С п и с ъ к на научните и научно-приложните трудове на доц д-р Венелин Желев Желев

In a limestone quarry situated south of Cherepish monastery, on a large area on the recent quarry face, a fault plane crops out with a slickenside comprising well-expressed meso-structural indicators for the fault kinematics. The objective of this article is to document this phenomenon by photographs and structural measurements as well as to interpret the sense of movements by features overprinted on the fault plane. The new structural data indicate dextral strike-slip – reverse fault movement. Due to its location, trend and kinematics this fault plane is considered to be the southern continuation of Kostalevo fault representing the boundary between the Balkan and Fore-Balkan zones. The marls cropping along a narrow strip south of Cherepish monastery are interpreted as sedimentary lenses (intercalations) inside Cherepish Fm squeezed and tectonized between Plakalnitsa and Kostalevo faults.

Участието на кандидата в написването на обяснителната записка е в описанието на късноалпийските структури от раздел „Тектоника” и по-конкретно в описанието на Челопешката вулканска структур, която се разглежда по-подробно в други предходни статии (32 и 36).

New facts and relationships have been established in the Chelopech orefield. They allow proposing a new view on its Late-Alpine structural and kinematic evolution, significantly different from the previous ones. The facts include as follows: 1) presence of mesoscopic asymmetric Z-folds with subvertical and steep axes developed in the Upper Cretaceous rocks immediately to the north of the subequatorial segments of the SubBalkan fault, 2) dome-basin interference patterns in the Upper Cretaceous sedimentary rocks NW of the oblique segment of the normal fault, 3) intersection relationships between the subequatorial and oblique thrusts, 4) the oblique forld-and-thrust system is determined as a part of a „palm tree structure”. Three stages of the Late Cretaceous evolution could be separated: a) initial SSW-NNE shortening and formation of asymmetric fold and related reverse faults trending 110-120^o, b) dextral strike-slip movements along en-echelon left-stepping segments of the previous thrusts, transpressional stress regime in the bridge between them and formation of „palm three” or „pop up” structure, c) late extension and formation of semi-graben; the step-like trace of the Sub-Balkan normal fault in plan was inherited by the previous thrusts.

A new view of the structural and kinematic evolution of the Chelopech orefield is proposed. It is based on new facts and relationships as follows: 1) recognition of an oblique fold-and-thrust system as part of a „palm tree structure”; 2) intersection relationships between subequatorial and oblique thrusts; 3) dome-basin interference pattern in the Upper Cretaceous sedimentary rocks NW of the oblique segment of the normal fault; 4) mesoscopic asymmetric Z-shaped folds with subvertical and steep axes in the Upper Cretaceous rocks immediately to the north of the subequatorial segment of the Sub-Balkan normal fault. Three stages of post volcanic and post-ore evolution are recognized: a) initial SSW-NNE shortening and formation of asymmetric folds and related reverse faults trending 110-120^o; b) dextral strike-slip movements along en-echalon left stepping segments of the earlier thrusts, resulting in a transpressional stress regime in the brige between them and formation of a „palm tree” or „pop up” structure trending NE; c) late (neotectonic) extention and formation of Zlatitsa semi-graben bounded to the north by the Sub-Balkan normal fault. Its step-like trajectory in plan is determined by the earlier faults.

The newly established Anton ductile shear zone is characterized by distinct SL fabric, constant orientation of mylonitic foliation and stretching lineation as wess as by uniform top-to-north shear sense. It follows the southern contact of Vezhen pluton and is superimposed mainly on its granodiorite phase and the rocks of Dalgidel Group. The mylonitic foliation within the zone is cut by undeformed aplite veins of the pluton and most probably was formed towards the end of the Hercynian tectonic cycle. Late Alpine reverse faults and thrusts intersect the zone obliquely. These brittle faults are concentrated in two strips. The southern one includes the Anton reverse fault and the northern one – the Vezhen thrust, Dzhemina reverse fault-thrust, Mechesh reverse fault, Kashana reverse fault-thrust and Svishtiplaz allochthone. The faults of the northern strip may be used to divide tectonic units of different age (Early and Late Alpine).

Взаимоотношенията между високо- и нискостепенните метаморфни скали в югозападна България се дискутират в българската геология отдавна. Досега са формулирани шест противоречящи си възгледа за характера на тяхната граница: 1) постепенен преход между два „хоризонта” в рамките на един метаморфен комплекс, 2) първично несъгласие, 3) структурно и метаморфно несъгласие, 4) навлак, образуван преди зеленошистния метаморфизъм, 5) следметаморфен навлак, 6) синметаморфен разлом на пластично срязване. Детайлните изследвания на редица представителни разкрития показва, че високостепенните метаморфни скали, в близост до границата са представени от мигматизирани и бластомилонитизирани гнайси, включващи както следва: най-ранната фолиация, представена от метаморфна ивичестост и шистозност, интерферираща гънкова система, включваща поне две коаксиални генерации от изоклинални и тесни гънки, транспозирана фолиация и зони на пластично срязване с милонитна фолиация и линейност на разтягане, кренулационен кливаж, кинк-гънки, затворени и отворени гънки, потъващи в различни посоки. Интензитета на деформацията, ориентировката и геометрията на структурите не се променя съществено по посока на метаморфния контакт. Ретроградният метаморфизъм (диафторезата) е проявен само в зоните на срязване и не зависи от разстоянието до контакта. Нискометаморфните скали в близост до гнайсите са представени от метабазити и кварц-фелдшпатови скали, както и от кварцити и метагранитоиди. Те изграждат едно реперно ниво с дебелина от 5 до 250 m. Преобладаващи плоскостни структури са транспозираната фолиация в метабазитите и кварцитите, и милонитната фолиаци в кварц-фелдшпатовите скали. Критериите за посоката на срязване в двата типа метаморфни скали показват разнообразна посока на тектонския транспорт. Представените резултати не потвърждават предишните възгледи за характера на изследваната граница. Те дават основание да се търсят нови идеи за интерпретиране на установените факти.

