-
На строителната площадка да има на определени места‚ съгласувани с органите на противопожарната охрана винаги годни за употреба подръчни уреди‚ съоръжения и инсталации за пожароизвестяване и гасене в съответствие с Противопожарните строително – технически норми.
-
Пожарните кранове и водоеми да са годни и използваеми за гасене на пожар и при зимни условия.
-
На видно място на строителната площадка да се поставят табели с телефонния номер на противопожарната охрана.
-
Забранява се гасенето с вода на запалени течни горива. Същото да се извършва с пясък или със специални пенообразуващи и други подходящи пожарогасителни средства.
-
Пожароопасни материали да се съхраняват на строителната площадка в помещения‚ отговарящи на изискванията на противопожарните строително – технически норми.
-
По време на работа с дървен материал и други леснозапалими материали да не се пуши около тях и да не се пали огън.
-
Пушенето и паленето на огън да става на определени за целта пожаро-обезопасени места.
-
При обектовият склад и на строителната площадка да се оборудва по един противопожарен пункт с елементарни противопожарни средства.
-
кофпомпа 1бр.
-
съд за вода 200л 1бр.
-
кофа 1бр.
-
лопата – 1 бр.
-
сандък с пясък и кирка – 1 бр.
-
В случай на пожар, да не се гасят с вода варели с карбит, нефт и нефтопродукти, терпентин и др.
-
При полагане на хидроизолация с битум да се осигури противопожарна охрана с една кофпомпа с пяна.
Технически мероприятия. 1. Полагане на тръбите:
Дълбочина на полагане: Минималната дълбочина на горния ръб на тръбите би трябвало да бъде 1‚50 м и във всеки случай ще бъде обект на оценка в зависимост от натоварването от транспортните средства‚ от опасността от замръзване‚ от диаметъра на тръбопровода.
Изисквания към изкопа: Ширината на изкопа трябва да бъде достатъчна‚ за да позволи првилното разполагане на дъното и лесно свързване на различните елементи на тръбопровода‚ ако се извършва на място. В случай‚ че няма по–точни проектни указания‚ ширината на дъното може да бъде равна на диаметъра на тръбата‚ увеличен с по 30 см и от двете страни. Дъното на изкопа трябва да бъде здраво и изпълнено според проекта. Преди полагане на полиетиленовите тръби‚ на дъното се полага слой от пресят пясък‚ с дебелина най–малко 10 см‚ върху който се полага тръбата. С материал от същия вид се насипва отстрани и се запълва на височина най–малко 30 см над горния ръб на тръбопровода. Последващото дозапълване може да се извърши с наличен материал или според проектните изисквания‚ ако се прави отгоре асфалтов път.
Полагане на тръбите по трасето: Тръбите и фасонните части трябва да бъдат разположени по продължение на трасето‚ без да бъдат влачени и без да пострадат. Трасето се оказва с пилони и се означават местата на фасонните части‚ според проекта. Тръбите и фасонните части трябва да бъдат наредени близо до изкопа‚ като се внимава дължината на тръбите да отговаря на тази на трасето и броят и видът на фасонните части да отговарят на проекта. В случаи на полагане на тръбопровода на места с автомобилно движение‚ тръбите се събират на групи по 10–15 (120 – 180 м)‚ така че да могат лесно да се разположат на техните места‚ по протежение на изкопа. Монтирането на тръбопровода може да се извърши извън изкопа и поставянето му да се направи с помощта на подходяща механизация. Преди да се свържат отделните елементи на тръбопровода‚ тръбите и фитингите трябва да бъдат проверени за евентуални дефекти и внимателно почистени в краищата си‚ тръбите трябва да бъдат отрязвани перпендикулярно на оста. Арматурите‚ включени в тракта‚ трябва да бъдат монтирани по начин‚ който гарантира‚ че няма да упражняват усилия върху тръбите.
