С б о р н и к съдебна практика по приложението на закона за защита от дискриминация
Дискриминация на основата на признак възраст
Изтегляне 6.17 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 9. Решение по гр.д. 4041/2006 на Софийски районен съд
- 10. Решение от 27.11. 2006 г. по гр.д. 4038/2006 на Софийски районен съд
Дискриминация на основата на признак възраст8. Решение от 16.01.2008 г. по гр.д. 1171/2006 на Софийски районен съд24 с-в съдия Пепа Тонева12 Дискриминация по признак възраст Процесуални правила на Закона за защита от дискриминацията Чл. 71, ал. 1, т. 1-2 от Закона за защита от дискриминацията Чл. 49 от Закона за задълженията и договорите Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр.. след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Това е специално правило, при което, ако съдът приеме, че има достатъчно факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, доказателствената тежест се размества и в тежест на ответника е да докаже при условията па главно доказване, че не е нарушил правото на равно третиране. Обстоятелството, че НЗОК не заплаща изцяло животоспасяващите храни, необходима за деца на възраст до две години, болни от фенилкетонурия, като в същото време прави това за лица от 2 до 18, съставлява пряка дискриминация на основата на възраст. Предявени са искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. I и 2 от Закона за зашита от дискриминация (ЗЗДискр.) и искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Ищците А. К. Р., А. Р. и Т. А. Р (малолетен, действащ чрез своите родители и законни представители - първите двама ищци), твърдят в исковата молба и молби уточнения от 15.06.2006 г., и 23.06.2006 г., че ищецът Т. Р. страда от генетичното заболяване фенилкетонурия, което налагало да приема специална диетична храна под формата на сухо мляко РКU 1 Мiх. предназначено за деца до две години. Съгласно действащия в момента лекарствен списък Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) реимбурсирала едва 50 лв., от цената, на която се продавало това мляко - 160.00 лв. Същевременно лечебната храна за деца от 2 до 18 години, страдащи от същото заболяване, се заплащала напълно от НЗОК. В § 11, ал. 2 от Националния рамков договор (НРД) за 2006 г. ответниците НЗОК, БЛС, Съюз на стоматолозите в България и Министерство на здравеопазването се споразумели до утвърждаването на списъка с медицинските изделия и диетичните храни за специални медицински цели по чл. 33 от НРД за 2006 г., НЗОК да заплаща диетичните храни съгласно Лекарствения списък от 2003 г. По този начин третият ищец бил подложен на пряка дискриминация по признак „възраст" спрямо лицата над 2 години. Твърдят още, че първите двама ищци в резултат осъществяваната спрямо сина им дискриминация, претърпели имуществени вреди в размер общо на 748,96 лв. за периода от 02.03.2006 г. до 28.04.2006 г., както и неимуществени вреди в размер на по 500 лв. за всеки ищец. изразяващи се в болка и огорчение от неравното третиране на сина им в сравнение с другите страдащи от това заболяване деца, несигурност за бъдещето и постоянен страх, че следващия месец може да не са в състояние да осигурят животоспасяващата диета на сина си. Молят съда на основание чл. 71, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДискр. да установи факта на нарушението, да осъди ответниците да преустановят нарушението, като осигурят пълното заплащане от НЗОК на лечебната храна на страдащите от фенилкетонурия деца на възраст до 2 години, в частност на Т., и да се въздържат за в бъдеще от по-нататъшни нарушения, както и да осъди ответниците да заплатят солидарно на първите двама ищци обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди в размер на 748,96 лв. за периода от 02.03.2006 г. до 28.04.2006 г., по 374.48 .лв. на всеки, и обезщетение за неимуществени вреди вследствие дискриминацията на сина им в размер на по 500 лв. за всеки от тях. Претендират разноски. Ответникът НЗОК, чрез процесуален представител оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Съображения излага в становище от 16.04.2007 г. и в писмени бележки от 12.1 1.2007 г. Ответникът Български лекарски съюз (БЛС) не взема становище по исковете. Ответникът Съюз на стоматолозите в България (ССБ) не взема становище по исковете, Ответникът Министерство на здравеопазването (МЗ), чрез процесуален представител оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли. Съображения излага в становище от 08.03.2007 г. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 188, ал. 1 от ГПК, и взе предвид доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № II-964 на длъжностното лице по гражданското състояние при община Варна се установява, че Т. А. Р. е роден на 31.12.2005 г. от майка А. К. Р и баща А. Р. Представена и неоспорена е епикриза на Университетска детска болница СБАЛДБ ЕАД-Клиника по генетика-София, видно от която на Т. Р. е поставена диагноза „Фенилкетонурия”. Представени и неоспорени са и протокол за предписване на лекарства, заплащани от НЗОК за РКU 1 Мiх — 12 кутии, месечна доза - 2 кутии, рецептурна книжка, както и фискални бонове относно извършените от родителите доплащания за процесния период в размер на 748,96 лв. Не се спори и от представената извадка от лекарствен списък на НЗОК, съставен на основание чл. 42 от НРД за 2003 г., в сила от 16.05.2003 г. се установява, че специализирано мляко РКU 1 Мiх за деца до две години е с договорена цена без ДДС 132,70 лв., с максимална продажна цена 160,44 лв., а от НЗОК се заплащат 50,86 лв. За лица от 2 до 18 години стойността на храните се