The low-grade metamorphic rocks exposed on the southern slope of Etropole and Zlatitsa-Teteven Mts. are the object of present study. At first these rocks have been referred to the „diabase-phyllitoid formation”, renamed later „diabase-phyllitoid complex”. During the last decade they have been correlated with Berkovitsa Group or Dalgidel Group. The present investigations do not support the reliability of such correlation. According to the petrological and structural criteria, the complex is divided in two lithostructural units: lower one, represented mainly by tectonically stratified orthometamorphites and upper one, built up predominantly of metapelites and metaaleurolites. On the case study of several sections of the lower lithostructural unit, the sequence of the structural and metamorphic events as well as the metamorphic environment is determined.

Терциерните седименти на Кюстендилския грабен са обединени в пет асоциации: палеогенска, горномиоценска, плиоценска, вилафранкска и плейстоцен-холоценска. Те са разделени от регионални или басейнови несъгласия. Палеогенската асоциация включва теригенните наслаги със следи от синседиментни вулкански продукти. Горномиоценската асоциация е представена от въгленосни седименти и е единствената с фосилно доказана възраст. Алувиалните наслаги с разпространение, независещо от съвременния релеф и лежащи върху горномиоценските седименти, са отнесени към плиоцена. Наслагите от южното подножие на Конявска планина, които служат като основа на незаливни тераси, са приети за вилафранк. Плейстоцен-холоценската асоциация е представена от наслагите на съвременните реки. В седиментите на горномиоценската, плиоценската и вилафранкската асоциации са въведени съгласно официалната стратиграфска новенклатура следните литостратиграфски единици: Николичевска свита (горен миоцен), Банщичка свита (плиоцен) с два члена – Жилински и Геренски, Соволянска свита (плиоцен) с пет члена – Драговищички, Бистришки, Егълнишки, Новоселски и Згуровски, Лозновска свита (плиоцен) и Таваличевска свита (вилафранк).

Геоложкият феномен включва широка площ с разкрития на величествени, високи до 100 m, типични земни пирамиди и други релефни скулптури с най-разнообразни форми. Представлява феномен със световно значение. Пирамидите са образувани главно сред червени кватернерни отложения. Основната причина за това е, че в тях има достатъчно скални късове, които могат да осигурят защитата на отдолу лежащите пластове, за разлика от плиоценските пясъчници, в които такива късове почти липсват. Пирамидите в плиоцена са главно реликти от първичната заравненост на релефа, както това е около Кърланово, където те са изключително величествени и височината им е над 100 m. Процесът на формиране на истинските пирамидални форми е свързан с дъждовете, ветровата ерозия и температурните колебания. В началото, от разкритите на земната повърхност конгломерати започват да се изнасят дребните късчета и глината, но под големите каменни блокове и валуни този процес и значително по-бавен. Така постепенно в слабо споените материали се образува колона, която се разширява към основата, а на върха се “коронясва” от каменен блок. Повърхността на пирамидите е покрита от предпазна глинеста корица, а под нея скалата е значително по-рехава. С течение на времето, колоната расте отгоре надолу, като основата й се отдалечава все повече и се мие от стичащата се вода от дъждовете. Заедно с това се извършва и всестранното моделиране на пирамидата.

Геотопът представлява няколко добре оформени, високи каменни “гъби” на склона на дълбок гол овраг. “Карамфилските гъби” имат сравнително дебели “пънчета” и почти кълбообразни “гугли”. Височината им е около 4 m, а цветът им е сив до кафяв. Образувани са в шуплести и силно ронливи риолитови туфи (зеолитити) с олигоценска възраст. Те са изваяни в долната част на първата задруга на олигоцена, в която се намират и “Звезделските пирамиди”. Тук късовете от изменена пемза са по-едри, отколкото при пирамидите. По краищата на късовете и по пукнатини се образува монтморилонит, който при мокрене и изсушаване се напуква лесно, пемзовите късове изпадат от скалата и се образуват различно големи каверни – понякога до 10 cm. Различната здравина на слоевете в туфите обуславя образуването на гъбите, в съчетание с атмосферните влияния. На много места скалите са процепени от калцитни жили с дебелина до 20-30 cm и дължина до 10 m. В техните празнини има добре оформени калцитови кристали. Освен това, скалите включват различно големи ахати, халцедони, коралити, ясписоиди и др.

Обект на изследване е участък от планината Голо бърдо, разкрит в шкарпа на автомагистрала „Струма”, между селата Студена и Ново село. Тук е установена една брекчоконгломератна задруга, включваща ненаситени валунни брекчоконгломерати, пачки от варовици, пъстри глини и кисели туфи. В разреза преобладават брекчоконгломератни пачки с неясна слоестост и сортировка. Ясно наслояване се наблюдава само в глинестите пачки, дребнокъсовите конгломерати и варовиците. Извършеното опробване за микрофауна и последвалата микроскопия показа липса на фораминифери и коколити. В кластите на брекчоконгломератите участват главно валуни от триаски варовици и доломити, и рязко кварцови пясъчници и среднокисели вулканити. Като прослойки се наблюдават кисели (риолитови) вулкански туфи, богати на фелдшпат, кварц и биотит. Това дава основание възрастта на задругата да се приеме за синхронна на палеогенския (приабон.олигоценски) вулканизъм в Краищидите и Родопите. Двата контакта на задругата са с доломитни варовици на Боснекската свита (среден триас) от Искърската карбонатна група (триас). Югозападният контакт е разлом (навлак), потъващ полегато (30-40^о) на ЮЮЗ (200-212^о), а североизточният е трансгресивен и несъгласен (190/67^о). Брекчоконгломератната задруга има континентален (алувиално-пролувиално-лимничен) характер и е корелат на палеогена (приабон-олигоцена) от Пернишкия грабен. Представлява тектонски клин в доломитите на Боснекската свита, образуван след палеогена (Савската фаза).