При полагане на ПЕВП тръбите на темето се залепва стоманена нишка за по-лесно засичане с метален детектор.
На 50 см над кота теме тръба се полага сигнална перфорирана лента, оцветена в синьо за обозначаване местоположението на тръбопровода при изкопни и ремонтни работи.
2. Изпитвания.
Начинът на изпитване се състои от необходимо предварително изпитване, включително фазата за декомпресиране , изпитване на спада на налягането и основно изпитване.
Работната хидравлична проба на тръбитe се извършва на трактове с подходяща дължина. Като първа операция трябва да се извърши закрепването на тръбопровода в изкопа чрез частично запълване с пресята пръст‚ като се внимава да се оставят открити съединенията‚ за да може да бъдат контролирани за тяхното поведение по време на хидравличната проба и за да се избегне хоризонтално изместване или вертикално изместване на тръбите‚ подложени на налягане. Запълването с вода започва от най–малко подложената на налягане точка на тракта‚ където се инсталира манометърът. За да се гарантира пълно обезвъздушаване на инсталацията, вентилите и обезвъздушителите трябва да се оставят напълно отворени.
- Предварително изпитване
Изпълнението на предварителното изпитване е предварително условие за основното изпитване. Целта е да се създадат предварителни условия за промени на обема в зависимост от налягането, времето и температурата.
Етапи:
-
След промиването и обезвъждушаването, налягането във водопровода се изравнява с атмосферното за време най-малко 60 мин. Не трябва да се допуска проникване на въздух в изпитваните участъци.
-
След периода на декомпенсиране, налягането във водопровода се повишава постепенно и бързо ( за по-малко от 10 min) до пробното налягане STR, което се поддържа в продължение на 30 min , чрез постоянни или краткотрайни припомпвания. През това време тръбопроводът се оглежда за видими неплътности.
-
Изчаква се 1час , след което се измерва остатъчното налягане
При успешно предварително изпитване , процесът продължава. Ако налягането е намаляло с повече от 30% от STR, предварителното изпитване се прекъсва и налягането във водопровода се изравнява с атмосферното. Проверяват се условията и предварителното изпитване се повтаря най малко след 60 min.
- Основно изпитване
Последователност на оперaциите при изпитване на водопроводите .Възприет е метода на измерване на източеното водно количество.
1.Повишава се налягането до достигане на пробното налягане STR, което сe поддържа 1 час с помпа
2.Помпата се изключва и се чака още 1 час
3.Измерва се разликата в понижението на налягането.
4.Отново чрез помпа се достига пробното налягане.
5.Източва се водно количество, така че да се достигне измереното понижение на налягането при пробата с 10-15%, като се измерва обема на източената вода.
Така измерените загуби не трябва да надвишават изчислените по формулата в приложение N7 от Наредба 2
dVmax=1.5VdP( )
dVmax – допустимите загуби на вода в l
V – обем на изпитвания участък в l
dP – измерените загуби на налягане в kPa
Еw- модул на еластичност на водата в kPa
ER- модул на еластичност на стената на тръбата по посока към периферията в kPa
e- дебелина на стената на тръбата в m
D- вътрешен диаметър на тръбата в m
1.2 e коефициент за допустимото съдържание на въздух преди основното изпитване
STR –System test pressure (налягане за изпитване на системата)
Възможно най-високата кота на хидростатичната линия в Асеновград е 218м, което при средни теренни коти в града около 150-160м, обуславя хидростатичен напор 0.68-0.58 MPa.
Приета е стойност на STR за изпитване на тръбопровода.STR=1MPa
Ако dV е по – малко от dVmax пробата е успешна. При по големи стойности пробите продължават.
