За ползата и вредата от зърнените храни

Ето какво пише по този повод А. Чупрун: "Залагане­то на зърнените храни в донаучната епоха, сякаш доведе човека до задънена улица. Разораните земи са изложени на много по-голяма ерозия, което ни води към световна екологична катастрофа. А зърненото световно стопанство, въпреки че ни храни, не осигурява пълноценна здравос­ловна храна нито за човека, нито за животните."

Основният недостатък на зърнените храни е липсата на баланс на аминокиселините — на незаменимите лизин, триптофан, които са в много малко количество в зърнени­те растения и на заменимите, съдържащи се в излишък, но които не играят никаква роля, тъй като пълноценна зд­рава кръв (следователно и клетки) не може да има при липса дори на един от компонентите.

Коварството на зърнената храна се състои в това, че заради недостатъчното балансирано съчетание на белтъчи­ните, организмът започва да изпитва повишена потреб­ност от храна, богата на белтъчини. А за да се преработи и усвои тя, са необходими повече витамини. Така възник­ва преяждането, от което следва леко напълняване, влече­ние към животински продукти, стимулатори, алкохол, след което се появява букет от болести.

Затова не прилагайте дълго време зърнени диети, до­ри и най-модерните (от типа Озава). Продължителната зърнена диета без зеленчуци ви гарантира артрит, артроза, остеохондроза, ревматизъм и пр.

Основоположникът на лечебното гладуване в нашата страна проф. Ю. С. Николаев разказва: "Преди революци­ята в Москва имаше много каруцари. След една година всяко конче започваше да куца, заболяло поради хранене само със зърнен фураж. Тогава кончето го отвеждаха на село, за да попасе и оздравее, а в замяна от селото взима­ха нов кон. След една година новият кон се разболяваше от артрит, като куцаше със всичките си четири крака, а този, който се е хранил една година със зелена трева озд­равяваше. Ето ви и тайната на артрита".

Г. Шелтън, цитирайки свой съмишленик пише: "Към храната, която включва грах, хляб, картофи, захар, печено месо и (след обеда) десерт, следва да се добавят и комп­лекс от витамини от група В, известно количество сода за пиене и адресът на най-близкия специалист по артрит и други болести." По-добре не би могло да се каже!

Ако у човека са вече налице заболявания на хранос­милателната система, или не достигат ферменти за прера­ботка на храната, за него е по-добре напълно да изключи продукти от ръж, пшеница, ечемик, овес и да ги замени със запарки от тези зърнени храни (вж. "Рецепти"), пло­дове, плодови салати или сокове, а също и млечни про­дукти.

Но се разрешава да се приемат в съчетание със зелен­чукови салати или техните сокове ориз, царевица, а също и соево-бобови храни. В ориза и в царевицата няма глу-тен, на който са богати пшеницата, ръжта, ечемикът и овесът.

Хлябът следва да се приготвя от грубо зърно. Той е белтъчен продукт, а с белтъчините, както вече знаете, е по-добре да се отнасяме с повишено внимание. Но глав­ното не е в това. Желязото, толкова необходимо за обра­зуването на хемоглобина, се съдържа в зърнените люспи. Например пшеничните трици съдържат пет пъти повече желязо от пшениченото брашно. Запомнете: Белият хляб и кафето са храната на анемичните.

Зърнените растения — овес, пшеница, ръж, ориз, ече­мик, просо и други, съзряват за кратък период, растат и виреят добре навсякъде. Само по тази причина те са ста­нали основа за съществуването на цели народи. Но Шелтън смята, че единственият допустим зърнен продукт са непреработените изсушени зърна. И казвайки го, той все пак е против употребата на зърнени храни при прехода към естественото хранене. Причините за това са следните:

1. Човекът е "плодоядно" същество, което не е приспособено към употребата на зърнени растения и даже на цели зърна.

През последните години научни изследователи се за­интересували от диетата на хората от каменния век и стиг­нали до извода, че хранителният порцион от посочения период може да служи като образец на съвременния човек и модел за създаването на защита от някои характерни за нашия век болести.

Та нали от тези далечни времена съставът на храната се е изменил силно в полза на обстоятелствата, диктува­щи на човека начини за съхранение на живота. Но човеш­ките гени са останали неизменни. И ето една от причини­те за някои "болести на цивилизацията". Например, в храната на нашите прадеди, житните растения са отсъст­вали напълно: 65% от храната са били плодове и зеленчу­ци, а 35% — месо на диви животни, имащи средно само 5% мазнини (докато в същото време говеждото месо съ­държа 25-30%).

2. Житните растения са скорбялна храна. Тя изисква за усвояването си значително повече време и енергийни загуби, отколкото плодовете и много по-трудно се усвоява.

"Житните растения и хлебните изделия са основата на храненето на т.нар. вегетарианци, които не се ръководят от някакви принципи, освен от това, че не бива да ядат месна храна. Поради тази причина тяхното здраве не е по-добро и те не живеят по-дълго от всички останали" — пи­ше Е. Денсмор, който нарича всички зърнени храни "смъртоносни продукти", а не "продукти на живота."

Провеждайки свои изследвания, той се убедил, че "по-доброто са плодовете, а по-лошото — житните растения".