Оценката на свойствата на скалния масив в кариерата „Юртдере” е направена на базата на установения структурногеоложки модел на масива. Извършено е полево документиране на профилите на грапавост на пукнатините, измерване на якостта на техните стени с чук на Schmidt, както и класификация на участъците от кариерата по показателя GSI (Geological Strength Index). На базата на полевите данни са определени обобщените якостни показатели, коефициента на грапавост на пукнатините JCS ( Joint Compression Srtength) и на якост на стените на пукнатините JRC( Joint Roughness Coefficient). След статистическа обработка на данните е определена якостта на срязване по пукнатини съгласно Barton и Bandis. Данните от полевите измервания на пукнатините са обработени по метода на Markland, като са определени възможните структурно контралирани модели на обрушване в кариерата. На базата на получените резултати са направени препоръки относно параметрите на стъпалата и на бъдещите минни работи в кариерата.

The National Heritage Monument of Preobrazhenie monastery is situated on the left slope of Yantra river valley at the foot of a vertical rock cliff 42-45 m high. This rock massif is represented by an alternation of limestones of different colour, structure and degree of weathering. The occurrence of two major fault systems as well as their satellites parallel and perpendicular to the slope result in formation of rectangular blocks with different volume near the slope surface. On 6^th of July, 1991 a heavy rainfall has provoked a catastrophic rock-fall which demolished the living section and the belfry. The following engineering geological investigations figured out the prior importance of the tectonic fracturing and the water infiltration for the disaster. The results are used in calculation of the stability of the adjacent parts of the cliff in static and dynamic conditions.

A review on the use of GPS technologies for application in mining and geology on Bulgarian territory is presented in this paper. Some particular results concerning the application of GPS in opencast mining in Bulgaria are presented and analyzed. The essentials for them are periodical survey of mine working, investigation of slope strain, management of output and transportation of mining mass. In the area of geology and geophysics are discussed some results on application of GPS on geological mapping, sampling and assaying, gravity investigations, deformation of Earth crust, investigation of landslide processes, coordination of gas and oil platforms etc. Future works on the above issues are discussed as well. The problem of the combined processing of GPS and other types of classical geodetic measurements concerning the higher accuracy of the result is still topical. In this paper a better accuracy of the vertical component of the GPS networks has been sought. It is suggested that the results from the spirit leveling expressed by hights shoul be used. Observation equations of heights (orthometric or normal) can be included in the mathematical modelfor processing of GPS measurements. In these equations a simplified model of the geoid (quasigeoid) is involved. A numerical example for the combined processing of GPS measurements with EDM and spirit leveling heights has been presented. The results confirm the expected higher accuracy of the height component.

Кандидатът е пряк участник в геоложката картировка и съставянето на геоложката карта. Основните приноси на картата са свързани с анализиране, полева проверка и картографиране върху топографска основа в М 1:50 000 на актуализираната геоложката информация за района. Конкретните новости, отразени на геоложката карта, са коментирани в анотацията на обяснителната записка (49).

Кандидатът е автор (съавтор) на следните раздели от обяснителната записка: Геоложка изученост (в съавторство с Милованов и Климов), Стратиграфия и литология: Неопротерозой (в съавторство с Приставова и Милованов), Палеоген (описание на вулканогенните задруги и интрузивните тела), Неоген, Неоген-Кватернер (в съавторство с Вълев), Тектоника (в съавторство с Милованов и Климов) и Геоложка опасност. Основни приноси са актуализиране на геоложката информация за района и представянето й върху топографска основа в М 1:50 000; разпознаване и картографиране на литостратиграфски единици от съседните картни листове, литостратиграфска подялба на неогенските и част от кватернерните наслаги; уточняване кинематиката и разпространението на някои от разломите (Кюстендилски, Брезовски и др.), актуализиране на тектонската схема.

Кандидатът е пряк участник в геоложката картировка и съставянето на геоложката карта. Основните приноси на картата са свързани с анализирането, полевата проверка и картографиране върху топографска основа в М 1:50 000 на актуализираната геоложката информация за района. Конкретните новости, отразени на геоложката карта, са коментирани в анотацията на обяснителната записка (27).

Кандидатът е пряк участник в геоложката картировка и съставянето на геоложката карта. Основните приноси на картата са свързани с анализирането, полевата проверка и картографиране върху топографска основа в М 1:50 000 на актуализираната геоложката информация за района. Конкретните новости, отразени на геоложката карта, са коментирани в анотацията на обяснителната записка (52).

Кандидатът е автор (съавтор) на следните раздели от обяснителната записка: Геоложка изученост (в съавторство с Милованов и Климов), Стратиграфия: Неопротерозой (в съавторство с Приставова и Милованов), Палеоген (описание на вулканогенните задруги и интрузивните тела), Тектоника (в съавторство с Милованов и Климов) и Геоложка опасност. Основни приноси са актуализиране на геоложката информация за района и представянето й върху топографска основа в М 1:50 000; разпознаване и картографиране на литостратиграфски единици от съседните картни листове, уточняване на кинематиката и разпространението на някои от разломите (Елешнишки, Ризовски, Раковски и др.), актуализиране на тектонската схема.

Кандидатът е пряк участник в геоложката картировка и съставянето на геоложката карта. Основните приноси на картата са свързани с анализирането, полевата проверка и картографиране върху топографска основа в М 1:50 000 на актуализираната геоложката информация за района. Конкретните новости, отразени на геоложката карта, са коментирани в анотацията на обяснителната записка (54).

Кандидатът е автор (съавтор) на следните раздели от обяснителната записка: Геоложка изученост (в съавторство с Милованов и Климов), Стратиграфия: Неопротерозой (в съавторство с Приставова, Милованов и Климов), Палеоген (описание на вулканогенните задруги и интрузивните тела), Неоген, Тектоника (в съавторство с Милованов и Климов). Основни приноси са актуализиране на геоложката информация за района и представянето й върху топографска основа в М 1:50 000; разпознаване и картографиране на литостратиграфски единици от съседните картни листове, уточняване на кинематиката и разпространението на някои от разломите (Копривенски, Цървищенски, Ризовскики, Раковски и др.), актуализиране на тектонската схема.

