За ползата и вредата от зърнените храни
Ето какво пише по този повод А. Чупрун: "Залагането на зърнените храни в донаучната епоха, сякаш доведе човека до задънена улица. Разораните земи са изложени на много по-голяма ерозия, което ни води към световна екологична катастрофа. А зърненото световно стопанство, въпреки че ни храни, не осигурява пълноценна здравословна храна нито за човека, нито за животните."
Основният недостатък на зърнените храни е липсата на баланс на аминокиселините — на незаменимите лизин, триптофан, които са в много малко количество в зърнените растения и на заменимите, съдържащи се в излишък, но които не играят никаква роля, тъй като пълноценна здрава кръв (следователно и клетки) не може да има при липса дори на един от компонентите.
Коварството на зърнената храна се състои в това, че заради недостатъчното балансирано съчетание на белтъчините, организмът започва да изпитва повишена потребност от храна, богата на белтъчини. А за да се преработи и усвои тя, са необходими повече витамини. Така възниква преяждането, от което следва леко напълняване, влечение към животински продукти, стимулатори, алкохол, след което се появява букет от болести.
Затова не прилагайте дълго време зърнени диети, дори и най-модерните (от типа Озава). Продължителната зърнена диета без зеленчуци ви гарантира артрит, артроза, остеохондроза, ревматизъм и пр.
Основоположникът на лечебното гладуване в нашата страна проф. Ю. С. Николаев разказва: "Преди революцията в Москва имаше много каруцари. След една година всяко конче започваше да куца, заболяло поради хранене само със зърнен фураж. Тогава кончето го отвеждаха на село, за да попасе и оздравее, а в замяна от селото взимаха нов кон. След една година новият кон се разболяваше от артрит, като куцаше със всичките си четири крака, а този, който се е хранил една година със зелена трева оздравяваше. Ето ви и тайната на артрита".
Г. Шелтън, цитирайки свой съмишленик пише: "Към храната, която включва грах, хляб, картофи, захар, печено месо и (след обеда) десерт, следва да се добавят и комплекс от витамини от група В, известно количество сода за пиене и адресът на най-близкия специалист по артрит и други болести." По-добре не би могло да се каже!
Ако у човека са вече налице заболявания на храносмилателната система, или не достигат ферменти за преработка на храната, за него е по-добре напълно да изключи продукти от ръж, пшеница, ечемик, овес и да ги замени със запарки от тези зърнени храни (вж. "Рецепти"), плодове, плодови салати или сокове, а също и млечни продукти.
Но се разрешава да се приемат в съчетание със зеленчукови салати или техните сокове ориз, царевица, а също и соево-бобови храни. В ориза и в царевицата няма глу-тен, на който са богати пшеницата, ръжта, ечемикът и овесът.
Хлябът следва да се приготвя от грубо зърно. Той е белтъчен продукт, а с белтъчините, както вече знаете, е по-добре да се отнасяме с повишено внимание. Но главното не е в това. Желязото, толкова необходимо за образуването на хемоглобина, се съдържа в зърнените люспи. Например пшеничните трици съдържат пет пъти повече желязо от пшениченото брашно. Запомнете: Белият хляб и кафето са храната на анемичните.
Зърнените растения — овес, пшеница, ръж, ориз, ечемик, просо и други, съзряват за кратък период, растат и виреят добре навсякъде. Само по тази причина те са станали основа за съществуването на цели народи. Но Шелтън смята, че единственият допустим зърнен продукт са непреработените изсушени зърна. И казвайки го, той все пак е против употребата на зърнени храни при прехода към естественото хранене. Причините за това са следните:
1. Човекът е "плодоядно" същество, което не е приспособено към употребата на зърнени растения и даже на цели зърна.
През последните години научни изследователи се заинтересували от диетата на хората от каменния век и стигнали до извода, че хранителният порцион от посочения период може да служи като образец на съвременния човек и модел за създаването на защита от някои характерни за нашия век болести.
Та нали от тези далечни времена съставът на храната се е изменил силно в полза на обстоятелствата, диктуващи на човека начини за съхранение на живота. Но човешките гени са останали неизменни. И ето една от причините за някои "болести на цивилизацията". Например, в храната на нашите прадеди, житните растения са отсъствали напълно: 65% от храната са били плодове и зеленчуци, а 35% — месо на диви животни, имащи средно само 5% мазнини (докато в същото време говеждото месо съдържа 25-30%).
2. Житните растения са скорбялна храна. Тя изисква за усвояването си значително повече време и енергийни загуби, отколкото плодовете и много по-трудно се усвоява.
"Житните растения и хлебните изделия са основата на храненето на т.нар. вегетарианци, които не се ръководят от някакви принципи, освен от това, че не бива да ядат месна храна. Поради тази причина тяхното здраве не е по-добро и те не живеят по-дълго от всички останали" — пише Е. Денсмор, който нарича всички зърнени храни "смъртоносни продукти", а не "продукти на живота."
Провеждайки свои изследвания, той се убедил, че "по-доброто са плодовете, а по-лошото — житните растения".
