Уникална операция с робот спаси онкоболна

По първоначална диагноза пациентката е била оперирана от рак на тялото на матката, а след това е бил отстранен и целият орган, обясни проф. Григор Горчев. Установихме обаче, че става дума за карцином на шийката на матката, за който се изисква много по-сложна по вид операция, по време на която се отстранява не само раковата тъкан, но и няколко лимфни възела, добави той и уточни, че карциномът е бил в много напреднал стадий.

Проф. Горчев не скри, че той и екипът му са имали известни опасения, преди да сложат жената на операционната маса тъй като за пръв път оперират рак в напреднал стадий. Такива интервенции към момента има само седем в света – три в Швеция, а останалите са направени в САЩ. С медицинския робот както в чужбина, така и у нас се отстраняват предимно тумори в ранна фаза.

Интервенцията протече изключително добре и завърши благополучно. За жената няма никаква опасност. Предстои й лъчетерапия, след което тя ще може да живее напълно нормално, разясни за „Монитор” проф. Григор Горчев.

Хирургът обясни, че пациентката ще бъде изписана днес. Ако тя беше оперирана по традиционния начин, а не с медицинския робот „Да Винчи”, това щеше да бъде възможно най-рано след 12 дни. По време на самата операция жената е загубила само 20 милилитра кръв, докато при обичайното рязане щеше да изгуби 1,5 литра кръв.

В края на 2010 г. липсваше финансиране за инструментите и консумативите, използвани при работата с робота „Да Винчи”, припомни проф. Горчев. Този проблем беше разрешен благодарение на активната намеса от страна на премиера Борисов, подчерта специалистът. За всяка операция се осигуряват 9700 лева, като от тях 8000 лв. са от МЗ, а 1700 лв. от касата.

Записани за операция с „Да Винчи” пациентки в университетската болница в Плевен има до края на годината, но записванията продължават, казаха от лечебното заведение.
Орязват парите на раковите центрове

Министерството на здравеопазването иска да намали с близо 10 пъти средствата на 12-те онкоцентъра в страната (бившите онкодиспансери) за тази година, заяви председателката на сдружението на лечебните заведения по онкология д-р Мария Рачева. По думите й здравното ведомство вече е предложило на директорите им да подпишат договори за тази година, но те отказали с аргумента, че предвидените средства ще доведат до масови фалити и стотици онкоболни ще останат без лечение.

Методиката е разчетена за здравноосигурените пациенти, а 30% от болните при нас са без здравни осигуровки, но по смисъла на няколко закона ние нямаме право да ги връщаме, коментира д-р Рачева и добави, че всички директори на онкоцентровете ще информират общинските съвети по места за проблема, тъй като те са общинска собственост. По думите на директора на комплексния онкологичен център в Шумен доктор Сотир Караниколов пък според предложената методика от МЗ центърът ще получи едва 20 на сто от реално заработената медицинска дейност.


Спешната помощ със заплати на джипита
„Работещите в спешната помощ трябва да имат адекватни възнаграждения, поне колкото са тези на личните лекари“, обясни вчера в парламента здравният министър Стефан Константинов. По думите му така докторите няма да напускат системата на неотложните грижи и да стават джипита заради по-добро заплащане. Министърът уточни, че през април трябва да бъде готова и новата концепция за спешната помощ, която да реши проблемите в сектора. Документът ще бъде подложен и на обществено обсъждане, преди да бъде приет.

В отговор на депутатски въпрос Константинов обясни, че е разпоредил спешна проверка във ведомството си защо директор на дирекция е принуждавал шефовете на 36 общински болници да подписват запис на заповед за суми, които лечебните заведения не дължат. Става дума за парите, които МЗ трябва да разплати на клиниките за хемодиализа, спешна помощ и реанимация за първите два месеца на годината.

„До понеделник трябва да са готови резултатите от проверката, защото не мисля, че секторът трябва да се управлява по този начин“, обясни Стефан Константинов. Той успокои депутатите, че вече е разписал договорите с всички общински лечебни заведения за 2011 г., така че те да могат да бъдат подписани и от директорите. От НЗОК пък са информирали министъра, че прогнозният бюджет за болнична помощ на касата е само за 10 месеца, а не за цялата година. Така лечебните заведения ще се финансират през ноември и декември с част от заделените в оперативния резерв 260 млн. лв.


