Глава VI КАК СЕ ОЗОВАХ СРЕД ТЕЗИ РОДНИНИ?

Преди две години, докато пазарувах, срещнах една приятелка, която не бях виждала известно време. Още от първата ни среща преди двадесет години тя бе сред хората, с които обичах да общувам - бликаща от хумор и ентусиазъм, щастлива партньорка на съпруга си. Бракът им бе, според моите представи, почти идеален. Общата им страст към естествените науки ги караше да предприемат заедно с децата си очарователни вакан­ции по цял свят, където те плуваха с морските косте­нурки, брояха гнездящите пингвини, играеха с делфи­ните и наблюдаваха игуаните.

Бяхме седнали на кафе и аз очаквах да чуя за последните им екзотични пътешествия и за най-новите успехи на децата й. Затова бях изненадана, че лицето й се помрачи, когато я попитах къде е било тяхното се­мейство напоследък. Изслушах разказа на приятелката си за ужасната година, която те със съпруга й бяха преживели заедно с шестнадесетгодишния им син. Предишното жизнерадостно и сговорчиво дете и приме­рен ученик се превърнало в младеж, с когото просто не можело да се живее. Имал проблеми в училище, мно­гобройни неприятности с полицията, както и всекиднев­ни избухвания и скандали у дома. Сега приятелката ми и нейният съпруг имали сериозни разногласия за пръв път в съвместния им живот. Цялото семейство се срещало с психолог, който предложил да обсъдят въз­можността момчето временно да бъде настанено в по­мощно възпитателно училище.

- Питам се - каза тъжно приятелката ми - къде ли сбъркахме като родители? Какво бихме могли да направим, за да предотвратим това?