Когато картофите, брашното, оризът или което и да е олющено житно зърно (както и месото или бобовите растения) се варят дълго време, се получава желирана слуз като лепило. Тази слуз много бързо се вкисва, гние и се превръща в място за развитие на гъбички, плесени и бацили.
Храносмилането е също варене, изгаряне. Кръвта, както знаем, може да усвои само преработена храна. Но в началото на храносмилането започва да се отделя слуз. Червата и стомахът постепенно се покриват със слуз, която би могла да започне да гние, да запуши кръвоносните съдове и в края на краищата да доведе до заболяване на кръвта.
Какво представлява тази слуз? Сбор от болестотворни вещества — пикочна киселина и отрови, образуващи се в процеса на обмяната на веществата, въглена киселина и т.н. Всички тези продукти от обмяната на веществата от животински и растителен произход имат едно свойство — те са лепкави. Като залепват към лигавиците на стомаха и червата, те постепенно се натрупват, замърсяват съдовете, белия дроб, сърцето, бъбреците, черния дроб и други органи. Но както е известно, само чистият, здрав и без слуз организъм е способен да оказва съпротива на болестите.
"Единствените и действително употребяващи житни зърна същества, могат да бъдат птиците. Много породи птици изяждат голямо количество зърна, а за тях зърното е единствената храна. Птиците имат храносмилателна система, която е съвършено различна от тази, на другите живи същества, и още повече от човешката. Но даже и птиците хранят своите пиленца не със зърна, а с насекоми, плодове и семена." (Денсмор).
Повечето житни растения са некачествени.
В зърнените растения има излишък на киселини и недостатъчно калций, тъй като в почвата, от която растението се храни, почти винаги присъстват варовити вещества и зърната се нуждаят от калций, само за собствения си растеж. Но потребностите от калций за животните и човека са много големи. Всички изследователи-експеримента-тори, всички почитатели на природата имат сходно мнение, че така усърдно хвалената зърнена диета не е подходяща за човека. В овеса има дефицит на алкални соли, в ориза — недостиг на калциеви, натриеви и хлорни, на пшеницата не достигат натрий и калций. Във всички зърнени храни количеството на йода е недостатъчно, което е жизнен проблем.
Липсата на минерали е основният недостатък при храненето на животни, получаващи главно зърнени растения. Затова в дневната им храна трябва да се включи и тревата.
Твърдението, че чистата пшеница е прекрасна храна, е просто необосновано изказване на свръхентусиазирани търговци.
"Има вегетарианци — пише Г.Шелтьн, — които би било по-правилно да се наричат "зърноеди".Те са изключили от своето хранене месото и са го заменили с голямо количество зърнени растения. Правят го, защото обикновено им казват, че чистата пшеница е "най-прекрасната храна", съдържаща всички елементи, от които се нуждае организмът и то в правилни пропорции. Тези хора употребяват не само много зърнени растения, от които самите страдат, но и ги приемат в такъв вид, който предизвиква ферментация. Да вземем например толкова много разпространения варен овес, на който добавят мляко и захар. Това е една от най-лошите комбинации, която някога е попадала в човешката уста. Практически тя е неусвояема...
Овесената и царевичната каша, ръжените продукти се смятат за полезни, защото от тях се напълнява. Но всъщност тези термично третирани зърнени храни напомнят дървените въглища. Смята се, че те се усвояват добре, тъй като са преминали топлинна обработка. Но ние знаем, че това, което е преминало топлинна обработка при висока температура или натиска на пресата, е лишено от всякакви хранителни качества.
Диета, състояща се само от пречистена пшеница не осигурява живот, здраве и растеж в идеален вид. Към нея е необходимо да се добави естествена зелена храна, количеството на която трябва да превишава в крайна сметка три пъти това на зърнената храна.
Пшеницата е с най-голяма киселиннообразуваща способност между зърнените храни. Овесът влияе лошо на зъбите. Оризът е може би най-добрият сред зърнените продукти. Той е основният продукт за повече от половината човечество. Независимо от това, ако към него не се добавя зарзават, морски водорасли и жива храна, може лесно да се заболее от бери-бери. Само сребристата люспица на ориза е богата на витамини и микроелементи. Затова оризът следва да се употребява неполиран.
Опасно е да се препоръчва на човек диета, основаваща се на резултати от опити върху животни. "Един и същ хранителен елемент има различно влияние върху различните видове живи същества — пише Берг. — Царевицата е безвредна за птиците и гълъбите. Плъховете също се хранят с нея без да си причиняват вреда. Но тя предизвиква изявен полиневрит у зайци и скорбут у гвйнейските женски зайци. Обикновените свине, хранени само с царевица, умират от общо недохранване. Почти всички животни и хора на диета с рафинирани зърнени растения заболяват от полиневрит." Това говори за дефицит на витамини от В-група, С, А и минерални вещества, а също и за небалансирано съотношение на белтъчините.