Когато картофите, брашното, оризът или което и да е олющено житно зърно (както и месото или бобовите рас­тения) се варят дълго време, се получава желирана слуз като лепило. Тази слуз много бързо се вкисва, гние и се превръща в място за развитие на гъбички, плесени и ба­цили.

Храносмилането е също варене, изгаряне. Кръвта, както знаем, може да усвои само преработена храна. Но в началото на храносмилането започва да се отделя слуз. Червата и стомахът постепенно се покриват със слуз, ко­ято би могла да започне да гние, да запуши кръвоносните съдове и в края на краищата да доведе до заболяване на кръвта.

Какво представлява тази слуз? Сбор от болестотворни вещества — пикочна киселина и отрови, образуващи се в процеса на обмяната на веществата, въглена киселина и т.н. Всички тези продукти от обмяната на веществата от животински и растителен произход имат едно свойство — те са лепкави. Като залепват към лигавиците на стомаха и червата, те постепенно се натрупват, замърсяват съдовете, белия дроб, сърцето, бъбреците, черния дроб и други ор­гани. Но както е известно, само чистият, здрав и без слуз организъм е способен да оказва съпротива на болестите.

"Единствените и действително употребяващи житни зърна същества, могат да бъдат птиците. Много породи птици изяждат голямо количество зърна, а за тях зърното е единствената храна. Птиците имат храносмилателна сис­тема, която е съвършено различна от тази, на другите жи­ви същества, и още повече от човешката. Но даже и пти­ците хранят своите пиленца не със зърна, а с насекоми, плодове и семена." (Денсмор).

Повечето житни растения са некачествени.

В зърнените растения има излишък на киселини и недостатъчно калций, тъй като в почвата, от която растението се храни, почти винаги присъстват варовити вещества и зърната се нуждаят от калций, само за собствения си растеж. Но потребностите от калций за животните и човека са много големи. Всички изследователи-експеримента-тори, всички почитатели на природата имат сходно мне­ние, че така усърдно хвалената зърнена диета не е подхо­дяща за човека. В овеса има дефицит на алкални соли, в ориза — недостиг на калциеви, натриеви и хлорни, на пшеницата не достигат натрий и калций. Във всички зър­нени храни количеството на йода е недостатъчно, което е жизнен проблем.

Липсата на минерали е основният недостатък при храненето на животни, получаващи главно зърнени расте­ния. Затова в дневната им храна трябва да се включи и тревата.

Твърдението, че чистата пшеница е прекрасна храна, е просто необосновано изказване на свръхентусиазирани търговци.

"Има вегетарианци — пише Г.Шелтьн, — които би било по-правилно да се наричат "зърноеди".Те са изклю­чили от своето хранене месото и са го заменили с голямо количество зърнени растения. Правят го, защото обикно­вено им казват, че чистата пшеница е "най-прекрасната храна", съдържаща всички елементи, от които се нуждае организмът и то в правилни пропорции. Тези хора упот­ребяват не само много зърнени растения, от които сами­те страдат, но и ги приемат в такъв вид, който предизвик­ва ферментация. Да вземем например толкова много раз­пространения варен овес, на който добавят мляко и захар. Това е една от най-лошите комбинации, която някога е попадала в човешката уста. Практически тя е неусвояема...

Овесената и царевичната каша, ръжените продукти се смятат за полезни, защото от тях се напълнява. Но всъщ­ност тези термично третирани зърнени храни напомнят дървените въглища. Смята се, че те се усвояват добре, тъй като са преминали топлинна обработка. Но ние знаем, че това, което е преминало топлинна обработка при висока температура или натиска на пресата, е лишено от всякак­ви хранителни качества.

Диета, състояща се само от пречистена пшеница не осигурява живот, здраве и растеж в идеален вид. Към нея е необходимо да се добави естествена зелена храна, коли­чеството на която трябва да превишава в крайна сметка три пъти това на зърнената храна.

Пшеницата е с най-голяма киселиннообразуваща спо­собност между зърнените храни. Овесът влияе лошо на зъ­бите. Оризът е може би най-добрият сред зърнените про­дукти. Той е основният продукт за повече от половината човечество. Независимо от това, ако към него не се доба­вя зарзават, морски водорасли и жива храна, може лесно да се заболее от бери-бери. Само сребристата люспица на ориза е богата на витамини и микроелементи. Затова ори­зът следва да се употребява неполиран.

Опасно е да се препоръчва на човек диета, основава­ща се на резултати от опити върху животни. "Един и същ хранителен елемент има различно влияние върху различ­ните видове живи същества — пише Берг. — Царевицата е безвредна за птиците и гълъбите. Плъховете също се хра­нят с нея без да си причиняват вреда. Но тя предизвиква изявен полиневрит у зайци и скорбут у гвйнейските жен­ски зайци. Обикновените свине, хранени само с цареви­ца, умират от общо недохранване. Почти всички животни и хора на диета с рафинирани зърнени растения заболяват от полиневрит." Това говори за дефицит на витамини от В-група, С, А и минерални вещества, а също и за небалансирано съотношение на белтъчините.

Зелената царевица (в периода на растеж) почти няма скорбяла, но съдържа много захар. През последните две-три седмици до узряването, тази захар се превръща в скорбяла, която е неразтворима във вода и затова се под­лага на бавно разлагане, характерно за останалите зърне­ни храни. Зелената царевица се отнася към алкалообразуващите продукти и не принадлежи към скорбелните ве­щества, но зелената царевица — отделена от стеблото, веднага започва да узрява и за 24 часа се превръща в дру­го вещество, от алкален продукт в киселинен.

Най-добрата храна е прорасналата пшеница. Зърна в млечновосъчна зрялост (т.е. недозрелите), са прекрасен продукт, но вече след 24 часа от прерязването на стъбло­то, лечебните свойства на зърната се губят.

Промишлената обработка на зърнените храни се е ус­корила особено след усъвършенстване на процеса на ме­лене.

Вегетарианците ядат обикновено много зърнени хра­ни, но за тях вредата би била доста по-малка, ако употре­бяваха умерено количество месо в съчетание с естествени продукти.

Прекомерната употреба на хляб е един от неблагопри­ятните фактори на съвременния живот. Приготвен от зър­нени храни, основно лишен от витамини и микроелемен­ти, тъй като всичко ценно остава в триците, хлябът съдър­жа още сол, сода, мая и ред други добавки. После всичко това се подлага на обработка при висока температура и се употребява по 3-4 пъти на ден, при най-неясни съчетания с други мазнини, скорбяла и белтъчини. Хлябът е един от главните източници на различните болезнени състояния.

Представям си какъв ужас предизвиква казаното у чи­тателя. И аз бях отчаяна, когато го узнах. Свикнали сме с хляба. Трудно е да се разделиш с такъв навик. Но факти­те са неумолими. Казват ми: "Не може изведнъж да се променя диетата на здравия човек." А кой от нас го поз­нава? Вие не можете да определите вашия скептицизъм, главоболие, залиняване. Не бива да чакате момента, кога­то ще го направят лекарите. По-добре да се слуша разу­мът, който се храни само с достоверна информация. А тя казва: употребата на много голямо количество хляб, даже без други продукти, разрушава здравето. Но хлябът в съ­четания с други, при това животински (белтъчни) продук­ти причинява още по-големи неприятности.

Работата е в това, че сред обичайните източници на скорбяла, зърнените растения (освен бобовите и грахът) най-трудно се поддават на усвояване. Те са тежки за кър­мачета и подрастващи, лесно предизвикват ферментиране и образуват газове, а също и интоксикация. За да прера­боти зърнената скорбяла, на организма му е необходимо 8 до 12 пъти повече време, отколкото за преработката на картофената.

За усвояването на едно и също количество скорбяла от пшеница, царевица и ориз са необходими 2 часа, от овес — 1,5 часа, а за картофената^ — 10 минути (по данни на д-р Гирзон). Всяко захранване на новородените започ­ва със зърнени храни, въпреки че д-р Денсмор предупреж­дава: "Зърнените храни и всички скорбелни продукти не са полезни за човека, особено за децата и още повече за кърмачетата. До едногодишна възраст у децата не се отде­лят чревни ферменти, необходими за преработката на скорбялата и в продължение на следващите няколко годи­ни, тези ферменти не са така силни, както при възрастни­те. Усвояването на всички скорбелни продукти зависи от тези ферменти в червата. В същото време фурмите, смо­кинята, сушените сини сливи и други плодове са толкова хранителни, колкото и хлябът и другите зърнени храни и се усвояват лесно, като голяма част от хранителните им вещества е готова за усвояване и асимилиране веднага след приемането".

"До двегодишна възраст — настоява Шелтън, — на де­тето не бива да се дава никакво нишесте и още повече, нишесте от зърнени храни."

Аз мисля, че до двегодишна възраст, човек само се приспособява към живота си на Земята.

Какви изводи могат да се направят по отношение на зърнените храни:

Зърнените растения не представляват кой знае каква част от естественото хранене на човека и не са необходими за здравето и живота. Според историята на човечеството до близкото минало, човек не е употребявал зърнени храни.

Най-добре е последните да се изключат напълно, особено при храненето на кърмачета и малки деца.

Ако все пак се употребяват, нека бъдат в естествен и необработен вид.

И в този случай те трябва да представляват неголяма част от храненето, при това винаги придружени от голямо количество зеленчуци, без други белтъчини. По-добре е плодовете да не се съчетават със зърнени храни.

За да се гарантира превръщането на скорбялата в захар, зърнените храни следва да се употребяват сухи, а не като каша или накиснати.

Непреработеното зърно, измито, изсушено и смляно в кафемелачка, може да се добави в неголямо количество към зеленчукова салата, непосредствено преди поднасяне­то на храната.

Макароните, фидето, тестените печива — всичко това, както ще видим сега — не са само безполезни калории, а източник за нашите бъдещи болести. И ако вече не може­те да се разделите с тях, желателно е да ги допълвате със свежи зеленчуци, които да са три пъти повече.

