономиката ни. А напротив ще продължи да поддържа изкуствено един неефективен и не пазарно ориентиран икономически отрасъл в страната. Съществуват други про-пазарно ориентирани подходи за стимулиране на развитието му. Те не са в противовес с пазарната логика и не преразпределят труд и капитали в дейности носещи ниска добавена стойност за икономиката.

В обобщение може да се каже, че субсидиите създават стимули на определени фирми да произвеждат на загуба, която да покриват от субсидиите. Така тези фирми задържат производителни ресурси, капитал и труд, които биха могли да се оползотворят от други, по-ефективни, отрасли. Вместо това тези ресурси произвеждат загуби и зависят изцяло от субсидиите. Хората и компаниите в тези отрасли започват да приемат за нормално да живеят на чужд гръб и са готови на всичко, за да запазят тази си привилегия – готови са да инвестират много средства и усилия в стачки, протести, лобиране, подкупи, вместо да ги инвестират в търсене на нов бизнес и нова работа.

Като цяло средствата от ЕС ще имат пряк положителен ефект върху икономиката, при условие, че бъдат ефективно и рационално използвани в начинания носещи положителна добавена стойност за икономиката.

България има задължението да прави вноска в бюджета на ЕС като страната ни следва да започне да изплаща своята вноска от първия ден на членство в ЕС. Общата вноска на страната в бюджета на ЕС за 2007 г. възлиза на 634.4 млн. лв., в която са включват т.нар. традиционни собствени ресурси (митнически сборове, селскостопански мита и такси върху производството на захар и изоглюкоза); вноската на база данък добавена стойност; вноската на база брутен национален доход (1.2% от БВП) и осигуряване участието на България във финансирането на корекцията за Великобритания.

Изпълнението на правата и задълженията, които произтичат от членството на страната ни в ЕС изискват допълнително натоварване на държавния бюджет. С оглед на натрупания реализирания излишък през тази година и очакването тази тенденция да се задържи и за следващата година, това непознато до сега перо в разходната част на бюджета не би трябвало да предизвика проблеми. По-важното според нас е процесът на т.н. конвергенция с европейската икономика. Основните параметри за достигането и са: 1) поддържане на висок и стабилен икономически растеж 2) увеличаване на конкурентноспособността 3) развитие на трудовия пазар 4) продължаване на данъчните реформи 5) продължаване на приватизационните процеси 6) увеличаване на инвестициите в икономиката.

В заключение ще кажем, че вниманието не трябва да бъде насочено единствено към помощите и субсидиите, които ще получим като членки на ЕС. Реалистично погледнато при спазване на всички условия, реалното кандидатстване по проекти по структурните и специализираните фондове ще е възможно към края на 2007 г. Усвояемостта на средствата през първите години от действието на финансовите механизми на ЕС е традиционно много ниска за новоприсъединилите се членки (около 20-30%), така че възможността за намаление на обещаните средства не трябва да се драматизира. Парите сами по себе си не са гаранция за подобряване на жизнения стандарт на хората, важно е къде ще бъдат насочени и как ще се изразходват. А за ефективното им акумулиране в националната ни икономиката трябва да са съществуват няколко предпоставки:

1. 
   Ефективна държавна администрация, която ще съумее да управлява парите ефективно и целесъобразно;
   
2. 
   Ясни, точни и прозрачни процедури при кандидатстване за финансиране;
   
3. 
   Намаление на съществуващото административно бреме пред бизнеса;
   
4. 
   Осигуряване на публичност по плановете и изпълнението по пред-присъединителните фондове от страна на управляващите.
   

Анализ на приходите в бюджета

1. 
   Приходите по консолидирания бюджет до август 2006 г. включително са достигнали 71,1% от планираните в бюджет 2006 постъпления. Ако тенденцията се запази и няма ускорение или забавяне на събираемостта, в края на годината ще бъдем свидетели на преизпълнение на бюджета с над 1 700 млрд. лв.
   
2. 
   Най-голям принос към приходите от данъци имат постъпленията от ДДС, чиито дял се увеличава от 32.2% през 2005 г. до 34.7% през 2006 г.
   
3. 
   На второ място по големина в приходната част на бюджета се нарежда перото социалното и здравно осигуряване. Неговият дял намалява от 30.3% до 26.4%, което се дължи най-вече на намалената ставка на социалните осигуровки с 6% през 2006 г. Тъй като намаляване на данъците и налозите е основен и силно мотивиращ фактор за излизане на икономиката “на светло”, намалението на абсолютния размер на приходите от социални и здравни осигуровки е с 0,7% (18,94 млн. лв.), което е значително по-малко от намалението на ставката с 6%. Същевременно, увеличената икономическа активност следствие на по-ниското облагане на труда е подействала положително върху приходите в бюджета посредством повече данъци върху потреблението и данъци върху физическите лица и увеличаване на данъчната база, която подлежи на облагане.
   
4. 
   На трето място по значимост в приходната част на бюджета са акцизите. Поради програмата за хармонизиране на част от данъчните ставки на българската икономика с режима на ЕС през 2006 г. бяха осезаемо увеличени акцизите върху цигарите и алкохола. Въпреки закономерното увеличение на постъпленията от акцизи, това доведе и до увеличаване на продажбите в безмитните магазини и контрабандата, което означава загуба или пропуснати приходи в бюджета както от акцизи, така и от ДДС и други данъци и такси върху потреблението и вноса. През 2007 г. ще бъдат увеличени акцизите върху дизела и бензина, ще бъдат въведени акцизи и върху електроенергията и въглищата.
   
5. 
   Делът на корпоративния данък в общите данъчни приходи се увеличава от 8.5% до 9.6%. Това означава, че намаляването на ставката от 15% на 10% през 2007 г. няма да доведе до значителни загуби за бюджета, а дори напротив – ще стимулира икономическата активност чрез намаляване на стимулите на предприемачите да укриват данъци и общият ефект ще бъде положителен по отношение на събираемостта на данъчните задължения.
   

• 
  Максимално усвояване на европейските фондове с цел повишаване на конкурентноспособността на икономиката;
  
• 
  Социална насоченост в т.ч. пенсии и социални програми, качествено образование, достъп до качествени здравни услуги.
  
• 
  Модерно общество, основано на съвременни информационни технологии, иновации и повишено качество на човешкия капитал.