Зелената царевица (в периода на растеж) почти няма скорбяла, но съдържа много захар. През последните две-три седмици до узряването, тази захар се превръща в скорбяла, която е неразтворима във вода и затова се подлага на бавно разлагане, характерно за останалите зърнени храни. Зелената царевица се отнася към алкалообразуващите продукти и не принадлежи към скорбелните вещества, но зелената царевица — отделена от стеблото, веднага започва да узрява и за 24 часа се превръща в друго вещество, от алкален продукт в киселинен.
Най-добрата храна е прорасналата пшеница. Зърна в млечновосъчна зрялост (т.е. недозрелите), са прекрасен продукт, но вече след 24 часа от прерязването на стъблото, лечебните свойства на зърната се губят.
Промишлената обработка на зърнените храни се е ускорила особено след усъвършенстване на процеса на мелене.
Вегетарианците ядат обикновено много зърнени храни, но за тях вредата би била доста по-малка, ако употребяваха умерено количество месо в съчетание с естествени продукти.
Прекомерната употреба на хляб е един от неблагоприятните фактори на съвременния живот. Приготвен от зърнени храни, основно лишен от витамини и микроелементи, тъй като всичко ценно остава в триците, хлябът съдържа още сол, сода, мая и ред други добавки. После всичко това се подлага на обработка при висока температура и се употребява по 3-4 пъти на ден, при най-неясни съчетания с други мазнини, скорбяла и белтъчини. Хлябът е един от главните източници на различните болезнени състояния.
Представям си какъв ужас предизвиква казаното у читателя. И аз бях отчаяна, когато го узнах. Свикнали сме с хляба. Трудно е да се разделиш с такъв навик. Но фактите са неумолими. Казват ми: "Не може изведнъж да се променя диетата на здравия човек." А кой от нас го познава? Вие не можете да определите вашия скептицизъм, главоболие, залиняване. Не бива да чакате момента, когато ще го направят лекарите. По-добре да се слуша разумът, който се храни само с достоверна информация. А тя казва: употребата на много голямо количество хляб, даже без други продукти, разрушава здравето. Но хлябът в съчетания с други, при това животински (белтъчни) продукти причинява още по-големи неприятности.
Работата е в това, че сред обичайните източници на скорбяла, зърнените растения (освен бобовите и грахът) най-трудно се поддават на усвояване. Те са тежки за кърмачета и подрастващи, лесно предизвикват ферментиране и образуват газове, а също и интоксикация. За да преработи зърнената скорбяла, на организма му е необходимо 8 до 12 пъти повече време, отколкото за преработката на картофената.
За усвояването на едно и също количество скорбяла от пшеница, царевица и ориз са необходими 2 часа, от овес — 1,5 часа, а за картофената^ — 10 минути (по данни на д-р Гирзон). Всяко захранване на новородените започва със зърнени храни, въпреки че д-р Денсмор предупреждава: "Зърнените храни и всички скорбелни продукти не са полезни за човека, особено за децата и още повече за кърмачетата. До едногодишна възраст у децата не се отделят чревни ферменти, необходими за преработката на скорбялата и в продължение на следващите няколко години, тези ферменти не са така силни, както при възрастните. Усвояването на всички скорбелни продукти зависи от тези ферменти в червата. В същото време фурмите, смокинята, сушените сини сливи и други плодове са толкова хранителни, колкото и хлябът и другите зърнени храни и се усвояват лесно, като голяма част от хранителните им вещества е готова за усвояване и асимилиране веднага след приемането".
"До двегодишна възраст — настоява Шелтън, — на детето не бива да се дава никакво нишесте и още повече, нишесте от зърнени храни."
Аз мисля, че до двегодишна възраст, човек само се приспособява към живота си на Земята.
Какви изводи могат да се направят по отношение на зърнените храни:
Зърнените растения не представляват кой знае каква част от естественото хранене на човека и не са необходими за здравето и живота. Според историята на човечеството до близкото минало, човек не е употребявал зърнени храни.
Най-добре е последните да се изключат напълно, особено при храненето на кърмачета и малки деца.
Ако все пак се употребяват, нека бъдат в естествен и необработен вид.
И в този случай те трябва да представляват неголяма част от храненето, при това винаги придружени от голямо количество зеленчуци, без други белтъчини. По-добре е плодовете да не се съчетават със зърнени храни.
За да се гарантира превръщането на скорбялата в захар, зърнените храни следва да се употребяват сухи, а не като каша или накиснати.
Непреработеното зърно, измито, изсушено и смляно в кафемелачка, може да се добави в неголямо количество към зеленчукова салата, непосредствено преди поднасянето на храната.
Макароните, фидето, тестените печива — всичко това, както ще видим сега — не са само безполезни калории, а източник за нашите бъдещи болести. И ако вече не можете да се разделите с тях, желателно е да ги допълвате със свежи зеленчуци, които да са три пъти повече.
Как се приготвят житни кълнове?
