Желанието в служба на еволюцията
Спомняте ли си, че желанието е ключът към еволюцията на цялото Сътворение? В рамките на човешката сфера нашите лични желания имат силата да ни прелъстяват и въвличат в по-дълбоки (а понякога и по-отчаяни) взаимоотношения с други хора. Ние искаме да ни възприемат като определен тип човек, или търсим любов, одобрение, възхищение, уважение, утеха, секс, материални блага, сигурност, приятелство, положение, власт, някаква помощ, успокоение или пък закрила. В същата степен, в която сме прелъстени от нашето желание, ние в крайна сметка можем да бъдем подтикнати към по-голямо осъзнаване. Тези пробуждания, зареждани с „горивото" на желанието, могат да бъдат представени чрез следната проста формула:
прелъстяване (от желанието) -> подтикване (към осъзнаването)
(seduction - > induction)
Думата прелъстяване извиква в представите на повечето от нас образа на човек, който е тъй привлекателен, че ние се поддаваме на привличането му, независимо от трезвата си преценка за него. Истината е, че ние можем да бъдем прелъстени единствено чрез собствените си желания. Хората, които имат най-големи способности да улесняват по-нататъшното ни разгръщане, са именно онези, които пораждат у нас най-силни чувства и към които ние сме неумолимо привличани. Въпреки че възприемаме прелъстяването предимно в сексуален план, в действителност ние непрекъснато биваме привличани от нашите собствени „вълшебства", които отразяват дефектите на характера ни.
Често пъти например избираме някого поради определени качества, които ни се иска да развием или изразим у самите себе си. Твърдим, че се възхищаваме на тези качества или способности у другия човек и въпреки това се чувстваме измамени, когато самите ние сме принудени да развием същите тези качества. Дафни, чиято история следва, била прелъстена от безспорните способности на съпруга й да се грижи за нея, а той бил привлечен от онова, което възприемал като проява на женска крехкост у нея. Но съдбата им се променила и двамата били принудени да сменят ролите си.
До повторната женитба на майка си - вдовица на петдесет и две години - Дафни живеела у дома, в удобната сигурност на семейното гнездо, с която била свикнала от дете. На няколко пъти опитвала да живее сама, но честите й и необясними заболявания рано или късно я принуждавали да се върне към дома и грижите на майка си. Когато доведеният й баща подарил на своята съпруга прекрасна къща с отделни апартаменти, разположена до игрището за голф, където се били запознали, Дафни била подсетена, че е време да се отдели. Премествайки се в отделен апартамент, тя започнала сериозно да се оглежда за следващия, който щял да поеме грижата за нея.
Хамилтън изглеждал най-подходящият кандидат. Неговите добре обмислени покупки на недвижими имоти с търговско предназначение го направили само за няколко години богат човек въпреки финансовите загуби, които понесъл след развода си преди пет години. Широкоплещест и висок, той внушавал сила, при все че пристъп на ревматично сърдечно заболяване в детските години все още го принуждавал да се въздържа от физически натоварвания. Редом с неговата масивна фигура, Дафни - слабичка, бледа и с големи очи - изглеждала още по-крехка.
Те се запознали на конференция по алтернативна медицина и оттогава се срещали редовно, като от време на време Хамилтън предпазливо намеквал за брак. Той като че ли нямал нищо против непрекъснатите оплаквания заради крехкото здраве на Дафни, както и против очебийното й нежелание да се отдели от майка си и да заживее, самостоятелно. Бившата му жена била агресивна и самостоятелна, а отстъпчивостта и зависимостта на Дафни създавали у него едно съвсем различно и свежо усещане.
Дафни и Хамилтън се оженили само няколко месеца след като тя се отделила от семейството си и от самото начало се приемало, че здравето й било твърде деликатно, за да понесе напрежението, свързано с бременността, раждането и отглеждането на деца. Първата искра от невероятната воля на Дафни проблеснала, когато Хамилтън намекнал, че в края на краищата здравословното й състояние би могло да се подобри и да се окаже възможно да имат деца. Тя го нападнала с ледена ярост. Нима той не разбирал? Изобщо не можело да става дума за това!
Тази воля започнала да се проявява все по-често, когато се настанили в къщата, която Хамилтън наследил от родителите си. Дафни набързо организирала големи и скъпи ремонти, а след завършването им къщата на практика се оказала разделена на две отделни части. Оправдавайки се с лошото си здраве и непрестанната си нужда от спокойствие, Дафни завоювала за себе си едната част, а съпруга си изпратила в другата. А Хам, озадачен - предвид крехкостта на жена си - от явния егоизъм на претенциите си, тихомълком се съгласил.
