Ръководство №9 Приложение на елементите на географската информационна система на Рамковата директива по водите

Някои варианти на този метод включват използването на разстоянието нагоре по течението. Предимството на този подход е точната локализация на обекта. Недостатъкът е, че изисква предварителни анализи на разстоянията.

Всяка страна-членка сама избира метод, по който да извършва кодирането. Този избор до голяма степен зависи от възможностите и структурата на организациите, определящи кодовете. Основаната цел е да се осигури механизъм за ръчна оценка на идентификационните кодове, от която веднага да проличвава уникалността на всеки код.

При обмена на ГИС-данни тези части на речните продължения трябва да бъдат представени като ГИС-скица, като към всеки елемент е прикачен този код като идентификатор.

9.2. Подразделяне на езерата, крайбрежните, подпочвените и междинните води

9.2.1. Подразделяне на езерата

Подразделянето на езерните брегове беше обсъдено в раздел 6.1. Районите на езерата могат да бъдат кодирани по подобен начин, като се използват две двойки цифри, от които втората може да бъде използвана за допълнително подразделяне на по-късен етап.

Ръководство No.9 Приложение на Географските Информационни Системи (ГИС) към Рамковата Директива по Водите

Ако идентификатор на езеро е ‘51’, то:

• 
  За бреговете на езерото може да се използва формат от две двойки цифри, например 51-10/00;
  
• 
  За подрайоните на езерото може да се използва формат от две двойки цифри, например 51-12/00.
  

Страните-членки могат да изберат всяка система за кодиране, но отново се напомня, че е силно препоръчително уникалността на кодовете да бъде съвсем очевидна.

При обмена на ГИС-данни бреговете на езерата и езерните подрайони трябва да бъдат представени като ГИС-скица, като към всеки елемент е прикачен този код като идентификатор.

9.2.2. Подразделяне на крайбрежните, междинните и подпочвените води

Подразделянето на крайбрежните, междинните и подпочвените води може да се извърши по същия метод – чрез използване на вде двойки цифри, което позвплява допълнително подразделяне. Страните-членки могат да изберат всяка система за кодиране, но отново се напомня, че е силно препоръчително уникалността на кодовете да бъде съвсем очевидна.

10. Влияния, въздействия и статус

10.1. Въведение

10.1.1. Структура на кодиране

Този раздел обръща допълнително внимание на очертания в Раздел 3 метод ‘Местни пространствени характеристики’. Европейските кодове се генерират чрез наслагването на:

• 
  Двусъставен уникален код нa страната-членка;
  
• 
  Уникален идентификатор на органа на властта, определящ кода;
  
• 
  Уникален код на обекта, определен от съответния орган на властта.
  

10.1.2. Влиянието на Лабораторните информационни системи

Всички данни от мониторинга ще бъдат обработвани чрзе лабораторни системи за обработка на данните. Такива бази данни ще смесват мострите от мониторинга с питейна вода, вода за къпане, езерна вода, подпочвена вода, проби от индустриални отпадъци и др. Всички взети проби ще влязат в базите данни в последователността, в която са пристигнали в лабораторията. За да се запази уникалността на кодовете на обектите в рамките на лабораторните бази данни, трябва да бъде идентифициран и типът на пробата.

Тези лабораторни системи са съсредоточени върху лабораторните процеси, а не върху последователното използване и подреждане на данните. Кодовете на типовете на пробите трябва също да подпомогнат тематичната класификация на данните според ГИС.

Тези допълнителни кодове на пробите трябва да бъдат поддържани само в рамките на лабораторната система. За да се запази простотата на кодовете в рамките на ГИС, се препоръчва тези лабораторни добавъчни кодове да не бъдат прикрепяни към ГИС-кодовете.
Ръководство No.9 Приложение на Географските Информационни Системи (ГИС) към Рамковата Директива по Водите

Например една речна станция има лабораторен код “РС”. Той може да бъде използван за идентификация на типа станция, в която е била направена пробата. Това би улеснило изобразяването, докладването и износа на данните. В най-голяма степен обаче това би улеснило трансфера на електронните данни, свързан с разширения фонд от данни, който съществува в лабораторните системи.

Трябва да се вземе под внимание, че тези лабораторни системи ще бъдат двигател на данните за много от следващите задачи на ГИС. Следователно трябва да се въведат практики, които ще уласнят потока на данните към и от тези системи. За тази цел е необходимо да се идентифицират лабораторни кодове, чрез които да ес постигне това. По-долу са изредени препоръчителните лабораторни кодове.