Защо усещаме кризата различно
Големите компании вече излизат от рецесията.

Хората ще почувстват подобрението последни
Първите признаци, че българската икономика бавно започва да излиза от кризата, се усетиха още преди няколко месеца чрез данните на статистиката – ръст на износа, на брутния вътрешен продукт, на индустриалното производство...

Сега те се потвърждават и от социологията. Наскоро проведени две проучвания на Институт "Отворено общество" показват, че над половината от мениджърите на големите български компании са оптимисти за развитието на икономиката през тази година, както и за състоянието на управляваните от тях дружества. В същото време гражданите продължават да очакват по-скоро негативни новини.

Ролята на държавата е по-скоро негативна. Вместо да омекоти ефектите от рецесията, правителството ги е изострило - заради липсата на реформи, които да подобрят работата на институциите и заради погрешната политика на задържане на плащанията към частния сектор.

Как да четем данните

"Все още няма трайни сигнали за възстановяване на икономиката, затова и очакванията на бизнеса и хората са разнопосочни. Външното търсене се възстановява, а оттам и експортно-ориентираните компании. За хората обаче по-важни са показателите за доход и безработица. А заетостта продължава да спада", обяснява икономистът Димитър Чобанов.

Подобно е и обяснението за разнопосочните отговори на компаниите по сектори – просто те се намират в различен цикъл на кризата. "Тези, които зависят от външното търсене, бяха ударени първи и тяхното състояние вече се подобрява. Отраслите, които бяха насочени основно към вътрешния пазар обаче, бяха засегнати от кризата по-късно и логично ще излязат по-бавно от нея", допълва Георги Ангелов от "Отворено общество".

Икономистите все пак правят уговорката, че всички икономически индикатори – от износ до заетост, трябва да са положителни, за да може да се твърди, че възстановяването е сигурно. А то все пак зависи както от развитието на събитията в Европа и Близкия изток, така и от управленските решения на кабинета.

Кои са най-големите проблеми

Почти всички компании посочват като проблем междуфирмената задлъжнялост. Според Светла Костадинова от Института за пазарна икономика това показва колко неефективна е съдебната система: ако процедурата по фалит е по-малко мудна, този проблем щеше да е решен. Фирмите посочват като затруднение и забавените плащания от държавата и общините към частния сектор. Което пък показва, че вместо да противодейства на кризата, правителството само е изострило ефектите й.

"Знак за политиците е широката подкрепа на въвеждането на еврото и валутния борд от страна на бизнеса", твърди още Костадинова. Според икономистите обаче недостатъчно добрата комуникация на политиците за ползите от единната европейска валута оказва влияние върху мнението на хората по този въпрос.

"Всички щяха да са оптимисти, ако правителството беше направило реформите, които обеща в началото на мандата си – данъчна, бюджетна, институционална, пенсионна", допълва картината Георги Ангелов. Икономическата логика е, че когато финансите на държавата са под контрол, а администрацията работи в полза на хората и бизнеса, държавата е много по-привлекателна за инвеститорите. Ползите от вливането на свеж капитал са за всички - печалбите растат, а с тях и доходите на населението.
Оптимистични мениджъри, предпазливи потребители
Бизнесът в България е по-голям оптимист за развитието на икономиката през тази година в сравнение с хората, въпреки че кризата е засегнала повече фирмите.

Това е един от изводите, който може да се направи от две социологически проучвания за последиците от рецесията, проведени от екип на институт "Отворено общество".

Около 36% от хората в страната не са я усетили, докато при фирмите този процент е едва 5. Проблемите на гражданите са свързани най-вече с намалено трудово възнаграждение или съкращение от работа. Компаниите се оплакват от повече от два от наблюдаваните показатели (виж графиката), сред които са спад на приходите и печалбата, намалено търсене и забавени плащания от клиенти.

Големите са най-засегнати...