Няколко години след сватбата им в икономиката настъпил упадък и дадените под наем офиси в търговските сгради на Хамилтън един по един започнали да се освобождават. Скоро събираните наеми не били достатъчни да покриват плащанията по ипотеките на много от сградите. Борейки се да спаси богатството си, докато стойността на имотите продължавала да спада главоломно, Хам се разболял от грип и повече не възвърнал силите си. Няколко месеца по-късно неговият лекар установил, че този вирус още повече увредил и без това засегнатия му сърдечен мускул. Сега му било трудно да приема достатъчно кислород, за да функционира нормално - и физически, и умствено. Всяко усилие го уморявало и изтощавало.
Под двойното напрежение на обърканото им финансово състояние и полуинвалидността на Хам Дафни припаднала. В продължение на няколко седмици тя била на легло, съперничейки си със съпруга си за ролята на болен, нуждаещ се от по-големи грижи. Но този път нямало кой да се грижи за нея. И тъй като, ако се оставела на хипохондрията си, това очевидно означавало да загуби всяка надежда за бъдеща сигурност, Дафни започнала да се окопитва. Огромната й нужда да се чувства сигурна и защитена я направила подходяща ученичка и тя се образовала относно състоянието на имотите на Хам.
След старателно обучение и използвайки помощта, която Хам можел да й окаже, Дафни започнала да взема обмислени решения за това кои имоти да запази и кои да жертва в подмолните течения на пазара. Тя предложила по-привлекателни наеми на оставащите наематели в стремежа си да ги задържи и постепенно започнала да влага много повече личен интерес и здрава ръка в управлението на всеки имот, притежаван някога от Хам. Междувременно посещавала курсове и вземала един след друг изпити, като накрая се сдобила с лиценз за брокер на недвижими имоти.
Днес здравето на Хам не се е подобрило кой знае колко. Трудно му е да се съсредоточава или да полага продължително физически усилия. Състоянието му го е направило доста пасивен и много зависим. Дафни, чиято пословична крехкост винаги е била компенсирана от силно развито чувство за практичност, отдавна е дала под наем своята половина от къщата и се е преместила при Хам. С парите от наема тя плаща на иконом-ка-болногледачка, която се грижи за Хам и къщата, докато Дафни се занимава с бизнеса.
Репутацията на Дафни като мениджър на търговски сгради нараства. Собствените й офиси сега заемат цял етаж в една от най-престижните сгради на Хам и тя се е превърнала в успяваща бизнесдама, въпреки слабия пазар на недвижими имоти. Тя все още се оплаква прекалено много от деликатното си здраве, но сега наистина има време да се занимае с многобройните си медицински проблеми. Връзката й с Хам е доста повърхностна, каквато всъщност винаги е била. Сексът и близостта никога не са били от голямо значение и за двамата, а за развод и дума не може да става. Тя никога не би могла да постъпи така с един толкова болен човек. Самата тя е с разклатено здраве и знае какъв ужасен удар би било това - пък и всички имущества, с които той е влязъл в брака, все още са на негово име...
Бракът между Дафни и Хам е бил до голяма степен мотивиран от егоистичните желания на двамата. Хам е харесвал идеята да бъде строг и да владее положението, а Дафни е искала да остане слаба и да бъде защитавана. И двамата били склонни да направят значителни жертви, за да изпълняват ролите, които си били избрали: Дафни - като съпруга на мъж, когото не обичала истински, а Хам - отказвайки се от секс и дори компания от страна на своята партньорка.
Да отдадем смяната на техните роли просто на някакво хрумване на Съдбата, би означавало да отречем факта, че тези двама души съзнателно са се избрали един друг, за да поддържат собствените си представи за себе си. Това, не по-малко от финансовите трудности и разбитото здраве на Хам, е подготвило и двамата за следващия етап от личностното им разтваряне.
Очевидно все още е налице силен егоистичен мотив, който подхранва сегашните действия на Дафни. Това вероятно ще бъде така и в много следващи животи. Но тя се учи да бъде по-открита и да не потиска изразяването на своята собствена сила - а за нея това е истинско постижение. Полуинвалидността на Хам го кара самият той да изпадне в състояние, което навремето е намирал тъй привлекателно у Дафни. Чрез състоянието си той научава и разбира някои трудни уроци за истинската същност на силата и слабостта, собствената си мощ и загубата й поради влошаване на здравето, противопоставени на доброволното отказване от нея. Дафни и Хам учат някои от уроците, с които животът ни среща в контекста на взаимоотношенията ни.
Ако, както в горния случай, някои връзки могат да ни принудят да станем онова, от което сме се опитвали да избягаме, то други взаимоотношения могат да ни научат как да не станем онова, което не искаме да бъдем. Мнозина от нас получаваме уроците за това какви да не бъдем от нашите родители.
Сподели с приятели: |