Първи начин: 50 г пшеничени зърна се измиват хубаво с хладка вода. Здравите зърна, паднали на дъното на ча­шата се оставят, а което изплава (непълноценни зърна и боклук) се изхвърля. Сетне в недълбока чиния или купич­ка се налива толкова количество вода, колкото да достига до нивото на зърната, но да не ги покрива. Чинията се завива с марля и се поставя на топло място за 24 часа. През това време в зърната покълват израстъци с бял цвят (не повече от 1 мм). Такова зърно може да се употребява в чист вид или с подправка от сурови зеленчуци.

Втори начин: може да се приготви каша от такива зър­на. Да се смелят в кафемелачка или да се прекарат през месомелачка и веднага да се поставят в топла вода или в някакъв продукт от кисело мляко (айран и др.). Ако се на­лее повече вода, се получава кисел. Кашата не бива да се сварява. Изсипвайки зърната в топла вода, веднага изклю­чете огъня и покрийте тенджерката до разпукването на зърната. Когато кашата поизстине, може да се яде, като на една порция се добави лъжичка слънчогледово или масли­нено масло. Такава каша ще обогати вашия порцион с ви­тамини и ще способства за по-малкото образуване на слуз.

Грахът, фасулът, лещата — всякакви шушулкови рас­тения, съдържащи много белтъчини, са тежка и вредна храна за човека. Те увеличават образуването на пикочна киселина. По-добре е да се употребяват, когато са в ста­дий на млечновосъчна зрелост, в умерени количества и в съчетание с листни зеленчуци.

Картофът е полезен продукт в ограничени количества и в съчетание с други зеленчуци. Той никога не трябва да се употребява с хляб. Сокът на суровия картоф е много полезен при диабет, запек, малокръвие и други заболява­ния, свързани с храносмилането.

Варената растителна храна е също толкова вредна, както и варената животинска храна. От само себе си се разбира, че консервираните плодове, стерилизираните зе­ленчуци стоят на едно стъпало с всяка варена храна, коя­то е опасна за здравето на човека, защото образува в ор­ганизма му неразтворима и неотделяща се сол на оксаловата киселина. Затова е необходимо ястията от варени зеленчуци да бъдат обогатени със сурови растителни про­дукти или техните сокове.

Предвиждам, че много от читателите ще си спомнят за несполуките с вегетарианското хранене. И често това се оказвало истина. Но критиците на вегетарианството из­пускат истинските причини за тези несполуки.

Какви са грешките на вегетарианците?

На това отговаря Г. Шелтън: "Много вегетарианци смятат, че отказвайки се от месото, ще придобият здраве. Но трябва да се знае, че вегетарианската диета може даже да бъде по-опасна от обикновената смесена. Те употребя­ват голямо количество хляб, зърнени и бобови храни, бо­гати на белтъчини. Но зърнено-бобовата диета при недос­тиг на свежи зеленчуци и пресни плодове е съвършено не­достатъчна. На нея не й достигат ензими, витамини и микроелементи, от което се получава "киселинен" оста­тък, нарушаващ киселинно-алкалното равновесие... Пра­вилно се хранят само тези вегетарианци, които винаги употребяват пресни зеленчуци и плодове."

Обилните порции на един прием също довеждат до болести. Даже при липсата на месо, блюдата на вегетари­анците биват толкова многобройни, а съчетанието им е дотам несъвместимо, както и обикновената смесена храна.

Съвременните вегетарианци консервират, захаросват, подлагат на топлинна обработка храната, повтаряйки об­щите грешки.

Съществува предубеждението, че вегетарианството во­ди до слабост. Това е също заблуждение, както и мнението, че ракът е неизлечим. Работата е там, че с малки изключения, към вегетарианство се прибягва тогава, когато организмът вече е пострадал от последиците на предиш­ното хранене.

Но и в такъв случай Системата за здраве на Ниши протяга ръка за помощ на хората и им дава надежда. Всичко ще зависи от техните стремежи, воля, търпение и вяра, а това и при най-лоша прогноза може да даде добър резултат.

Като се храни с естествена храна, изпълнявайки два пъти на ден шестте правила за здраве, като дава възмож­ност на тялото си да получи колкото може повече въздух и вода и си изясни разумно всички правила за хранене, човек има възможност напълно да обнови своя организъм.

Солта, пиперът и всички пикантни подправки трябва да бъдат изключени. Тези вещества не са нужни на орга­низма, дразнят лигавиците, извращават вкуса, затормозват усвояването на храната и стимулират преяждането. Те са само потенциален фактор за образуване на рак на стомаха.

Отначало яденето без подправки ще ви се струва без-солно, безвкусно, но много бързо вкусовите нерви ще въз­становят дейността си и вие ще бъдете възнаградени с ве­ликолепните аромати на естествената храна.

Тези, които посоляват растителната храна, почти ви­наги ще изпитват нощем чести позиви за уриниране. Но това усещане ще изчезне след като организмът се освобо­ди от натрупалата се сол.

Животински акумулатори от II степен: към тях се отна­сят вареното, стерилизираното и пастьоризираното мляко, изварата, маслото, киселото мляко, варените яйца и ясти­ята от яйца.

Варенето предизвиква вредни изменения в млякото: променя вкуса и мириса му, и химичния му състав. Млеч­ната диета дава само тогава известно подобрение, когато заменя масата, отрупана с месо, алкохол и възбуждащи ве­щества. При всички случаи акумулаторите от първа степен превъзхождат много със своите лечебни сили вареното мляко.

