В периода от 6 месечна възраст до 3 годишна възраст детето по природа е недоверчиво и подозрително към непознатите, докато не ги огледа



Дата09.04.2018
Размер97.21 Kb.

В периода от 6 месечна възраст до 3 годишна възраст детето по природа е недоверчиво и подозрително към непознатите, докато не ги огледа. Но след това то иска да се приближи и след време да се сприятели с тях, разри се, по начин, който отговаря на тяхната възраст. То може да стои наблизо и внимателно да гледа непознатия или тържествено да му подаде нещо и след това да си го вземе обратно или пък да донесе всичко, което може да изнесе от стаята, и да го натрупа на неговия скут.

Много възрастни не се досещат да оставят малкото дете на мира, докато то ги оглежда. Те обикновено се спускат към него, говорят му непрекъснато и то трябва да се оттегли при майка си, за да търси закрила. Тогава то по-трудно събира смелост, за да се сприятели. Добре е още в началото да се подсети възрастният гостенин, че: “То се стеснява, когато веднага му обърнете внимание. Ако поговорим известно време, то само ще дойде и ще се опита да се сприятели с вас.”

В тази курсова работа е разгледан подробно въпросът за страхът на дете от ранна възраст към непознати. Също така тук са посочени причините за тези страхове и начини за превъзмогването им. Посочени са примери за деца, които се страхуват от непознат и опит за сближаване му с тях.




  1. Въведение

В първите месеци на живота детето се намира с родителите си в един много малък, особен свят. Това е светът, в който родителите набързо купуват сладкиши от сладкарницата при работещ мотор на колата, защото детето иначе ще се събуди, прекъсват телефонни разговори, защото детето точно сега ще заспива или тъкмо се събужда, или се е разплакало. Животът се движи в ритъма на спането и бодърстването на детето. Дните преминават в хранене и повиване. Нощният сън е разделен на малки порции. Родителите мислят само от единия за другия ден и губят чувството си за време.

Чак след няколко месеца светът отново се отваря и разширява и родителите си отдъхват. Родителите са се научили да живеят заедно с детето и то с родителите. Детето разширява своите възприятия, интереси и дейности, отправя закачливи погледи, подава на учудените приятели мокра от слюнка дрънкалка като подарък и надава викове. Всички гости намират за забавно да наблюдават детето.

Родителите забелязват, че отново са станали хора със собствени интереси; отново възстановяват връзките си като съпрузи, с удоволствие искат да останат сами. Колко хубаво би било да се отиде отново на кино или театър без детето.

И тогава става нещо глупаво. Детето, което дотогава е било спокойно с детегледачка, която го пази, докато спи, изкривява лице, когато се появи чуждият човек и родителите искат да се отдалечат. В ръцете на чуждия човек детето дори плаче, извива се и протяга ръце към майката. Шишето с чай и биберонът, които дотогава са помагали, вече не вършат работа. Родителите не могат да излязат.

Една деля, която е чула за хубавото дете и е дошла специално при него, от два дни вижда само голата задна част на главата му, останалата част от него е скрита в рамото на майката или бащата. Единият от родителите трябва винаги да стои в единия ъгъл на стаята с детето, там където не е лелята. Опити да се обърне главата водят само до силна съпротива. Вечер детето не позволява да бъде оставено в креватчето, а се изправя и иска да бъде взето на ръце от родителите.

Да се преодолее неловката ситуация и да се реабилитира собственото дете може само като се представи страхът на детето от непознати като важен крайъгълен камък в развитието на децата. Не всички деца обаче се страхуват еднакво силно от непознати. В други култури този феномен изобщо не съществува. И в тукашното общество силата на този страх зависи от ситуацията, начина на реакция на родителите и от характера на детето. Не е вярно и това, че кърмачетата чак през този период, става дума за 5 – 8-я месец на живота им, могат да различават познато и непознато. Те реагират още преди това различно, в зависимост от това, с кого си имат работа. Има нужда обаче от по-точно наблюдение, за да се разпознае това. Около средата на първата година се достига тази степен на развитие, при която кърмачето придобива по-голяма яснота за появата и оттеглянето на хора около него и тяхното значение за неговия живот. Това задълбочаване на разбирането прави възможна, но не неизбежна такава реакция на страх.


  1. Дозиране на непознатото


В квартала, в който живия, на гости на баба си В. идва 25 месечния Иван – много свито дете и щом ме видя скри лицето си в тялото на своята баба. Всеки мой опит за сближаване с Иван бе неуспешен. Един ден по-късно, малкият събираше паднали листа от дърветата, а баба му го наглеждаше. Вървейки заедно с тях, се опитах да установя контакт с Иван отново. Приятелското отношение на баба му донякъде ми помогна. Когато му казах, че го помня като много мъничко бебе, той вече ме слушаше усмихнат и не се дърпаше, и криеше както преди. След няколко часа го срещнах на улицата с баба си и му дадох шоколад и той си взе. Дадох му още едно голямо парче от шоколада и когато си тръгнах той не отделяше поглед от мен, докато не завих зад ъгъла. Така постепенно на малки дози се сближихме и вече не се страхува от мен.