Кандидатът е пряк участник в геоложката картировка и съставянето на геоложката карта. Основните приноси на картата са свързани с анализирането, полевата проверка и картографиране върху топографска основа в М 1:50 000 на актуализираната геоложката информация за района. Конкретните новости, отразени на геоложката карта, са коментирани в анотацията на обяснителната записка (56).

Кандидатът е автор (съавтор) на следните раздели от обяснителната записка: Геоложка изученост (в съавторство с Горанов и Милованов), Стратиграфия и литология: Неопротерозой (в съавторство с Приставова, Горанов и Милованов), Горна Креда и Палеоген (в съавторство със Синьовски), Неоген, Неоген-Кватернер (в съавторство с Вълев) и Тектоника (в съавторство с Горанов и Милованов). Основни приноси са актуализирането на геоложката информация за района и представянето й върху топографска основа в М 1:50 000; разпознаване и картографиране на конгломератно-пясъчникова задруга с къснокредна възраст, уточняване на характерът и разпространението на главните навлачни (Пенкьовски, Милевски, Метохийски) и свързаните с тях клипи, актуализиране на тектонската схема.

Кандидатът е автор (съавтор) на следните раздели от обяснителната записка: Геоложка изученост (в съавторство с Горанов и Милованов), Стратиграфия: Неопротерозой от Осоговско-Влахинската единица (в съавторство с Приставова), Палеоген (в съавторство със Синьовски), Неоген, Неоген-Кватернер (в съавторство с Вълев), Тектоника (в съавторство с Горанов), Полезни изкопаеми (в съавторство с Найденов) и Геоложка опасност. Основни приноси са ревизиране и актуализирането на геоложката информация за района, и представянето й върху топографска основа в М 1:50 000; корекция на възрастта и разпространението на неозойските седименти от Кюстендилския и Полетинския грабен, уточняване на характерът и разпространението на някои от разломите (Полетински навлак, Пенкьовски навлак, Ръждавишкия отсед и др.), актуализиране на тектонската схема.

Кандидатът е пряк участник в геоложката картировка и съставянето на геоложката карта. Основните приноси на картата са свързани с анализирането, полевата проверка и картографиране върху топографска основа в М 1:50 000 на актуализираната геоложката информация за района. Конкретните новости, отразени на геоложката карта, са коментирани в анотацията на обяснителната записка (59).

Кандидатът е автор (съавтор) на следните раздели от обяснителната записка: Геоложка изученост (в съавторство с Горанов и Милованов), Стратиграфия: Неопротерозой (в съавторство с Приставова), Триас (в съавторство с Илиева), Горна креда (в съавторство със Синьовски), Палеоген, Неоген и Неоген-Кватернер (в съавторство с Вълев), Тектоника (в съавторство с Милованов и Горанов). Основни приноси са ревизирането и актуализирането на геоложката информация за района, и представянето й върху топографска основа в М 1:50 000; разширяване разпространението на горнокредните седименти, установяване и детайлизиране на Земенския навлачен комплекс, уточняване на кинематиката и разпространението на някои от разломите (Раешки навлак, Калишка клипа, Опетанишки навлак, Буновския разлом и др.), актуализиране на тектонската схема.

Кандидатът е пряк участник в геоложката картировка и съставянето на геоложката карта. Основните приноси на картата са свързани с анализирането, полевата проверка и картографиране върху топографска основа в М 1:50 000 на актуализираната геоложката информация за района. Конкретните новости, отразени на геоложката карта, са коментирани в анотацията на обяснителната записка (61).

Кандидатът е автор (съавтор) на следните раздели от обяснителната записка: Геоложка изученост (в съавторство с Горанов и Милованов), Стратиграфия: Триас (в съавторство с Илиева), Юра и Юра-Долна Креда (в съавторство и Петров), Долна и Горна креда (в съавторство със Синьовски) Палеоген, Неоген и Неоген-Кватернер (в съавторство с Вълев), Тектоника (в съавторство с Горанов и Милованов). Основни приноси са ревизиране и актуализирането на геоложката информация за района, и представянето й върху топографска основа в М 1:50 000; разширяване разпространението на горнокредните седименти, установяване и детайлизиране на Земенския навлачен комплекс, уточняване на характерът и разпространението на някои от разломните структури (Бандеришки навлак, Рудинска клипа, Божилска клипа, Барбулски възсед и др.), актуализиране на тектонската схема.

Кандидатът е пряк участник само в теренната работа и съставянето на геоложката карта. Участието му е савързано с разчленяването на палеогенските и неогенските седименти от Падешкия грабен, и частично с картографиране на по-старите скали от западната му ограда.

As a result of the field work related to the creation of a new geological map of Bulgaria in scale 1:50 000 in the region of Milevets Mt. was recognized Metohia thrust sheet. It includes metagabbro-diorites, metadiorites and metagranites belonging to Milevets complex (Neoproterozoic). This thrust sheet is situated in the upper levels of the section of the Morava tectonic unit, over the well-known Milevets thrust sheet and Penkyovtsi thrust sheet.