Сиренето препълва организма с продукти от разпада на белтъчните вещества. Но в него, в сравнение с месото, са по-малко нуклеиновите киселини (пуринови основи). Като хранителен продукт, сиренето има нищожна цен­ност. В умерени дози то е пригодено за подправка към растителни ястия.

Продуктите на киселото мляко са богати на мазнини и белтъчини. Те се използват често като заместители на месото и като лесноусвоими белтъчини, но трябва да се приемат и като отделни продукти или в съчетание със зе­ленчуци. Заедно с известните кефир, ацидофилин, айран, мацони (кисело мляко в Кавказ — бел. пр.), от киселото мляко е създаден нов продукт "Нарине", препоръчван за употреба от Руската академия на науките и одобрен от Световната здравна организация.

Препаратът "Нарине" е суха закваска, която представ­лява изсушена култура на ацидофилни млечни бактерии, способни да се разтварят в течности. "Нарине" се изпол­зва за масово хранене на децата, тъй като осигурява на ор­ганизма белтъчини, витамини от групата В, използва се за лечение и профилактика на стомашно-чревни заболява­ния (дизентерия, дисбактериоза, салмонелоза, стафилоко-кова инфекция), може да се употребява при изкуствено кърмене и за допълнително хранене на кърмачета, особе­но недоносени и заслабнали. Благодарение на микроорга­низмите, "Нарине" нормализира чревната среда, възста­новява анаеробната флора, потиска растежа на условно-патогенните бактерии, лекува диабет и алергия (в т.ч. и към антибиотици). Лицензът на "Нарине"е закупен от Япония, където се използва за лечение на стомашно-чрев­ни заболявания и рак.

Но винаги трябва да се помни, че кисело-млечният продукт може да бъде полезен, в случай че не е престоял повече от 24 часа.

Варените яйца и яйчените храни притежават всички недостатъци на храната, богата на белтъчини. Въпреки то­ва, те следва да се предпочитат пред месото, тъй като тях­ното токсично действие отстъпва много на месните про­дукти, но в същото време те заемат по-ниско място от то­ва, на растителната диета.

Акумулатори от III степен. Към този раздел хранител­ни продукти се отнасят всички продукти от растителен и животински произход, които са подложени на топлинна обработка, варене, опушване, печене

Главни представители на акумулаторите от III степен са всички продукти, определени с думата месо. Хранене­то с тези продукти способства за обилното образуване на пикочна киселина в организма, което е обусловено от на­личието в тях както на пуринови тела, така и на нуклеинови киселини, което предизвиква появата на продължи­телни и тежки процеси в организма.

Удивително е, че тези видове месо (бяло, мозък, жле­зи), които дават най-голямото количество вещества, спо­собстващи образуването на пикочна киселина, и досега се смятат за най-хранителни и полезни за болните и децата.

Но сега вече ви е ясно, че ценността на продукта се определя не от способността му да натрупва в нашите клетки мазнини, а от онази жизнена енергия, която полу­чаваме чрез храната, а също и чрез лекотата на нейното усвояване, разпределение и отделяне.

Правилата на здравословното хранене - на нови енергийни основи

Важното сред тези правила е отказването от вредни, възбуждащи, токсични вещества. Към тях се отнася алко­холът, особено ако се поема редовно. Той е смъртоносна отрова за имунната система, разрушава личността, създа­ва илюзия за подем на силите.

Само като се изключи от порциона, може да се при­помнят правилата на здравословно хранене. Ето ги.

1. Приучете се постоянно да пиете вода (до 3 л на ден). В продължение на месец и половина на всеки поло­вин час пийте по 30 г вода.

2 Никога не приемайте храна при болки, умствена и физическа умора, отпадналост, треска, повишена темпе­ратура, всякакъв дискомфорт По-добре да се откажете от яденето или полегнете преди ядене, макар и половин час, но най-правилното решение е да замените храната с вода.

Яжте само при чувство на глад. За да не го сбъркате с апетита, се приучете 30 минути преди хранене да изпивате по 200 г вода.

Не пийте по време на хранене. Водата напуска стомаха 10 минути след приема й, като отнася със себе си разредения стомашен сок, което пречи на храносмилането.

Шелтън съветва да се пие вода 10-15 минути преди хранене, 30 минути след ядене на плодове, 2 часа след скорбялна храна и 2 часа след белтъчна храна. Пиенето по време на хранене води до лошо сдъвкване на храната. Теч­ните продукти — мляко, сокове, даже и водата — трябва "да се пропускат" през слюнката, като се задържат малко в устата, преди да се преглътнат.

Не употребявайте студени напитки и ястия. Студеното прекъсва действието на ензимите. Те не се отделят, докато температурата на стомаха не се повиши до нормалната. Стомахът се травмира от студени напитки и ястия. Да се яде сладолед е все едно да поставите парченце лед в нежната тъкан на стомаха.

Не употребявайте много гореща храна и напитки. Това лишава стомаха от енергия, нарушава тонуса на тъканите и намалява способността му да въздейства механически на храната. Постепенното отслабване на тъканите на стомаха води до тяхното изтъняване и пробиване.