заплаща изцяло от НЗОК. Не се спори също, че за процесния период храните са се заплащали съгласно този лекарствен списък. Във връзка с твърденията, че изцяло заплащаните специализирани храни от НЗОК са били спрени от производство и поради това изключени от лекарствения списък, са представени две писма от 2004 г. до НЗОК относно спирането на производството на същите и допълнително споразумение от 29.12.2004 г., по силата на което тези две изцяло заплащани от НЗОК специализирани храни са изключени от лекарствения списък. От показанията на разпитания по делото свидетел А. А. се установява, че същият е приятел на родителите на Т. Поддържал редовни контакти със семейството. Във В. нямало специалната храна, необходима във връзка със заболяването на сина им, и те си я поръчвали от С. Плащали си, тъй като не се поемала от здравната каса. Имали финансови притеснения, а храната била скъпа. Били притеснени финансово, но били и неудовлетворени от политиката на държавата, че ако не си заплащат храната, детето им ще умре. Съдът кредитира показанията като достоверни и кореспондиращи с останалия доказателствения материал по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По иска с правно основание с правно основание чл, 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.: Чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, възраст и др. посочени в ал. 1 признаци. Както и на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Р. България е страна. Съгласно ал. 2 на цитирания член, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би бяло третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр.. след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Това е специално правило, при което, ако съдът приеме, че има достатъчно факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, доказателствената тежест се размества и в тежест на ответника е да докаже при условията па главно доказване, че не е нарушил правото на равно третиране. В настоящия случай съдът намира, че ищецът Т. Р. чрез представителите си доказа такива факти, от които да може да се направи извод, че е налице дискриминационно отношение на ответниците спрямо децата до 2 години, болни от фепилкетонурня, и в частност спрямо Т. Установи се, че за деца до две години няма храна, която да се заплаща изцяло от Касата, а поеманата част е незначителна в сравнение с цената на специализираното мляко, докато за лица от 2 до 18 години цената на животоспасяващите храни се заплаща от Касата изцяло. Ето защо съдът намира, че ищецът Т. е третиран от ответниците по-неблагоприятно по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. въз основа на признака „възраст”. Искът с правно основание чл, 71, ал, 1, т. 1 от ЗЗДискр. за установяване, че по-неблагоприятното третиране от страна на ответниците съставлява нарушение по ЗЗДискр., е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед така установеното нарушение, основателен е и искът с правно основание чл. 71. ал, 1, т. 2 от ЗЗДискр. Ответниците - страни по НРД следва да бъдат осъдени да преустановят нарушението спрямо Т. и да се въздържат за в бъдеще от по-нататъшни нарушения на правото на равно третиране. По исковете с правно основание чл. 49 от ЗЗД: Съдът намира, че исковете за обезщетение за вреди, предявени от първите двама ищци срещу първите трима ответници, доколкото не твърдят спрямо тези ищци да е налице дискриминация, имащ правното си основание не в чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр., а в чл. 49 от ЗЗД. Това се отнася и до НЗОК, която, макар да е публична институция, създадена със закон, не притежава белезите на структура в системата на изпълнителната власт (така определение № 8546/04.08.2006 г. по адм.д. № 7469/2006 г. на ВАС, IV отд.). Исковете за обезщетение на тези ищци срещу МЗ обаче попадат в хипотезите на чл. 1 от ЗОДОВ и следва да бъдат разгледани по специалния ред, предвиден в този закон. Ето защо съдът намира, че неправилно е дал ход по съществото на спора в частта му по исковете за обезщетение за вреди от първите двама ищци срещу ответника МЗ. Протоколното определение, което е даден ход по съществото на спора в тази му част следва да бъде отменено, а производството в частта му по тези искове срещу МЗ разделено за отделно разглеждане по реда на ЗОДОВ. Тъй като исковата молба е заведена в съда на 29,05.2006г.. преди влизане в сила на АПК, исковете са подсъдни на СРС като първа инстанция. По исковете на ищците А. Р. и А. Р. за обезщетение за имуществени вреди срещу ответниците НЗОК, БИС и ССБ За да се ангажира отговорността на възложителя по чл, 49 от ЗЗД трябва да бъде доказано, че от виновното и противоправно поведение на физическо лице - служител или работник на възложителя, изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили вреди. Предпоставките следва да са налице кумулативно. Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна - той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа. В тежест на ищеца е съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК, да докаже тези предпоставки. В настоящия случай се установи, че в резултат дискриминацията спрямо сина им вследствие § 11, ал. 2 и чл. 35, ал. 2 от НРД за 2006 г., по който страни са ответниците, и издадените на основание НРД лекарствени списъци като приложения към него, ищците са претърпели имуществени вреди, представляващи разликата между цената на специализираното мляко необходимо във връзка със заболяването на сина им, и частта, която НЗОК заплаща. Ето защо съдът намира, че се установиха предпоставките на чл. 49 от ЗЗД и следва да се ангажира солидарната отговорност (налице е съпричиняване) на ответниците НЗОК, БЦС п ССБ. Предявените искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. По исковете на ищците А. Р. и А. Р. за обезщетение за неимуществени вреди: И тези искове съдът намира за основателни. От кредитираните свидетелски показания се установиха твърдените притеснения и неудовлетворение на ищците в резултат осъществяваната от ответниците дискриминация спрямо сина им. Съобразно критерия за справедливост, установен в чл, 52 от ЗЗД съдът приема, че претърпените от ищците неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със суми в размер на исковите, като ответниците НЗОК, БЛС и ССБ бъдат осъдени да им заплатят солидарно обезщетения в размер на по 500.00 л в. за всеки от ищците. При този изход, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗД ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените разноски по делото в размер на 469.96 лв. 11о изложените съображения, съдът
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. 9. Решение по гр.д. 4041/2006 на Софийски районен съд28 с-в, съдия Владимир Вълков13 Дискриминация на основата на възраст Чл. 6 ал. 1 от Конституцията на Република България Чл. 4, ал. 1, чл. 37, чл. 71, ал. 1, т. 1-3, от Закона за защита от дискриминацията Всеки участник в социалния живот дължи да осигури възможност за всички други лица, отговарящи на определени условия, обусловени от естеството на предлаганото благо, да се ползват от него. В този смисъл именно недопустимо е изключване на когото и да било от кръга на потенциалните потребители на благото въз основа на признаци, посочени в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. Ефективната защита на равното третиране предполага както забрана за непосредствено позоваване на такъв признак - пряка дискриминация, така и забрана за следвана политика, която макар и формално да сочи на осигурено равенство, реално води до същия отречен от правния ред резултат - непряка дискриминация. Преценката за равенство в третирането следва да бъде правена с оглед на обстоятелствата, обуславящи признатия от закона интерес, удовлетворяването на който е било осуетено. След като кръгът от потребители на финансовата услуга се определя въз основа на лицата, откликнали на предложението, то и всяко едно от тях следва да бъде третирано на база сравними и обективно обусловени критерии. Очевидно е, че възрастовата граница, въведена в общите условия, лишава ищеца, който не отговаря на този критерии от възможността ответникът да прецени дали и доколко доходът и предлаганото в обезпечение имущество на ищеца са достатъчни, за да бъде ефективно обслужван поискания кредит. В този смисъл създадената от ответника пречка води до неравно третиране на ищеца по отношение на всеки друг потребител на услугата, който се включва във възрастовата граница. Именно защото законът забранява възрастта като критерий за отделяне на човека или обособяване на групи на този признак, не е възможно да се приеме, че така въведеното условие се явява форма на разделение на хора в групи по „рационален признак”. Не е налице възприет от правния ред разум, който да обуславя подобно деление. Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗДискр.). Производството е образувано по искане на Н. Я. срещу "БПБ" АД - София. В исковата молба се твърди, че ищецът разполага с доход и имущество, поради което отговаря на нормалните изисквания за получаване на банков кредит. Твърди, че ответникът е отказал да отпусне кредит, тъй като следваната от него политика изисква към момента на погасяване на последната вноска кредитополучателят да е на 60 или 65 годишна възраст - по-ниска от възрастта на ищеца към момента, когато е потърсил услугата. Излага се довод, че така мотивираният отказ води до различното му третиране въз основа на възраст, което не се изисква от изрична законова разпоредба, нито е оправдано с оглед на разумни, подходящи и необходими .цели. Твърди се, че следствие това на ищеца са причинени обида, неудобства и безпокойство. Иска се да бъде установено нарушението на забраната за недопускане на дискриминация, основана на възраст, ответникът да бъде осъден да преустанови това нарушение спрямо ищеца и да не го допуска в бъдеще и да бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца - адв. К., поддържа исковете. Претендира разноски. Излага доводи в писмени бележки. Процесуалният представител на ответника - юрк. П., оспорва иска. Твърди, че действително в общите условия е предвидена възраст като условие за отпускане на кредит, но тъй като става въпрос за банкова услуга, която се подчинява на правилата на търговски и други специфични банкови закони, не е налице дискриминация. Излага доводи в писмени бележки. Съдът като обсъди по същество наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 188 ГПК, намира за установено следното: В процеса не се спори, а и видно от представените по делото общи условия за предоставяне на жилищни кредити, получателят следва да е пълнолетен дееспособен гражданин с постоянно местоживеене в страната, чиято възраст към края на срока на издължаване на кредита трябва да е по-ниска от 65 години. Не се спори също така, а и от единния граждански номер на ищеца се установява, че към 31.12.2005 год. ищецът е на 68 години. Горното се установява от доказателствата, относими към спора, предмет на разглеждане по същество. Не се установяват обстоятелства, от които да се възприеме нито факта на негативно преживяване от страна на ищеца, нито това да е станало в резултат на твърдяното в процеса противоправно поведение.