Дискусията за номенклатурата на единиците, изградени от седиментни, магмени или метаморфни скали е свързана с геоложкото картиране на България в М 1:50 000. Целта й е да се предложи стандартизирана класификация, която да съответства на Международното стратиграфско ръководство. Препоръките за нови категории единици, включващи интрузивни, вулкански и високостепенни метаморфни скали, както и интензивно деформирани скални асоциации, дава основание да се направи преглед на методите и процедурите за класифициране и номиниране на стратиграфските и свързаните с тях единици. Необходима е също и дискусия за някои „източноевропейски” подходи и термини, въведени в стратиграфския кодекс на България, различни от препоръките на международното стратиграфско ръководство. От друга страна, съвременните стратиграфски концепции и методи, развити през последното десетилетие на 20 век, доведоха до ново развитие на стратиграфската терминология. Поради тези причини, ревизията на стратиграфския кодекс на българия е неизбежна. Катедра „Геология и палеонтология” на МГУ „Св. Иван Рилски” предлага изменения и допълнения, съответстващи на съвременното развитие на стратиграфията с цел интегриране на световно възприетата терминология в българската стратиграфия. Статията е разделена на три части: 1) принципни предложение за стратиграфска терминология, 2) специфични предложения за процедурите, класификацията и номенклатурата на официалните единици, и 3) ръководни принципи за съставянето на национален стратиграфски кодекс. Принципните предложения се отнасят до въвеждането на отделна категория литодемични единици, възстановяване в българската стратиграфия на възприетия в целия свят термин „формация”, като основна литостратиграфска единица, капитализация на имената на официалните хроностратиграфски единици, съгласно изискванията на международното стратиграфско ръководство. Специфичните предложения засягат определенията, картируемостта и ползата от литостратиграфските единици; подходите при картиране на вулкански и вулкано-седиментни скали; дефинициите и терминологията на циклостратиграфските и секвентностратиграфските единици.

Статията представя работата по проект ОХН 304/07 с фонд „Научни изследвания”, свързана със разработването на интернет статичен сайт с данни за 52 от най-популярните геоложки феномени на България, базиран на страницата на МГУ „Св. Иван Рилски” (http://www.mgu.bg/geosites/). В него освен най-популярните геотопи като Белоградчишките скали, Побитите камъни, Мелнишките пирамиди и др., 9 нови за страната феномени с висока естетическа стойност. За оценка на новите обекти е използван подобрен вариант на методиката, използвана при съставянето на регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България. Сред новите геотопи попадат геоложки забележителности, които в много отношения превъзхождат защитените феномени по своите консервационни характеристики.

В непосредствена близост с дефилето на река Искър, на шосето София – Мездра, до моста над р. Градешница, са запазени група от фосилни стъбла в пясъчници на Свогенската свита на горнокарбонските седименти от ядката на Свогенската антиклинала. Те показват значителните размери на някои от карбонските растения. Наблюдават се и фосилни останки са от листата на карбонските членестостеблени растения - предшественици на съвременните хвощове. Стъблата са отложени сред пясъците на брега на река, течаща от изток на запад, а листните части са от заливната тераса на реката. Предлаганото за защита разкритие на карбонска флора е представително за целия Свогенски въглищен басейн. Разположението му непосредствено до главния път от София за Своге го прави много удобно за посещаване. То е един от редовно описваните геотопи при учебните практики на студентите от геоложките специалности на МГУ “Св. Иван Рилски” и СУ “Климент Охридски”. Многократно е включван в полевите маршрути, свързани с геоложки конгреси, конференции и работни съвещания. Освен за образователни цели, гетопът и неговите околности предлагат богати възможности за научноизследователска работа в различни области на геологията (палеонтология, седиментология, стратиграфия, тектоника). Въпреки наличието на множество полеви и сондажни данни, сложният строеж на района предполага съществуването на различни интерпретации.

Том III съдържа резюмета на лекциите на д-р Франсис Котард (BRGM-Франция), д-р Кристоф Даго и д-р Жан-Антоан Фаби (Лиможки университет), подготвени в рамките на образователния курс „Екологосъобразно управление на природните ресурси” на Темпус проекта IB_JEP 13203-98. Резюмирането, преводът и научната редакция на лекциите на Ф. Котард е направена от Венелин Желев, а на лекциите на К. Даго и Ж.А. Фаби - от Антонио Лаков. Лекциите на Котард са посветени на природосъобразното управление на минералните ресурси. Целта им е разглеждане на принципите и практиката за управление на околната среда, отнасящи се до съвременни минни обекти, да се представи подходът и опита при решаването на проблеми чрез използване на конкретни средства и методики за оценка въздейдтвието върху околната среда, да се демонстрарат начините за модерно управление на околната среда.

Маршрутът е с дължина около 10 км и е посветен на рифей-палеозойските метаморфни скали и палеозойски интрузиви, вулкански и седиментни скали, изграждащи ядката на Берковската единица в района ЮЗ и Ю от с. Лютиброд. Целта му е полево запознаване с разкритията на Диабаз-филитоидния комплекс (рифей-ордовик), Старопланинската калциево-алкална формация (горен карбон), къснопалеозойските (стефански) вулканити и моласа (стефан-перм). Направено е подробно литоложко и фациално описани, и генетична интерпретация на скалите от всяко едно разкритие. Описани са палеопедогенни прояви във скалите на Зверинската свита. Описани и интерпретирани са седиментни цикличности от висок ранг. Предложена е нова стратиграфска схема на карбон-пермските единици в района на Зверино-Елисейна. Описани и илюстрирани са основните етапи в геоложкото развитие на района.

В конспективен вид е разгледана методиката за картиране на вулкански терен, включваща следните аспекти: 1) дефиниране на вулканските фациеси (ефузивен, пирокластичен, гърлов и субвулкански), 2) полево изучаване на петрографския им състав, мезоструктурни изследвания, определяне на възрастта, фациален анализ, определяне дълбочината на ерозионния срез, определяне типа на вулканите, разпознаване на вулкано-тектонските структури, уточняване номенклатурата на скалите въз основа на петрохимичните данни.

Този раздел от ръководството включва обща геоложка характеристика на района на учебната практика по полева геология. Участието на кандидата е в съставянето на геоложката карта, обобщената стратиграфска колонка и описанието на палеозойските литостратиграфски единици.