Кърмачето не винаги се страхува еднакво силно. Ако настъпи нова ситуация или ново лице се яви на сцената и кърмачето не е претоварено от тази случка, а може да остане на ръба на действието, то ще го посрещне с една смесица от страх и любопитство. Така се получава например, когато майката вози кърмачето в количката за покупки в супермаркета. Кърмачето иска да пипа по лавиците със стоки, да докосва дрехите и палтата на други купувачи или да се закача с тях на опашката на касата. Чак когато някой купувач се приближи прекалено бързо, с широко отворени очи и ядосан глас, любопитството може да премине в страх. Сближаването трябва да става постепенно. По същия начин трябва да действа по-късно и малкото дете, когато се срещне с непознати ситуации. При удобен случай човек може да наблюдава как детето се доближава с много малки стъпки в зависимост от това, дали се касае за напълно чужда, непозната, позната или отблизо позната ситуация. Дори и зад страха на кърмачето още се крие любопитството към новото и може бързо да се покаже отново.

Това означава, че кърмачето ще се страхува по-малко, ако при срещи с нещо ново може да участва в определянето на темпа и вида на сближаването. При това трябва да се взема предвид както неговото любопитство, така и всички сигнали, с които то се опитва да забавя действието. Кърмачетата прилагат определени активни начини на действие при запознаване с непознати неща. Те вземат предмети в ръка, хвърлят ги и отново ги вземат, въртят ги и ги разглеждат от различни страни, опитват ги, възпроизвеждат шумове с тях, пробват да ги употребят като инструменти и така опитват да обхванат предмета с различни сетивни канали. След това отново и отново повтарят процеса.

На възрастните този начин за събиране на сведения може да изглежда монотонен и обстоятелствен. Той показва как кърмачето трябва да започне да опознава околната си среда с най-прости средства и колко висока е степента на новост и непознатост на всички неща в началото на живота. Чрез свързване на различните сетивни дразнения – слух, зрение, докосване – в едно общо впечатление един нов предмет се закрепва по-задълбочено в представите на детето. Този процес помага на детето да се чувства самото то свързано с нещата и да ги усвои.




  1. Страх от непознати и ксенофобия


Малката Михаела, до навършването на 3 год. възраст странеше от всички, които не са от семейството. Майка й Б. е общителна и често се среща с различни хора, но Михаела не допускаше никого до личното си пространство. Любознателна е и приказлива, говореше, но да я доближиш беше пълен абсурд. Веднага след като тръгна на детска градина, една вечер поисках да я прегърна и тя позволи. Това показва, че беше свикнала с мен.

При всичко ново, с което се среща кърмачето, то трябва да разчита на обратната връзка с майката или друг близък му човек. То се уверява чрез израза на лицето й, тембъра на гласа и езика на тялото й, дали срещата с непознатото носи опасност или не. В зависимост от това, какъв е резултатът на този интуитивен изпит, кърмачето реагира по-скоро любопитно или боязливо.

Обратната връзка има две значения. Най-напред кърмачето набира информация, за да може по-добре да прецени реалността: “Майката има опит, тя знае…”. Кърмачето иска обаче чрез обратната връзка да стане по-наясно и със своите собствени чувства: “Страх ли ме е или желая новото? Кое чувство преобладава?” При раздвоението между любопитството и страха чувството на майката може да натежи на кантара. Накрая обаче решението на детето има само много индиректно общо с действителната ситуация.

Така майката притежава едно немалко влияние върху изживяването и реакциите на кърмачето и като привлича вниманието му върху действителни опасности, и като му предава своята интуиция. Реална е опасността чувствата на кърмачето да бъдат манипулирани чрез чувствата на майката. Такава манипулация обаче е неизбежна! Защото чувствата на кърмачето са още изразено многозначни. Без помощта на майката или друго близко стоящо лице детето не може да постигне свои отношения и нагласи. Чувствата, които показва детето, трябва първо да бъдат “калибрирани”. Не може да се каже, че детето няма собствени чувства. Но на него му липсват идеи, как въз основа на тези чувства може да бъде разбрана и решена дадена ситуация. Майката или бащата не могат да не тълкуват неясното и опитващо изразяване на чувствата на детето.

Всяка майка, всеки баща и всеки близък на детето притежават разработени модели, с които те реагират на нещо непознато, например пристигането на лице, което не се е обадило предварително или не е поканено, на чужда миризма, на нова рецепта за готвене, друга посока за разходка, друг сапун, необичайна промяна на поведението. Детето възприема тези модели в присъствието на родителите си за собствена ориентация, както и определен базисен начин на поведение, който прилага при появата на нещо ново и непознато. Докато засегнатите не забелязват нищо, еднаквото поведение на дете и родители може да бъде фрапиращо за един чужд наблюдател.