Както високата, така и ниската температура възпре­пятстват отделянето на храносмилателни сокове. За най-голямата функционална способност на стомашните жлези съответства температура на тялото не по-висока от 40 гра­дуса.

7. Изключете от храненето продукти, съдържащи пуринови вещества и такива на алоксанова основа (кафе, чай, шоколад, какао, наситени месни бульони, в това число и пушени храни) — всички те притежават токсично действие и помагат за образуването на повишено количество пикочна киселина в организма.

Откажете се от всички рафинирани продукти (браш­но, полиран ориз, ечемичено брашно, маково семе), от продукти богати на мазнини — те са врагове на сърдечно­съдовата система, от рафинирана захар и продуктите, в които се съдържа.

Вместо промишлена захар се препоръчва употребата на мед, изсушени плодове, сладки плодове и зеленчуци. Ако в порциона на човек всичко изброено е достатъчно, организмът не се нуждае от промишлени добавки.

Употребявайте главно естествена, сурова храна —сурови зеленчуци, плодове, семена, ядки, слънчогледови семки, плодове. За достойнствата на естествения продукт вече говорихме.

Яжте проста храна, която не включва много видове продукти. Опитите показват, че когато еднократно употребяваме един вид храна, ядем по-малко. Например само морков или само ябълка, или само ряпа. Изяждаме един два броя и сме сити. Но ако изядем два вида зеленчуци, например морков и цвекло, ни се иска да изядем два пъти повече.

Разнообразието е подтик към лакомия. Доста много продукти на един прием усложняват процеса на хранос­милане. Простата храна се усвоява най-добре и при най-малко натоварване на организма. За всеки отделен про­дукт в стомаха се изработва сок с определени ензими. По-голямото разнообразие на продукти за един прием стимулира апетита и води до преяждане. Разнообразието е прекрасно, но разнообразните продукти не бива да се приемат по едно и също време.

По-рано са съществували монодиети, когато ден-два се ядяло едно и също. При определени условия кратков­ременната монодиета имала известна стойност. Но не следва да се придържаме към нея за продължително вре­ме: тя е монотонна, в нея са недостатъчни съставните час­ти, необходими за всички клетки на организма. Става ду­ма за това, че най-ефективно се усвоява храната, съставе­на от една съставка за прием, например, сутрин — въглехидрати, на обед — белтъчини, или сутрин — карто­фи, вечер — извара или яйце.

"Ние сме нация от лакомници и преяждането ни в значителна степен е резултат от голямото количество ястия, които се поставят на масата. Такава практика в голя­ма степен стимулира апетита и вкусовите усещания и... изяждаме два до четири пъти повече, отколкото е необхо­димо. Продължаваме тази практика, докато апетитът ни не се изврати и не се превърне в наш господар." (Шел-тьн).

10. Започвайте деня със сочни плодове. Плодовете съдържат слънчева енергия, кислород и витамини в своята най-здрава и готова за усвояване форма, и са приятни на вкус. Те се усвояват лесно и бързо. В тях обаче няма сложни белтъчини, а в повечето калцият и витамин А са в малко количество. Плодовете не са универсална храна и никой няма да може да живее като се храни само с тях. Но ако се прибавят ядките от 2-3 ореха на прием, значително се повишава стойността на плодовата диета.

Плодовете трябва да се консумират в техния естествен суров вид и цели — с кората и семената. Не е разумно да им се отделя сокът. Пресните плодове са по-добри от су­шените. Но през зимата сушените могат да се поставят във вода и да се употребяват като първо ястие, заедно с вода­та.

Консервираните са практически безполезни и предс­тавляват само обикновена сладост. Най-добре е да се изяждат на отделен прием и при минимално разнообра­зие. Три плода наведнаж могат да удовлетворят потреб­ностите на всеки човек.

11. Изяждайте задължително поне една голяма порция салата на ден. Ако приемате храната си три пъти на ден, яжте два пъти зелена салата. Листата на салатата са незаменими в биологичната диета на човека. Зелените листа доставят на организма сложни белтъчини. Те съдържат и различни важни витамини — А, В, С, много алкални соли, особено желязо и калций в лесноусвоима форма. Зеленото вещес­тво (хлорофил) е незаменимо за съвършеното хранене. Салатите да бъдат в суров вид, да не съдържат повече от четири зеленчука, да се употребяват без сол, оцет, олио, лимонов сок или други подправки. Особено подхо­дящи за такива ястия са зелето, салатките, целината, крас­тавиците, репичките, лукът, доматите, магданозът, листа­та на репичките и ряпата. Зелето е най-хранителният про­дукт. То съдържа 10 пъти повече калций, отколкото зелената салата и се усвоява по-добре. Лукът както и дру­гите лютиви зеленчуци не трябва да се приемат в големи количества.

Употребявайте ядки и семена като главен източник на белтъчини. Във всички ядки се съдържат достатъчно количество от тях; а ако ядките са малко, може да се компенсира с белтъчините на зелените листа. Ядките и семената съдържат също и богати запаси от минерали и витамини и лесноусвоими мазнини и захар.

