Глава П КАКВО СЕ ОПИТВА ДА МИ КАЖЕ МОЕТО ТЯЛО?

Гари бе друг пациент на хиротерапевтката - запа­лен по бодибилдинга, с усмивка на дружелюбно кученце, която противоречеше на агресивността, загатвана от масата издуващи се мускули. Той бе дошъл в кабинета заради някаква необяснима натрапчива бол­ка в коляното, която му пречеше да вдига тежести и да се занимава с любимите си спортове. Въпреки че не бе натоварвал коляното си повече от седмица, той нетър­пеливо обясни, че болката не намалявала.

- Искам да се оправи - настоя той, лягайки на масата.

Ние разговаряхме, докато аз се опитвах да разхлабя спазмите на мускулите на врата и раменете му пре­ди хиротерапевтката да дойде да го прегледа. Бях свик­нала винаги да питам пациентите какво биха правили, ако нямаха болки, тъй като много често ключът към срива или бунтът на тялото се криеше в отговора, който те даваха.

Всекидневно Гари имаше по няколко часа изуча­ване на хотелски и ресторантски мениджмънт в общин­ския колеж, два часа тренировки в гимнастическия салон, а вечер работеше като барман в едно от извест­ните заведения близо до плажа. В края на седмицата, след като приготвеше домашните си, Гари работеше по ремонта на апартамента си, като по този начин плащаше част от наема, след което или се пързаляше с кънки, или се занимаваше в гимнастическия салон, преди да отиде на работа. Сред всичките си задължения едва ус­пяваше да смести и срещите с постоянната си приятел­ка.

Исках да науча повече за всичките тези многоб­ройни занимания, но първият ми въпрос беше: „Ха­ресваш ли работата си?" След дългите години, в които бях изучавала проблемите на пристрастяването, все още не успявах да си отговоря на въпроса каква роля играеше алкохолът в живота на хората.

- На бара ли? О, нормално - отговори той. - Някой ден бих искал да имам собствен ресторант, така че ще ми трябва опит, но е уморително да гледаш хора, които пият прекалено много и пушат прекалено много. Те из­хабяват телата си, но нищо не им пречи. А аз се грижа добре за моето и вижте какво стана!

- Не знам, Гари - отвърнах аз. - При този режим все едно че имаш кола, с която излизаш всеки ден и изминаваш по шестстотин мили.

- О, аз обичам да имам работа - не се предаваше той. - А освен това не пия и не пуша като останалите. Аз работя усилено, за да бъда здрав - той посочи коля­ното си. - Това не трябваше да се случи на мен.

- А останалите в семейството ти също ли полагат такива грижи за себе си? - попитах аз.

- Е, не бих го казал точно така - гласът на Гари беше пълен с ирония. - Баща ми пиеше толкова много, че накрая това го уби. А брат ми с всички сили следва неговия пример.

- А майка ти?

- Майка ми е страхотна. Сега е в Колорадо, обуча­ва се да лекува като вас - ухили се той. - Тя ми каза да дойда тук - като че ли се почувства длъжен да обясни той. - Знаете ли, майка ми е преживяла доста неща.

След като баща ми почина, нямахме пари, но тя се съвзе и се справи. Мисля, че тя постигна нещо голямо. В известен смисъл, бих искал да мога да направя същото, но просто чувствам, че трябва да се съобразя­вам с брат ми. С него сме близнаци. Не си приличаме чак толкова, но.,.

Последва кратко мълчание, през което чувството за отговорност на Гари се бореше с копнежа му за свобода.

После аз казах:

- Майка ти е преживяла доста неща, а ти? Това се е отразило и на теб, нали разбираш?

- Просто не мисля за това - отвърна откровено той. - Намирам си разни занимания и не мисля.

- Гари, ами ако твоето тяло те моли да мислиш за това? Представи си, че коляното ти няма да ти позволи да укрепнеш физически, докато продължаваш да не об­ръщаш внимание на онова, което става вътре в теб.

Последва неудобно мълчание, а аз чувствах как свръхразвитите вратни мускули на Гари се напрягат още повече под ръцете ми. После внезапно съпротивата му намаля и цялото му тяло се отпусна. Той въздъхна едва доловимо.

- Същото казва и приятелката ми. А и майка ми. Странно. В училище съм виждал онези плакати за се­рия лекции върху поведението на порасналите деца на алкохолици. В тях бяха изброени качествата, които чо­век придобива, когато расте до някой, пристрастен към алкохола, и аз установих, че много от тези характерис­тики могат да бъдат приложени и към мен. Например преди всичко прекалено развитото чувство за отговор­ност и грижа за останалите, или чувството на вина, че мислиш и действаш само за себе си, или пък да не знаеш какво чувстваш или как да го изразиш. Аз дори като че ли изпитах желание да посетя подобно събиране, но мисля, че после се уплаших - той се изсмя. - Значи вие мислите, че коляното ми нарочно ми прави този номер, а? Защото, като се замисля, в тези лекции има много верни неща...