3. Промивка и дезинфекция
Преди пускането на мрежата в експлоатация се извършва промивка на тръбопроводите (хидропневматично) до пълното избистряне на промивната вода. За извършената промивка се съставя акт. За промивка да се използва технически чиста вода. В отворените системи на водобдяването, крайната промивка се извършва с питейна вода, докато резултатите от вземаните проби от промивната вода достигнат тези, отговарящи на БДС. При отрицателни резултати се извършва дезинфекция на тръбопровода, вторична промивка с питейна вода, взема се проба от водата и се съставя акт за резултатите от анализа. Изборът на пробите на водатата, а също и дезинфекцията на тръбопровода, се извършват с участието на представители на санитарно – епидемиологичната инспекция.
След прочистването трябва да се извърши дезинфекция на тръбопровода чрез вкарване в него на разтвор от хлорен газ или хлорно съединение (например хлорна вар). Необходимата дозировка и време за дезинфекциране се определят от местните санитарни власти. Обикновено е достатъчна дозата 20 - 40 г активен хлор на 1 м3 вода и престой, не по-кратък от 24 часа. Дължината на участъка, подлежащ на дезинфекциране, не трябва да бъде по-голяма от 200 м. След дезинфекцията участъкът отново се промива с чиста вода от водоизточника, докато от водата изчезне миризмата на хлор и бактериологичният анализ на взетата проба даде благориятен резултат.
-
Земни работи по водопроводите
Преди започване на изкопните работи и строителството на отделните участъци на водопровода се извършва подготовка на трасето:
-
Разваляне на уличната настилка (за сградни отклонения – разваляне на тротоарната настилка). Извършва се по дължина на участъка и то само върху мястото‚ където ще се прави изкопа. Ширината на ивицата развалена настилка трябва да бъде с 30 – 40 см по–голяма от широчината на предвидената траншея.
-
Отделяне на хумуса и складирането му на депо (само‚ където се минава през зелени площи).
-
Подготовка на площадки за депониране на изкопаната пръст (мястото им се посочва от общинските власти).
-
Подготовка на площадки за складиране на тръби‚ материали и др.
След приключване на подготовката се извършват изкопните работи по участъка на водопровода – прокопаване на траншеята‚ в която ще се полагат тръбите‚ както на основния водопровод‚ така и на сградните отклонения. Изкопът е с неплътно укрепване.
Размерите на траншеята на основното трасе са според приложените напречни профили, а за всияки странични отклонения са следните:
за тръби 225 – ширина дъно изкоп 1‚00 м.
за тръби 110 и 90 – ширина дъно изкоп 0‚90 м.
за сградни откл. – ширина дъно изкоп 0‚70 м.
Изкопаната земна маса да се извозва на депо‚ указано от общинските власти.
На местата‚ в които са предвидени фланшови съединения или заварки под тръбите трябва да се оформят монтажни ямки с дължина 0‚80 м‚ дълбочина 0‚25 м и ширина според ширината на траншеята. Ямките да се изкопават непосредствено преди полагането на тръбите. След оформяне на траншеята и подложката се полагат и изпитват водопроводите.
Тръбите се засипват до 30 см над темето с дребнозърнеста фракция. На тази засипка се извършва леко трамбоване с ръчна трамбовка. Останалата част от траншеята се засипва според напречния профил н аобратната засипка на съответния участък. Накрая се възстановяват съответните улични и тротоарни настилки‚ както и зелените площи.
Преди започване на строителството и по–специално на изкопните работи задължително трябва да се извикат компетентни представители на всички фирми‚ експлоатиращи подземни проводи и съоръжения‚ за окончателно уточняване местоположението на съществуващите подземни проводи и съоръжения.
При изпълнението на СМР трябва стриктно да се спазват изискванията на:
-
Техника на безопасност‚ хигиена на труда и пожарна безопасност.
Преди започване на строителството техническите изпълнители и строителните работници да бъдат запознавани с изискванията на правилниците и разпоредбите при изпълнението на различните видове строително–монтажни работи.