10.1.3. Допълнителни кодове на лабораторната система

Посочените по-долу кодове представляват предложения за възможни идентификатори в рамките на лабораторните системи. Това са по-скоро атрибути на базата данни, отколкото идентификационни кодове, но те се изискват в комбинация с кодовете на станциите за мониторинг за уникална идентификация в рамките на лабораторната система. Така те предоставят стандартен метод за директен достъп до данни от ГИС.

‘RS’ за речни станции. ‘LS’ за станции на езерата. ‘CS’ за станции на крайбрежни води.‘TS’ за станции за междинни води. ‘GW’ за станции на подпочвени води.

‘DW’ за питейна вода заедно с

‘GWA’ за индикация на отвеждането на подпочвените води или

‘SWA’ за индикация на отвеждането на повърхностните води. ‘BP’ за станции за води за къпане. ‘PI’ за проби от замърсители. ‘DP’ за проба, взета от място на отточни води. За мониторинг на вливащите се води с горно или долно течение този код трябва да ес замести със съответно

‘DU’ и ‘DD’. ‘DP’, ‘DU’ или ‘DD’ трябва да бъдат комбинирани с

‘IND’ за индикация на индустриални отточни води или с

‘COM’ за води за стопански цели, или

‘INS’ за институционални цели, или

‘AGR’ за земеделски цели, или

‘PAV’ за оттичане в павирани зони, или

‘CSO’ за преливане на канали, или

‘WWT’ за преработване на отпадни води, или

‘WSP’ за водоснабдяване.

Ръководство No.9 Приложение на Географските Информационни Системи (ГИС) към Рамковата Директива по Водите

10.2. Станции за мониторинг на водните маси

Кодовете на станциите за мониторинг на междинните и езерните водни маси може да представляват разширения към кода на водната маса или кодовете на речните сегменти, съставляващи междинната водна маса. И двата подхода предоставят методика за бързо усатновяване на уникални кодове на местно ниво.

И така, ако един речен ръкав в Ирландия е идентифициран с код IE5441, а станцията към него - с 03/00, то целият код на станцията трябва да бъде:

IE54410300.

В примера, показан на фигура 8., кодът на междинната водна маса е ‘541’. Станциите за мониторинг могат да представляват разширение на кода на водната маса, който е ‘541’, или разширение на кодовете на речните сегменти.

В лабораторните бази данни кодът ‘TS’ (станция за междинни води) може да бъде прикачен към кода ‘IE54410300’, а ‘RS’ (речен сегмент) - към ‘IE5410450’.

Друг метод за формиране на уникалните идентификационни кодове на станциите за мониторинг е те да бъдат представени като разширения на идентификационните кодове на компетентните органи на властта. Възможно е да има и други практически методи за образуване на тези кодове. Който и метод да бъде предпочетен, той трябва да отговаря на изискванията за прозрачност и гъвкавост на идентификационните кодове.

Figure 8. Rivers reaches wholly or partially in Transitional Waters

Ръководство No.9 Приложение на Географските Информационни Системи (ГИС) към Рамковата Директива по Водите

11. Представяне на районите на речни басейни

Компетентните органи на властта за районите на рчени басейни няам д апоемат регулаторните функции на съществуващите агенции. Следователно останалите агенции ще останат първоначален източник на идентификация на обектите. Възможно е по тази причина да възникнат трудности при въвъждането на районите на речни басейни в генерирането на уникалните идентификационни кодове. Препоръчително е релевантните райони на речни басейни да бъдат идентифицирани чрез полетата на базите данни и ГИС.

12. Работата в рамките на страната-членка

Компонентът от уникалния идентификационен код, който стои за страната-членка, т.е. двусъставният код ‘MS’, не е задължителен при използването на данните на местно ниво; той трябва да бъде добавен към кода, когато кодът се използва на международно ниво.

13. Допълнителни характериситики

Главата, която очертава препоръчителните ГИС-слоеве, идентифицира допълнителните слоеве. Последните включват административните райони, създаването на карти и защитени зони. За тях важи принципът на създаване на кодове във формат MS#1#2…#22.

Слоевете на защитените зони са обект на Natura 2000, където се използва двусъставен идентификационен код на страната-членка, следван от код от седем знака, който идентифицира Местата с обща значимост и Специалните защитени зони в рамките на страната-членка.

14. ISO 3166-1-Alpha-2 Имена на страните и елементи на кодовете

Актуалният списък се намира на адрес:

Веднъж създадени, кодовете не бива да ес променят. Следователно евентуални нови имена на страните и нови кодове трябва да се отразяват само на бъдещото кодиране. Все пак се допуска възможността за постигане на специални споразумения по този въпрос със съседните страни-членки и с Комисията.

Appendix V: Подробни спецификации за потвърждение на формата за описание на качеството на данните