Първи начин: 50 г пшеничени зърна се измиват хубаво с хладка вода. Здравите зърна, паднали на дъното на чашата се оставят, а което изплава (непълноценни зърна и боклук) се изхвърля. Сетне в недълбока чиния или купичка се налива толкова количество вода, колкото да достига до нивото на зърната, но да не ги покрива. Чинията се завива с марля и се поставя на топло място за 24 часа. През това време в зърната покълват израстъци с бял цвят (не повече от 1 мм). Такова зърно може да се употребява в чист вид или с подправка от сурови зеленчуци.
Втори начин: може да се приготви каша от такива зърна. Да се смелят в кафемелачка или да се прекарат през месомелачка и веднага да се поставят в топла вода или в някакъв продукт от кисело мляко (айран и др.). Ако се налее повече вода, се получава кисел. Кашата не бива да се сварява. Изсипвайки зърната в топла вода, веднага изключете огъня и покрийте тенджерката до разпукването на зърната. Когато кашата поизстине, може да се яде, като на една порция се добави лъжичка слънчогледово или маслинено масло. Такава каша ще обогати вашия порцион с витамини и ще способства за по-малкото образуване на слуз.
Грахът, фасулът, лещата — всякакви шушулкови растения, съдържащи много белтъчини, са тежка и вредна храна за човека. Те увеличават образуването на пикочна киселина. По-добре е да се употребяват, когато са в стадий на млечновосъчна зрелост, в умерени количества и в съчетание с листни зеленчуци.
Картофът е полезен продукт в ограничени количества и в съчетание с други зеленчуци. Той никога не трябва да се употребява с хляб. Сокът на суровия картоф е много полезен при диабет, запек, малокръвие и други заболявания, свързани с храносмилането.
Варената растителна храна е също толкова вредна, както и варената животинска храна. От само себе си се разбира, че консервираните плодове, стерилизираните зеленчуци стоят на едно стъпало с всяка варена храна, която е опасна за здравето на човека, защото образува в организма му неразтворима и неотделяща се сол на оксаловата киселина. Затова е необходимо ястията от варени зеленчуци да бъдат обогатени със сурови растителни продукти или техните сокове.
Предвиждам, че много от читателите ще си спомнят за несполуките с вегетарианското хранене. И често това се оказвало истина. Но критиците на вегетарианството изпускат истинските причини за тези несполуки.
Какви са грешките на вегетарианците?
На това отговаря Г. Шелтън: "Много вегетарианци смятат, че отказвайки се от месото, ще придобият здраве. Но трябва да се знае, че вегетарианската диета може даже да бъде по-опасна от обикновената смесена. Те употребяват голямо количество хляб, зърнени и бобови храни, богати на белтъчини. Но зърнено-бобовата диета при недостиг на свежи зеленчуци и пресни плодове е съвършено недостатъчна. На нея не й достигат ензими, витамини и микроелементи, от което се получава "киселинен" остатък, нарушаващ киселинно-алкалното равновесие... Правилно се хранят само тези вегетарианци, които винаги употребяват пресни зеленчуци и плодове."
Обилните порции на един прием също довеждат до болести. Даже при липсата на месо, блюдата на вегетарианците биват толкова многобройни, а съчетанието им е дотам несъвместимо, както и обикновената смесена храна.
Съвременните вегетарианци консервират, захаросват, подлагат на топлинна обработка храната, повтаряйки общите грешки.
Съществува предубеждението, че вегетарианството води до слабост. Това е също заблуждение, както и мнението, че ракът е неизлечим. Работата е там, че с малки изключения, към вегетарианство се прибягва тогава, когато организмът вече е пострадал от последиците на предишното хранене.
Но и в такъв случай Системата за здраве на Ниши протяга ръка за помощ на хората и им дава надежда. Всичко ще зависи от техните стремежи, воля, търпение и вяра, а това и при най-лоша прогноза може да даде добър резултат.
Като се храни с естествена храна, изпълнявайки два пъти на ден шестте правила за здраве, като дава възможност на тялото си да получи колкото може повече въздух и вода и си изясни разумно всички правила за хранене, човек има възможност напълно да обнови своя организъм.
Солта, пиперът и всички пикантни подправки трябва да бъдат изключени. Тези вещества не са нужни на организма, дразнят лигавиците, извращават вкуса, затормозват усвояването на храната и стимулират преяждането. Те са само потенциален фактор за образуване на рак на стомаха.
Отначало яденето без подправки ще ви се струва без-солно, безвкусно, но много бързо вкусовите нерви ще възстановят дейността си и вие ще бъдете възнаградени с великолепните аромати на естествената храна.
Тези, които посоляват растителната храна, почти винаги ще изпитват нощем чести позиви за уриниране. Но това усещане ще изчезне след като организмът се освободи от натрупалата се сол.
Животински акумулатори от II степен: към тях се отнасят вареното, стерилизираното и пастьоризираното мляко, изварата, маслото, киселото мляко, варените яйца и ястията от яйца.
Варенето предизвиква вредни изменения в млякото: променя вкуса и мириса му, и химичния му състав. Млечната диета дава само тогава известно подобрение, когато заменя масата, отрупана с месо, алкохол и възбуждащи вещества. При всички случаи акумулаторите от първа степен превъзхождат много със своите лечебни сили вареното мляко.
Сиренето препълва организма с продукти от разпада на белтъчните вещества. Но в него, в сравнение с месото, са по-малко нуклеиновите киселини (пуринови основи). Като хранителен продукт, сиренето има нищожна ценност. В умерени дози то е пригодено за подправка към растителни ястия.
Продуктите на киселото мляко са богати на мазнини и белтъчини. Те се използват често като заместители на месото и като лесноусвоими белтъчини, но трябва да се приемат и като отделни продукти или в съчетание със зеленчуци. Заедно с известните кефир, ацидофилин, айран, мацони (кисело мляко в Кавказ — бел. пр.), от киселото мляко е създаден нов продукт "Нарине", препоръчван за употреба от Руската академия на науките и одобрен от Световната здравна организация.
Препаратът "Нарине" е суха закваска, която представлява изсушена култура на ацидофилни млечни бактерии, способни да се разтварят в течности. "Нарине" се използва за масово хранене на децата, тъй като осигурява на организма белтъчини, витамини от групата В, използва се за лечение и профилактика на стомашно-чревни заболявания (дизентерия, дисбактериоза, салмонелоза, стафилоко-кова инфекция), може да се употребява при изкуствено кърмене и за допълнително хранене на кърмачета, особено недоносени и заслабнали. Благодарение на микроорганизмите, "Нарине" нормализира чревната среда, възстановява анаеробната флора, потиска растежа на условно-патогенните бактерии, лекува диабет и алергия (в т.ч. и към антибиотици). Лицензът на "Нарине"е закупен от Япония, където се използва за лечение на стомашно-чревни заболявания и рак.
Но винаги трябва да се помни, че кисело-млечният продукт може да бъде полезен, в случай че не е престоял повече от 24 часа.
Варените яйца и яйчените храни притежават всички недостатъци на храната, богата на белтъчини. Въпреки това, те следва да се предпочитат пред месото, тъй като тяхното токсично действие отстъпва много на месните продукти, но в същото време те заемат по-ниско място от това, на растителната диета.
Акумулатори от III степен. Към този раздел хранителни продукти се отнасят всички продукти от растителен и животински произход, които са подложени на топлинна обработка, варене, опушване, печене
Главни представители на акумулаторите от III степен са всички продукти, определени с думата месо. Храненето с тези продукти способства за обилното образуване на пикочна киселина в организма, което е обусловено от наличието в тях както на пуринови тела, така и на нуклеинови киселини, което предизвиква появата на продължителни и тежки процеси в организма.
Удивително е, че тези видове месо (бяло, мозък, жлези), които дават най-голямото количество вещества, способстващи образуването на пикочна киселина, и досега се смятат за най-хранителни и полезни за болните и децата.
Но сега вече ви е ясно, че ценността на продукта се определя не от способността му да натрупва в нашите клетки мазнини, а от онази жизнена енергия, която получаваме чрез храната, а също и чрез лекотата на нейното усвояване, разпределение и отделяне.
Правилата на здравословното хранене - на нови енергийни основи
Важното сред тези правила е отказването от вредни, възбуждащи, токсични вещества. Към тях се отнася алкохолът, особено ако се поема редовно. Той е смъртоносна отрова за имунната система, разрушава личността, създава илюзия за подем на силите.
Само като се изключи от порциона, може да се припомнят правилата на здравословно хранене. Ето ги.
1. Приучете се постоянно да пиете вода (до 3 л на ден). В продължение на месец и половина на всеки половин час пийте по 30 г вода.
2 Никога не приемайте храна при болки, умствена и физическа умора, отпадналост, треска, повишена температура, всякакъв дискомфорт По-добре да се откажете от яденето или полегнете преди ядене, макар и половин час, но най-правилното решение е да замените храната с вода.
Яжте само при чувство на глад. За да не го сбъркате с апетита, се приучете 30 минути преди хранене да изпивате по 200 г вода.
Не пийте по време на хранене. Водата напуска стомаха 10 минути след приема й, като отнася със себе си разредения стомашен сок, което пречи на храносмилането.
Шелтън съветва да се пие вода 10-15 минути преди хранене, 30 минути след ядене на плодове, 2 часа след скорбялна храна и 2 часа след белтъчна храна. Пиенето по време на хранене води до лошо сдъвкване на храната. Течните продукти — мляко, сокове, даже и водата — трябва "да се пропускат" през слюнката, като се задържат малко в устата, преди да се преглътнат.
Не употребявайте студени напитки и ястия. Студеното прекъсва действието на ензимите. Те не се отделят, докато температурата на стомаха не се повиши до нормалната. Стомахът се травмира от студени напитки и ястия. Да се яде сладолед е все едно да поставите парченце лед в нежната тъкан на стомаха.
Не употребявайте много гореща храна и напитки. Това лишава стомаха от енергия, нарушава тонуса на тъканите и намалява способността му да въздейства механически на храната. Постепенното отслабване на тъканите на стомаха води до тяхното изтъняване и пробиване.