ПРОЕКТИРАНЕ
Част от предмета на настоящата поръчка е изготвяне на Работен проект – ПСОВ
ВАЖНО! Участникът следва да изпълни работно проектиране при съобразяване с наличния идеен проект като индикативен и спазване на одобрената технологична схема и параметри на вход и изход на ПСОВ, като при изготвянето на проекта в работна фаза могат да бъдат еквивалентно изменени или прецизирани конкретните параметри по производствени сгради, отделни съоръжения и елементи на технологичното оборудване.
Работни проекти за ПСОВ
Разработване на работни проекти за отделните компоненти на инвестиционен проект „Инженеринг (проектиране, строително-монтажни работи, доставка на машини и съоръжения, обучение на персонал и авторски надзор) на ПСОВ в рамките на инвестиционен проект „Разширение и рехабилитация на ВиК мрежа и реконструкция на ПСОВ - гр. Перник” в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти към Закона за устройство на територията.
Изпълнителят следва да изготви работни проекти и количествени сметки за отделните компоненти на инвестиционно намерение
Работните проекти следва да изясняват проектните решения в степен, осигуряваща възможност за цялостно изпълнение на всички видове строително-монтажни работи (СМР). Всички чертежи в работния проект следва да бъдат изготвени на AutoCAD или еквивалентен, в подходящи мащаби. Чертежите следва да се подготвят в стандартни формати (от А4 до А0). Всички размери и необходимата информация да се осигурят в мерна система SI. Всички чертежите да се изготвят като 5 (пет) екземпляра на хартиен носител и 2 (два) екземпляра на електронен носител.
Частите на работните проекти следва да бъдат в съответствие с изискванията на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51/05.06.2001г.), като съдържат най-малко следното:
Работни чертежи и детайли, по които ще се изпълняват отделните видове строително-монтажни работи (СМР) в следните препоръчителни мащаби: ситуационно решение - в М 1:500 и М 1:1000; за линейни обекти М 1:2000, надлъжен профил по трасетата на тръбопроводите- в М 1:1000 за дължините и М 1:100 за височините;
напречни разрези в М 1:100 в особени сечения (пресичания на тръбопроводите с железопътни линии и други надземни и подземни комуникации и др.)
детайли - в М 1:20, М 1:5 и М 1:1;
Всички чертежи да бъдат обвързани в координатно отношение с Националната геодезична мрежа. Мащабът на чертежите следва да бъде подбран така, че в най-голяма степен да онагледява проектното решение и да дава възможност за цялостно изпълнение на всички видове СМР и за доставка и монтаж на технологичното оборудване и монтажа му.
Обяснителна записка, поясняваща предлаганите проектни решения, към която се прилагат издадените във връзка с проектирането документи и изходни данни.
Изчисления, обосноваващи проектните решения.
Количествена сметка да бъде обособена в част сметна документация.
План за безопасност и здраве.
Техническата документация трябва да обхваща обяснителни записки и изчисления по следните части на работните проекти: технологична; строително-конструктивна; водоснабдяване и канализация; отопление и вентилация; инженерна геология; възстановяване на райони, засегнати от строителните работи; електроснабдяване; автоматизация; икономическа част, която включва спецификации, количествени сметки, изчисления, разчети и организация на строителството при спазване на изискванията на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51/05.06.2001г.). При установяване на свлачищни райони, следва да се спазват изискванията на Наредба 12 за проектиране на геозащитни сгради, строежи и съоръжения в свлачищни райони (обн. ДВ, бр. 68/03.08.2001 г.); Наредба № 8 за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, (обн. ДВ, бр. 72/13.08.1999 г); Наредба № 2/22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителните системи (обн. ДВ, бр.34/19.04.2005 г.); „Норми за проектиране на канализационни системи”, 1990 г,; Наредба № 4 условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, (обн. ДВ, бр.88/08.10.2004 г.) Да се вземат под внимание всички нормативни документи и изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и съгласно спецификата на настоящия проект като напр. Норми за противопожарна и аварийна безопасност (обн. ДВ, бр.107/07.12.2004 г.), Закон за здравословни и безопасни условия на труд (обн.ДВ, бр.124/23.12.1997 г. с изменения и допълнения) и др.;
Отделни части на работните проекти, по преценка на Изпълнителя, могат да включват и макети, мостри, фотомонтажи, компютърна анимация и др.