Въз основа на комплексно литолого-стратиграфско описание на шест ключови разкрития на долнокредно-палеогенската последователност между с.с. Лютиброд и Челопек е представено развитието на района през този времеви интервал. Първото разкритие е сред средноаптските скали на границата между Сумерската и Романската свити. Второто разкритие запознава с трансгресивния фациес (Дърманска и Кунинска свита) и долната част на горнокредно-палеоценската карбонатна последователност, изграждаща ядката на Мездренската синклинала. Третото разкритие представлява пълен разрез на тази карбонатна последователност, с разкрития на най-горните й силицикластични нива. Четвъртото разкритие разкрива най-младите скали в маршрута – еоценските пясъчници. Останалите две разкрития са свързани с основните структурни единици в района.

Геоложкият феномен „Пчелинските скали” („Чифликова нива”) се намира в землището на с. Пчелин (община Сунгурларе, Бургаска област). Представлява комплекс от скални образувания със специфична форма, образувани в резултат на екзогенни процеси, развити в палеогенски пясъчници, с характерна едромащабна коса слоестост, нетипична за скали, отложени в дълбоководни условия. Обявени са за природна забележителност и са включени в регистъра на природните забележителности. Отнасят се към геотопите с естетическа и научна стойност. Направено е координатно заснемане на защитената площ и стандартно описание, включващо административни данни, геоложка характеристика на района, данни за обекта като геоложки феномен, устойчивост и мерки за защита.

Участието на кандидата е в теренната работа, съставянето на геоложката карта (въз основа на компилация и собствени теренни изследвания), съставянето на схемата за взаимоотношенията на литостратиграфските единици (към геоложката карта), написването на части от разделите „Тектоника” (ларамийски и пост-ларамийски структури) и „Структура на рудните полета” („Строеж на Тамаринската вулкано-плутонична структура”). Самостоятелен принос на кандидата е изследването структурата на Бургаския синклинорий. Установено е, че той има ясно изразен гънков строеж, усложнен от редица разломи. Изследвана е гънковата верига по един напречен разрез. Установено е, че медианната й линия е огъната и оформя две първоразрядни структури, наречени Бакаджишка синклинала и Деветинска антиклинала. На юг от Бакаджишката синклинала се разполага Богданово-Сливовската антиклинала, която е част от Странджанския антиклинорий. На север от Деветинската антиклинала е набелязана още една първоразрядна синклинална структура, която най-вероятно представлява южното крило на Лудокамчийския синклинорий. От това следва, че по-голямата част от Бургаския синклинорий представлява антиклинорий (описан като Девитинска антиклинала), включващ няколко второразрядни гънки, т. е. в изследваната територия се разкриват два антиклинория - Странджански и Деветински, разделени от Бакаджишката синклинала, а в най-северната част попадат фрагменти от южното крило на Лудокамчийския синклинорий. При описанието на структурата на Тамаринското рудно поле са включени изследванията на кандидата, свързани с изучаването на морфоструктурата на Тамаринския палеовулкан (Желев и др., 1989, №9).

Методологичната оценка на геоложките феномени (геотопи, геосайтове) е важна стъпка при оценяването на геоконсервационната им значимост. В статията се предлага експертна карта, представляваща един експериментален тест за тяхната оценка, базиран на 16 често срещани критерия: естетическа, научна, изследователска, образователна, екологична, развлекателна, етнографска, социална и духовна стойност, чувство за родно място, възможност за включване в геопарк, устойчивост, степен на изученост, запазеност, степен на разкритост и достъпност. Първите 7 критерия са важни за определянето на „прага на значимост”, представляващ средна степен на превъзходство, осигуряваща поне локална значимост на геотопите. Крайната цел е определяне степента на значимост на геотопите в т. нар. „пространствен контекст” – локална, национална, регионална, континентална и глобална.

Several stages of the Alpine evolution are marked by the data from Bulgarian and Macedonian territory as follows: quasiplatform, intracontinental riftogenesis, oceanic riftogenesis (spreading), subduction, early collision, epicontinental riftogenesis, late collision and post-collision. Several superimposed orogens have been established: subductional-collisional (Kimmerian-Austrian) orogen, collisional (Laramian-Illirian) orogen and post-collisional block-orogen.

Глухите камъни представляват каменни пирамиди със скални ниши, оформени в палеогенска дайкообразна риолитова “греда” с височина около 40 m, на билото на рида “Гората”. Намира се на около 550 m надморска височина в землището на с. Дъбовец, Хасковско. Геотопът е обявен за природна забележителност през 1972 г. В геоложко отношение феноменът попада в кисели палеогенски (олигоценски) туфи и риолити, образувани преди около 30 млн. г. Общата дължина на разкритието е около 400 m при дебелина от 30 до 40 m. Посоката на “гредата” е 120º. Тя изгражда билото на рида “Гората” , източно от вр. Света Марина (708,6). Височината на отделните зъбери е 30-40 m, като най-внушителен е “Самия камък”, който е най-висок от всички, но е разположен най-ниско, в източния склон на рида. Той е недостъпен без специални съоръжения. Скалният комплекс „Глухите камъни” е и изключително атрактивен археологически паметник. В отвесните стени на повечето от скалите тук са изсечени стотици ниши. Нишите често са издълбани на трудно достъпни места, на пръв поглед без някаква организация. Върху заравнения връх на най-западния и доминиращ над околните скален масив е изсечена дълбока правоъгълна щерна за събиране и съхраняване на вода. До нея води добре оформена в камъка двураменна стълба. Южното лице на скалата, където започва стълбата, е оформено отвесно. На това място в скалата е издълбано пещероподобно помещение, с правоъгълен план и куполообразно покритие. От 2008 г. започва археологическото проучване на обекта, което продължава и до момента. Установени са над 300 ниши, следи от каменни сгради, значителни културни напластявания с материали от праисторията до средновековието, скална гравюра (петроглиф), изсечена в долната част на една от скалите с ниши, доказано е тракийско присъствие от края на ІІ и през І хил. пр. Хр.