Ако фирмите се разделят на няколко групи на база годишния им оборот, изследването показва, че микропредприятията с продажби до 100 хил. лв. са с най-малко проблеми. По всички показатели делът на засегнатите в тези фирми е под средния за страната. Затова пък групата на компаниите с оборот между 500 хил. и 1 млн. лв. е засегната значително повече от средното по отношение на увеличените разходи за обслужване на текущ кредит (23.5%). Най-осезаемо кризата се усеща при фирмите с продажби от 1 до 5 млн. лв. Почти две трети от тях са потърпевши от междуфирмената задлъжнялост, а около една пета - от дължимите им публични плащания. Малко над половината са засегнати и от спада в продажните цени. Значително висок е и делът на тези, които се оплакват от увеличените разходи по текущи кредити (малко над 22%). Най-големият проблем на големите фирми, т.е. тези с годишен оборот над 5 млн. лв., са закъснелите плащания както от частни клиенти (малко над 85%), така и от държавата, общините и НАП (31.5%). Направено допълнително изследване сред фирмите с най-високи обороти (тези от "Капитал топ 100" по приходи за 2009 г.) показва, че те са потърпевши от кризата по същия начин като останалите големи фирми. Разликата е, че най-големите български компании страдат повече от закъснелите плащания от държавата, общините и НАП ( почти 43%) и са малко по-слабо, но все пак значително потърпевши от междуфирмената задлъжнялост (около две трети).

Зависи и от сектора

Фирмите са засегнати различно от кризата в зависимост от сектора, в който оперират. Най-лежерно тя се усеща в здравеопазването и социалните дейности (10.6%), докато в сектора на транспортните услуги проблеми са декларирали всички изследвани дружества. Затова пък проблемът със забавените плащания от държавата, общините и НАП се отразява най-вече на здравеопазването (27%), следвано от сектора на транспортните услуги (19.6%), производството на храни и напитки (19.6%) и жилищното строителство (19%). Тези плащания обаче почти не оказват негативно влияние в сектори като туризъм и търговия и техническото обслужване на автомобили. Междуфирмената задлъжнялост удря най-силно жилищното строителство (над две трети), над половината търговията и техническото обслужване на автомобили и почти половината от компаниите от сектора производството на машини и оборудване. Увеличените разходи за обслужване на кредит също се отразяват най-вече в машиностроенето и в услугите. Най-малко от това се оплакват здравеопазването и търговията с имоти, които обаче са уязвими от спада в цените. Намалението на търсенето, приходите и печалбите обаче засягат значимо всички индустрии и не би било коректно да откроим малко засегнати в това отношение.

...но първи излизат от кризата

Различните начини, по които кризата засяга хората, фирмите и едрия бизнес, формират противоположни очаквания за тази година. Половината от фирмите в топ 100 по приходи в България смятат, че общата икономическа ситуация в страната ще се подобри през следващите 12 месеца. За сравнение - тази оптимистична представа се споделя от два пъти по-малък дял сред населението (виж другия текст тук).

Разлики в очакванията на компаниите има и по сектори. Най-големите песимисти са фирмите от секторите производство на машини и оборудване, търговия с автомобили, туризъм и търговия с хранителни стоки. Най-положително настроени са мениджърите в сектора на жилищното строителство, където почти половината очакват по-добра икономическа ситуация.

Още по-оптимистично настроени за своето развитие, отколкото за развитието на страната, са по-голямата част от мениджърите на компании (изключение са най-малките фирми).

Няколко тенденции

Интересно е и противопоставянето между хората и едрия бизнес по отношение на многократно обявяваната политическа цел на настоящото правителство - влизане в еврозоната. Фирмите от топ 100 по приходи в България явно биха подкрепили евентуалното въвеждане на еврото, но ако днес се провеждаше референдум за това, населението ще гласува срещу въвеждането на европейската валута.

Ако има нещо, което обединява всички компании обаче, то това е очакването за увеличаването на вътрешното потребление и намирането на нова пазарна ниша в страната. Това са икономическите фактори, на които ще разчитат почти всички фирми в България през следващите пет години.