ЧАСТ АРХИТЕКТУРНА НА РАБОТНИЯ ПРОЕКТ
Ако е включена в идейния проект, тази част трябва да бъде подробно разгледана и разработена и в работния проект. Съдържанието на тази част е по преценка на Изпълнителя и съобразно изискванията на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ бр.51/05.06.2001 г.).
Част архитектурна се представя в следните чертежи: ситуационно решение, изработено върху основа от кадастралната карта (кадастралния план) или от действащия подробен устройствен план, в което се посочват точното местоположение на обекта и постигнатите показатели на застрояване; разпределения на всички етажи и план на покривните линии, изясняващи параметрите на всички помещения и на отворите в тях, напречни и надлъжни вертикални разрези, изясняващи височините, нивата, вертикалната комуникация в сградата предвидените материали или минималните изисквания към тях, за обработката на стени, подове, тавани, стълбища и други части на сградата; изчисления за доказване осигуряването на изискванията по чл. 169 от ЗУТ в случаите, когато осигуряването на тези изисквания се извършва с архитектурната част; количествена сметка за видове архитектурно-строителни работи.
ЧАСТ КОНСТРУКТИВНА НА РАБОТНИЯ ПРОЕКТ
Съдържанието на тази част е по преценка на Изпълнителя и съобразно изискванията на Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр.51/05.06.2001 г.).Част конструктивна на работния проект развива, допълва и конкретизира проектните решения на част конструктивна на идейния проект.Чертежите на част конструктивна на работния проект се изработват с подробност и конкретност, които следва да осигурят изпълнението на СМР. Част конструктивна на работния проект се представя с чертежи, които отразяват нормативните техническите изисквания и специфичните особености на избраната строителна система и включва:
план на основите с привързване към съществуващия терен;
чертежи на фундаменти, подложени на динамични натоварвания от машини;
кофражни планове; планове при монолитни стоманобетонни конструкции с означени отвори за преминаване на елементите на сградните инсталации и за монтажа на машините и съоръженията, както и означени места на всички закладни части;
армировъчни планове за изпълнението на монолитните стоманобетонни конструкции;
монтажни планове с пълна спецификация на монтажните елементи;
детайли за монтаж на сглобяеми елементи и на закладни части към носещите конструкции по сечения и марки;
конструктивно-монтажни чертежи, по преценка на Изпълнителя;
конструктивни детайли на архитектурните решения за облицовки, звукоизолация, акустични конструкции, топлоизолации, елементи на интериора и екстериора и др.;
конструктивни детайли за осъществяване на връзката между елементи на техническата инфраструктура и инсталациите с елементите на строителната конструкция;
конструктивно-монтажни детайли;
специфични детайли на елементите на строителната конструкция;
други планове и чертежи, свързани със строително-технологичните решения;
спецификации на материалите, изделията и готовите стоманобетонни елементи.
Част конструктивна на работния проект се придружава от обяснителна записка, която съдържа:
необходимите изходни данни, документи и изисквания на заданието за проектиране към част конструктивна;
специфичните изисквания на архитектурното решение, меродавни за определяне вида на носещата конструкция;
данните за геоложките, хидрогеоложките и други проучвания и за сеизмичността на района на обекта;
допълнителните специфични изисквания към конструктивните елементи, подложени на динамични въздействия;
съображения и обосновка на приетото решение за фундиране в съответствие с конкретните геоложки, хидрогеоложки и други условия;
описание на допълнителните мероприятия, които се налагат от конкретните теренни и хидрогеоложки условия;
обосновка и описание на приетата строителна система и конструктивни решения;
описание на характерни елементи и детайли на конструкцията;
данни за техническите характеристики на използваните материали;
описание на техническите условия за монтажа на сглобяемите строителни конструкции.