Като геоморфоложко образувание планината Кожух представлява удължен хълм с дължина 2 km, широчина 500 m и височина около 250 m. Изграждащите го трахидацити са относително по-устойчиви от вместващите скали, което обуславя морфоложката му изразеност в съвременния релеф, като резултат от избирателната денудация на скали с различна здравина. Ясно изразените субвертикални слоеве на течение, както и наличието на множество миндали показва, че лавата е имала връзка със земната повърхност (т.е. това е екструзивен купол) или е застинала много близо до нея.

Местоположението на геотопа в местността “Рупите”, непосредствено до църквата на баба Ванга “Св. Петка Българска” , му носи допълнителна известност и той е обект на интерес от много наши и чуждестранни посетители. Описан е в множество научни и научно-популярни статии. В района има много термални извори, от водите на които се отлага арагонит. Научната стойност на феномена “Кожух” се доказва от дългогодишната дискусия за възрастта и структурата на вулканските скали, които го изграждат. Освен това, тук се намира едно доста голямо находище на арагонит, експлоатирано в миналото чрез малка кариера в СЗ склон на хълма. В заблатената част около хидротермалните извори може да се наблюдава и процесът на съвременно образуване на арагонит. Тези особености на феномена го правят привлекателен обект за учебни практики на студентите от Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” и Софийския университет “Кл. Охридски”.
78. Желев, В. 2009. Лъвската глава – Приморско, Бургаска област. - Фонд научни изследвания, http://mgu.bg/geosites/luvskata-glava.html

„Лъвската глава” представлява интересна каменна пирамида, оформена в ларамийски сиенити с къснокредна възраст (около 65-70 млн. години). Тя наподобява профил на лъвска глава и се намира на надморска височина 60-110 m по десния бряг на р. Ропотамо между Созопол и Приморско. Разположена е в местността Калето при Маслен нос, непосредствено до шосето за Приморско. Обявена е за природна забележителност през 1974 г. като част от природен парк Ропотамо. „Лъвската глава” е оформена в сиенитите на Росенския плутон, внедрени в дълбоките централни части на Росенския палеовулкан. В резултат на контракцията при застиването на магмата в дълбоките части на земната кора, са се образували прототектонски пукнатини, които оформят три главни пукнатинни групи. Първата и втората са субвертикални и ортогонални една на друга. Първата е с посока север-юг, а втората – изток-запад. Третата група е субхоризонтална и има основна роля за оформянето на скулптурата. Тези три пукнатинни групи са обусловили блоково-призматичната напуканост на сиенитите. Постепенно ерозионните процеси са разрушили покривката от вулкански скали и сиенитите са се оказали на земната повърхност, където също са били подложени на ерозия. Ръбовете на скалния блок, от който е изваяна „Лъвската глава”, започнали постепенно да се заглаждат и оформят горната част на главата, а хоризонталните пукнатини оформят муцуната и долната част на главата. Лъвската глава е един от феномените с широка популярност.

Мелнишките пирамиди са величествени, високи до 100 m земни пирамиди и други релефни скулптури с висока естетическа стойност. Разположени са в землищата на гр. Мелник (41.52615, 23.39687) и селата Кърланово, Рожен и Сушица, община Мелник. Скалните образувания се намират на надморска височина от 350 до 850 m и са изградени от слабоспоени пясъчници и конгломерати с неоген-кватернерна възраст. Обявени са за природна забележителност през 1960 г. с обща защитена територия 1165 ха. Оценени са като геоложки феномен с глобална стойност. Образуването на Мелнишките пирамиди се дължи на много геоложки и климатични фактори, но главните са два: подходящи седиментни скали и действието на водата - речна и дъждовна. Съчетанието между светлите плиоценски пясъчници и червените кватернерни конгломерати създава не само приятна за окото цветова гама, но и обуславя изключително разнообразните форми на пирамидите. Често те приличат на високи до 7-8 m комини, конуси, замъци, плуващи кораби, купени сено, забити в небето мечове, драперии на завеси, развяни знамена и изобщо на всичко, което човешката фантазия желае да види. Мелнишките пирамиди предлагат огромно разнообразие от невероятно красиви пейзажи, представляващи неповторимо национално богатство.

Витошкият палеовулкан представлява централно-магматична структура, включваща вулканските продукти (андезитобазалтови лави и туфи) на Витошкия палеовулкан и интрузивните скали (габро, сиенити, монцонити, аплитови граносиенити) на внедрения в него Витошки плутон. В съвременния релеф тази структура обхваща планината Витоша, представляваща добре изразена позитивна кръгова морфоструктура (купол) с надморска височина от 800 до 2290 m. Геотопът съвпада с най-старата защитена територия на Балканския полуостров - Природен парк Витоша, обявена за защитена местност през 1934 г. Високата научна стойност на този геотоп се определя от уникалния му геоморфоложки израз (купол), съчетанието на разновъзрастни и разнофациални продукти на две петрохимични серии, принадлежащи на два горнокредни вулкана (Витошки и Брезнишки) и богат минерален свят. Най-високият връх на Витоша – Черни връх, е с надморска височина 2290 m. В южните и югоизточните й склонове се разкрива фундамента на вулкана, по който може да се прочете голяма част от геоложката история на българските земи – от Докамбрия до Късната Креда. В югозападните склонове на планината (СИ от с. Боснек), в триаските варовици се намира най-дългата пещера в България “Духлата”. Следи от добив на разсипно злато са установени в полите на Витоша (местн. Камбаните и около селата Чуйпетлово, Боснек, Студена и др.). През 17 и 18 в. от речните наноси на витошките реки се е добивал магнетит и районът е бил прочут с железодобивната си индустрия. Всичко това определя високата образователна стойност на Витоша.