Както високата, така и ниската температура възпрепятстват отделянето на храносмилателни сокове. За най-голямата функционална способност на стомашните жлези съответства температура на тялото не по-висока от 40 градуса.
7. Изключете от храненето продукти, съдържащи пуринови вещества и такива на алоксанова основа (кафе, чай, шоколад, какао, наситени месни бульони, в това число и пушени храни) — всички те притежават токсично действие и помагат за образуването на повишено количество пикочна киселина в организма.
Откажете се от всички рафинирани продукти (брашно, полиран ориз, ечемичено брашно, маково семе), от продукти богати на мазнини — те са врагове на сърдечносъдовата система, от рафинирана захар и продуктите, в които се съдържа.
Вместо промишлена захар се препоръчва употребата на мед, изсушени плодове, сладки плодове и зеленчуци. Ако в порциона на човек всичко изброено е достатъчно, организмът не се нуждае от промишлени добавки.
Употребявайте главно естествена, сурова храна —сурови зеленчуци, плодове, семена, ядки, слънчогледови семки, плодове. За достойнствата на естествения продукт вече говорихме.
Яжте проста храна, която не включва много видове продукти. Опитите показват, че когато еднократно употребяваме един вид храна, ядем по-малко. Например само морков или само ябълка, или само ряпа. Изяждаме един два броя и сме сити. Но ако изядем два вида зеленчуци, например морков и цвекло, ни се иска да изядем два пъти повече.
Разнообразието е подтик към лакомия. Доста много продукти на един прием усложняват процеса на храносмилане. Простата храна се усвоява най-добре и при най-малко натоварване на организма. За всеки отделен продукт в стомаха се изработва сок с определени ензими. По-голямото разнообразие на продукти за един прием стимулира апетита и води до преяждане. Разнообразието е прекрасно, но разнообразните продукти не бива да се приемат по едно и също време.
По-рано са съществували монодиети, когато ден-два се ядяло едно и също. При определени условия кратковременната монодиета имала известна стойност. Но не следва да се придържаме към нея за продължително време: тя е монотонна, в нея са недостатъчни съставните части, необходими за всички клетки на организма. Става дума за това, че най-ефективно се усвоява храната, съставена от една съставка за прием, например, сутрин — въглехидрати, на обед — белтъчини, или сутрин — картофи, вечер — извара или яйце.
"Ние сме нация от лакомници и преяждането ни в значителна степен е резултат от голямото количество ястия, които се поставят на масата. Такава практика в голяма степен стимулира апетита и вкусовите усещания и... изяждаме два до четири пъти повече, отколкото е необходимо. Продължаваме тази практика, докато апетитът ни не се изврати и не се превърне в наш господар." (Шел-тьн).
10. Започвайте деня със сочни плодове. Плодовете съдържат слънчева енергия, кислород и витамини в своята най-здрава и готова за усвояване форма, и са приятни на вкус. Те се усвояват лесно и бързо. В тях обаче няма сложни белтъчини, а в повечето калцият и витамин А са в малко количество. Плодовете не са универсална храна и никой няма да може да живее като се храни само с тях. Но ако се прибавят ядките от 2-3 ореха на прием, значително се повишава стойността на плодовата диета.
Плодовете трябва да се консумират в техния естествен суров вид и цели — с кората и семената. Не е разумно да им се отделя сокът. Пресните плодове са по-добри от сушените. Но през зимата сушените могат да се поставят във вода и да се употребяват като първо ястие, заедно с водата.
Консервираните са практически безполезни и представляват само обикновена сладост. Най-добре е да се изяждат на отделен прием и при минимално разнообразие. Три плода наведнаж могат да удовлетворят потребностите на всеки човек.
11. Изяждайте задължително поне една голяма порция салата на ден. Ако приемате храната си три пъти на ден, яжте два пъти зелена салата. Листата на салатата са незаменими в биологичната диета на човека. Зелените листа доставят на организма сложни белтъчини. Те съдържат и различни важни витамини — А, В, С, много алкални соли, особено желязо и калций в лесноусвоима форма. Зеленото вещество (хлорофил) е незаменимо за съвършеното хранене. Салатите да бъдат в суров вид, да не съдържат повече от четири зеленчука, да се употребяват без сол, оцет, олио, лимонов сок или други подправки. Особено подходящи за такива ястия са зелето, салатките, целината, краставиците, репичките, лукът, доматите, магданозът, листата на репичките и ряпата. Зелето е най-хранителният продукт. То съдържа 10 пъти повече калций, отколкото зелената салата и се усвоява по-добре. Лукът както и другите лютиви зеленчуци не трябва да се приемат в големи количества.
Употребявайте ядки и семена като главен източник на белтъчини. Във всички ядки се съдържат достатъчно количество от тях; а ако ядките са малко, може да се компенсира с белтъчините на зелените листа. Ядките и семената съдържат също и богати запаси от минерали и витамини и лесноусвоими мазнини и захар.