Съгласно чл. 6 ал. 1 от Конституцията на Република България всички хора са равни във възможностите си да участват в социалния живот. Така прогласеният принцип задължава всеки, отправил предложение към неограничен кръг от лица да осигурява равнопоставеност на тези, които са изразили желание да докажат себе си и да се ползват от предлаганите блага. Специалният Закон за защита срещу дискриминацията детайлизира уредбата на отношенията в тази насока като определя и реда за тяхната защита. Съдът приема, че основанието на претенцията за защита произтича от обстоятелствата, изложени в исковата молба и извлеченото от тях искане за защита. Съгласно чл. 71 ал. 1 т. 1 от ЗЗДискр. всеки, чието право на равно третиране е нарушено въз основа на посочените в закон признаци, може да поиска установяване на нарушението. Следователно, обстоятелствата, обуславящи основанието на иска е наличието на неравноправно третиране на ищеца с оглед на останалите граждани въз основа на конкретен признак и начина, по който това е станало. Ищецът свързва нарушението с обстоятелството, че достъпа му до общопредлагана услуга е ограничен въз основа признака възраст с предварително установено и публично разгласено - съдържа се в общите условия за предоставяне на банкова услуга. Подвеждането на тези обстоятелства под хипотезата на пряка или непряка дискриминация е дейност по правоприлагане, поради което и не само че съдът не е обвързан от поддържаните от ищеца доводи в тази насока, но и дължи да подведе фактите под съответната им правна регламентация. Настоящият състав приема, че изложените обстоятелства сочат на хипотезата на чл. 4 ал. 2 от ЗЗДискр., поради което и спорът следва да бъде разрешен с оглед критериите за наличие на пряка дискриминация. Както бе посочено вече специалният закон е средство за утвърждаване на равното третиране на всяко лице. Това ще рече, че всеки участник в социалния живот дължи да осигури възможност за всички други лица, отговарящи на определени условия, обусловени от естеството на предлаганото благо, да се ползват от него. В този смисъл именно недопустимо е изключване на когото и да било от кръга на потенциалните потребители на благото въз основа на признаци, посочени в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр. Ефективната защита на равното третиране предполага както забрана за непосредствено позоваване на такъв признак - пряка дискриминация, така и забрана за следвана политика, която макар и формално да сочи на осигурено равенство, реално води до същия отречен от правния ред резултат - непряка дискриминация. Неоснователно е възражението на ответника, че банковата сделка не се включва в понятието „услуга” по смисъла на чл. 37 от ЗЗДискр.. Именно защото законът утвърждава равенството в третирането като предпоставка за ефективно участие в обществения живот в това понятие следва да се включи всяко предложение, насочено към неограничен кръг от адресати в обществото и предназначено да удовлетвори определен интерес, типичен за широк кръг от правни субекти. По делото не се спори, дали предлаганите от ответника кредити са адресирани до неограничен кръг от потребители, а естеството на предлаганото благо не сочи на специфичен интерес. Ето защо и на общо основание банковата сделка се явява услуга по смисъла на чл. 37 от ЗЗДискр. Факт е, че банковата дейност се подчинява на особени правила и безспорно, преценката за кредитоспособност на получателя на финансов ресурс е от съществено значение както за отпускането на кредита, така и за неговия размер. Очевидно е обаче, че решаването на този въпрос предполага преценка за гаранциите, които предлага потребителя на финансовата услуга. В този смисъл и банковата институция е суверенна в преценката си дали и при какви условия да отпусне кредит на определено лице. Това е така, доколкото защитеният от правния ред интерес на банковата институция е своевременно да събере отпуснатите средства и да осигури прираст на предоставените й спестявания. Реализацията на този интерес предполага наличието на конкретно имущество или - оценимо в пари благо, което да позволява ефективно и срочно изпълнение на задълженията по договора за кредит. Възрастта на кредитополучателя няма имуществено изражение, поради което и не би могла да осигури нито възвращаемост, нито баланс между размера на привлечените парични средства и размера на отпуснатите кредити. Както бе посочено вече, преценката за равенство в третирането следва да бъде правена с оглед на обстоятелствата, обуславящи признатия от закона интерес, удовлетворяването на който е било осуетено. След като кръгът от потребители на финансовата услуга се определя въз основа на лицата, откликнали на предложението, то и всяко едно от тях следва да бъде третирано на база сравними и обективно обусловени критерии. Очевидно е, че възрастовата граница, въведена в общите условия, лишава ищеца, който не отговаря на този критерии от възможността ответникът да прецени дали и доколко доходът и предлаганото в обезпечение имущество на ищеца са достатъчни, за да бъде ефективно обслужван поискания кредит. В този смисъл създадената от ответника пречка води до неравно третиране на ищеца по отношение на всеки друг потребител на услугата, който се включва във възрастовата граница. Именно защото законът забранява възрастта като критерий за отделяне на човека или обособяване на групи на този признак, не е възможно да се приеме, че така въведеното условие се явява форма на разделение на хора в групи по "рационален признак". Не е налице възприет от правния ред разум, който да обуславя подобно деление. По изложените съображения настоящият състав приема, че е налице нарушение на равното третиране при получаване на жилищен кредит - отказан достъп до услуга, основано на признака възраст и следователно предявеният на това основание иск следва да бъде уважен. По иска с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 2 от ЗЗДискр.. Съгласно чл. 2 т. 3 от ЗЗДискр. основна цел на Закона за защита срещу дискриминация се явява ефективната защита срещу дискриминация. Ето