Калето при с. Устрен, Кърджалийска област, представлява изключително красив риолитов нек, оформящ възвишението Сиврикая. Намира се в рамките на лесопарк „Калето”, където сред залесни иглолистни гори се разкриват високи скални зъбери от риолитови скали с олигоценска възраст, защитени в 11 отделни разкрития. Лесопарк “Калето” заема част от Устренския рид, изграден от гнайси, шисти, риолити и седиментни скали. Защитените скални образувания са представени от риолити с розов цвят, едновъзрастни с риолитите и перлита на “Счупената планина”. Отнасят се към последния (трети) кисел олигоценски вулканизъм в Източните Родопи, с възраст 30-32 млн. години. Ерозията е оформила десетина забележителни скални групи с отвесни стени и силно назъбени върхове с височина до няколко десетки метра. Риолитите процепват по-стари риолитови туфи, които са превърнати в зеолитити. Най-забележителен е вр. Сиврикая, разположен непосредствено северно от с. Устрен, който представлява част от вулкански нек, с много добре изразена вертикална призматична напуканост. По южния му склон е развит естествен блокаж от различно големи късове, над които двойният връх се издига почти вертикално. В тази част на Източните Родопи, вр. Сиврикая е великолепен ориентир и се вижда отдалеч; като просто блести под южното слънце със светлия си цвят, а привечер едва забележимо розовее.

„Каялийските скали” представляват внушителни каменни пирамиди, оформени от ерозията сред къснопалеозойските гранити на Рило-Западнородопския батолит, образувани преди около 250-300 млн. г. Намират се на 1500-1600 m надморска височина в землището на с. Ковачевица, община Гърмен, Благоевградска област (41.75473, 23.9151). Обявени са за природна забележителност през 1995 г.

Каялийските скали (“Каялиите”) са част от Рило-Западнородопския батолит, изграден главно от средно- до едрозърнести, порфирни биотитови гранити, процепени от пегматити и аплити. В района на геоложкия феномен обикновено те са равномерно-среднозърнести, почти лишени от пегматитови и аплитови инжекции. Напукани са в различни посоки, но най-ясна е системата ССИ, която вероятно е отражение на по-дълбоки разломи. Именно по тях е станало блоковото разпадане на масива по билото на Каялийски рид, като са се образували 10 реда кулисообразно разположени скални ансамбли.
83. Илиев, З., В. Желев. 2009. Вкаменената сватба – с. Зимзелен, Кърджалийска област. - Фонд научни изследвания, http://mgu.bg/geosites/vkamenenata-svatba.html

„Вкаменената сватба” представлява геоморфоложки феномен с естетическа стойност. Той е представен от живописни скални пирамиди, образувани сред вулкански скали (зеолитизирани риолитови туфи) с палеогенска (олигоценска) възраст. Основните фактори за образуването и постоянното подновяване на тези форми са атмосферните агенти – повърхностно-течащите води и температурните колебания. От водата туфите набъбват, а след изсушаването се свиват и напукват, превръщайки се в дребнозърнеста ронлива маса, която се отнася от повърхностните води. Липсата на глинести минерали възпрепятства образуването на защитна кора върху пирамидите, както това става при типичните земни пирамиди. В основата на всички групи от пирамиди от този район се наблюдава широк шлейф от разпадащи се риолитови туфи. Фигурите са изключително разнообразни по форма и размери, като на височина са от 0,5 до над 10 m. „Вкаменената сватба” е едно феерично природно творение, истинска симфония в бяло и розово. Скалната композиция прилича на безредна човешка тълпа, оприличавана от местните хора на сватба. Тук има възрастни и деца, мъже и жени, бедни и богати и всички са облечени в бели и розови, стигащи до земята дрехи. Някои от сватбарите наблюдават отстрани, други са събрани вкупом. Цветя и гъби, различни животни, стройни колони и обелиски подсилват празничното настроение. Сред скулптурите се открояват „младоженецът и младоженката” с монументалните си размери - над 10 m.

Стобските пирамиди са типични земни пирамиди с височина до 10-12 m. Разположени са в местностите Кулски рид и Църквището в землището на с. Стоб. Ерозионните образувания се намират на надморска височина от 600 до 750 m и са изградени от слабоспоени неоген-кватернерни пясъчници и конгломерати, образувани през последните 1-2 млн. г. в склонова и езерна обстановка. В образуването на пирамидите главна роля играе нееднородният състав на скалите - наличието на прослойки с едри скални блокове. Разположени почти хоризонтално, на различни нива в разреза и с различна честота във всеки от слоевете, те определят мястото на възникването на отделните пирамиди и техните най-високи точки, а твърде често и обема и формата на пирамидата. Нейната големина е пропорционална на големината на къса, който я „коронясва”. Под по-големите блокове се образуват по-големи пирамиди. Процесът на зараждане, развитие и загиване на пирамидите протича през многократно повтарящи се етапи. По време на дъжд слабоспоените утайки се разрушават, като материалът от тях образува съвременните алувиални наслаги по Гръчковец и Буковец. Разнообразието на Стобските пирамиди е изключително голямо и е подхранвало въображението на хората, които са кръстили отделните групи с различни поетични имена – „Кулите”, „Братята”, „Самодивските комини”, „Белите пирамиди”, „Чуките”, „Аргачо”, „Зъберите”. Те будят възхищение във всички посетители, поети им посвещават стихове, чужденци твърдят, че са достойни съперници на Тиролските пирамиди.

86. Рецензия на докторската дисертация на доц. д-р Станислав Стойков, защитена през 2004 г.

87. Рецензия на докторската дисертация на ст. н. с. II ст. д-р Николай Петров, защитена през 2010 г.

88. Рецензия на Ръководство по структурна геология с автор Иван Димитров, издадено през 2010 г.

89. Рецензия на 8 картни листа и обяснителните записки Геоложка карта на Република България в М 1:50 000 - к. л. Цръвена ябука (К-34-45-Б), Власотинци (К-34-45-Г), Трън-север (К-34-46-А), Трън-юг (К-34-46-В), Драгоман (К-34-46-Б), Брезник (К-34-46-Г), София (К-34-47-Г), Костинброд (К-34-47-В) и обяснителните записки към тях, защитени през 2010 г.