Употребявайте в умерено количество мазнини без топлинна обработка. Мазнините (кравето масло, растителното масло, сметаната и др.) пречат на храносмилането, особено на усвояването на белтъчините, като увеличават ферментацията в стомашно-чревния път. А това води до претоварване на черния дроб и бъбреците с токсини. Мазнините не трябва да се употребяват заедно с белтъчини — месо, мляко, риба, птици, ядки. Те са съвместими с хляб и зърнени храни, количеството на които е по-добре да се намали. Мазнините да се добавят към храната само след нейното приготвяне.
Сварявайте заедно немного видове продукти и не много дълго време. Препоръчваме го на тези, които все още не са готови напълно да се откажат от топлинната обработка на храната. Ако е свързано с болести — язва, гастрит, холецистит, рак на червата и т.н., сварената храна, да бъде съчетана с пиенето на прясно приготвени сокове или чай от листата на касис, малини, шипка, хурма (райска ябълка). Понякога е полезно храната да се замени със сокове.
Не бива да се пренебрегват законите на природата и на живота, а нарушаването им винаги води до катастрофа във вид на неизлечима и тежка болест.
В случай че сте принудени да приемате варена (неестествена) храна, Системата за здраве на Ниши препоръчва след това за пречистване да се вземе контрастен душ или въздушна баня, тъй като в.присъствието на кислород не се образува сол на оксаловата киселина. Задължително съчетавайте варената храна със сурови зеленчуци (не с макарони или картофи). И запомнете: суровите продукти трябва да бъдат три пъти повече от сварените.
Няма съмнение, че диетата, състояща се изключително от сурови продукти, е идеалната и здравословна диета. Който още не е готов да я възприеме е длъжен да се научи да обработва храната, като й причинява най-малката вреда и разбира се, да се придържа към правилата на Системата на Ниши — да се яде варената винаги заедно със сурова храна (например 100 г варена и 300 г сурова храна, 150 г риба и 450 г сурова салата от 3-4 съставки).
15. Хубаво сдъвквайте и овлажнявайте със слюнка всяка храна. Твърдата или течна храна, грижливо обработена със слюнка в резултат на сдъвкването, се подлага веднага на действието на храносмилателните сокове, не се задържа в стомаха, преработва се и се усвоява добре. Неусвоимите й части не се подлагат на ферментация. А и организмът губи по-малко от собствената си енергия за храносмилателни и отделителни процеси.
Това позволява да намалите обема й 1,5 — 2 пъти. Стомахът не може да работи правилно, ако в него няма определен обем храна, като количеството не е само хранителна маса, а и отпадъци от храносмилането. Колко да изяждаме?
"Сутринта не е време за прием на храна, а за разтоварване — пише Ниши. — Именно сутрин червата се очистват добре. Тогава е времето, когато тялото се прочиства. Глупаво е да се напълнят червата с храна, точно когато пристъпват към унищожаването й. Това само забавя тяхната дейност."
Навикът да се приема храна три пъти на ден е повсеместен. По-скоро е продиктуван от социалните условия, отколкото от физиологически потребности. Нито една нация не е имала такава привичка в миналото.
16. Работата на системите на нашия организъм изисква краткотрайно прекъсване, или "санитарен час". Далеч не всеки е съгласен с това, въпреки че у тези, чийто стомах работи 2-3 часа на ден, по стените на дебелото черво се натрупват от 3 до 25 кг отпадъци. Затова най-краткият и надежден път за отстраняване на болестите и общо оздравяване е постът, на който е посветен специален раздел в книгата. За методиката на очистване ще говорим по-подробно и в раздела "Лечение".
Избягвайте прекомерната употреба на белтъчини. Всички продукти, богати на тях, да се въвеждат само като малка добавка към зеленчуците. Още по-добре е напълно да се изключат от употреба месото, яйцата, гъбите, сиренето, зърнените и бобовите храни.
Не приемайте излишно количество храна, тъй като това води до претоварване на организма и до неговата принудителна работа. Насилието над природата винаги довежда до пагубни последствия.
Намалете солта, а при сърдечносъдови заболявания я изключете въобще.
В готварската сол има само два микроелемента — хлор и натрий, в същото време в морската вода те са повече от 64 и всичките са необходими за организма на човека. Такива зеленчуци като чесън, лук, левурда (див чесън), хрян, репички (коренището и листата) прекрасно допълват комбинацията на всички природни соли и могат да служат като заместители на готварската сол. Морското зеле също може да се използва за "осоляване" на храната.
Вместо сол може да се приготви следната смес: 1 част счукана морска сол се смесва с 12 части смляно (в кафемелачка) сусамово или ленено семе; получава се прекрасен продукт, обогатяващ супи и салати (за посоляване на готовите ястия на масата).
20. Изключена е консумацията на вредни и безполезни зеленчуци и плодове — мак, тютюн, беладона, червено кучешко грозде, гъби и много други. За вредни плодове се смятат тези, които съдържат много отровни оксалови основи (равен, цариградско грозде). Съществуват освен това отровни гъби, които са особено опасни.
Киселите плодове са здравословна храна, но не трябва да се употребяват в прекомерни количества.