Употребявайте в умерено количество мазнини без топлинна обработка. Мазнините (кравето масло, растителното масло, сметаната и др.) пречат на храносмилането, особено на усвояването на белтъчините, като увеличават ферментацията в стомашно-чревния път. А това води до претоварване на черния дроб и бъбреците с токсини. Мазнините не трябва да се употребяват заедно с белтъчини — месо, мляко, риба, птици, ядки. Те са съвместими с хляб и зърнени храни, количеството на които е по-добре да се намали. Мазнините да се добавят към храната само след нейното приготвяне.

Сварявайте заедно немного видове продукти и не много дълго време. Препоръчваме го на тези, които все още не са готови напълно да се откажат от топлинната обработка на храната. Ако е свързано с болести — язва, гастрит, холецистит, рак на червата и т.н., сварената храна, да бъде съчетана с пиенето на прясно приготвени сокове или чай от листата на касис, малини, шипка, хурма (райска ябълка). Понякога е полезно храната да се замени със сокове.

Не бива да се пренебрегват законите на природата и на живота, а нарушаването им винаги води до катастрофа във вид на неизлечима и тежка болест.

В случай че сте принудени да приемате варена (неес­тествена) храна, Системата за здраве на Ниши препоръчва след това за пречистване да се вземе контрастен душ или въздушна баня, тъй като в.присъствието на кислород не се образува сол на оксаловата киселина. Задължително съчетавайте варената храна със сурови зеленчуци (не с ма­карони или картофи). И запомнете: суровите продукти трябва да бъдат три пъти повече от сварените.

Няма съмнение, че диетата, състояща се изключител­но от сурови продукти, е идеалната и здравословна диета. Който още не е готов да я възприеме е длъжен да се нау­чи да обработва храната, като й причинява най-малката вреда и разбира се, да се придържа към правилата на Сис­темата на Ниши — да се яде варената винаги заедно със сурова храна (например 100 г варена и 300 г сурова храна, 150 г риба и 450 г сурова салата от 3-4 съставки).

15. Хубаво сдъвквайте и овлажнявайте със слюнка всяка храна. Твърдата или течна храна, грижливо обработена със слюнка в резултат на сдъвкването, се подлага веднага на действието на храносмилателните сокове, не се задържа в стомаха, преработва се и се усвоява добре. Неусвоимите й части не се подлагат на ферментация. А и организмът губи по-малко от собствената си енергия за храносмилателни и отделителни процеси.

Това позволява да намалите обема й 1,5 — 2 пъти. Стомахът не може да работи правилно, ако в него няма определен обем храна, като количеството не е само храни­телна маса, а и отпадъци от храносмилането. Колко да изяждаме?

"Сутринта не е време за прием на храна, а за разто­варване — пише Ниши. — Именно сутрин червата се очистват добре. Тогава е времето, когато тялото се про­чиства. Глупаво е да се напълнят червата с храна, точно когато пристъпват към унищожаването й. Това само заба­вя тяхната дейност."

Навикът да се приема храна три пъти на ден е повсе­местен. По-скоро е продиктуван от социалните условия, отколкото от физиологически потребности. Нито една на­ция не е имала такава привичка в миналото.

16. Работата на системите на нашия организъм изисква краткотрайно прекъсване, или "санитарен час". Далеч не всеки е съгласен с това, въпреки че у тези, чийто сто­мах работи 2-3 часа на ден, по стените на дебелото черво се натрупват от 3 до 25 кг отпадъци. Затова най-краткият и надежден път за отстраняване на болестите и общо озд­равяване е постът, на който е посветен специален раздел в книгата. За методиката на очистване ще говорим по-подробно и в раздела "Лечение".

Избягвайте прекомерната употреба на белтъчини. Всички продукти, богати на тях, да се въвеждат само като малка добавка към зеленчуците. Още по-добре е напълно да се изключат от употреба месото, яйцата, гъбите, сиренето, зърнените и бобовите храни.

Не приемайте излишно количество храна, тъй като това води до претоварване на организма и до неговата принудителна работа. Насилието над природата винаги довежда до пагубни последствия.

Намалете солта, а при сърдечносъдови заболявания я изключете въобще.

В готварската сол има само два микроелемента — хлор и натрий, в същото време в морската вода те са повече от 64 и всичките са необходими за организма на човека. Та­кива зеленчуци като чесън, лук, левурда (див чесън), хрян, репички (коренището и листата) прекрасно допълват ком­бинацията на всички природни соли и могат да служат ка­то заместители на готварската сол. Морското зеле също може да се използва за "осоляване" на храната.

Вместо сол може да се приготви следната смес: 1 част счукана морска сол се смесва с 12 части смляно (в кафе­мелачка) сусамово или ленено семе; получава се прекра­сен продукт, обогатяващ супи и салати (за посоляване на готовите ястия на масата).

20. Изключена е консумацията на вредни и безполезни зеленчуци и плодове — мак, тютюн, беладона, червено кучешко грозде, гъби и много други. За вредни плодове се смятат тези, които съдържат много отровни оксалови основи (равен, цариградско грозде). Съществуват освен това отровни гъби, които са особено опасни.