защо и предвид обстоятелството, че е налице установено нарушение на забраната за дискриминация, основателен се явява и предявеният иск за преустановяване на това нарушение и осъждането на ответника да не го допуска в бъдеще. По иска с правно основание чл. 71 ал. 1 т. З от ЗЗДискр.. Законът визира самостоятелна хипотеза за обезщетяване на вреди, без обаче да урежда специфични условията за възникване и реализация на отговорността за обезвреда. Доколкото това правило почива на нарушение на общото задължение да не се вреди другиму, приложими се явяват общите правила на непозволеното увреждане. Настоящият състав счита, че институтът на обезвреда при тези условия има изключително възмезден характер. Това ще рече, че основание за обезвреда се явяват конкретни вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от установено в процеса неправомерно поведение. Съгласно чл. 127 ал. 1 от ГПК ищецът дължи да докаже обстоятелствата, на които основава твърдението си. Изключение от това правило са общоизвестни обстоятелства или служебно известни такива на съда доколкото страните са уведомени за това или предвидено от закона предположение Претендираните в процеса неимуществени вреди предполагат негативно психическо преживяване у ищеца, поради което и наличието на такова не би могло да се определи нито като общоизвестно, нито като служебно известно на съда. Законът също така не установява предположение, че такива вреди са налице, нито пък овластява съдът да прецени наличието им по справедливост. Напротив, правомощието в тази насока, по силата на чл. 52 от ЗЗД, е ограничено до установяване единствено размера на обезщетението, т.е. необходимата сума, годна да възмезди пострадалия (в този смисъл срв. ППВС № 4 от 23.12.1968 год. т. II, цитирано по програмен продукт Сиела 4,0, вер 3.0.1.1.). По изложените съображения и доколкото не се установява констатираното в процеса противоправно поведение да е довело до конкретно отражение върху личността на ищеца, не е възможно да се приеме за доказано, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които единствено подлежат на обезвреда. Ето защо и така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По делото не се установява ищецът да е направил разноски по производството, поради което и няма основание да му бъдат присъждани такива, а с оглед установения в процеса изход от спора направените от ответника разноски следва да бъдат възложени в негова тежест. Воден от горното съдът РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 71 ал. 1 т. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията по иска, предявен от Н.Я. по отношение на "БПБ" АД, че възрастта, установена като условие за ползване на ипотечен жилищен кредит, е нарушение на правото на равно третиране при достъп до финансова услуга. ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал. 1 т. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията "БПБ" АД да преустанови нарушението спрямо Н. Я. и да не го допуска в бъдеще. ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Я., срещу "БПБ" АД иск с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 3 от ЗЗДискр. за сумата от 5000 лв. Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. , 10. Решение от 27.11. 2006 г. по гр.д. 4038/2006 на Софийски районен съд48 с-в, съдия Катерина Енчева14 Дискриминация на основата на признака възраст Конституция на Република България Европейската конвенция за защита правата на човека Чл. 4, ал. 1, чл. 71, ал. 1, т. 1-3 от Закона за защита от дискриминацията ЗЗДискр. доразвива общо заложеното в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и в Конституцията на Република България, правило за недопустимост на дискриминацията, като несъвместима с принципите и основите, на които се гради едно демократично общество, а така също и със закрепването на равнопоставеността между хората, като фундамент на цивилизованите общества. Изискването за максимална възраст на кредитополучателя, съдържащо се в общите условия на банката съставлява пряка дискриминация на основата на възраст. При определяне условията, при които се отпуска банков кредит, банката не може да нарушава нормативно установени изисквания и особено основни човешки права, включващи и забрана за дискриминация, които са заложени в Конституцията на страната и съставляват основата на правния ред на държавата и на международния правен ред. Подобно поведение дължи и Централната банка при одобряването на условията за отпускане на кредити. Само по себе си одобрението на условията от БНБ не е достатъчно да санира наличието на нарушение в Общите условия на съответната търговска банка. Това е така. защото и БНБ дължи да съобрази своето поведение, както с основния закон, така и с останалите закони имащи отношение към формирането на правния ред в страната. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.71 ал.1 т. 1. т.2 и т.3 от Закона за зашита от дискриминация (ЗЗДискр.). В исковата молба ищецът Н. В. Я. твърди.че е роден през 1938 год. и е гражданин на Република България и Съединените американски щати. Месечният му доход от доживотна пенсия от Щата Ню Йорк, бил 1443 щатски долара. Ищецът притежавал и жилище от 80 кв.м., находящо се в гр.София. м. „М. л.”, чиято пазарна стойност била 65 000 - 70 000 евро. Твърди, че кандидатствал пред ответната банка за ипотечен кредит за сумата от 20 000 евро. тъй като искал да си купи по-голямо жилище. Като обезпечение на кредита предложил налагане на ипотека върху притежавания от него апартамент, а дължимата месечна вноска можел да осигурява от дохода си. Ищецът счита, че отговарял на всички изисквания на банката за отпускане на кредита. В общите условия на банката обаче, било предвидено изискване, което не позволявало отпускане на ипотечен кредит на лица. на възрастта на ищеца. При разговор с началника на отдел Кредити в „Б.” АД. ищецът разбрал, че трябва да е на не повече от 40 години при сключване на договора, защото максималната възраст, на която трябва да е към момента на изплащане на кредита била 60 или 65 години. В резултат от поведението на ответника, на ищеца били причинени неудобства, безпокойство и обида, които неимуществени вреди той оценява на сумата 5000 лева. Като счита, че изискването на ответника за максимална възраст за отпускане на ипотечен кредит съставлява различно третиране на лицата, т.