За тези, с увреден черен дроб, са вредни оцетът и лекарствените киселини.
21. Спазвайте правилното съчетание на продуктите. Помнете: храносмилането е подчинено на законите на физиологията и биохимията. При съставянето на меню, както за здрави, така и за болни хора, е необходимо да се отчита определеният физиологичен предел на храносмилателните жлези, ензими и сокове. Добро усвояване е възможно само при правилната комбинация на продуктите.
Шелтън, създателят на науката за правилното съчетаване на продуктите — ортотрофия — дава следните препоръки:
а) Никога не яжте концентрирани белтъчини и концентрирани въглехидрати едновременно.
Това означава да не се ядат ядки, месо, яйца, сирене я друга белтъчнобогата храна заедно с хляб, зърнени хра-ни, картофи, баници, сладки плодове. На един прием да се ядат яйца, риба, мляко и сирене, а в друг — хляб, каша, фиде (ако не можете да се откажете от тях).
б) Никога не яжте въглехидратна и кисела храна на един прием. Не яжте хляб, картофи, грах, бобови храни, банани, фурми и други продукти, богати на въглехидрати с Лимони, портокали, грейпфрути, ананаси, клюква, домати и други кисели плодове.
в) Никога не яжте две концентрирани белтъчини на един хранителен прием.
Две белтъчини от различен вид и с различен състав изискват различни храносмилателни сокове и различна концентрация на последните. Тези сокове не се отделят по едно и също време в стомаха. Затова винаги да се съблюдава правилото: една белтъчина на прием.
г) Никога не яжте мазнини с белтъчини. Маслото, сметаната, олиото не бива да се ядат с месо, яйца, сирене, ядки и други белтъчини. Мазнината потиска действието на стомашните жлези и забавя отделянето на стомашни сокове при употребата на месо, яйца и ядки.
д) Не яжте кисели плодове с белтъчини.
Портокали, лимони, домати, ананаси, вишни, кисели сливи, кисели ябълки не бива да се ядат с месо, сирене, ядки и яйца.
Колкото е по-малко сложна хранителната смес, колкото са по-обикновени ястията ни, толкова по-ефективно ще бъде нашето храносмилане.
е) Не яжте скорбяла и захар на един прием.
Желето, мармаладът, захарта, с хляб или приети едновременно с каша, картофи, или захар със зърнени храни, предизвикват ферментация, а сетне и отравяне на организма. Обикновено празници с торти, бонбони и пирожки водят до повръщане и болести, особено у деца и старци.
ж) Яжте само по един концентриран въглехидрат на хранителен прием. Ако два вида въглехидрати (картофи или попара с хляб) се употребяват едновременно, единият от тях ще започне да се усвоява, а другият ще остане недокоснат в стомаха като излишен товар, няма да постъпи в червата, задържайки усвояването на другата храна, предизвиквайки нейната ферментация, повишаване на киселинността на стомашния сок, оригване и т.н
з) Пъпешът винаги да се яде отделно.
и) Млякото се превръща по-добре в киселомлечен продукт, ако се приема отделно или въобще не се употребява. Мазнините на млякото препятстват за известно време отделянето на стомашен сок. Млякото се усвоява не в стомаха, а в дванадесетопръстника, затова в присъствието на мляко, стомахът не реагира със секреция, което намалява усвояването на другата храна.
Една от главните задачи на правилното съчетание на продукти е да се предотврати ферментацията и разлагането на храната в червата.
Пресните плодове или зеленчуци да съставят основната част от всеки прием. Ако за вас храната в изключително суров вид е неприемлива, може да бъде сурова не по-малко от три четвърти от общото количество. И никога не забравяйте за правилното съчетание на продуктите.
В салатите не бива да се добавя нито растително масла, нито киселини. Последните пречат на усвояването на въглехидратите и белтъчините. Добавите ли неемулгирани Мазнини, отделянето на солна киселина в стомаха отслабва или въобще се прекратява. Мазнините пречат също и на усвояването на белтъчините. По-добре е салатите да се подправят при нужда със зеленчукови сокове. Сокът от зеле и други зеленчуци, добавен към храната, увеличава силно отделянето на стомашен сок. Освен това, сокът може значително да повиши съдържанието на ензими.
Най-трудно от всичко се усвояват мазнините в организма. Зелевият сок напълно противодейства на забавящото действие на мазнините по отношение отделянето на стомашен сок и подвижността на стомаха. А даже и в малко количество, мазнините забавят отделянето на стомашен сок.
Плодовете, изядени заедно с обичайната храна, независимо от високите им хранителни качества, ще превърнат всичката тази храна в гниеща маса, тъй като плодовете, в комбинация с други продукти, лесно се развалят. Най-добре е те да се ядат отделно: киселите и кисело-сладките — на един прием, а сладките — в друг.
Плодовете изискват за усвояването си 65-80 минути.
Ако ги консумирате заедно с храна, която изисква за усвояването си няколко часа, храносмилателният процес ще се наруши.
Сподели с приятели: |