Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Възможно ли е коляното на Гари да е влязло в заговор с по-висшето му Аз, за да го накара да се докос­не до онези свои по-фини нива, които са имали нужда от вниманието му? Многократно при работата ми с па­циентите в кабинета на хиротерапевтката съм виждала как действа принципът на синхронността. Това поня­тие е въведено от Карл Юнг, за да обясни причините за съвпаденията, смисъла на събития, които обикновено бихме приписали на случайността, но които поради сво­ята значимост изглеждат предопределени. Често пъти подобни събития са възприемани като знаменателни: например случайно стечение на обстоятелствата, което поставя човек в досег с неясните източници на тъй не­обходимата информация, или пък ни среща със стар приятел след години на дълга раздяла.

Нещо невероятно от този род се случи един ден, когато се опитвах да набера телефонния номер на една приятелка. Обади се млада жена и когато попитах за Маргарет, тя се поколеба, а после попита: „Да нямате предвид Пеги?" Аз помислих, че това е някакво име, с което тя нарича Маргарет и казах: „Обажда се Робин Норууд. Търся Маргарет." Гласът възкликна: „Робин! Аз съм Сюзън!"

Тогава аз разпознах гласа й и осъзнах, че съм се свързала с най-добрата ми приятелка от основното училище. Отдавна бяхме загубили връзка помежду си. Сега тя бе отишла на гости на сестра си Пеги.

Всичко бе още по-изненадващо, още повече че пре­дишната нощ бях сънувала съвсем ясно Сюзън, която отиваше на Хаваите. Когато й казах това, тя се засмя и отвърна: „Да, заминавам за там, но следващата седмица!" Описах й как в моя сън тя отлетя със самолет за островите, но се върна с кораб и тя ми каза, че точно така смятала да направи! Имаше твърде много съв­падения, които едва ли можеха да бъдат обяснени по друг начин, освен с принципа на синхронността.

Ако синхронността обяснява събития, които са твърде значими, за да бъдат случайни, тогава тя опре­делено би могла да ни помогне да разберем защо точно в определен момент са се появили проблемите с болно­то коляно на Гари или с навехнатия глезен на Джоана. И двете травми създават почти невероятната възмож­ност за вътрешна промяна и за изцеление.

Според езотеричните учения всяка болест, всяко нараняване, всяко изпитване на страдание служи в крайна сметка за очистване и пречистване. Въпреки че не винаги може би разбираме как точно става това, ако непрекъснато носим тази мисъл в съзнанието си, мо­жем да започнем да различаваме някои от ценните начини, по които трудностите ни служат.

Например една болест или нараняване могат да послужат като вход към трансформацията, какъвто е случаят с Джоана и нейното семейство след навяхване­то на глезена й. Травмата, която бе обезсмислила оби­чайната й роля в отношенията между родителите й, наред с натиска, оказван от неизлечимата болест на майка й, бе създала възможност за изцелението на та­зи връзка. Коляното на Гари му бе дало времето и въз­можността да обмисли един болезнен аспект на живота си - първата стъпка към изцелението му. Дарън, на когото бе поставена диагноза СПИН, бе променил и на­чина си на живот, и ценностите си, заобиколен от по-голяма любов и състрадание.

На второ място, една болест или травма може да бъде избрана от душата не само за да изцели даден аспект от съзнанието на индивида, но също и за да из­цели аспект от по-голямото групово съзнание. Когато това стане, в действие влиза известният от езотериката закон за жертвата. Винаги когато благополучието или съзнанието на много хора напредва чрез страданието на малцина, в действие е законът за жертвата. Болестта на Дарън е ярка проява на действието на този закон. Мисля, че всеки човек, заразен със СПИН, може да бъ­де погледнат от тази перспектива, да бъде видян като част от по-голяма група души, чието предназначение в тази им инкарнация (въплъщение) е да изразят закона за жертвата, да страдат, за да може да напредне съзна­нието на човечеството.

Трети начин, по който болестта, нараняването или физическото страдание могат да ни служат, настъпва, когато се опитваме да не обръщаме внимание на откло­няващите условия в живота ни, при което изобщо не сме честни пред себе си. Проблемите на тялото могат да служат като индикатор на нашите психологически бягства. Всяка трудна житейска ситуация е изпитание, а наред с нашето развитие се развиват и изпитанията -от ситуации, които предизвикват нашата физическа смелост, до такива, които изпробват моралните ни устои, личностната ни цялост и способността ни да бъ­дем честни пред самите себе си. Никой от тези тестове не е лесен. И тъй като, ако можехме, бихме ги пренеб­регнали или избегнали, страданието на тялото служи на две цели. То ни подсказва, че съществува някакъв проблем, на който трябва да се обърне внимание, и прави последствията от нашите опити да отречем този факт достатъчно болезнени, така че изчакването да ни излезе твърде скъпо. Чрез самите симптоми на своята проява тялото може да ни посочи онова, което ние се опитваме да отречем.