Те поискаха друг съдия да поеме казуса, защото сегашният - Любомир Гайдов, бе зам.-министър на здравеопазването от август до октомври 2009 г. в кабинета "Борисов" - правителството, което реши да води дела за царските имоти.

"Това, че три месеца съм бил зам.-министър и чрез този си пост съм работил за кабинета, не поражда основателно съмнение в моята безпристрастност", се мотивира Гайдов от Административния съд на София-област.

"Съдията е безпристрастен, когато е чужд на спора и няма никакви съображения при разрешаването му освен извлечените от доказателствата по делото и закона", подчерта Гайдов.

Магистратът изтъкна още, че досега е водил шест заседания по делото и в искането за отвод не са посочени конкретни действия, които да будят съмнения за неговата безпристрастност.

Симеон и Мария Луиза обжалват заповедта на шефа на горското стопанство в Боровец от 6 октомври 2009 г., с която се забранява сечта в 4500-те дка заради нарушения.

Делото се забави, защото за него трябваше да бъде информиран и първородният син на Симеон Кардам, който пострада тежко при катастрофа през август 2008 г. Той е един от съдружниците в дружеството, на което са издадени разрешителните за сеч и извозване на дървесина. Интересите му по казуса ще защитава назначен от съда служебен адвокат.


Няма да гонят децата над 3 г. от яслите
Дина Христова

Децата в самостоятелните ясли вече няма да се изписват веднага след навършване на 3 г. както досега, а ще могат да останат в тях до преместването им в детска. Това обещават от здравното министерство, които след повече от година забавяне подготвиха промени в наредбата за дейността на детските ясли. Новият ред за изписване от т.нар. "чисти" ясли, които не са част от обединено детско заведение, ще влезе в сила след обнародването на промените в наредбата в Държавен вестник. От здравното министерство твърдят, че това ще стане до месец.

Още в началото на 2010 г. "Сега" писа по проблема на майки, чиито деца в самостоятелни ясли навършваха 3 г. в началото на годината и бяха принудени да напуснат детското заведение. Тогава се оказа, че те няма как да тръгнат на градина, тъй като учебната година в детските започва чак от септември и се налагаше да търсят кой да се грижи за децата им за повече от половин година. Още тогава от МЗ увериха, че проблемът е бил дебатиран през декември 2009 г. и е взето решение за промени в наредбата. Текстовете трябваше само да се прецизират, което се случва година по-късно, а от здравното ведомство признаха пред "Сега", че са забравили да направят промяната. При яслите към ОДЗ-атата драма няма, тъй като децата в тях директно се прехвърлят в градинските групи през септември.


Кабинетът прехвърля на кметовете държавни имоти в курорти
Таня Петрова

Държавните имоти в курортите, които не се стопанисват ефективно и имат потенциал за развитие, да бъдат прехвърлени на общините, е възложил на последното заседание на МС премиерът Бойко Борисов. Според Борисов местните управи ще се грижат по-добре за този ресурс от държавните ведомства, а вместо това сега са принудени да се оправдават, че не отговарят за тях.

"Аз съм убеден, че кметът винаги е по-добър стопанин от държавата на място, защото всеки ден преминава покрай тази баня или този извор и когато го попитат "Защо не направиш нещо с него?", той отговаря "Той е държавен". Аз съм отговарял много пъти, например, за банята в Банкя - едно дърво расте през покрива, вече сигурно е станало 10 метра. Баня от римско време на 15 минути от София. Аз от 22 години знам тази баня, която не се стопанисва от никого и се води на Министерството на здравеопазването", е заявил премиерът пред министрите. Според него някои общини години наред настояват да получат подобни имоти и получават неоснователно откази от държавата.

Три министерства ще извършат преглед на държавните имоти в курортите - здравното, регионалното и на околната среда. Според здравния министър Стефан Константинов общини като Вършец, Велинград, смолянското село Баня вече са изявили интерес към имоти на здравното министерство. На Столичната община пък може да бъде прехвърлен имот с минерален извор в "Овча купел", който в момента се ползва от болница. Анализът за имотите в курортите трябва да е готов до края на април, за да не се изтълкува като предизборен жест, наредил е премиерът.