Базисни начини на поведение и представи, които по-късно в живота определят кое е познато или непознато, по този начин се оформят рано. Не трябва обаче да се изхожда от това, че този ранен опит ще предопределя напълно живота по-късно. Със своите приятели в детската градина и училището, а и в клубовете и на работното място порастващото дете има възможност да преосмисли своето поведение.

Страхът на кърмачето от непознати е зависим още и от културни влияния. Кърмачета, за които се е грижило едно лице, се страхуват от непознати повече, отколкото кърмачета, за които са се грижили повече лица. Деца, които са възпитавани в групи, също се страхуват по-малко. В тукашното общество съществува предубеждението, че деца, които отрано са възпитавани в малки групи и от повече хора, рискуват да получат характерни недостатъци. Тясната връзка на детето с отделен човек се смята за по-добра. Хората знаят, че може да се появи страх от непознати, но се примиряват с това. Има родители, които регистрират с удоволствие, колко рано е започнало да се страхува от непознати собственото им дете.

Не е далеч от истината съмнението, че тукашното общество смята силните едностранни връзки за опора на колективния живот. Кърмачетата, за които са се грижили отделни хора, като възрастни могат да имат по-силни, по здрави чувства. По-лесно могат да изградят една ясна еднозначна самоличност. Те разполагат с едно по-добро чувство за сигурност. Те разполагат с едно по-добро чувство за сигурност. Но още при въпроса за сигурността трябва да съществува съмнението дали едно кърмаче, което е възпитавано от повече хора, няма също да получи сигурност, ако е налице предпоставката те да принадлежат едни към други и да останат заедно. Без съмнение деца, които са възпитавани от повече хора в групи, не достигат такава висока степен на индивидуалните връзки като другите деца. Те обаче притежават други качества. Ангажират се по-силно с правилата на една група и със стойностните представи на обществото и се ориентират по-силно към тях.

Човек може да отиде и по-нататък и критично да попита дали тесните индивидуални връзки благоприятстват страха от непознатото. Тук трябва да отговорим отрицателно. Детето ще развие антипатия срещу непознати само когато неговите майка или баща се държат отблъскващо спрямо непознати или ако между родители и дете има сигурни връзки. Докато едно дете може да се ориентира във връзките, които му дават сигурност и му внушават доверие към колоната му среда, дотогава то ще допуска до себе си непознатото с любопитство и интерес.



  1. Страх от непознатото – накратко




    1. Кога и как се развива възприемането на “непознато” и “познато”?

Кърмачетата могат да различават различните грижещи се за тях лица. Около средата на първата година различаването им става по-осезателно. Те разбират по-ясно какво значение имат за тях различните хора.

Те са способни да правят фини разлики в поведението към познато и непознато.




    1. Кога и как се развива страхът от непознатото?

Този страх е само усилване на споменатата реакция, така че тя може ясно да бъде разпозната като страх. Това усилване се получава особено когато: кърмачето дотогава е било зависимо предимно от едно лице и други лица са били в голяма степен изключени от грижите за него; кърмачето внезапно е изненадано с голяма доза от нещо непознато, така че неговото естествено любопитство е смазано от това.


    1. Какво могат да правят родителите?

Да запознаят кърмачето освен с майката и с още едно до три лица, които също да се грижат за него. Кърмачето да бъде насочвано към нови хора и впечатления бавно, постоянно и дълго време. Да не се претоварва кърмачето внезапно и краткотрайно с непознати впечатления. Да се предложат преходи и брънки на връзка между непознато и познато. Да се разпознаят собствените чувства към непознатото, положителни и отрицателни, и открито да се признаят. Още в ранните стадии на родителството да се направи всичко, за да не трябва да се чувства човек чужд между съседите и в квартала.

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

В тази курсова работа разгледахме въпросът за страхът от непознати на детето от ранната възраст. Така ние научихме, че децата от тази възрастов в период могат да различават грижещи се за тях лица. Всяко дете изживява света на първо място чрез чувствата на майката или на друг близък. От рано се слага началото на този страх чрез тясната връзка между майката и детето.

За съжаление особено изолираните лица се привързват извънредно тясно към себе си своите деца; страхът от непознати не винаги е белег за здравословно душевно развитие; положителното мнение за страха от непознати в нашата курсова работа издава, че там се отрежда висок ранг изключително на връзката майка-дете.

С тази курсова работа аз постигнах целта да разберем защо децата от ранна детска възраст се страхуват от непознатите. Разбрах, че трябва да се дозира контакта с непознатите и да оставим малкото дете да ни опознае, без да навлизаме в личното му пространство. Така ще избегнем любопитството му да премине в страх.



ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА



  1. “Детските страхове” – Райнмар Дю Боа

2. “Грижи за бебето и детето” – Бенджамин Спок





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница