НЗОК няма да глобява болници, които не се отчитат заради бедствията

НЗОК няма да глобява болници, които не се отчитат заради бедствията

Заради обявеното бедствено положение в много общини НЗОК съобщи, че няма да наказва договорните си партньори при невъзможност да подават всекидневно отчетите си поради липса на електрозахранване или други проблеми, породени от снежната стихия. Отчетите могат да бъдат подадени след възстановяването на нормалното електрозахранване по места. Лечебните заведения трябва да уведомят съответната районна каса за възникнали проблеми във връзка с бедствието.

Интервю с Румяна Тодорова, управител на НЗОК

БНТ  Още от деня



Водещ: “Още от деня“ започваме с Румяна Тодорова, все още управител на НЗОК, но вече с изтекъл мандат. Чакате вашият приемник тази седмица да бъде избран, нали?

Румяна Тодорова: Надявам се!

Водещ: Сега, преди да ви задам първия въпрос, обаче, бихте ли гласували в нашата анкета: „Трябва ли да се либерализира здравното осигуряване у нас“ и как бихте гласували вие? Защото засега 65% казват „да“, „не“ – 35%.

Румяна Тодорова: Какво значи да се либерализира?

Водещ: Значи да има освен НЗОК, още една каса, частна или публична, или с някакво смесено участие, и хората да имат право на избор.

Румяна Тодорова: Аз бих гласувала „да“.

Водещ: Това ще има ли ефект върху здравеопазването, ако има повече възможности хората да избират къде да се осигуряват здравно.

Румяна Тодорова: Зависи от модела.

Водещ: Кой е най-добрият модел?

Румяна Тодорова: Има различни модели. Като начало аз бих предложила да се започне с надграждащия модел, защото има още какво да се прави в самата система на здравеопазване. А когато се излезе на конкурентно начало, има голяма… в смисъл, между няколко осигурителни институции или застрахователни институции, има риск от фалити.

Водещ: От фалити на какво? На тези здравноосигурителни институти, при което хората ще загубят и парите си, и осигуровките си, и всичко останало. Това ли ви притеснява?

Румяна Тодорова: Точно така. Да, това ме притеснява определено. А пък тези фондове, които ще поемат тези хора, които са били във фалиралия фонд, за тях също ще има риск, тъй като вие знаете, че осигурителната система в момента, в който осигуреното лице избере фонд, той може още същия ден да потребява услуги.

Водещ: Независимо какви пари е платил.

Румяна Тодорова: Да. Тоест ще дойдат едни хора, които са загубили своите вложения години наред, а ще искат да ползват здравни услуги. Това е големият риск в осигурителните, респективно застрахователни системи.

Водещ: Така, както го обяснявате, аз имам опасение, че ние никога няма да дочакаме алтернатива на здравната каса.

Румяна Тодорова: Зависи от нас.

Водещ: Зависи от нас и от тези, които ни регулират. Вие ли сте човека с най-голям стаж като директор?

Румяна Тодорова: Ами така се оказва.

Водещ: Нали? В тези години на цялата история на НЗОК?

Румяна Тодорова: Да.

Водещ: Добре, това беше важно уточнение. Сега обаче се оказва, че НЗОК, едно писмо, което вие сте подписали, не подкрепя основните принципи на предлаганата от здравния министър Петър Москов реформа. А вие видяхте, Петър Москов е с много висок рейтинг, най-одобряваният министър. Която отрежда на касата ролята на купувач на медицински услуги и разделя плащаните от нея дейности в базов и допълнителен пакет. Сега ще разшифровате ли това, което прочетох аз току-що?

Румяна Тодорова: Да. Това не е писмо, подписано от мен. Това е становище, което е съгласувано и с Надзорния съвет на касата. И в никакъв случай отговорът не може да бъде еднозначен „не подкрепя“.

Водещ: Това тълкувание ли е, че не подкрепя? Защото аз съм го прочел тук репортаж на колеги.

Румяна Тодорова: Да, определено. Вътре има много моменти в новите предложения, които са дадени към Закона за здравното осигуряване. Има добри неща, които ние определено подкрепяме, има други, които не подкрепяме. Както например не подкрепяме това, че трябва да превалира държавната квота в Надзорния съвет. Касата е обществена институция и обществото трябва да има основния дял, когато се взимат решения. Друго нещо, което пък адмирираме…

Водещ: Купувач на медицински услуги – какво ще рече това? Това се сменя ролята на НЗОК? Какво значи НЗОК да купува медицински услуги?

Румяна Тодорова: Ами ние тук сме били доста предпазливи, когато сме давали становища в тези моменти. В никакъв случай не мога да кажа, че сме били против. Напротив, искаме повече яснота. Наистина какво значи купувач? Това трябва да бъде разтълкувано. И в момента касата е купувач на медицински услуги. Тя купува услуги от името на пациента.

Водещ: Тя реално плаща това, което аз съм потребил, нали?

Румяна Тодорова: Точно така. Ние плащаме от името на пациента – това, което той е потребил. Така че тя и в момента е купувач. Сега, ако се има предвид, че тя ще закупува определени дейности с определени лечебни заведения, които да отговарят на определени критерии за качество, категорично сме „за“. Но така общо казано не е ясно какво означава купувач на здравни услуги. Както не е ясно например как пациентът ще определя дали даден договор с определена болница трябва да бъде прекратен или не. Но при всички положения ние сме за изработване на нови пакети, по които касата ще заплаща и нов допълнителен пакет, по който да могат да се включат и допълнителните фондове, застрахователните институции. Другото, което адмирираме, това е цялата политика, която е по отношение лекарствата – да се постигнат едни по-големи отстъпки, едни рамкови договаряния с фармацевтичните компании, така че да може да се прогнозира ръстът на лекарствата, тъй като в момента има един бум на лекарствопотребление и до предписване на доста скъпи лекарства – нещо, на което касата трудно издържа.

Водещ: От кого? От докторите, от лекарите в болниците?

Румяна Тодорова: Естествено от лекарите, да, които са стимулирани от фармацевтичните компании по различен начин.

Водещ: Вие много интересно го казвате – те са стимулирани. Какво влагате в понятието „стимулиране“? Това не е ли конфликт на интереси според вас, меко казано?

Румяна Тодорова: Не бих казала, че е конфликт на интереси. Просто самите фармацевтични компании провеждат своите политики. Колкото едно лекарство е по-добре рекламирано, колкото…

Водещ: И по-скъпо.

Румяна Тодорова: …по-добре са изтъкнати неговите предимства, тоест лекарското съсловие е запознато и е убедено колко добър е този препарат, той е толкова по-предпочитан. И тук е големият проблем, че българският пациент остава с впечатление, че лекарствата в България са много скъпи. Те не са по-скъпи, отколкото в Европа, дори са доста по-евтини, но се предписват скъпи лекарства и тогава делът на пациента, който трябва да заплати, е доста висок. Това е проблемът.

Водещ: И другият проблем какъв е? Колко болници, във вашия мандат колко нови болници бяха утвърдени и бяха лицензирани за последните 2 или 3 години?

Румяна Тодорова: Ами, ако имате предвид и предишния мандат, болниците са над 100.

Водещ: Нови?

Румяна Тодорова: Нови. Над 100.

Водещ: Има ли нужда българското здравеопазване от толкова много болници? 100 болници?

Румяна Тодорова: Категорично не. И още по-малко пък има нужда от толкова много болници в няколко града в страната.

Водещ: Например?

Румяна Тодорова: Ами вие се досещате кои са градовете – София, Пловдив, Стара Загора, Пазарджик е град с много болници. Това са градовете, в които наистина има прекалено голям брой болници, особено София и Пловдив. В същото време има градове, както е Силистра, с една болница, както е Монтана.

Водещ: Която болница не може да поеме всичко от областта предполагам.

Румяна Тодорова: Тя не само, че не може да поеме, тя няма и достатъчно лекари. Това е другият основен проблем, който пак напоследък ние забравихме и не се коментира особено. Сега ми прави впечатление, че новите дейности, които са разрешени на вече съществуващите болници, са достатъчно много. И аз си задавам въпроса откъде се намериха толкова лекари.

Водещ: Така ли?

Румяна Тодорова: Непрекъснато Лекарският съюз говори, че лекарите напускат страната, че младите лекари отиват да работят навън, защото тук не могат да намерят реализация, а в същото време болниците разкриват нови и нови дейности. И сега в момента дори текат такива проверки – дали болниците, които са получили разрешителни за дейност, с които касата е сключила вече договор, са окомплектовани достатъчно с лекарски екипи.

Водещ: Вие като човек, който сте толкова дълго в системата, защо никой не желае да направи национална здравна карта на болниците в България? Аз съм ви задавал този въпрос сигурно колкото пъти сте идвали в това студио и в предишното, всеки път.

Румяна Тодорова: Трудно е да се отговори защо не иска. Според мен една от причините е, че в България няма райониране. Пациентът свободно може да избира къде да се лекува. Примерно пациентът от Плевен може да дойде в София, във Варна, където реши може да се лекува. А когато се направи здравна карта, това според мен предполага известна доза райониране – така, както беше преди 2005 година.

Водещ: Което не е недемократично, нали, все пак?

Румяна Тодорова: Което не е недемократично и даже в известен период според мен има нужда от него, защото по този начин ще бъдат стимулирани разкриване на нови болници в райони, в които те са недостатъчни. Както и нови дейности. Не само нови болници, но и нови дейности.

Водещ: Вие сега в края на мандата си, можете ли да споделите нещо, което сте започнали да правите или не сте – вие ще кажете, как се спира течът, имам предвид паричния теч от Здравната каса? Т.е. как парите могат да бъдат ограничени и да бъдат действително използвани по предназначение без да бъдат меко казано насочвани в други посоки?

