Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Предотвратяването. Едно тъй прелъстително понятие. Мнозина от нас, които би трябвало да са по-ориентирани, вярват в мита за предотвратяването, вяр­ват, че чрез точно прецененото използване на съответни­те финансови, правни, образователни, медицински или психологически възможности, житейските трудности ви­наги могат да бъдат избегнати. Това е опасна заблуда, тъй като ако се самоуспокояваме по този начин, когато нещата вървят добре, ще трябва да се смъмряме за това, че не сме взели нужните мерки, когато колелото на съд­бата се обърне и нещата тръгнат зле.

Разбира се, нямам намерение да твърдя, че тряб­ва да живеем целия си живот без самоконтрол и дисциплина, или че не трябва да проявяваме предпаз­ливост в отношенията си с другите. По-скоро става дума за това, че когато възникнат неприятности, а това рано или късно неминуемо се случва, не трябва автоматично да се самообвиняваме за това, че не сме успели да ги предотвратим. Всъщност тези неприятности често пъти са знаците, които показват, че се е извършила промяна в посоката на нашия път, точно като в случая със се­мейството на моята приятелка.

Наскоро говорих с нея по телефона и тя ми каза, че сега всеки от тях оценявал онова, което са научили -като отделни индивиди и като семейство - през онзи мъчителен период. Момчето наистина прекарало ня­колко месеца в помощно училище, след което решило, че предпочита да живее в рамките, определени от роди­телите му. Върнало се у дома и няколко месеца по-късно завършило несигурната си последна година в гимназията. Отказало се от намеренията си да се посве­ти на атлетиката и решило да продължи да учи в университета, за да стане психолог и да помага на под­растващите. Собствените му трудности събудили у него желание да дава съвети на хора с подобни проблеми.

По време на семейните терапевтични сеанси, които и четиримата посещавали, за шокираните родители станало ясно, че дъщеря им имала сериозни проблеми с алкохола - нещо, което по-малкият й брат бил осъз­нал от години, но мълчал поради лоялността си към нея. Щом проблемът й излязъл наяве обаче, лечението станало възможно. Тя се включила в програма за лече­ние на юноши, които имали проблеми с алкохола и наркотиците - програма, която изисквала участието на семейството.

По време на груповите семейни сеанси бащата на момичето започнал да идентифицира и лекува някои от болезнените си детски преживявания, свързани с не­говия баща-алкохолик. А майка й се научила да сдър­жа назидателните си поучения към съпруга и децата си, които семейният терапевт определил като „управ­ленски и контролиращи". Днес приятелката ми се спра­вя по-добре и позволява на хората, които толкова много обича, да намират собствения си път в най-подходящия за тях момент.

Така бунтът на този младеж, въпреки че е бил доста трудно поносим за близките му, е инициирал про­цес на самооткриване у всеки член на семейството -процес, който ще продължи през целия им живот.