е. съставлява дискриминация, ищецът предявява следните искове: да бъде установено нарушението, изразяващо се в наличието на дискриминация на основата на възраст, да бъде осъден ответника да преустанови нарушението, да възстанови положението от преди нарушението и да се въздържа за в бъдеще от такива нарушения и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Претендира разноски. Ответникът „Б.” АД оспорва иска, като твърди, че не са засегнати права на ищеца. Всяка банка имала право сама да определя условията, при които да предоставя банкови кредити. Условията, определени от Б., били одобрени от БНБ. Ответникът твърди, че, според условията му. всяко лице трябвало да е на възраст от 65 години към момента на погасяване на ипотечния кредит. Именно на това основание на ищеца било отказано отпускането на кредит. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а евентуално - искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски. От събраните по делото доказателства се установи, че с договор за дарение от 15.12.2000 год.. оформен с нотариален акт № 00000, Н. В. Я. е получил следния недвижим имот: апартамент в гр.София, с площ от 78.70 кв.м., състоящ се от кухня, дневна, входно антре, баня-тоалетна, килер, лоджия, при посочените съседи, заедно с прилежащото мазе и съответните идеални части от общите части на сградата. Н. Я. получава месечна доживотна пенсия от 858 щатски долара, а така също и месечно пенсионно плащане от 576.27 щатски долара В Общите условия на „Б.” АД за ипотечни кредити за физически лица е предвидена максимална възраст на мъжете от 65 години, а на жените от 60 години, към момента на изтичане на срока на ипотечния кредит. По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на ищеца е отказан кредит, тъй като към момента на изплащането му, той ще бъде на над 65 години. Свидетелят Д. Н., заявява, че ищецът направил опит да получи ипотечен кредит, за да си купи по-голямо жилище. Той проверил в много банки, но навсякъде, вкл. и в Б.банк, му отказали поради годините. Ищецът бил много притеснен, защото не можел да си свърши работата. Той не можел да спи вечер, започнал да се държи различно, само за това говорил. След отказа на банките започнал да има друго поведение, като заговорел за това, се нервирал. Горната фактическа обстановка се установи от събраните по делото писмени и гласни доказателства, приети от съда. С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна: Направеното от ответника възражение за недопустимост на предявения иск. касаят всъщност неговата основателност. Възражението се основава на тезата, че не е допуснато нарушение, с което да са нарушени права на ищеца, поради което няма правен интерес от предявяване на иска. Това основание касаят материално-правната. а не процесуално-правната легитимация на ищеца. От гледна точка на процесуалната легитимация е достатъчно ищецът да твърди нарушение на негово право, извършено от ответника. Липсата на доказателства за осъществяване на необходимия фактически състав, обуславящ настъпването на нарушението, респективно на вредата, би имало за последица отхвърлянето на иска като неоснователен, а не прекратяване на делото, поради недопустимост на иска. Ето защо по направените от ответника възражения съдът ще се произнесе при обсъждане на спорните въпроси по същество. Предявените искове са основателни. С предвиденото в Общите условия на ответника изискване, кредитополучателят да е на максимална възраст от 65 години за мъжете и 60 години за жените при изтичане на срока на ипотечния кредит, представлява дискриминация, основана на признака възраст. Дискриминацията е пряка, а не непряка, както се твърди в молба-уточнение на исковата молба от пълномощника на ищеца. Дискриминацията - би била непряка, ако съдържащото се в Общите условия изискване привидно е еднакво спрямо всички граждани, т.е. то е неутрално, но на практика води до поставяне в по-неблагоприятно положение само на определен кръг от лица, на основата на някои от признаците, посочени в чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр., в случая - на лицата над определена възраст. Такова неутрално изискване в случая не съществува. В Общите си условия, банката директно е поставила в неравнопоставено положение лицата на определена възраст. Чрез изискването за възраст, банката третира гражданите над определена възраст, по-неблагоприятно от всички останали, като ги лишава от възможност за получаване на кредит. Ето защо в случая съдът счита, че дискриминацията е пряка. Както вече беше посочено, дискриминация е налице, защото физически лица над определена възраст се третират по различен начин от всички останали физически лица. Именно това неравнопоставено третиране има за цел да предотврати и преустанови ЗЗДискр., като забранява всякакви форми на дискриминация, основани на признаците в чл.4 ал.1 от същия закон. Наличието на неравно третиране, на основата на възраст, по настоящото дело се доказва от представените Общи условия на „Б.” АД за отпускане на ипотечни кредити на физически лица. По тази причина не се налага ищецът да се ползва от правилото за разместване на доказателствената тежест. Освен това фактът, че на ищеца е отказано отпускането на кредит поради възрастта му, е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване по делото. В този смисъл наличието на неравно третиране е безспорно доказано по начин, който поставя настъпването на този факт извън всякакво съмнение. Ето защо искът за установяване на дискриминацията следва да бъде уважен. Наличието на такова поведение от страна на ответника е нежелано - в този смисъл ЗЗДискр. доразвива общо заложеното в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и в Конституцията на Република България, правило за недопустимост на дискриминацията, като несъвместима с принципите и основите, на които се гради едно демократично общество, а така също и със закрепването на равнопоставеността между хората, като фундамент на цивилизованите общества. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да преустанови нарушението, изразяващо се в неравнопоставено третиране на физическите лица на основание тяхната възраст, чрез поставяне на изискване за максимална възраст при ипотечните кредити и за в бъдеще да не допуска такова нарушение. Що се отнася до искането да се възстанови положението отпреди нарушението, то не следва да бъде уважавано. По делото не се събраха доказателства за това какво е било положението преди приемането на въпросните Общи условия и откога датира началото на процесното нарушение. В този смисъл не може да се приеме, че с уважаването на това искане ще се постигне правно желан резултат, а именно липса на дискриминация. С уважаването на първите два иска, предвидени в чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр., съдът счита, че се постига в разумна степен защита на правото на ищеца за равно третиране. Възражението на ответника, че не следва да се ангажира отговорността му е неоснователно. Безспорно всяка банка може сама да определя условията, при които да предоставя кредити на физическите и юридическите лица. Това право на банките е предоставено по силата на чл. 41 ал. 2 от Закона за банките. При определяне на тези условия обаче банката, като всеки гражданско-правен субект, е длъжна да съобрази поведението си с изискванията на закона. Всяко правило за поведение, което предоставя права на един гражданско-правен субект, създава и съответно задължение. По-конкретно, при определяне условията, при които се отпуска банков кредит, банката не може да нарушава нормативно установени изисквания и особено такива фундаментални права, като правата на човека, включващи и забрана за дискриминация, които са заложени в Конституцията на страната и съставляват основата на правния ред на държавата и на международния правен ред. Ангажимент в тази насока нашата държава е поела и с подписване на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като се е задължила да осигури такива условия на живот в страната, които да изключват дискриминационно отношение на един гражданско-правен субект, спрямо друг. Подобно поведение дължи и Централната банка при одобряването на условията за отпускане на кредити. Само по себе си одобрението на условията от БНБ не е достатъчно да санира наличието на нарушение в Общите условия на съответната търговска банка. Това е така. защото и БНБ дължи да съобрази своето поведение, както с основния закон, така и с останалите закони имащи отношение към формирането на правния ред в страната. Ето защо възражението на ответника, че въз основа на предоставеното му със закон правомощие сам е определил Общи условия за отпускане на кредити, одобрени от БНБ. няма отношение към задължението му да поддържа такова поведение, което съответства на установения в държавата правопорядък. На следващо място следва да се отбележи, че предмет на разглеждане в настоящото дело не са конкретните причини, поради което на едно или друго лице би могло да бъде отказано получаването на кредит (а и производството по делото в частта, с която се претендира осъждане на банката да предостави кредит на ищеца при определени условия е прекратено като недопустимо). Предмет на разглеждане е наличието на предварително поставено в Общите условия на банката за съответния вид кредити, изискване за определена възраст, което изискване поставя определена категория физически лица в по-неблагоприятно положение от останалите лица. Такова поведение от страна на ответната банка, както и на всеки друг гражданско-правен субект, е абсолютно несъвместимо както с международен договор - Европейската конвенция за защита правата на човека, от сферата на международното публично право, така и с основния закон на страната - Конституцията, които забраняват дискриминацията, основана на определени признаци, след които е и възрастта. За конкретното приложение на тези забрани, в Република България е приет и закон, а именно ЗЗДискр., който задължава както публичните гражданско-правни субекти, така и частните, в това число и банките. Няма спор по въпроса, че банковата дейност се регулира от специални закони в тази област. Този въпрос обаче е ирелевантен по настоящото дело. Фактът, че предоставянето на банкови услуги се регулира от специални закони не означава, че спрямо тях не се прилагат общите правила, предвидени в международни публични актове. Конституцията на страната, а така също и чл.37 от ЗЗДискр.. В частност нормата на чл.37 е формулирана така, че да включва всякакъв вид услуги, без изключение. Няма спор и по въпроса, че страните могат свободно да определят правата и задълженията си, договаряйки определени взаимоотношения помежду си. Това. което е важно е, банката да предоставя еднаква възможност на гражданите да имат достъп до предлаганите от нея услуги, а не априори да изключва определена категория граждани от тази възможност. Това последното представлява дискриминация. По иска за заплащане на обезщетение: За настоящият съд е необоснована концепцията на ответника, че неимуществени вреди не се дължат по реда на ЗЗДискр.. Това разбиране не е обосновано с релевантни аргументи, поради което за съда не става ясно поради какви причини, ответникът счита, че този вид вреди са изключени от вредите, които могат да бъдат репарирани по реда на цитирания закон. Обезщетението за вреди, предвидено в чл. 71 ал. 1 т. 3 от ЗЗДискр.. обхваща всички видове вреди, предвидени в гражданското законодателство, които могат да настъпят в резултат от наличието на дискриминация. В този смисъл правилно е разбирането на ответника, че фактическият състав, при който възниква отговорността за обезщетение на вредоносни последици, е идентичен с фактическият състав, при който възниква отговорността при деликт (в случай чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД). Това е