Киселите плодове са здравословна храна, но не тряб­ва да се употребяват в прекомерни количества.

За тези, с увреден черен дроб, са вредни оцетът и лекарствените киселини.

21. Спазвайте правилното съчетание на продуктите. Помнете: храносмилането е подчинено на законите на физиологията и биохимията. При съставянето на меню, както за здрави, така и за болни хора, е необходимо да се отчита определеният физиологичен предел на храносми­лателните жлези, ензими и сокове. Добро усвояване е въз­можно само при правилната комбинация на продуктите.

Шелтън, създателят на науката за правилното съчета­ване на продуктите — ортотрофия — дава следните препоръки:

а) Никога не яжте концентрирани белтъчини и концентрирани въглехидрати едновременно.

Това означава да не се ядат ядки, месо, яйца, сирене я друга белтъчнобогата храна заедно с хляб, зърнени хра-ни, картофи, баници, сладки плодове. На един прием да се ядат яйца, риба, мляко и сирене, а в друг — хляб, ка­ша, фиде (ако не можете да се откажете от тях).

б) Никога не яжте въглехидратна и кисела храна на един прием. Не яжте хляб, картофи, грах, бобови храни, банани, фурми и други продукти, богати на въглехидрати с Лимони, портокали, грейпфрути, ананаси, клюква, домати и други кисели плодове.

в) Никога не яжте две концентрирани белтъчини на един хранителен прием.

Две белтъчини от различен вид и с различен състав изискват различни храносмилателни сокове и различна концентрация на последните. Тези сокове не се отделят по едно и също време в стомаха. Затова винаги да се съб­людава правилото: една белтъчина на прием.

г) Никога не яжте мазнини с белтъчини. Маслото, сметаната, олиото не бива да се ядат с месо, яйца, сирене, ядки и други белтъчини. Мазнината потиска действието на стомашните жлези и забавя отделянето на стомашни сокове при употребата на месо, яйца и ядки.

д) Не яжте кисели плодове с белтъчини.

Портокали, лимони, домати, ананаси, вишни, кисели сливи, кисели ябълки не бива да се ядат с месо, сирене, ядки и яйца.

Колкото е по-малко сложна хранителната смес, кол­кото са по-обикновени ястията ни, толкова по-ефективно ще бъде нашето храносмилане.

е) Не яжте скорбяла и захар на един прием.

Желето, мармаладът, захарта, с хляб или приети ед­новременно с каша, картофи, или захар със зърнени хра­ни, предизвикват ферментация, а сетне и отравяне на ор­ганизма. Обикновено празници с торти, бонбони и пи­рожки водят до повръщане и болести, особено у деца и старци.

ж) Яжте само по един концентриран въглехидрат на хранителен прием. Ако два вида въглехидрати (картофи или попара с хляб) се употребяват едновременно, единият от тях ще започне да се усвоява, а другият ще остане недокоснат в стомаха като излишен товар, няма да постъпи в червата, задържайки усвояването на другата храна, предизвиквайки нейната ферментация, повишаване на киселинността на стомашния сок, оригване и т.н

з) Пъпешът винаги да се яде отделно.

и) Млякото се превръща по-добре в киселомлечен продукт, ако се приема отделно или въобще не се употре­бява. Мазнините на млякото препятстват за известно вре­ме отделянето на стомашен сок. Млякото се усвоява не в стомаха, а в дванадесетопръстника, затова в присъствието на мляко, стомахът не реагира със секреция, което нама­лява усвояването на другата храна.

Една от главните задачи на правилното съчетание на продукти е да се предотврати ферментацията и разлагане­то на храната в червата.

Пресните плодове или зеленчуци да съставят основна­та част от всеки прием. Ако за вас храната в изключител­но суров вид е неприемлива, може да бъде сурова не по-малко от три четвърти от общото количество. И никога не забравяйте за правилното съчетание на продуктите.

В салатите не бива да се добавя нито растително мас­ла, нито киселини. Последните пречат на усвояването на въглехидратите и белтъчините. Добавите ли неемулгирани Мазнини, отделянето на солна киселина в стомаха отслабва или въобще се прекратява. Мазнините пречат също и на усвояването на белтъчините. По-добре е салатите да се подправят при нужда със зеленчукови сокове. Сокът от зеле и други зеленчуци, добавен към храната, увеличава силно отделянето на стомашен сок. Освен това, сокът може значително да повиши съдържанието на ензими.

Най-трудно от всичко се усвояват мазнините в организма. Зелевият сок напълно противодейства на забавя­щото действие на мазнините по отношение отделянето на стомашен сок и подвижността на стомаха. А даже и в мал­ко количество, мазнините забавят отделянето на стома­шен сок.

Плодовете, изядени заедно с обичайната храна, неза­висимо от високите им хранителни качества, ще превър­нат всичката тази храна в гниеща маса, тъй като плодовете, в комбинация с други продукти, лесно се развалят. Най-добре е те да се ядат отделно: киселите и кисело-сладките — на един прием, а сладките — в друг.

Плодовете изискват за усвояването си 65-80 минути.

Ако ги консумирате заедно с храна, която изисква за ус­вояването си няколко часа, храносмилателният процес ще се наруши.