Помните ли равния старт в зората на демокрацията, след като вече бяха раздадени милионите на когото трябва? Тогава народът загуби на мига националното първенство, но премиерът Бойко Борисов сега му дава втори шанс - да участва в европейско първенство. На Европейския съвет в Брюксел той обеща България да се включи в "Пакта за конкурентоспособност", който напоследък получи названието "Пакт за еврото плюс" (за да не се смесва с първия злополучен пакт за еврото, известен като "Пакт за стабилност и растеж"). Чрез него ще застанем на равен старт с държавите от еврозоната, които иначе ни смятат за икономически негодни да въведем общата европейска валута. Борисов е убеден, че в честното състезание ще докажем колко несправедливо ни дисквалифицират и сетне ще получим покана да влезем в техния клуб. Иначе сме щели да изпаднем, щом Европа превключи на по-висока скорост.

Без да разбира за какво става дума, премиерът прочете в Народното събрание преди отпътуването си завчера за Брюксел съобщение до депутатите, подготвено му от юристи, с което се подсигури срещу атаки, че самоволно поема дълготрайни ангажименти от името на държавата. Съобщението съдържаше справка за плюсовете от участието ни в "Пакта за еврото плюс" и не казваше нищо за минусите. Три часа по-късно Борисов кацна в Брюксел, където улиците бяха блокирани от демонстранти, опънали големи плакати точно пред сградата на Европейския съвет с протести срещу минусите на пакта. Там обикновените граждани бяха по-добре информирани дори от нашите депутати, които мигаха неразбиращо за какво ги агитира премиерът.

"Пактът за еврото плюс" бе съчинен в края на миналата година от френския президент Никола Саркози и германската канцлерка Ангела Меркел, след като се видя, че много страни не спазват ангажиментите си, поети чрез беззъбия "Пакт за стабилност и растеж". Затъналите в дългове и в бюджетен дефицит държави от южната дъга на ЕС заедно с Ирландия предизвикаха просветление у главните кредитори в еврозоната, че не може да има стабилност на общата валута, без да има обща принудителна регулация. Саркози и Меркел измислиха "Пакт за конкурентоспособност", който в началото на февруари бе представен като творба на Работната група на Ван Ромпой (председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой), за да не изглежда като френско-германски диктат над по-малките държави. Водещият принцип в него е

"равнение по най-добрите",

т.е. по най-конкурентоспособните държави. Равнението ще се прави по три критерия: първо, цена на конкурентоспособността, измервана чрез цената на труда в зависимост от производителността; второ, стабилност на държавните финанси чрез особено внимание към държавния дълг; трето, задължително минимално равнище на инвестиции в наука, образование и инфраструктура.

За изпълнението на критериите ще се прилага програма от шест точки, която изисква:

1. Премахване на индексацията на заплатите според инфлацията.

2. Взаимно признаване на дипломите и квалификациите, за да се насърчи движението на работната сила.

3. Въвеждане на единна основа на корпоративния данък.

4. Обвързване на пенсионните системи с изменящата се продължителност на живота.

5. Включване в конституциите на "алармиращи механизми срещу дългове".

6. Въвеждане за банките на национални режими за управление на кризи.

Нарушаването на критериите и програмата ще задейства санкции, които ще се изразяват в глоби според брутния вътрешен продукт. България, която по заплати и производителност е на последно място в ЕС, се нарежда сред отличничките по финансова дисциплина, защото нито е затънала в държавен дълг над пределните 60% от брутния вътрешен продукт, нито е надхвърлила с много границата от 3% на бюджетния дефицит, които са главните показатели на досегашния "Пакт за еврото", погазен от разпусналите се държави. Нейното старание, разбира се, произтича от възпитателните мерки на валутния борд и е за сметка на жизненото равнище. Когато Борисов се среща с колегите си в Европейския съвет,

скришом се гордее, че българският народ е научен да гладува и кротува,

докато другаде правителствата се клатят от улични протести при всяко посегателство над жизненото равнище.