така, защото дискриминацията е деликт - правонарушение, признато от закона, с което се засягат определени субективни права на гражданите. ЗЗДискр. не урежда някакъв по-различен вид обезщетение, а урежда специален по-облекчен ред за ангажиране на отговорността на деликвента (в производство с разместена доказателствена тежест и освободено от разноски), за специален вид правонарушение, с което се засягат специален вид права на гражданите, поради което общите правила за обезщетение при деликт, уредени в ЗЗД се прилагат, доколкото приложението им не е изключено от специални такива правила. Ето защо отговорността на деликвента обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 51 от ЗЗД. Следователно и при дискриминацията, в обема вреди, които подлежат на обезщетяване следва да се включват и неимуществените вреди, доколкото те възникват в резултат от дискриминационно поведение. В случая фактическият състав, който следва да се осъществи за ангажиране отговорността на ответника е: противоправното поведение на ответника се изразява в допускането на дискриминация, посредством предвиждането на дискриминационно изискване в Общите условия на банката за ипотечните кредити, вреди. изразяващи се в претърпяна обида, неудобство и безпокойство, вината се предполага до доказване на противното (презумпцията не е опровергана в настоящото производство), и наличие на причинната връзка между вредите и дискриминационното изискване на банката. Няма основание да се приеме, че обезщетение се дължи само в резултат на осъществено „грубо или обидно отношение” от страна на ответника, в какъвто смисъл е защитната му теза. Грубото или обидно отношение са друга форма на деликт, за което на отделно основание се дължи обезщетение (при наличието на останалите предпоставки. посочени по-горе). В случая такова противоправно поведение от страна на ответника не се твърди, поради което възраженията на ответника в този смисъл са извън предмета на делото. Осъщественото от ответника противоправно поведение се изразява в съществуването на създадено от него дискриминационно изискване, с което се нарушават международно-правни и вътрешно-правни норми. За това правонарушение, ответникът дължи обезщетение. Що се отнася до настъпването на вредите и тяхната връзка с нарушението, обаче по делото не се събраха достатъчно доказателства, които да създадат убеждение у съда, че в тежест на ищеца е настъпила вреда, причинена от поведение на ответника. Показанията на свидетеля Н. доказват настъпването на вреди - те илюстрират по какъв начин се е променил ищеца, след отказа на банката да отпусне кредита, поради възрастта му - той започнал да се държи различно, станал нервен, не можел да спи вечер. От тях обаче съдът не може да направи извод, че тези вреди са настъпили в резултат от допусната от ответника дискриминация. Свидетелят заявява, че ищецът бил притеснен, защото не можел да си свърши работа. В този смисъл съдът не може да приеме за доказано, че промените в емоционалното състояние на ищеца се дължат на поведението на ответника, в частност на неравнопоставеното третиране на ищеца. От свидетелските показания по-скоро може да се заключи, че ищецът е притеснен, тъй като не може да уреди жилищния си проблем. За неимуществени вреди от такова естество, ответникът не следва да отговаря, тъй като тези вреди не са пряка и непосредствена последица от неговото поведение. Наличието на причинно следствена връзка между претърпените вреди и твърдяното правонарушение следва да се докаже безусловно от ищеца. Това е така, защото причинно-следствената връзка е част от фактическият състав, който поражда правото на ищеца да получи обезщетение. В този смисъл наличието на правопораждащия факт, трябва да се докаже извън всякакво съмнение. Такива безспорни и категорични доказателства не бяха ангажирани от ищеца. Ето защо осъдителният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан. При този изход на спора и на основание чл. 64 ал.1 от ГПК, ответникът дължи да заплати на ищеца направените по делото разноски. Доколкото не се доказа такива да са били направени от ищеца, то не следва да му бъдат присъждани. Мотивиран от горното, съдът РЕШИ: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска на Н. В. Я., от гр.София, кв.Манастирски ливади, предявен по реда на чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. против „Б.” АД. че изискването в Общите условия на „Б.” АД за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица. за максимална възраст, на кредитополучателя от 65 години за мъжете и 60 години за жените, представлява пряка дискриминация, основана на признака възраст, по смисъла на чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията. ОСЪЖДА, на основание чл. 71 ал. 1 т. 2 от Закона за защита от дискриминацията. „Б.” АД да преустанови нарушението, изразяващо се в наличието на изискването в Общите условия на банката за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица. за максимална възраст, на кредитополучателя от 65 години за мъжете и 60 години за жените и за в бъдеще да се въздържа от такова нарушение, като ОТХВЪРЛЯ иска за възстановяване на положението преди нарушението. ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 71 ал. 1 т. 3 от ЗЗДискр. вр.чл. 49 и чл. 52 от ЗЗД. предявен от Н. В. Я. против „Б.” АД. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева. изразяващи се в причинени стрес, неудобство и безпокойство, причинени в резултат от поставяне на ответника в неблагоприятно положение, поради неговата възраст, при кандидатстване за получаване на ипотечен кредит. Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му, с въззивна жалба пред СГС. Каталог: progress2009 2010 -> images -> stories -> products stories -> Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г stories -> Международните и европейските правни стандарти за борба с изразяването на расизъм” products -> Прогрес (2007-2013) Комисия за защита stories -> Неофициален превод от английски на български език! Hri/gen/1/редакция 7 Изтегляне 6.17 Mb. Сподели с приятели:
|