предложения за прилагане на нови строителни технологии, когато такива се предвиждат;
специфични изисквания към другите части на проекта, произтичащи от особеностите на възприетите конструктивни решения.
Изчисленията към част конструктивна на работния проект включват статически и динамически изчисления по приетите схеми за всички конструктивни елементи.
Към част конструктивна на работния проект се изработват количествени сметки за СМР.
ЧАСТ «МАШИННО-КОНСТРУКТИВНА»
1. Обяснителни записки - следва да се изготвят по подобекти – за всяко съоръжение и сграда. Обхватът на записките се определя по преценка на Изпълнителя за пълнота на проектната разработка. Следва да се опише с технически параметри машинно- технологичното оборудване, което е предложено, съгласно технологично задание.
2. Чертежи:
да се изготвят машинно - конструктивни чертежи на съоръженията;
да се изготвят машинно - технологични чертежи, свързани с монтажа на оборудването;
да се изготвят машинно - технологични чертежи, свързани с машинни детайли и възли.
3. Количествени сметки - за всички видове монтажни дейности да се изготвят подробни количествени сметки по подобекти.
Съдържанието на тази част е по преценка на Изпълнителя и съобразно изискванията на Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
ЧАСТ ЕЛЕКТРИЧЕСКА НА РАБОТНИЯ ПРОЕКТ
Част електрическа трябва да включва електроснабдяване, електрообзавеждане и електрически инсталации.
Тази част на проекта се отнася за изграждане на нови ПСОВ .
По преценка на Изпълнителя част електрическа може да се изработи и към други части или компоненти на работния проект, за които тя се отнася.
Чертежите на част “Електрическа” на работния проект трябва да включват:
монтажни схеми на нестандартни табла с оразмерителни данни за градивните елементи;
монтажни схеми на сложни инсталационни възли;
детайли за монтаж и определяне на специфични експлоатационни условия на електрическата уредба или отделни нейни елементи;
кабелни журнали - при необходимост по преценка на Изпълнителя.
Обяснителната записка на част електрическа да съдържа:
описание на възприетите технически решения;
описание на мероприятията и степента на защита на електросъоръженията;
изходните данни за изработване на проекта;
данни за електрическите съоръжения в разпределителните уредби, трафопостовете, електроснабдителните и преобразувателните станции, тяхното оразмеряване и организация за измерване на параметрите на консумираната електрическа енергия;
данни за силнотоковите инсталации (режими на работа, избор на апаратура, осветителни тела, проводници, кабели, технология на изпълнение, вкл. на електрическите линии за управление и контрол на санитарно-техническите уредби и други технологични процеси);
данни за слаботоковите инсталации с обосновка на необходимостта от тях за правилното функциониране в съответствие с нормативните изисквания, организацията на информационните пунктове, проводниковите връзки и съвместимостта им с останалите инсталации и технологията на изпълнение;
данни за инсталациите за защита от мълния и поражения от електрически ток –видове защита според характеристиката на околната и работната среда и категорията им, конструктивни особености на градивните елементи и технология на изпълнение.
В изчисленията към част “Електрическа” трябва да бъдат включени:
крайните резултати от изчисленията за избор на апаратура, проводници, осветителни тела, отразени в подходящ вид - описателно, таблично или към графичната част на проекта, необходими за обосноваване на предлаганите проектни решения съобразно нормите за проектиране и техническите спецификации;
количествени сметки по видове СМР (строително-монтажни работи) на част електрическа;
спецификация на основните градивни елементи на отделните мрежи, инсталации и уредби - когато същите не са отразени в съответните чертежи.
Сподели с приятели: |