Вярно е, че България не бива да се отдалечава в периферията на ЕС и трябва да участва във вземането на всички важни решения. Сегашната система на френско-германско договаряне зад гърба на другите и затваряне на дебатите в рамките на еврозоната наистина е първообраз на Европа на две скорости. Но когато се стреми да не изостане, България трябва да е наясно какво рискува. Борисов обеща на депутатите да не се държи като своите "yes"-предшественици, а да брани малкото предимства на държавата. Едно от тях е ниският корпоративен данък от 10%. Той е предпоставка за привличане на чужди инвестиции. Само че Германия, Франция и други развити държави нямат интерес да насърчават изтичането на собствени капитали и изнасянето на производства в държави като България. Хармонизацията на корпоративните данъци вероятно няма да се ограничи само до основата, както се обещава, а ще се пренесе и върху ставката (процента), което личи от натиска върху Ирландия, чийто корпоративен данък от 12,5% боде очите на Саркози и Меркел. Нейният премиер Енда Кени се съпротивлява героично, макар че Париж и Бон го заплашват с по-неблагоприятни лихви по спасителния пакет от 85 млрд. евро, който му отпуснаха миналата година. Ако ставаше дума само за данъчната основа, нямаше да наблюдаваме такова извиване на ръце.

Вторият голям риск е застопоряването на България на дъното на доходите

Тя е в омагьосан кръг, защото отвореният европейски пазар изравнява цените на стоките, които макар и с голямо закъснение дърпат нагоре и заплатите въпреки ниската производителност. Ако се премахне индексирането според инфлацията, заплатите ще се заковат трайно на сегашното равнище, защото докато работодателите имат възможност да използват евтина работна ръка, няма да правят инвестиции в по-производителни технологии. Безплатният труд си е съвсем ефикасен.

Що се отнася до пенсиите, които са срам за държава от ЕС, равният старт също не ни обещава нищо добро, защото идеята е пенсионната възраст в Европа постепенно да се вдигне до 67 години. По този начин в България почти ще бъде отменено пенсионирането за мъжете, които доживяват средно до 68-69 години. Жените ще запазят някакъв шанс, но в твърде напреднала възраст.

България влезе в ЕС заради надеждата да получи подкрепа за ускорено развитие и догонване на по-богатите държави. Принципът за "равнение по най-добрите" означава точно обратното по замисъла на Франция и Германия, защото изисква игра по техните правила и отмяна на всякакви бонуси, за да не се нарушава "равенството" по конкурентоспособност. Това е като равния достъп до медицински грижи в ЕС: всеки има право да се лекува навсякъде, но разходите му се покриват от националните здравни системи според собствените им тарифи. Българинът може да се лекува във Франция и Германия, но държавата му покрива нищожна част от сметката, която стига само колкото лекарите там да му кажат едно "добър ден". Останалото доплаща сам. В същото време французинът може да се лекува спокойно в България със своята осигуровка, от която остава и ресто за държавата му.

Както излиза обикновено - равни сме, но някои са още повече. Последиците са предвидими. Пактът ограничава заплатите и пенсиите, но не пречи с нищо на цените, нито пък задължава с нещо работодателите да повишават производителността чрез нови технологии. В държави, където заплатите са 10-15 пъти по-високи от българските, а разликата в пенсиите е още по-голяма, дисциплиниращите мерки ще са като подръпване на ухо. У нас ще се пристъпи направо към рязане на уши и глави.

Ако се чудите защо все пак куцият Борисов отиде на това европейско първенство, ето отговора: защото лично на него му е изгодно. Той можеше да поиска смекчаване на мерките, както направи Дания за индексацията на доходите, но се направи на разсеян. Когато утре някои започнат да шумят по улиците, че цените растат, а заплатите не помръдват, той ще има за извинение не само Станишев и Кадафи, които не са големи авторитети, а ще се оправдава с Европейския съюз. Както сега казва за акцизите върху горивата, че от тях няма мърдане, защото са фиксирани на минимална граница от ЕС, същото ще става и за доходите. От Борисов може и да се отървем след някоя и друга година, но от мъките няма да има отърваване, защото всеки следващ пълномощник на олигархията ще се възползва от същото оправдание, обслужвайки приятелите си, които го слагат на власт.