Румяна Тодорова: На този етап е много трудно, като се има предвид какъв е контролът на касата.всъщност касата по отношение на контролът е с много орязани правомощия. Според рамковият договор нашите контролни екипи единствено могат да проверяват това, по което е разписан договор. Касата не може да се произнася по отношение качество. За това…

Водещ: На услугата?

Румяна Тодорова: Да.

Водещ: Услугата е направена, тя се плаща. Независимо какво е нейното качество?

Румяна Тодорова: Точно така. Общо взето нашият контрол се свежда до това да докажем, че тази дейност е извършена. Изключително ниски са изискванията за хоспитализация и дехоспитализация в клиничните пътеки. Изобщо този начин на финансиране вече е изиграл своята роля. Той трябва да бъде променен. Непрекъснато на талази излиза, че ще се променят, клиничните пътеки ще бъдат заменени с диагностично свързани групи, със смесен тип –клинични пътеки и диагностично свързани групи, но така или иначе вече години наред по тази тема нищо не се прави. А наистина клиничната пътека представлява един много сложен конгломерат от една много хетерогенна дейност. А пък всички тези хетерогенни дейности струват…

Водещ: Пари.

Румяна Тодорова: Всички са на една цена. В смисъл вътре има евтини дейности, има и доста скъпи дейности. И какво се получава напоследък? Някои болници предпочитат да приемат пациенти, които са евтини, т.е. не са тежко болни, защото те ще получат тази висока за услугата цена. В същото време в същата тази цена има пациенти с много тежки, в тежко състояние, с тежки процедури, които изискват пари и тогава пътеката може да се окаже недофинансирана. Точно за този феномен говори проф. Миланов, Четох едно интервю…

Водещ: И аз го четох онзи ден.

Румяна Тодорова: В което той дава …

Водещ: …той дава пример – ние харчим 1300 лева за пациент, а касата ни дава 1000. Нещо такова беше.

Румяна Тодорова: Защото „Пирогов“ е много специална болница.

Водещ: Да, тя е извънредна болница.

Румяна Тодорова: И „Пирогов“ не може да съществува само с парите от Касата, от един обществен фонд. Общественият фонд трябва да отговаря по-скоро за плановата дейност. Той не може, не е в състояние да осигури лечението на такива пациенти, каквито попадат в „Пирогов“. Затова според мен на времето беше направена грешка, когато тази спешна болница, единствената в България, беше сложена под общ знаменател. Тя беше наречена „многопрофилна болница“ както всички останали.

Водещ: Той, министърът, както се казва, е от тази болница, така че може би ще направи някои промени.

Румяна Тодорова: Надявам се.

Водещ: Да. Накрая да ви питам, имате… четох едно ваше интервю, в което казвате „Знам какво се е случило във ВМА“. Какво се е случило във ВМА, според вас? Генералът така скоропостижно напусна и депутатския пост.

Румяна Тодорова: Аз не знам какво имате предвид. В кое интервю съм казала, не си спомням скоро по отношение на генерала да съм се произнасяла, но аз принципно знам във всяка една болница…

Водещ: На две места го прочетох това изречение.

Румяна Тодорова: Какво се случва? Да, там има разкрити много частни структури. Това, което прави впечатление, че образната диагностика на тази болница е изнесена като частна структура и работи. Знам, че има една много модерна дерматология, което, разбира се няма нищо лошо, но въпросът е дали във една военна болница трябва да съществува и да бъде водеща тази клиника. Една военна болница дали не трябва да се занимава акцентът да бъде върху травматологиите, върху сериозната хирургия и това да бъдат водещите клиники. Това имам предвид, когато казвам, че се случва.

Водещ: Да, разбрах ви. И на края да ви попитам последен въпрос. Защо решихте да не се кандидатирате още веднъж, въпреки че законите го позволяват? Нали?

Румяна Тодорова: Да, законът го позволява, но аз смятам, че и бих работила само, ако усещам, че отсреща има доверие. Към момента усещам, че има недоверие към мен.

Водещ: Към вас лично?

Румяна Тодорова: Да. И това беше показано на няколко пъти. Единият, от които, когато изтече мандатът и когато аз на няколко пъти подадох сигнал, че въпросът с изтеклия мандат не е решен, това беше изтълкувано като създаване на кризисна ситуация.

Водещ: Такова беше тълкуванието на вашето поведение или вашето желание?

Румяна Тодорова: Така… Не, напротив. Моето желание беше повече от добронамерено. Моят повик беше „Уважаеми колеги, мандатът изтича“, а няма…

Водещ: Изберете си ръководител.

Румяна Тодорова: Изберете си друг.

Водещ: Добре, благодаря ви за това интервю!

Каталог: uploaded
uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079
uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти
uploaded -> Автобиография Лична информация
uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс"
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> „Здравеопазване
uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб
uploaded -> „Здравеопазване

Изтегляне 0.58 Mb.

Сподели с приятели: